Решение по дело №850/2020 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 260120
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Ели Георгиева Скоклева
Дело: 20201510200850
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година 17.12.2020                 Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Іс-НО

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                    състав

  02.11.

 

2020

 
 


на                                                            Година

 

 
В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател       Ели Скоклева

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

Роза Цветанова

 
         2.

 

 
Секретар:     

Председателя на състава

 
Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Н.а.х.д

 

850

 

2020

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

Р    Е    Ш   И

 

            ПОТВЪРЖДАВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ   № 500980-F511742/ 24.03.2020г., издадено от  началник отдел „Оперативни дейности“.    на ЦУ на НАП  гр.София,с което е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение по чл.185,ал.2   във вр. с ал.1ЗДДС  във вр. с чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ  на „ОМВ България“ АД с ЕИК *********  и адрес на управление гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 90,ет.20 ,представлявано управителя Дечебал-Сорин Тудор и прокуриста Елина Узунова.

                   Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ: Процесуалният представител на „ОМВ България“ АД гр.София ,  обжалва наказателно постановление № 500980-F511742/ 24.03.2020г., издадено от  началник отдел „Оперативни дейности“.    на ЦУ на НАП  гр.София,с което е наложена имуществена санкция на дружеството  в размер на 500лв. за нарушение по чл.185,ал.2   във вр. с ал.1ЗДДС  във вр. с чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ.Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи  за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и за маловажност на случая.

                   Представителят на административно наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

                   Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства-показанията на актосъставителя, свидетеля по акта и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                  Дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност в бензиностанция в гр.Дупница.На21.08.2019г. в обекта била извършена проверка от длъжностни лица при АНО,при която била установена разлика в касовата наличност. В междинния касов  отчет от фискалното устройство била разчетена  сума в брой е в размер на 1531,86лв., а  фактическата наличност била 802лв.т.е. сумата от 729лв. не била отразена като „служебно изведена“.За проверката бил изготвен  констативен протокол с горните констатации .На  01.10.2019г.. на дружеството,в присъствие на негов представител, бил съставен  АУАН за нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба  Н-18/2006г.на министъра на финансите. В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, последният  е направил писмено възражение, като е посочил,че разликата в касовата наличност се е дължала на пропуск на служителя,да отрази горната сумата във ФУ като „служебно изведена“,като този пропуск по никакъв начин не се е отразил на коректното отразяване на извършените продажби ,респект не е увредило фиска, което обосновава маловажност на случая.

         Въз основа на съставения акт, е издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената по-горе имуществена санкция.

         Съдът прие  за установена горната фактическа обстановка, като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си противоречат и  установяват и се подкрепят от писмените доказателства.

 С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е неоснователна и съдът  потвърди  атакуваното наказателно постановление , по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед ЗЦУ- ОПР-17 / 17.05.2018г.на изпълнителния директор на НАП . АУАН съдържа всички реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН, като в процедурата по установяване на нарушението и съответно налагане на административното наказания, не са допуснати нарушения от АНО.

Неоснователно е възражението, че НП е издадено в нарушение на чл.52,ал.4 ЗАНН, като не е съобразил писменото такова, подадено от дружеството по реда на чл.44,ал.1 ЗАНН. В обстоятелствената част на наказателното постановление  е направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, обосноваващи състава на нарушението по чл.185,ал.2 във вр. с чл. 33,ал.1 от Наредба  Н-18/2006г.на министъра на финансите. АНО е посочил, че е преценил възражението като неоснователно , излагайки доводи,че не е налице маловажен случай.

         От събраните по делото доказателства  се установи,че  при проверка от компетентен орган  е констатирано, че дружеството жалбоподател не е изпълнило  изискванията на чл.33,ал.1  от Наредба №Н-18/2006гна МФ ,за което е му е наложена имуществена санкция   по чл.185,ал.2във вр. с ал.1 ЗДДС. Този текст ангажира административно наказателната отговорност на лице, допуснало нарушение на поднормативен акт, издаден по прилагането на ЗДДС.Наредба №Н-18/2006г. е издадена по приложението на чл.11 ЗДДС и регламентира реда и начина за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) да се отбелязва в момента на извършването и с точност до минута в книгата за дневните финансови отчети на страницата на съответната дата. Тази разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства и неспазването и ангажира отговорността на субекта, допуснал нарушението.

         При определяне на имуществената санкция, наказващия орган е приложил правилно материалния закон, като съобразил  изключението,визирано в чл.185,ал.2 ЗДДС,  и е наложил имуществена санкция в пределите  по ал.1 на този текст, като е взел предвид, че нарушението не е довело до неотчитане на приход. Размера на санкцията е определен  при спазване изискванията на чл.27 ЗАНН и е наложен такъв в предвидения от закона минимум.

Съдът счита, че в случая не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,обосноваващи маловажност на случая. Действително, нарушението е формално, безрезултатно и не е довело до неотчитане на приход, но предвид вида на засегнатите обществени отношения, регламентиращи регистрацията и отчетността на лицата, използващи фискални устройства, нарушението не е маловажно, независимо от причините за извършването му/ пропуск на служител или др./ още повече,че и законодателят е имал предвид горните обстоятелства и в случай, в който не е налице неотчитане на приход, какъвто е настоящия, е предвидил сравнително нисък размер на имуществените санкции.

                   По горните съображения, съдът постанови решението си.