Р Е Ш Е Н И Е №
225
гр. Видин, 08.05.2019 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският районен съд, гражданска
колегия, трети състав в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Председател : Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова, като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гр.
дело № 3063 по описа
за 2018 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Делото е
образувано по искова молба на «ВиК
Видин» ЕООД – Видин против В.И.Ц. ***, с
която е предявен установителен иск по
реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че
отношенията между „ ВиК Видин” ЕООД и потребителите на предоставяните от
дружеството услуги са облигационни отношения, които се регулират от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от „ ВиК Видин” ЕООД,
издадени въз основа на Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Посочва се, че ответницата е титуляр на партида с
уникален абонатен № 015951 и адрес на потребление: гр. Видин, ж.к. Химик бл.
29, вх. А, ап. 4. Поддържа се, че
дружеството е изпълнило задълженията си да достави на потребителя вода с
питейни качества и да отведе отпадъчните води, ответникът обаче не е изпълнил
задължението си да заплати извършените от дружеството услуги.
С покана за доброволно плащане от 16.05.2018г., ищцовото дружество е поканило ответницата да
изпълни задължението си, като заплати дължимата сума. Поканата е върната на
28.06.2018г. с отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Поради не
плащане, ищцовото дружество се е снабдило със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но поради подадено от длъжника възражение за не дължимост на вземането за
дружеството възниква правен интерес да предяви настоящия установителен иск.
Посочено е в исковата молба, че потребеното количество вода и отведени
канални води са определени на базата на
показанията на водомера на потребителя, а в месеците, в които е
установена разлика между количеството питейна вода, отчетено от общия водомер и
сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери и количествата,
определени по реда на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от ОУ, в месечната фактура
е включено освен отчетеното изразходено количество вода и дължимата сума от
разпределение.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на „ВиК - Видин” ЕООД сумата от 327.44 лева,
представляваща стойността на изразходената питейна вода и отведени канални води
на адрес: : гр. Видин, ж.к. Химик бл. 29, вх. А, ап. 4 за периода от
14.12.2017г. до 15.04.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение –19.09.2018г. до окончателното плащане.
В едномесечния срок от ответницата е
постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен като неоснователен.
Посочено е, че жилището за което се твърди, че са извършвани услугите на ищеца
в претендирания размер, е таванска стая със санитарен възел и ответницата не
живее там от 2000г. Посочено е също, че за исковия период периодично е живял
един човек. Направено е възражение, че не е ясно как е направено разпределението
на разликата между показанията на индивидуалните водомери и общия водомер.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, назначени и изслушани са съдебно — счетоводна и съдебно
–техническа експертиза.
Съдът, след като се запозна
със събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното :
Видно от приложеното гр.д. № 2424/2018г. , РС- Видин е издал Заповед № 1870 от 20.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която длъжникът В.И.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, следва да заплати на КРЕДИТОРА „В и К - Видин” ЕООД, Булстат
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Видин, ул.”Широка” № 18,
представлявано от Георги Владимиров Владов, сумата: 327.44 лева – главница,
представляваща стойността на ползвана от длъжника и не заплатена доставена
питейна вода и отведени канални води за периода от 14.12.2017г. до
15.04.2018г., абонатен № 015951, с адрес на потребление: гр.Видин, общ.Видин,
обл.Видин, ж.к.”Химик”, бл.29, вх.А, ап.4, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 19.09.2018г. до окончателното
изплащане, както и сумите 25 лева разноски по производството за платена държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност.
В
срока по чл. 414 от ГПК от длъжника е подадено възражение, в което е посочил,
че не дължи вземането по заповедта за изпълнение, тъй като адреса на
потребление е таванска стая, в която никой не живее.
От представените по делото
доказателства, се установява, че ответницата е абонат на ищцовото дружество с
абонатен № 015951. Безспорно се установи, че между страните са налице облигационни отношения, по
силата на Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от «Водоснабдяване и канализация» ЕООД — гр. Видин.
От представените по делото 5 броя –
копия на издадени фактури, се установява, че по фактури, издадени за периода от 14.12.2017г. до 15.04.2018г., които
обхващат времето от 05.11.2017г. до 04.04.2018г. включително, е извършвано
отчитане на водомера на ответницата за потребеното количество вода.
Разпитаната по делото св. Мая Сашова Крумова, която в периода ноември 2017 – април 2018 г. е била
инкасатор на района, в който се намира процесния имот, посочва, че на адреса
има тавански стаи. Процесния обект е посещавала веднъж в периода 2001 – 2003
г., а след това през 2017г. Свидетелката посочва, че по информация на
титуляра на апартамент 4, в таванската
стая не е имало никой, не е проявявал интерес да се отвори и да се инкасира. В
края на 2017г., тъй като има още една таванска стая, която е с монтиран
водомер, свидетлката отишла както обикновено
да го отчете, почукала на процесната таванска стая и тогава случайно й отворили, според нея наематели.
Тогава свидетелката снела данните от водомера, като записала показанията. Към
онзи момент не е знаела какво количество вода е потребено, защото предишната
фактура не е била при нея. След този момент свидетелкатае отчитала водомера още
един или два месеца, докато се преместила на друга длъжност, а след нея друга
колежка е отчитала водомера.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелката като обективни и логични, същите се подкрепят и от представените
по делото доказателства.
Вещото лице по назначената и приета по
делото съдебно – икономическа експертиза, след преглед на документите по делото
и след посещение в счетоводството на ищеца, е дало заключение, че процесните
фактури са отразени в счетоводството при ищеца, както и че от ответника не е
извършено плащане по фактурите. Вещото лице е дало заключение, че дължимото
количество вода по всяка една от процесните фактури е определено на база
показанията на индивидуалния водомер на ответницата, както и от разликата,
отчетена от общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните
водомери, която разлика се разпределя между всички потребители пропорционално
на отчетените количества по индивидуалните
водомери, съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ОУ.
От назначената и приета по делото
съдебно – техническа експертиза, се установява, че за процесния период изразходваната вода е отчетена от монтирания в
таванския етаж водомер. Според
заключението на вещото лице, водомерът е изправен, като вещото лице е
установило това след като е пуснало чешмата на мивката. Водомерът не е носен на поправка. От м.
декември 2017 г. до април 2018 г. е отчетено потребено количество вода по
водомера на ответницата. Това личи от фактурите, които са приложени по делото.
По фактурата от 14.12.2017 г., начислените 50 куб. вода са натрупани във
времето, тъй като предишното отчитане е било 2001 г. Последващите фактури са
след процесния период, от които 4 са отчетени по водомера, а последните 2 са
служебно начислени, тъй като е изтекъл тримесечния срок от известието за
проверка на водомера. Вещото лице
посочва, че служебното начисляване е започнало от септември 2018г. , но то е извън
исковия период. Служебното начисляване е поради неизпълнение на дадени
предписания на 04.07.2018г. за периодична проверка на водомера.
В заключението е посочено също, че разпределението на разликата
между показанията на общия водомер и сумата от индивидуалните водомери е
извършено на основание чл. 25, ал. и ал. 3 от ОУ и е правилно.
Съдът дава вяра на заключенията на вещите лица като обективно и компетентно
изготвени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ответницата е абонат на ищцовото дружество и е потребител
на предоставяната от дружеството услуга, което се установява от представените
по делото доказателства.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор "ВиК- Видин“ – ЕООД, В и
К операторът монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните
отклонения за своя сметка. В ал. 3 е посочено, че при сгради-етажна
собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител,
всеки потребител поставя индивидуални водомери, които са елементи на сградната
водопроводна инсталация или на вътрешната водопроводна мрежа на потребителите.
В и К операторът пломбира холендъра на индивидуалните водомери към
водопроводната тръба за сметка на потребителите. Според ал. 4, доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери се
извършва от и за сметка на потребителите.
Неоснователни
са възраженията на ответницата за недължимост на исковата сума. Същата е
изчислена въз основа на реално извършен отчет на индивидуалния водомер за
процесния период, което се установява както от представение фактури, така и от
заключенията на вещите лица. Съгласно чл. 4, т. 2 от ОУ, потребителят е имал
право да подаде възражение пред доставчика на услугата , в случай на несъгласие
с извършените отчети и издадените платежни документи, а в случай на съмнение
относно метрологичните характеристики на водомера , ответницата е могла да заяви
извършване на метрологична експертиза. Доказателства по делото за такива
предприети действия от нея не са ангажирани. Фактът на неотчитане на
индивидуалния водомер дълго време, не може да се вмени във вина на ищцовото
дружество, защото потребителят е този, който е следвало да предостави достъп за отчитане съгласно чл.
24 от ОУ.
В случай, че имотът е бил необитаем, както се
твърди, ответницата е следвало да подаде писмено заявление до оператора с
посочен период на отсъствие, въз основа
на което водоподаването да бъде временно
преустановено.
Наведените
доводи за евентуално погасени по давност претенции едва в писмената
защита, не следва да се обсъждат, тъй
като такова възражение не е направено в отговора на исковата молба и не е било
предмет на разглеждане в настоящото производство.
Съдът
не следва да обсъжда и представените доказателства във връзка с извършено
служебно начисляване на вода поради неизпълнение на дадени предписания за
периодична проверка на водомера, защото същите са извън исковия период.
До приключване на устните
състезания, по делото не се ангажираха доказателства от ответницата да е
извършила плащане на част или цялото задължение по предявения иск.
С оглед на горното, исковата претенция
ще следва да се уважи изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца ще следва да бъдат присъдени разноски, както следва: сумата от 25.00 лева
разноски за платена държавна такса по заповедното производство, както и сумата
от 50.00 лева юрисконсултско вънаграждение по заповедното производство, както и
сумата от 25.00 лева разноски за платена държавна такса, сумата от 70.00 лева –
разноски за вещо лице, сумата от 100.00 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото производство.
На
основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и
банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от
ищеца начин на плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, ***: IBAN: ***, BIC: ***.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на В.И.Ц. с ЕГН ********** ***, че дължи на «В и К
Видин» ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18,
представлявано от управителя Георги Владимиров Владов сумата от 327.44 лева, представляваща стойността на изразходената
питейна вода и отведени канални води на адрес: : гр. Видин, ж.к. Химик бл. 29,
вх. А, ап. 4 по издадени фактури за
периода от 14.12.2017г. до 15.04.2018г., ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение –19.09.2018г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 1870 от 20.09.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2424/2018г. по описа на РС – Видин.
ОСЪЖДА В.И.Ц. с ЕГН **********
*** да заплати
на «В и К Видин» ЕООД с
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18,
представлявано от управителя Георги Владимиров Владов разноски по заповедното
производство в общ размер от 75.00 лева.
ОСЪЖДА В.И.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на «В и К Видин» ЕООД с
ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Видин, ул. „Широка“ № 18,
представлявано от управителя Георги Владимиров Владов разноски по исковото
производство в общ размер от 195.00 лева.
Банковата
сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението може да се обжалва пред ОС- Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: