№ 162
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20211001001229 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 2310 от 06.12.2017 г. по т.д.№ 1502/2017г. на Софийски градски съд,
ТО, 5с-в е обявил за относително недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ“ АД (н), Изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014 г. по
описа на „КТБ“ АД между вземане на „Мини Марица Изток“ЕАД в размер на 4 256 244.59
евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за юридически лица № 34-2014 от
01.04.2014 г. между „КТБ“ АД и „Български енергиен холдинг“ЕАД, придобито с договор за
цесия от 30.10.2014 г. между „Български енергиен холдинг“ЕАД и „Мини Марица
Изток“ЕАД и вземанията на „КТБ“ АД към „Мини Марица Изток“ЕАД по Договор за
инвестиционен кредит № 318/2010 г. от 29.09.2010 г., освен за частта, която всеки от
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“ АД би получил при разпределението на
осребреното имущество, по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от
синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност.
Със същото решение СГС е оставил без разглеждане евентуалните обективно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 59, ал.2 от
ЗБН, предявени от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност
против „Мини Марица Изток“ЕАД.
Срещу така постановеното решение на СГС в осъдителната му част е постъпила
въззивна жалба от „Мини Марица Изток“ЕАД, с която са изложени оплаквания за
1
неправилност и незаконосъобразност на решението и с искане да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявеният главен иск с правно основание чл.59,
ал.5 от ЗБН/отм./да бъде отхвърлен като неоснователен. В случай, че съдът отмени
решението в осъдителната му част по отношение на главния иск и пристъпи към
разглеждане на предявените евентуални искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. с
чл. 59, ал.2 от ЗБН се иска да бъде постановено решение, с което евентуалните искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговора на въззивната жалба подаден от синдиците на „Корпоративна търговска
банка“АД се заявява оспорване на жалбата като неоснователна и се моли да се постанови
решение, с което се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
С решение № 11786/04.08.2020г. на САС, ТО, 9с-в по търг.дело № 606/2018г.
първоинстационното решение е потвърдено като правилно в обжалваната му част, с която е
уважен предявеният главен иск по чл.59, ал.5 от ЗБН, както и в частта му, с която на
основание чл.59, ал.7 от ЗБН ответното дружество „Мини Марица Изток“ЕАД е осъдено да
внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 332 979,63 лева.
С Решение № 60156/15.12.2021г. на ВКС по т.д.№ 2317/2020г. е отменено изцяло така
постановеното въззивно решение, като вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен
като неоснователен иска, предявен от синдиците на „КТБ“ЕАД/н/ срещу „Мини Марица
Изток“ЕАД за обявяване за относително недействително, на основание чл.59, ал.5 от ЗБН по
отношение кредиторите на несъстоятелността на КТБ,
Изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014 г. по описа на „КТБ“ АД между
вземане на „Мини Марица Изток“ЕАД в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от
Рамков договор за платежни услуги за юридически лица № 34-2014 от 01.04.2014 г. между
„КТБ“ АД и „Български енергиен холдинг“ЕАД, придобито с договор за цесия от 30.10.2014
г. между „Български енергиен холдинг“ЕАД и „Мини Марица Изток“ЕАД и вземанията на
„КТБ“ АД към „Мини Марица Изток“ЕАД по Договор за инвестиционен кредит № 318/2010
г. от 29.09.2010 г., и е върнал делото за разглеждане от друг състав на Софийски апелативен
съд на съединените при условията на евентуалност искове.
В мотивите на отменителното решение на ВКС е посочено, че поради настъпването
на вътрешнопроцесуалното условие- отхвърляне на иска по чл.59, ал.5 ЗБН, следва да се
премине към разглеждане на предявените в евентуалност искове. Тъй като по тях отсъства
произнасяне от въззивната инстанция, което да е обект на касационна проверка, поради
което и делото следвало да се върне за разглеждането му от друг състав на въззивния съд
като при новото разглеждане и на основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се
произнесе и по разноските пред касационната инстанция.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
2
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД/н/, в която са изложени твърдения, че
между Банката и ответника „Мини Марица Изток“ЕАД е бил сключен договор за
инвестиционен кредит, като съгласно клаузите му на ответника е бил отпуснат кредит в
размер на 9 203 254 евро. Сумата била предназначена за финансирането на подобект от
Инвестиционната програма на кредитополучателя за 2008 г., а именно: за финансирането на
част от Договор № МТ 300/14.04.2009 г., сключен с Обединение „Минстрой-Фуго“ - гр.
София за рехабилитация на 3 багера SchRs 1200, а именно - финансиране на
рехабилитацията на багер SchRs 1200, фабр. № 318, инв. № 238, работещ в рудник
„Трояново Север”.За ползвания кредит ответникът-кредитополучател се задължил да
заплаща на Банката възнаградителни и за просрочие лихви в размери посочен в договора. На
основание т.4.1. от Договора, крайният срок, в който кредитополучателят се е задължил да
изплати дължимите по Договор за инвестиционен кредит № МТ- 318/29.09.2010 г. главница,
лихви и такси, бил 72 месеца от датата на подписване на договора.
Сочи се в исковата молба, че в деловодството на Банката постъпило Уведомление с
вх. № 10259/31.10.2014 г., съгласно което „Български енергиен холдинг“ ЕАД съобщавал на
КТБ, че с Договор за цесия № 88/2014 от 30.10.2014 г. е прехвърлил на „Мини Марица
Изток“ЕАД вземането си към КТБ в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от сключен
между него и КТБ Договор за платежни услуги за юридически лица от 01.04.2014 г.
Допълват, че на същият ден е постъпило и Изявление за прихващане с вх. №
10330/31.10.2014 г., с което ответникът прихващал задължението си към Банката,
произтичащо от посочения договор за банков кредит в размер на 4 256 244.59 евро, с
вземането, произтичащо от сключен между „КТБ” АД и „Български енергиен холдинг” ЕАД
Рамков договор за платежни услуги за юридически лица от 01.04.2014 г.
Ищците сочат също така, че банката е обявена в несъстоятелност с решение от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС. Началната дата на неплатежоспособността била
изменена от САС с решение от 03.07.2015 г. по т.д. № 2216/2015 г. и същата била
определена на 20.06.2014 г., като същата съвпада с датата, на която банката била поставена
под специален надзор. Процесното изявление за прихващане било извършено след датата на
платежоспособността – на 31.10.2014 г., поради което било недействително по отношение
кредиторите на несъстоятелността при условията на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Ищците поддържат също така, че изявлението за прихващане не отговаря на
изискването за форма по чл. 59, ал. 2 ЗБН, тъй като няма нотариална заверка на подписа,
поради което е нищожно по отношение на кредиторите на банката. В същото време твърдят,
че с достигане волеизявлението на ответника до банката, прихващането е породило правна
промяна в правната сфера както на прихващащия, така и на банката и двете насрещни
задължения са погасени.
Ищците поддържат и, че са налице и предпоставките по чл. 59, ал. 3 ЗБН, като
3
поддържа, че знанието за неплатежоспособността на банката датира от 20.06.2014 г., когато
банката е поставена под особен надзор. Освен това, към момента на придобиване на
вземането, с което е извършено прихващане, неплатежоспособността на банката била
обществено известен факт предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на доклад за
анализа и оценката на активите на КТБ.
С оглед на изложеното, ищците са поискали да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прогласено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „КТБ” АД в (н.) прихващането с вх. № 10330/31.10.2014 г., извършено
от „Мини Марица Изток“ЕАД на задълженията му към Банката, произтичащо от рамков
договор за платежни услуги за юридически лица от 01.04.2014 г., за което било депозирано в
деловодството на Банката Уведомление за извършена цесия с вх. № 10259/31.10.2014 г.,
срещу задълженията на „Мини Марица Изток“ЕАД към „КТБ” АД по Договор № 318/2010
от 29.09.2010 г., до размера на по-малкото от насрещните вземания, при условията на чл. 59,
ал. 5 ЗБН, евентуално при условията на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Евентуално, при условията на чл.
59, ал. 2 ЗБН, искат да бъде прогласена нищожността на същото прихващане.
Ответникът „Мини Марица Изток“ЕАД в срока за отговор на исковата молба е
заявил, че не оспорва твърденията на банката относно момента на поставянето й под особен
надзор, обявяването й в несъстоятелност и датата на неплатежоспособността, нито
твърденията относно извършеното прихващане. Посочил е обаче, че доводите на ищците по
главния иск почиват на законова разпоредба (чл. 59, ал. 5 ЗБН), която не е била в сила към
момента на процесното прихващане, а е приета в ЗБН едва с редакцията му, в сила от
28.11.2014 г. като намира, че към датата на процесното прихващане не е съществувало
законово ограничение за извършване на прихващане от страна на кредитор на банката
спрямо последната.
Ответникът е оспорил твърденията на ищците, че е знаел за неплатежоспособността
на банката към момента на придобиване на вземането, както и че това знание датира от
20.06.2014 г. Към 31.10.2014 г. ответникът знаел евентуално, че банката изпитва известни
ликвидни проблеми, но не и че същата е неплатежоспособна. Такова знание ответникът
твърди да е имал едва след 07.11.2014 г., когато по партидата на КТБ в търговския регистър
било вписано решението на БНБ за отнемане лицензията за извършване на банкова дейност
на КТБ, а вземането му било придобито преди това – на 31.10.2014 г.
С оглед на изложеното, искането му към съда е било да се отхвърли предявения иск
като неоснователен.
От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено
следното :
Между страните не се спори, а и се установява, че с Решение на СГС, ТО, 4-ти състав
от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна
търговска банка“ АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по
несъстоятелност и банката е обявена в несъстоятелност.
4
Не е спорно, а и се установява, че с влязло в сила Решение от 03.07.2015 г. на САС,
трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., е отменено решение на СГС, 4-ти
състав от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. относно определената датата на
неплатежоспособността и е определена друга дата на неплатежоспособността на „КТБ“ АД -
20.06.2014 г. С посоченото решение на СГС по отношение на Банката е открито
производство по несъстоятелност и е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на
предприятието на банката и са прекратени правомощията на нейните органи.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото и прието
като доказателство извлечение от Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на
БНБ, че Управителният съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под специален
надзор за срок от три месеца, считано от 20.06.2014г.,назначени са квестори ограничена е
дейността на Банката и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три
месеца.
Не е спорно, а и се установява, че с решение № 114/16.09.2014 г. на Управителния
съвет на БНБ е взето решение срокът на надзора да бъде продължен до 20.11.2014 г.
По делото е представено и е прието като доказателство извлечение от доклад на БНБ
до народните представители относно състоянието на „КТБ“ АД, в който включително се
сочи, че следва да бъдат приложени законовите мерки за отнемане лиценза на „КТБ“ АД.
По делото е представен и е приет като доказателство договор за банков кредит №
МН 318/19.09.2010 г., сключен между „Корпоративна търговска банка“ АД и „Мини Марица
Изток“ЕАД, от който е видно, че банката е предоставила на кредитополучателя
инвестиционен кредит в размер на 9 203 254 евро за срок от седемдесет и два месеца.
Уговорени са задължения за заплащане на лихви и такси.
Не е спорно, а и се установява, че на 30.10.2014 г. „Български енергиен холдинг“
ЕАД е адресирал до квесторите на „КТБ“ АД уведомление, относно сключването на договор
за цесия между това дружество и „Мини Марица Изток“ЕАД за вземане в размер на 4 256
244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за платежни услуги за юридически лица от
01.04.2014 г., представляващи част от наличната сума по открита разплащателна сметка в
евро с титуляр Български енергиен холдинг“ ЕАД.
По делото е представен и е приет като доказателство договор за цесия от 30.10.2014
г., от който е видно, че „Български енергиен холдинг“ ЕАД е прехвърлил на „Мини Марица
Изток“ЕАД свое вземане в размер на 4 256 244.59 евро, представляващи част от вземане към
„КТБ“ АД по разплащателна сметка с общ размер към 27.10.2014 г. 7 246 877.70 евро,
открита по Рамков договор за платежни услуги за юридически лица.
По делото е представен и е приет като доказателство и рамков договор за платежни
услуги за юридически лица № 34-2014 от 01.04.2014 г. между „Български енергиен холдинг“
ЕАД и „КТБ“ АД.
Не е спорно, а и се установява, че на 31.10.2014 г. „Мини Марица Изток“ЕАД е
депозирало пред квесторите на „КТБ“ АД изявление за прихващане вх. № 10330/31.10.2014
5
г. между свое вземане в размер на 4 256 244.59 евро, произтичащо от Рамков договор за
платежни услуги между „КТБ“ АД и „Български енергиен холдинг ЕАД, придобито с
договор за цесия от 30.10.2014 г. и вземанията на „КТБ“ АД към „Мини Марица
Изток“ЕАД по Договор № 318/2010 г. от 29.09.2010 г.
Не е спорно, а и се установява видно от банково удостоверение изх. №
9425/11.12.2014 г. за периода 27.10.2014 г. - 07.11.2014 г., че на 06.11.2014 г. в банката е
осчетоводено прехвърляне на вземане между „Български енергиен холдинг“ ЕАД –
цесионер и „Мини Марица Изток“ ЕАД в размер на 4 256 244.59 евро.
Не е спорно, а и се установява видно от банково удостоверение изх. № 45/07.01.2015
г. за периода 01.10.2014 г. до 17.12.2014 г., че на 06.11.2014 г. КТБ е осчетоводила
прехвърляне на вземане между „Български енергиен холдинг“ ЕАД – цесионер и „Мини
Марица Изток“ ЕАД в размер на 4 256 244.59 евро. Направено е и прихващане със
задължения на „Мини Марица Изток“ ЕАД в същия размер.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 ГПК, настоящият съд достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав на съда осъществява въззивен контрол при условията на чл. 294,
ал. 1 ГПК и е императивно обвързан от указанията на касационната инстанция във връзка с
тълкуването и прилагането на закона, а в конкретиката на казуса - от указанията за това, че
при повторното разглеждане на делото и при постановяването на акт по съществото на
спора следва да се зачете, че поради настъпването на вътрешнопроцесуалното условие-
отхвърляне на главния иск по чл.59, ал.5 ЗБН, следва да се премине към разглеждане на
предявените в евентуалност искове по чл.59, ал.3 и ал.2 в предпочетената от ищеца
поредност на разглеждането им.
Според чл.271, ал.2 ГПК при отмяна на решението по главния иск, се възстановява
висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният
съд не се е произнесъл и при съобразяване на задължителната съдебна практика ТР № 1 от
4.01.2001 г. по т.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.
По предявения първи поред евентуален иск с правно основание чл.59, ал.3 от Закона
за банковата несъстоятелност възивният съд намира следното :
Предпоставките за уважаване на този иск са следните : да има извършено
прихващане; кредиторът да е придобил вземането и задължението си преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката, но към момента на
придобиване на вземането или на задължението да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Същевременно с разпоредбата на чл.59, ал.4 от ЗБН законодателят е презумирал
недобросъвестност у приобретателя на вземането и/или задължението в случаите, когато
придобиването на вземането/задължението е станало след настъпването на определен
обективен момент- след датата на вписване на решението на Централната банка за отнемане
на лиценза за извършване на банкова дейност. Следователно, ако придобиването на
6
вземането/задължението е станало след този обективен момент, е налице необорима
презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност.
В разглеждания случай, между страните няма спор, а и се установява, че
уведомлението за извършената цесия и изявлението за прихващане, които са обективирани в
два отделни документа, но са постъпили едновременно в деловодството на длъжника
„Корпоративна търговска банка“АД/н/ на една и съща дата – 31.10.2014год., преди датата на
вписване на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност, което
по делото няма спор, а и се установява, че е станало на 07.11.2014год.
Представеният по делото договор за цесия не е нотариално заверен за
удостоверяване на достоверна дата, поради което съдът приема, че достоверна дата по см. на
чл.181, ал.1, предложение последно от ГПК следва да се счита датата на уведомяването на
банката за встъпването в дълг тъй като едва от този момент може да се установи по
безспорен и безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.Следователно
темпоралният момент, към който следва да се преценят последиците от цесията и
прихващането е 31.10.2014 г.
Тъй като обаче изявлението за прихващане е отправено преди 07.11.2014год., което
не се оспорва от ищеца, то по отношение на него не е налице предвидената в закона
презумпция за знание за настъпилата неплатежоспособност/ чл. 59,ал.4 от ЗБН/.
От друга страна, не може да бъде вменено задължение за знание на ответното
дружество относно настъпила неплатежоспособност на КТБ, което нито е имало как да знае,
нито е било длъжно да знае, че същата е в състояние на неплатежоспособност.
Поставянето на банката под специален надзор, каквото се стреми да докаже ищецът,
сам по себе си не може да бъде факт, който да е достатъчен за доказване на знание за
настъпила неплатежоспособност. Съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ, в редакцията към ДВ бр.
27/2014 г., поставянето под специален надзор се извършва, когато е налице опасност от
неплатежоспособност. Ето защо самият факт на поставяне под специален надзор – дори
когато този факт е получил обществен отзвук или не би могъл да не е узнат от клиент на
банката поради постановената мярка „спиране на плащанията“ – не може да се свърже със
знание за настъпила неплатежоспособност, тъй като настъпилата неплатежоспобност не е
задължителен елемент от поставянето под специален надзор. Нещо повече – когато законът
е създал презумпция за знание въз основа на един факт, при реализирането на който
откриването на производство по несъстоятелност е неизбежно /чл. 37, ал. 2 ЗКИ вр. чл. 8, ал.
1 ЗБН/, съдът не може да разпростре последиците на тази презумпция при доказване на друг
общоизвестен факт, представляващ по-несигурен източник на информация относно
възможната неплатежоспособност, без да са налице други доказателства за знание.
Знанието за неплатежоспособността не следва и от обявения доклад на БНБ относно
анализа и оценката на активите на КТБ – тъй като разчитането на данните и в частност
формирането въз основа на тях на извод относно настъпила неплатежоспособност
предполага наличие на специални знания, каквито не могат да се презумират у ответника.
7
Ето защо съдът приема, че в настоящото производство е доказано единствено
знанието за съществуваща опасност от неплатежоспособност. Именно това знание е
мотивирало сключването на договора за цесия и извършване на процесните прихващания
между свързаните лица, който факт на свързаност въпреки че безспорно е налице- цедентът
„Български енергиен холдинг“ЕАД е едновременно с това и едноличен собственик на
капитала на цесионера „Мини Марица Изток“ЕАД, не може да послужи като обосноваване
недействителността на извършеното прихващане тъй като стремежът за избягване на
неблагоприятните последици за цедента за реализиране на вземането му към банката по
договора за преференциален депозит с оглед на евентуална бъдеща неплатежособност на
банката не може в никакъв случай да бъде приравнено на знание за вече настъпила такава.
Все пак следва да се съгласим, че не може да бъде отречено правото на никой правен субект,
който и да е той и стига да е действал добросъвестно, така да организира делата си, че да
осуети настъпването на всякакви вероятни неблагоприятни последици за в бъдеще,
включително и предвид риска от реализирането на вземането си спрямо банката поради
опасност от нейната неплатежоспособност. С извършените цесия и прихващане цедентът и
цесионерът, макар и да са свързани лица, са целели погасяване на кредитните задължения по
начин, който не се препятства от приложената мярка по чл. 116, ал.2, т. 2 ЗКИ, а също и
избягване на опасността от затруднено удовлетворяване при евентуално откриване на
производство по несъстоятелност. Това знание обаче – че вероятно банката е в
неплатежоспособност – не е достатъчно да обоснове основателност на иск, в чийто
фактически състав законодателят изрично е включил знание за вече „настъпила“
неплатежоспособност. Предположение за знание не може да бъде изведено по никакъв
начин и от факта, че едноличен собственик на капитала на цедента „Български енергиен
холдинг“ЕАД е българската държава, чийто права към него момент са се упражнявали от
принципала- министъра на икономиката и енергетиката, тъй като независимо от
обстоятелството чия е собствеността дружеството все пак е отделно юридическо лице, което
се представлява от собствения си органен представител. Отделно от това фактът, че правата
на държавата се упражняват от министъра на икономиката не може сам по себе си да се
преценява като обосновано предположение, че към момента на извършване на
прихващането е налице знание за действителното финансово състояние на банката.
