Решение по дело №6774/2018 на Районен съд - Плевен

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

           гр. П. , 17. 01. 2019 год.

 

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П. ският районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на осми януари през двехиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х. ТОМОВ

 

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6774 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “К.П.” ООД гр. П.  против О.П. В молбата се твърди, че ищцовото дружество извършва търговска дейност чрез автомати за топли напитки. Твърди се, че процесните два броя автомати са придобити с фактура № ***/ 25. 05. 2013 год. от доставчика “***” ООД. Твърди се, че същите са били поставени на територията на частен поземлен имот с идентификатор ***, находящ се на територията на гр. П. . Твърди се, че за целите на извършваната дейност ищецът има разрешение от прокуриста на “Р.” ЕАД гр. П.  за поставяне на кафеавтомати на територията на едноименния хотел в гр. П. . Твърди се, че на 13. 09. 2018 год. около 10. 00 часа ищецът получил информация, че около кафемашините, разположени на територията на хотел “Р.”, има служители на О.П. Твърди се, че в присъствието на управителката на ищцовото дружество инспекторите й казали, че имат заповед за премахване на машините от 29. 06. 2018 год. Твърди се, че независимо, че такава заповед не била предоставена на ищеца същият предприел действия по преместване на машините 5 метра встрани от първоначалното им място, с прекъснато захранване, обърнати с лице към екстериорни каменни саксии, така че никой да няма достъп до клавиатурите на машините и слотовете за монети. Твърди се, че по този начин машините са станали неизползваеми, като ищецът ги оставил за съхранение на територията на имота, от чийто собственик имал разрешение. Твърди се, че на 14. 09. 2018 год. към 09. 30 часа на мястото, където били поставени машините, се появили отново служители на  О.П. и без никакво обяснение взели машините и ги отнесли в неизвестна посока. Твърди се, че по този начин служителите на ответната община лишили ищеца от фактическата власт върху машините и го въпрепятстват да ползва същите. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му върне процесните две кафемашини. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

В съдебно заседание от 04. 12. 2018 год. процесуалният представител на ищеца е уточнил, че процесните кафемашини са със серийни номера ***и *** и претендира предаване на владението върху същите.

Ответникът О.П. чрез своя процесуален представител, ангажира становище, че исковата молба е недопустима, като алтернативно излага доводи за нейната неоснователност.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

По допустимостта на предявения иск.

Процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение- кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, а единствено от правното твърдение на ищеца, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. В конкретния случай твърденията на ищеца “К.П.” ООД са, че същият е собственик на процесните кафемашини и че последните са владени от ответната община без основание. Това е достатъчно, за да се приеме, че предявеният осъдителен иск е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. Установяването на действителните отношения между страните и произтичащата от това материалноправна легитимация касаят вече основателността на исковата претенция.

По основателността на предявения иск.

За успешното провеждане на ревандикацията следва да са налице три кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да докаже, че е собственик на ревандикирания имот и че ответникът владее същия без правно основание. По делото е безспорно, а и видно от приложените фактура                            № ***/ 25. 05. 2013 год. и опис към същата, както и от заключението на вещото лице инж. С.Ш., че по силата на договор за покупкопродажба ищецът “К.П.” ООД е придобил правото на собственост върху два употребявани кафеавтомати марка “***” със серийни номера *** и ***. Между страните няма спор, че тези кафеавтомати са били премахнати от мястото, където са били разположени, от служители на ответната община в изпълнение на разпоредбата на чл. 57а от ЗУТ и Наредба № 15 на Общински съвет гр. П.  за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на О.П. Не е спорно също така обстоятелството, че понастоящем процесните кафеавтомати се намират в държане на О.П. В хода на съдебното дирене ответникът не е посочил правно основание за упражняваната фактическа власт върху процесните движими вещи. Реализирането на административно- наказателната отговорност на ищцовото дружество във връзка с поставянето на процесните кафеавтомати без надлежно разрешение не може да обуславя задържането на вещите от страна на ответната община. Тук е мястото да се отбележи, че по своята правна същност предявеният срещу общината иск следва да се разгледа като покана за доброволно изпълнение и за връщане на отнетите вещи, които са били достатъчно добре индивидуализирани в хода на производството. Действия в тази насока от страна на ответника не са били предприети, като и към момента на приключване на съдебните прения процесните движими вещи се владеят от О.П. без законово основание.  Следователно налице са предпоставките на чл. 108 от ЗС, поради което предявеният ревандикационен иск се явява основателен и следва да бъде уважен. Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4 от 14. 03. 2016 год., ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.

При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 1 250 лв.

По тези съображения съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес ***, ***, представлявана от кмета ***, че ищецът „К.П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Д.М.П. и ***, е собственик на два употребявани кафеавтомати марка “***” със серийни номера ***и ***.

ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес ***, ***, представлявана от кмета ***, да предаде на „К.П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Д.М.П. и ***, владението върху два употребявани кафеавтомати марка “***” със серийни номера ***и ***.

ОСЪЖДА О.П. БУЛСТАТ ***, с адрес ***, ***, представлявана от кмета ***, да заплати на „К.П.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителите Д.М.П. и ***, направените деловодни разноски в размер на 1 250 лв.

Решението подлежи на обжалване пред П. ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: