№ 541
гр. * 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Миглена С. Кавалова Шекирова
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Миглена С. Кавалова Шекирова Гражданско
дело № 20221510101570 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано след връщане за разглеждане на спора от друг
състав на съда, поради обезсилване на решение № 260341/09.12.2021г., постановено по
гр.дело №1671/2020г. по описа на РС - * с което е бил първоначално решен спора по
предявена искова молба от Б. И. М., с ЕГН ********** и адрес с. * чрез пълномощника му
адвокат Н. Г. Б. от АК – * срещу *, *, със седалище в гр. * , представлявана С. н. Д. - М. С. и
П. Б. Н..
Ищeцът твърди, че е в трудови правоотношения с ответника от 01.03.2003г. и работи
на длъжност свещеник съгласно трудов договор № 73 от 01.03.2003г. С допълнително
споразумение № 202521 от 11.02.2019 г. към този договор основното трудово
възнаграждение е увеличено от 520.00 лв. на 920.00 лв. месечно, като вида на трудовото
правоотношение е безсрочно и не са му изплатени дължимите трудови възнаграждения за
месеците ноември и декември 2017г. , за месеците януари, февруари, март, април, май, юни,
юли, август, септември, октомври, ноември, декември на 2018 г. и 2019 г., както и месеците
януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август на 2020г. и до датата на депозиране на
исковата молба в съда, чийто общ размер възлиза на 33 648.00 лева, описани подробно по
месеци и размери в исковата молба. Размерът на законната лихва по член 245, ал. 2 от КТ от
датата на възникване на задължението на работодателя за изплащане на съответното
трудово възнаграждение, а именно 25-то число на месеца за предходния месец до датата на
завеждане на исковата молба е в размер на 3 920, 81 лв. Предвид оспорване на претенцията
в отговора на исковата молба, в първото по делото открито съдебно заседание по делото при
първоначалното разглеждане на спора, ищецът е предявил инцидентен установителен иск за
установяване по отношение на ответника, че между страните съществува трудово
правоотношение по смисъла на Кодека на труда за процесния период – ноември 2017г. –
август 2020г., при което моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявения
инцидентен установител иск и осъдителните такива по чл. 128, т. 2 и чл. 245 КТ в
посочените по – горе размери искове. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, в който отговор
се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове по
подробно изложени фактически и правни съображения, свързани с липса на основание за
1
претенцията на ищеца, поради наложено дисциплинарно наказание на ищеца за исковия
период – снемане от длъжност до покаяние, изразено в писмена форма за срок от една
година и „аргос“ – пълно запрещаване от свещенослужене, считано от 01.11.2017г.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,по отделно и в тяхна
съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните намира за установено
следното от фактическа страна:
Със Заповед № 73/10.04/1993г. М. С. и П. Б. М. за назначаване на щатно енорийско
служение, ищецът е назначен за енорийски свещеник, съответно с множество допълнителни
споразумения през годините, последното от които на 04.01.2021г., е изменян размера на
основното трудово възнаграждение на ищеца.
Със Заповед № 307/01.11.2017г. на М. С. и П. Б. Н., на ищеца е наложено, считано от
тази дата дисциплинарно наказание „снемане от длъжност“ до покаяние, изразено в писмена
форма за срок от една година и „аргос“ – пълно запрещаване от свещенослужение, с която
заповед се преустановява изплащане на месечното му трудово възнаграждение и
осигуровки.
Със Заповеди № СМ – 127Д/15.11.2018г. на М. С. и П. Б. Н., заповедта, с която
наложеното дисциплинарно наказание на ищеца Б. М. е продължено за срок от още една
година.
Със Заповед № СМ-94Д от 11.07.2019 г. на М. С. и П. Б. Н. е взето решение да се
заведе църковно-наказателно дело срещу ищеца, поради липсата на покаяние от негова
страна и решение за продължаване на срока на наложеното му наказание „снемане от
длъжност“ с една година.
Със Заповед № СМ-162Д от 30.12.2019 г. на М. С. и П. Б. Н. е потвърдено решението
за завеждане на църковно-наказателно дело на провинилия се свещеник и му е продължен
срока на наложеното наказание „снемане от длъжност“ за срок от още една година.
Със Заповед № СМ-259Д от 30.12.2020 г. на М. С. и П. Б. Н. са потвърдени всички
взети решения за завеждане на църковно-наказателно дело за низвержение на ищеца
свещеник Б. И. М. и е възложено на Негово Високоблагоговсйнство ставрофорен иконом А.
