Решение по дело №30/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 26
Дата: 19 февруари 2019 г. (в сила от 19 февруари 2019 г.)
Съдия: Кристина Ламбрева Пунтева
Дело: 20195200600030
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

          26   / 19.02.2019 ГОДИНА       ГРАД ПАЗАРДЖИК

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ПЕТИ ФЕВРУАРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:

      

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ

     ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА

              КРИСТИНА ПУНТЕВА

 

СЕКРЕТАР ИВАНКА ШАРАПЛИЕВА

ПРОКУРОР  АНГЕЛ ПАНКОВ

КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА

ВНОХД № 30 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

С Присъда №139 от 10.10.2018 година по НОХД № 550/2018 година по описа на Пазарджишкия районен съд е призната подсъдимата М.С.В. за виновна в това,че на 08.08.2017 година в с. Г. се е заканила с думи на Е.К.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му, като на осн. чл. 144, ал. 3, предложение 1, във връзка с ал. 1 от НК е осъдена на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Призната е подс.В. за виновна и в това, че на 08.08.2017 година в с. Г. с действия се е заканила на Й.Д.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му,като на основание чл. 144, ал. 3, предложение 1, във връзка с ал. 1 от НК е осъдена на СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК е определено на подс.В. едно общо наказание от СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.67, ал. 3 от НК е наложена на подс.В. и пробационна мярка - Ограничение в свободното придвижване за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която включва следната забрана: посещение от страна на подсъдимата В. на адресите на местоживеене на Й.Д.Т. и Е.К.Т. ***.

Осъдена е подс.В. да заплати на Е.К.Т. сумата в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 150 лева, като е отхвърлен гражданския иск за разликата от 1500 до 6000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.08.2017 г. до окончателното й изплащане.

Осъдена е подс.В. да заплати на Й.Д.Т. сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 150 лева, като е отхвърлен гражданския иск за разликата от 2000 до 6000 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 08.08.2017 г. до окончателното й изплащане.

Осъдена е подс.В. да заплати ДТ върху уважената част от гражданските искове в общ размер на 140 лева, платими по сметка на Районен съд – Пазарджик.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подс.В. ***.Твърди се,че присъдата е незаконосъобразна и необоснована,постановена в противоречие с установената фактическа обстановка и с разпоредбата на чл.303 от НПК-както в наказателната,така и в гражданската й част.Твърди се също,че и е несправедлива.Иска се отмяната й и постановяване на нова оправдателна присъда,като се отхвърли предявения граждански иск.Не се сочат доказателства.

Към въззивната жалба е депозирано допълнение от адв.Т.,като се твърди,че не е доказано нито от обективна,нито от субективна страна подсъдимата да е извършила престъплението,за което е обвинена.Твърди се,че причината да има подсъдимата ножичка в ръцете не е била,за да нарани св.Т..Не било доказано и че отправените от нея закани за убийство са чак дотам сериозни.

Жалбата и допълнението към нея се поддържат в съдебно заседание. Не се сочат нови доказателства.

Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура поддържа становище,че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди първоинстанционната присъда.Не се сочат нови доказателства.

Частните обвинители и граждански ищци Т. лично и чрез повереника си адв.Л. поддържат становище,че  жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение,като се потвърди първоинстанционната присъда.Не се сочат нови доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

В  пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата В. на 08.08.2017 година в с. Г.се е заканила с думи на Е.К.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди у нея основателен страх за осъществяването му,както и на 08.08.2017 година в с. Г. с действия се е заканила и на Й.Д.Т. с убийство и това заканване би могло да възбуди у него основателен страх за осъществяването му.

За да направи тези изводи,съдът обосновано е кредитирал показанията на свидетелите Й. и Е. Т.,дадени в хода на съдебното следствие,както и в хода на досъдебното производство, прочетени и приобщени по съответния процесуален ред,показанията на св.К.,дадени в хода на досъдебното производство,отчасти показанията на свидетелите П. и С.,както и събраните по делото писмени и веществени доказателства,като обосновано не е кредитирал обясненията на подс.В..

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалите Е.Т. и Й.Т. имали в къща в с.Г. Техният син Л. Т. заживял през 2012 г. на семейни начала със свидетелката Ж. П., дъщеря на подсъдимата В.. От съвместното им живеене през 2013 година се родило детето М. Л. Т.. Още преди това обаче свидетелката П. и Л. Т. се били разделили.

По време на бременността и след раждането на детето М. отношенията между двете семейства се влошили по повод разногласия, основно относно това къде и от кого да бъде отглеждано детето. Свидетелката П. също така завела дела за издръжка и за бащинство. В тази връзка подсъдимата В. многократно отправяла обидни думи, квалификации и заплахи по адрес на пострадалите Т.. Освен това подсъдимата изпращала до пострадалите и  подобни писма,както и CMC-съобщения по мобилен телефон.

На 08.08.2017 година пострадалите Е. и Й. Т. се намирали в къщата си в с.Г. , на ул.“**" №2. Около 19,30 часа пристигнала подсъдимата В., докарана с автомобил от сина й – свидетеля Д. П. С тях било и детето М. То слязло от автомобила. Подсъдимата В. също слязла от колата, след което извадила един кашон с дрехи на детето и започнала да ги хвърля към пострадалите и да вика : „Ето, водя ви детето, оставям го тук. гледайте си го вие!" , и да ги заплашва, че ще им запали къщата. Тогава свидетелката Е.Т. взела детето и заедно влезли вътре в къщата. Отвън останали свидетелят Й.Т. и неговият приятел - свидетелят С. К.

Подсъдимата В. и синът й се качили в автомобила и тръгнали, но след малко се върнали и спрели пред дворната врата на Т.. Подсъдимата слязла и започнала да хвърля камъни и да вика внучката си. Пострадалият Т. отишъл да попита какво става, на което подсъдимата отговорила, че детето пиело антибиотици и те не знаели как да му ги дават. Тогава пострадалият Т. извикал на съпругата си да доведе детето, след което казал на подсъдимата да си тръгва и че е болен, с инфаркт и не може да търпи повече, но тя започнала да му вика: „У**** ме де, у**** ме, д** к****. Предизвиквам те да се бием и да идеш в затвора!" ,и се опитала да го ритне. След това започнала да размахва ръка, в която държала една ножица. Едно от замахванията било насочено в областта на корема на пострадалия Т., което му причинило одраскване с ножицата над нивото на гръдния му кош с дължина 4 см и кръвонасядане с размери 3/2.5 см.Пострадалият Т. погледнал към ризата си и видял, че на нея имало петно кръв, видял ножицата в ръката на подсъдимата и извикал към сина й - свидетеля П: „Митко, гледай какво направи майка ти, посяга с ножица да ме р****" . Тогава свидетелят П. измъкнал ножицата от ръката на подсъдимата и я хвърлил в кашона с дрехите на детето.

Свидетелят К. бил наблизо и чул,че подс.В. крещяла през цялото време към св.Т.:“Ще те убия,бе,дърт к****, п****, п***.“,като по едно време,докато се намирал в двора,чул,че св.Т. извикал:“Олеле,какво направи“.Тогава св.К. излязъл на улицата и видял, че ризата на свидетеля Т. била в кръв и разкъсана – в областта на корема и гърдите. Подсъдимата В. започнала да вика и по св.К. : „Ти кой си,бе,какво искаш ти бе,п….,д*** к***,п***“ , продължава да крещи към св.Т.: “Ще ви запаля бе,ще и*****,бе,аз не мога да ида на работа от това д***“,започнала да къса и некролозите,разлепени за майката на св.Т..

През това време свидетелката Т. чула, че отвън се вика и слязла с детето. Свидетелят Т. бил присвит до вратата и тя не разбрала веднага какво му се е случило.

В този момент подсъдимата се развикала и срещу свидетелката Т.,като викала, че ще ги у***, ще им затвори очите и ще ги прати „при баба С****“/починалата майка на пострадалия Т./. След това подс.В. взела детето, качили се в автомобила и си отишли.

Св.Т. се обадила за случилото се на телефон *** в 20:56:30 часа,като подаденият от нея сигнал е описан от приелия обаждането на телефон *** по следния начин:“Н**** с ножица съпруга Й.Т. на подаващата сигнал в корема от сватята,която живее в П.-М.В.,***.Госпожа Т. казва,ч**** й няма нужда от СП.В момента агресивните хора са напуснали имота и са тръгнали за пазарджик.Направена конферентна връзка с РПУ-П.-изпращат екип“.