Поради изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.59, ал.3 от
Закона за банковата несъстоятелност следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По предявения втори подред евентуален иск с правно основание чл.59, ал.2 от Закона
за банковата несъстоятелност възивният съд приема следното :
Както формулировката на чл. 59, ал. 2 ЗБН, така и систематичното й място
предполага установяване на съдържанието във връзка с предходната алинея, очертаваща
хипотезата на прихващане при открито вече производство по несъстоятелност. От една
страна, всяка регламентация предполага обективна възможност субектът на правото да
съобрази поведението си с предписаното от правната норма. Нормата на чл. 59, ал. 1 ЗБН
изрично утвърждава принципна възможност да бъде извършено прихващане, ако преди
8
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са
съществували, били са еднородни и насрещни, а вземането на кредитора е било и
изискуемо. При тези предпоставки именно е утвърдена и възможност кредиторът да отправи
изявление за прихващане. Използваната в чл. 59, ал. 2 ЗБН наставка "-то" към термина
"изявление", еднозначно сочи на определеност, произтичаща от очертаната хипотеза с
предходната алинея.
От друга страна, институтът на прихващането не се дефинира от специалния закон, а
нарочната регламентация произтича от спецификите, относими към банка в производство,
регламентирано от този закон. Законодателят не свързва наложените надзорни мерки в
принципно различно регламентираното производство с необходимост за особено форма на
изявлението за прихващане. Правната сигурност предполага еднозначно огласяване на
изискването за форма като условие за валидност на волеизявлението. Понеже реализацията
на принципно признато право предполага обективна възможност за съобразяване на
относимите към упражняването му изисквания, настоящият състав не намира основание за
приложимост на чл. 59, ал. 2 ЗБН извън открито производство по несъстоятелност,
непосредствено произтичащо и от смисъла на нормата. Едва наложената промяна в статута
на банка в открито производство по несъстоятелност ангажира нейните кредитори да се
съобразят с особените правила, обезпечаващи правилното развитие на производството по
несъстоятелност. Разширително тълкуване на ограничителна по своя характер норма е
недопустимо, а и правилата за тълкуване по аналогия изключват приложение на
конкретното решение към принципно различно производство.
По изложените съображения така предявеният иск с правно основание чл.26, ал.1 от
ЗЗД, вр. с чл.59, ал.2 от ЗБН подлежи на отхвърляне като неоснователен.
На осн. чл.59, ал.7 от Закона за банковата несъстоятелност дължимата държавна такса
и за двете съдебни инстанции възлиза на 499 469,44 лева.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски за производството и пред двете съдебни инстанции,
както и за производството пред ВКС на осн. чл. 294, ал.2 ГПК разноски в общ размер на
сумата от 168 519, 81 лева.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2310 от 06.12.2017 г. по т.д.№ 1502/2017г. на Софийски
градски съд, ТО, 5с-в, с което са оставени без разглеждане евентуалните обективно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 59, ал.2 от
ЗБН, предявени от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност
против „Мини Марица Изток“ЕАД, като вместо него постановява друго :
9
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД, ЕИК
*********, с адрес за призоваване гр.София, раон Средец, ул. „Граф Игнатиев“№10 срещу
„Мини Марица Изток“ЕАД, ЕИК ********* иск, със седалище и адрес на управление гр.
Раднево, ул.“Георги Димитров“№13, област Стара Загора, с правно основание чл.59, ал.3 от
Закона за банковата несъстоятелност за обявяване на недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на „КТБ“АД/н/ на прихващане, извършено с изявление за
прихващане вх. № 10330/31.10.2014 г. от „Мини Марица Изток“ЕАД, с активно вземане в
размер на 4 256 244.59 евро, придобито с договор за цесия от 30.10.2014г. с „Български
енергиен холдинг“ЕАД, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“АД, ЕИК
********* срещу „Мини Марица Изток“ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.59,
ал.2 от Закона за банковата несъстоятелност за обявяване на нищожно на изявление за
прихващане вх. № 10330/31.10.2014 г. от „Мини Марица Изток“ЕАД поради неспазена
форма, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“АД, ЕИК ********* да заплати за сметка
на масата на несъстоятелността, в полза на Бюджета на съдебната власт сумата 499 469,44
лева, а на осн. чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „Мини Марица Изток“ЕАД, ЕИК *********
разноски по производството в размер на 168 519, 81 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10