А.ов (тогава духовен надзорник на Софийска света митрополия) да изготви обвинителен
протокол, който да внесе за разглеждане в Епархийски църковен съд на митрополията и е
продължен срока на наложеното наказание „снемане от длъжност“ за срок от още една
година.
Заповед № СМ-329Д от 30.12.2021 г. на М. С. и П. Б. Н. е взето решение за
потвърждаване на всички взети до момента решения за завеждане на църковно-наказателно
за низвержение на ищеца свещеник Б. И. М. е продължен срока на наложеното наказание
„снемане от длъжност“ за срок от още една година.
Митрополия.
Със Заповед № СМ-106Д от 21.10.2022 г. на М. С. и П. Б. Н. се отстранява от
служение провинилия се свещенослужител – ищецът Б. И. М., поради повдигнато църковно-
наказателно преследване по Обвинителен протокол от 30.09.2022 г., входиран в
деловодството на Софийска света митрополия с вх. per. № 1853 от 20.10.2022 г. докато трае
църковно – наказателното преследване.
При предходното разглеждане на спора – по образуваното гр.дело № 1671/2020 по
описа на РС – Дупница е прието заключение на назначената съдебно – счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Р. Х., от което заключение се установява, че за
периода от месец ноември 2017 г. до месец август 2020 г. вкл. на Б. И. М. - са му начислени
брутни възнаграждения по ведомости за заплати общо 33 499, 00 лева /тридесет и три
хиляди четиристотин деветдесет и девет лева/, не е изплащано възнаграждение за процесния
период. Във ведомостите за заплати чистата сума за получаване е записана „запор от
2
Софийска митрополия”. Нетните възнаграждения за процесния период са в размер 25 999, 24
лв. /двадесет и пет хиляди деветстотин деветдесет и девет лева 24 ст./, записани във
ведомостите за заплати „запор от Софийска митрополия”, претендираните суми не са
преведени на ищеца. Размерът на законната лихва по главниците /нетен размер на
неизплатени възнаграждения/, считано от датата следваща падежа им, а именно 11-то число
на месеца следващ отработения до датата на подаване на исковата молба в съда - 06.10.2020
г. е размер 3 255, 55 лв. По данни на „* на ищеца по делото Б. И. М. е заплащано
възнаграждение до м. 10.2017 г. включително. В НОИ Б. И. М. е осигуряван на основание
чл. 4, ал. 1, т. 8 Кодекса за социално осигуряване. Осигурителните вноски са в размери,
съответстващи на размерите на работещите по трудов договор трета категория труд.
В проведеното по делото открито съдебно заседание по делото на 14.09.2021г. съдът
на основание чл. 214 ГПК е допуснал изменение на размера на предявените искове – този
по чл. 128, ал. 2 КТ – вместо предявен за сумата от 33 648, да се счита предявен за сумата от
33 499 лв., а искът за лихва – вместо предявен за сумата 3 920, 81 лева – да се счита предявен
за сумата от 3 255, 55 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 357, ал. 1, пр 1 КТ; чл. 128, ал. 2 КТ и
чл. 245, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, при което в настоящия казус по
иска по чл. 357, ал. 1, пр. 1 КТ, ищецът при условията на главно и пълно доказване, че
между страните е било налице валидно трудово правоотношение в исковия период – м.
11.2017г. – м. 08.2020г., по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ,
ищецът следва да докаже, че е престирал своята работна сила за исковия период, както и
останалите предпоставки за дължимост на трудовото му възнаграждение и обезщетението за
забава и неговия размер.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По направеното възражение на ответника за неподведомственост на спора на
гражданския съд:
Възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд е направено от
ответника в депозирания отговор на исковата молба и се поддържа от същия, което
възражение за неподведомственост настоящия състав на съда намира за неоснователно – на
първо място, защото наличието на изрична законова разпоредба - чл. 357 КТ за правото на
установяване съществуването на трудови правоотношения, легитимира интереса от
търсената съдебна защита, в какъвто смисъл е Решение № 458 от 29.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1526/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по редна на чл. 290 ГПК. На следващо място
касационната ни инстанция е имала повод да се произнесе по повод аналогично възражение
за неподведомственост на гражданския съд на аналогични на настоящия правен спор
спорове и в решение № 191/05.03.2010г., постановено по гр.дело № 4956/2008г. по описа на
ВКС, трето гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, ВКС е приел, че
споровете, имащи имуществен характер, какъвто е и настоящият такъв не попадат под
ведомството на църковните съдилища, на които са подсъдни църковно-наказателните дела,
делата по църковни спорове и жалбите против актове и решения на църковно-
административните органи – чл. 179 от Устава на Българската православна църква (БПЦ).
Обхватът на делата по църковни спорове, по смисъла на чл. 179, т. 2 от Устава е
изчерпателно уреден в чл. 195 от същия устав, но сред тях не е посочена подсъдност на
църковния съд във връзка с разглежданата материя. Уредбата на Устава на БПЦ,
3
съпоставена с общото правило на чл. 29 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/, в сила от
1.03.2003г. /ДВ, бр.120/29.12.2002г./, съгласно което трудовите правоотношения на
свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съобразно
устава на религиозната институция, трудовото и социалното законодателство, дава отговор
на поставения въпрос. Съдържанието на задълженията, които е имал ищецът в частта, която
касае изпълнението на църковно-служебните задължения и ритуали не е от трудовоправен
характер и се подчинява на специфичните цели и уредба на ЗВ и Устава на БПЦ. По друг
начин стои уредбата на правата и задълженията, свързани с полагането на труд, за който се
дължи възнаграждение по силата на чл. 135, т. 21 от Устава на БПЦ. Осигурителното и
финансовото законодателство също съдържат специална уредба относно статута на тези
лица, който е приравнен на работещите по трудово правоотношение /§1, т.2 от ДР във вр.
чл.10, т.1 ЗОДФЛ и чл. 4, ал. 1, т. 8 КСО/. Следователно, въпреки липсата на същинско
трудово правоотношение, обективирано в трудов договор, статутът на свещенослужителя по
отношение на упражняваната от него трудова дейност се съобразява с трудовото
законодателство и това изрично е записано в цитирания чл. 29 ЗВ. Той трябва да получи
защита на нарушените си имуществени материални права, когато страна по тях е самата
Българска православна църква, респ. нейни поделения по реда на чл. 14 ГПК. На следващо
място качеството на служител с духовно звание, на свещенослужител може да се придобива
и упражнява на основание различни правоотношения, защото се поставят под религиозна
власт и се подчиняват на каноните на съответното вероизповедание, заради което по чл. 4,
ал. 1, т. 8, предл. второ КСО подлежат на задължително осигуряване за всички рискове
лицата, имащи качеството на свещенослужители, без значение дали с тях е сключен някакъв
договор, стига да получават възнаграждение за дейността си и да се числят към рели‐
гиозна общност, регистрирана като юридическо лице. С основно значение е качеството
свещенослужител, което се придобива по следващия от устава или традициите ред, а не
видът на правоотношението. Това е общият принцип, който е достатъчно ясен и позволява
точно да се определи приложното поле на разглежданата разпоредба. Предвид този извод на
съда за подведомственост на спора, по който е образувано делото, следва да се разгледат
предявените искове и съдът да се произнесе по съществото на спора.
По основателността на предявените искове:
Предявеният инциденетен установителен иск за установяване на наличие на трудово
отношение между страните за процесния период, съдът намира за основателен по
изложените по – горе съображения, касаещи вида и характера на задълженията на ищеца,
които е имал и доколкото те са включващи не само духовна мисия, служба на висшите
сили, които религията почита и после на хората, а включващи и престация на работна сила
при изпълнение на останалите му задължения, посочени в чл. 135 от УБПЦ, поради което
този иск следва да бъде уважен.
Предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ съдът намира за неоснователен,
по следните съображения:
По настоящото дело няма спор, че с писмена заповед, ищецът е бил назначен на работа при
ответника и за исковия период, дори до 21.10.2022г. - когато е издадена Заповед № СМ-
106Д от 21.10.2022 г. на Софийска митрополия за отстраняване от служение провинилия се
свещенослужител – ищецът Б. И. М., поради повдигнато църковно-наказателно преследване
по Обвинителен протокол от 30.09.2022 г., входиран в деловодството на Софийска света
митрополия с вх. per. № 1853 от 20.10.2022 г. докато трае църковно – наказателното
преследване, не е било налице основание за прекратяване на трудовите правоотношения на
ищеца с ответника. Само този факт обаче не е основание да се счита, че на ищеца се дължи
трудово възнаграждение, защото определящо е не само наличието на формални
документални удостоверявания за наличие на трудови права и задължения по трудово
отношение, а от значение и фактическото съдържание на трудовото правоотношение,
4
предвидено в чл. 124 КТ - престиране на работна сила срещу възнаграждение, респ. с
посочената по – горе Заповед № 307/01.11.2017г. на М. С. и П. Б. Н., на ищеца е наложено,
считано от тази дата дисциплинарно наказание „снемане от длъжност“ до покаяние,
изразено в писмена форма за срок от една година и „аргос“ – пълно запрещаване от
свещенослужение, с която заповед се преустановява изплащане на месечното му трудово
възнаграждение и осигуровки, което дисциплинарно наказание е удължавано през 2018 и
2019г. с по още една година и е било в сила към целия процесен период – ноември 2017 г. –
август 2020г. В конкретния случай нито са наведени твърдения от ищеца да е изпълнявал
други задължения, които има по УБПЦ, различни от свещенослужение, което му е запретено
със заповедта от 01.11.2017г., нито са ангажирани доказателства в тази насока от ищеца, при
което и доколкото няма данни за исковия период, макар да не е прекратено трудовото му
отношение с ответника да е престирал работна сила, не му следва претендираното трудово
възнаграждение. Отделно от това чл. 214 от УБПЦ предвижда отстраняването от длъжност
на свещенослужител, спрямо който е възбудено наказателно преследване пред църковен съд
или съд в дьржавата по провинения, свързани е дейността на лицето. За периода на
отстраняването не се получава и възнаграждение, следователно осигуряването се прекъсва.
А ако лицето бъде възстановено на длъжността си поради прекратяване на наказателното
преследване или оправдаване с влязла в сила присъда, свещенослужителят получава
възнаграждението си за целия период на отстраняване то.
При така изложеното искът за неплатено трудово възнаграждние на ищеца за исковия
период следва да се отхвърли, поради недоказване на престиране на работна сила за исковия
период.
С оглед акцесорния характер на иска за законна лихва по чл. 245, ал. 2 КТ и
неоснователността на главния иск по чл. 128, т. 2 КТ, искът по чл. 245, ал. 2 КТ също следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото, разноски се следват и на двете страни – на ищеца сумата от
800, 00 лева за адвокатски хонорар ( с оглед размера на адвокатския хонорар от 1 600 лева за
двата главни иска и уважаване на единия от тях) и на ответника – 1 000 лева ( с оглед
размера на адвокатския хонорар от 1 988, 47 лева и отхвърляне на единия от исковете). С
оглед уважаване на инцидентния установителен иск, който иск е неоценяем, ответникът на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК следва да бъде осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в
размер на 50, 00 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на този иск.
Останалите разноски остават за сметка на държавния бюджет предвид характера на спора и
разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от Б. И. М., с ЕГН ********** и адрес с. *
чрез пълномощника си адвокат Н. Г. Б. от АК – * срещу *, *, със седалище в гр. * ,
представлявана С. н. Д. - М. С. и П. Б. Н. инцидентен установителен иск по отношение на
ответника, че между страните е съществувало трудово правоотношение по смисъла на
Кодека на труда за процесния период – ноември 2017 – август 2020г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. И. М., с ЕГН ********** и адрес с. * чрез
пълномощника си адвокат Н. Г. Б. от АК – * срещу *, *, със седалище в гр. *,
представлявана С. н. Д. - М. С. и П. Б. Н. искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.
245, ал. 2 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 33 499 лв.,
5
представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода ноември 2017г. –
август 2020г. и сумата в размер на 3 255, 55 лева, представляваща законна лихва върху
главницата от 33 499 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *, *, със седалище в гр. *, представлявана
С. н. Д. - М. С. и П. Б. Н. да заплати на Б. И. М., с ЕГН ********** и адрес с. * сумата в
размер на 800, 00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. И. М., с ЕГН ********** и адрес с. * да
заплати на *, *, със седалище в гр. *, представлявана С. н. Д. - М. С. и П. Б. Н. сумата в
размер на 1 000 лева, представляваща разноски по делото за адвокатски хонорар съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА *, *, със седалище в гр. *, представлявана С. н. Д. - М. С. и П. Б. Н. на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК и Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 50, 00 лева,
представляваща държавна такса за разглеждане на този иск.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - * с въззивна жалба в двуседмичен срок,
считано от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6