Сигналът е заведен и в РУ-П.,в съответната книга,като в нея е посочена,че е във връзка с обаждане на тел.-*** от Е.т.- „с.Г.,сватята й преди половин час е наръгала с ножица съпругът й в корема.Не искат СП.“

Бил изпратен на място и автопатрул,в състава на който влизал св.С.,който изготвил и доклад,посочвайки в него св.Т. като потърпевш,а подс.В. като извършител.Посочено е също,че св.Т. е бил одраскан с ножицата от подсъдимата.

След инцидента пострадалият Т. се снабдил със СМУ, в което са констатирани описаните по-горе увреждания.

С протокол за доброволно предаване от 21.09.2017 година свидетелката Т. предала 1 бр. ножица със сини дръжки, 1 бр. мъжка раирана риза с къс ръкав и 3 бр. снимки от телефонно съобщение.

Горната фактическа обстановка настоящата инстанция възприе въз основа кредитираните и от първоинстанционния съд гласни,писмени и веществени доказателства,подробно посочени по-горе,като тази фактическа обстановка е аналогична и на обстановката, възприета от първоинстанционния съд.

Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на пострадалите свидетели Й.Т. и Е.Т.,тъй като те не си противоречат и се допълват относно развитието на инцидента.Освен това техните показания се подкрепят и от показанията на св.К.,дадени в хода на ДП,прочетени и приобщени по съответния процесуален ред,които същият е заявил,че изцяло поддържа.Този свидетел е очевидец на част от развитието на инцидента,в това число и на отправените от подс.В. закани с убийство с думи и към Е.Т.,и към Й. Т.,като е чул вика на пострадалия Т.,когато подс.В. го е наранила с ножицата.Веднага след това този свидетел е излязъл на улицата и е видял къде е бил наранен св.Т.,както и че има кръв по ризата си.

Показанията на тези трима свидетели кореспондират и с част от показанията на св.С*****,който след обаждане от страна на св.Е.Т. на телефон *** е посетил с.Г. и е описал в доклада си,че св.Т. е бил одраскан с ножица от подс.В. на процесната дата.

В подкрепа на горното е и приетия по делото диск от РЦ-*** и направената разпечатка от него по делото,където подробно е  описано,какво точнто е съобщила веднага след инцидента св.Т..

От показанията на свидетелите Т. и К. се установяват и точните думи,изречени от подсъдимата В.,както и действията й спрямо св.Т..

Горните гласни и веществени доказателства се подкрепят от приетото по делото СМУ,в което са описани уврежданията на св.Т.,както и от доброволно предадените от св.Т. веществени доказателства.

Подсъдимата и синът й твърдят пред първоинстанционния съд,че не са били на процесната дата в дома на свидетелите Т. в с.Г.,като подсъдимата обяснява,че нищо не била направила с „ножичката“ на св.Т. и не била посягала към него

Обосновано първоинстанционният съд не е кредитирал тези гласни доказателства,тъй като от всички кредитирани по-горе гласни,писмени и веществени доказателства се установява,че именно на датата 08.08.2017 година подс.В. е посетила заедно със сина си-св.П. с.Г.,отивайки до дома на свидетелите Т..

Обосновано съдът е коментирал показанията на св.П. - като твърде предпазливи,лишени от конкретнтност относно релевантни за обвинението моменти,както и обстоятелството,че същият е заинтересован от изхода на делото.Въпреки това дори св.П. е заявил в показанията си,че е чул св.Т. да му казва:“Виж какво прави майка ти“,което се вписва в контекста на установеното от св.Т. и нанесените му увреждания с ножицата от подс.В.,описани в СМУ,прието по делото.

Защитната теза на подс.В. също се опровергава от показанията на свидетелите Е. и Й. Т.,както и от показанията на св.К.,подкрепени от обаждането на св.т. на телефон ***,показанията на св.С. и изготвения от него доклад.Подробно и аргументирано първоинстанционният съд е коментирал и обясненията на подс.В. относно процесната дата,както и това,че същата,видно от представеното по делото писмо от Общината-П., не е била на работа/както твърди/,а е била в отпуск.

Не е установено също така от нито един от свидетелите по делото,при слизането от автомобила и впоследствие детето М. да е държало в ръцете си ножица-както твърди подс.В..Такива показания не дава дори и синът на подсъдимата-св.П.Обясненията на подс.В. пред първоинстанционният съд относно „ножичката“ са също вътрешно противоречили и нелогични/освен че се опровергават от останалите доказателства по делото/.Подс.В. хем твърди от една страна,че св.Т. бил тръгнал да я бие,и понеже в ръцете на детето била ножицата,за да не падне то с нея,я била взела от ръцете му;хем от друга страна твърди веднага след това,че тази ножица се намирала в раницата на детето и то я носело там/тоест тя няма как едновременно ножицата и да е в ръцете му,и вътре в раницата му/.

Въз основа на всички кредитирани и от настоящата инстанция доказателства правилно,законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд е приел,че подсъдимата В. е осъществила на 08.08.2017 година двете престъпления,за които е била обвинена-закана с убийство с думи по отношение на св.т. и закана с убийство с действия по отношение на св.Т.,като тези закани са били от такова естество,че биха могли да възбудят у пострадалите основателен страх от осъществяването им.За това говорят и отправените от подсъдимата думи,както и извършените от нея действия,довели до нараняване на св.Т..Напълно обосновано първоинстанционният съд е коментирал,че така отправените думи и замахването с ножица и нанасяне на рана на св.Т. - съобразно и обстановката,и предхождащите действия на подсъдимата,осъществявания от нея нееднократен психически тормоз спрямо Т. посредством заплахи и обиди,са били от такова естество,че била могли да възбудят у пострадалите основателен страх,че подсъдимата ще осъществи намеренията си.Следва да се отчете в тази обстановка,че подсъдимата,докато е късала некролозите на майката на св.Т.,е крещяла и на него,и на св.Т.,че ще ги убие,ще ги запали и ще ги изпрати при починалата баба С./майката на св.Т./.

С оглед гореизложеното първоинстанционният съд законосъобразно е приложил материалния закон,признавайки подс.В. за виновна и осъждайки я за извършени от нея две престъпления по чл.144,ал.3,предл.1-во във връзка с ал.1 от НК.Въззивната жалба в тази насока е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съдът е наложил на подс.В. наказания съответно от 5 месеца лишаване от свобода и от 7 месеца лишаване от свобода,които са определени при явен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и са близо до предвидения законов минимум/от 3 месеца лишаване от свобода/.При определянето на тези наказания съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността й обстоятелства,като нови такива не са констатирани от настоящата инстанция,които да налагат изменение на присъдата в частта относно наказанието на подс.В..Освен това така определените й наказания не се явяват и в никакъв случай прекомерно завишени и в този смисъл неправедливи.

Законосъобразно съдът е приложил и нормата на чл.23,ал.1 от НК,като е определил на подс.В. едно общо най-тежко наказание-от 7 месеца лишаване от свобода,чието изтъпяване е отложил за минималния изпитателен срок от 3 години.

Напълно обосновано и законосъобразно съдът е приложил спрямо подс.В. и нормата на чл.67,ал.3 от НК,като й е наложил и пробационна мярка - Ограничение в свободното придвижване за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която включва следната забрана: посещение от страна на подсъдимата В. на адресите на местоживеене на Й.Д.Т. и Е.К.Т. ***.Тази пробационна мярка е изцяло съобразена с естеството на извършените от подс.В. две престъпления по чл.144,ал.3 от НК,както и би спомогнала в по-голяма степен да се реализират целите по чл.36 от НК спрямо нея - предвид и предишно нейно поведение спрямо пострадалите Т..

Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е уважил предявените граждански искове от пострадалите против подсъдимата - за сумата 1500 лева за св.Т. и за сумата 2000 лева-за св.Т.,ведно със законните лихви,считано от датата на увредата.Предвид признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й за горните престъпления тези искове са доказани по своето основание,а размерите им са съобразени с обема на претърпените от всеки един от пострадалите неимуществени вреди,като в този смисъл са и справедливи-предвид нормата на чл.52 от ЗЗД.

Законосъобразно е определена и дължимата от подс.В. държавна такса върху така уважените размери на предявените граждански искове.

С оглед гореизложеното настоящата инстанция приема,че първоинстанционната присъда следва да бъде изцяло потвърдена-като правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива, а въззивната жалба против нея като неоснователна следва да се остави без уважение.

Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд

                                            Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Присъда №139 от 10.10.2018 година по НОХД № 550/2018 година по описа на Пазарджишкия районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.