Р Е Ш Е Н И Е
Дупница
Номер Година 17.12.2020 Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
02.11. 2020
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател Ели Скоклева
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н.а.х.д 850 2020
дело № по описа за година.
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 500980-F511742/
24.03.2020г., издадено от началник отдел
„Оперативни дейности“. на ЦУ на НАП гр.София,с което е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв. за нарушение по чл.185,ал.2 във вр. с ал.1ЗДДС във вр. с чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ на „ОМВ България“ АД с ЕИК ********* и адрес на управление гр.София 1784, бул.
„Цариградско шосе“ № 90,ет.20 ,представлявано управителя Дечебал-Сорин
Тудор и прокуриста Елина
Узунова.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Процесуалният представител на „ОМВ България“ АД гр.София , обжалва наказателно постановление № 500980-F511742/ 24.03.2020г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“. на ЦУ на НАП гр.София,с което е наложена имуществена
санкция на дружеството в размер на 500лв.
за нарушение по чл.185,ал.2 във вр. с ал.1ЗДДС във вр. с
чл.33,ал.1 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ.Прави оплаквания за незаконосъобразност
и моли да бъде отменено, като излага доводи
за допуснати нарушения на процесуалните правила, както и за маловажност
на случая.
Представителят на административно
наказващия орган оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на атакуваното
наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства-показанията на актосъставителя,
свидетеля по акта и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството жалбоподател осъществява
търговска дейност в бензиностанция в гр.Дупница.На21.08.2019г. в обекта била
извършена проверка от длъжностни лица при АНО,при която била установена разлика
в касовата наличност. В междинния касов отчет от фискалното устройство била разчетена сума в брой е в размер на 1531,86лв., а фактическата наличност била 802лв.т.е. сумата
от 729лв. не била отразена като „служебно изведена“.За проверката бил
изготвен констативен протокол с горните
констатации .На 01.10.2019г.. на дружеството,в
присъствие на негов представител, бил съставен АУАН за нарушение по чл.33,ал.1 от
Наредба Н-18/2006г.на министъра на
финансите. В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН, последният е направил писмено възражение, като е
посочил,че разликата в касовата наличност се е дължала на пропуск на
служителя,да отрази горната сумата във ФУ като „служебно изведена“,като този
пропуск по никакъв начин не се е отразил на коректното отразяване на
извършените продажби ,респект не е увредило фиска,
което обосновава маловажност на случая.
Въз основа на съставения акт, е
издадено атакуваното наказателно постановление, с което е наложена посочената
по-горе имуществена санкция.
Съдът прие за установена горната фактическа обстановка,
като даде вяра на показанията на разпитаните свидетели. Същите не си
противоречат и установяват и се
подкрепят от писмените доказателства.
С оглед на така установеното, съдът счете,че
жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна
страна, а по същество е неоснователна и съдът
потвърди атакуваното наказателно
постановление , по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед ЗЦУ- ОПР-17 /
17.05.2018г.на изпълнителния директор на НАП . АУАН съдържа всички
реквизити,визирани в чл.42 ЗАНН, а НП е съобразено с изискванията на чл.57 ЗАНН, като в процедурата по установяване на нарушението и съответно налагане на
административното наказания, не са допуснати нарушения от АНО.
Неоснователно е възражението,
че НП е издадено в нарушение на чл.52,ал.4 ЗАНН, като не е съобразил писменото
такова, подадено от дружеството по реда на чл.44,ал.1 ЗАНН. В обстоятелствената
част на наказателното постановление е
направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
обосноваващи състава на нарушението по чл.185,ал.2 във вр.
с чл. 33,ал.1 от Наредба Н-18/2006г.на
министъра на финансите. АНО е посочил, че е преценил възражението като
неоснователно , излагайки доводи,че не е налице маловажен случай.
От събраните по делото доказателства се установи,че при проверка от компетентен орган е констатирано, че дружеството жалбоподател
не е изпълнило изискванията на
чл.33,ал.1 от Наредба №Н-18/2006гна МФ ,за
което е му е наложена имуществена санкция
по чл.185,ал.2във вр. с ал.1 ЗДДС. Този текст ангажира административно
наказателната отговорност на лице, допуснало нарушение на поднормативен акт,
издаден по прилагането на ЗДДС.Наредба №Н-18/2006г. е издадена по приложението
на чл.11 ЗДДС и регламентира реда и начина за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, Разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства задължава извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) да се отбелязва в момента на
извършването и с точност до минута в книгата за дневните финансови отчети на
страницата на съответната дата. Тази разпоредба е част от установения ред за
регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства и неспазването и ангажира отговорността на субекта, допуснал
нарушението.
При определяне на имуществената
санкция, наказващия орган е приложил правилно материалния закон, като съобразил
изключението,визирано в чл.185,ал.2 ЗДДС, и е наложил имуществена санкция в
пределите по ал.1 на този текст, като е
взел предвид, че нарушението не е довело до неотчитане на приход. Размера на
санкцията е определен при спазване
изискванията на чл.27 ЗАНН и е наложен такъв в предвидения от закона минимум.
Съдът счита, че в случая не
са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН,обосноваващи маловажност на случая.
Действително, нарушението е формално, безрезултатно и не е довело до неотчитане
на приход, но предвид вида на засегнатите обществени отношения, регламентиращи
регистрацията и отчетността на лицата, използващи фискални устройства,
нарушението не е маловажно, независимо от причините за извършването му/ пропуск
на служител или др./ още повече,че и законодателят е имал предвид горните
обстоятелства и в случай, в който не е налице неотчитане на приход, какъвто е
настоящия, е предвидил сравнително нисък размер на имуществените санкции.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.