РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. Варна , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нела К. Иванова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела К. Иванова Гражданско дело №
20203110111096 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът С. С.
В. ЕГН **********, срещу ответника ПРБ, със седалище: ***** осъдителен иск с
правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ , уточнен с молба № 429/28.01.2021г., както
следва:
- за сумата от 6 000.00лв. /, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт -
стрес, безпокойство и негативни емоции, уронване на доброто име на специалист
извършване на автотенекеджийски и бояджийски услуги както сред клиентите така и сред
застрахователните компании, които са на пазара в град ****и силно конкурентната среда в
този бизнес през периода ***** година, които са пряка и непосредствена последица от
несправедливо водено досъдебно производство № ***** по описа на ******, преписка №
****/ 2011г. по описа на ******, срещу С. С. В. за престъпление по 212, ал.1 от НК,
приключило с прекратяване, обективирано в постановление от 22.06.2015г. на прокурор от
ВРП, потвърдено с определение №**** по чнд №****г. на Районен съд *** и с определение
№**** г. по вчнд №**** по описа на Окръжен съд ****, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.09.2020г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 3045,91лв., представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница от 6000.00лв., начислена за периода от 09.09.2015г. до
08.09.2020г.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че с
постановление от 22.06.2015г. на прокурор от ВРП, е прекратено водено срещу него
1
досъдебно производство /ДП/ № **** г. по описа на ОД МВР- ****, пр.пр.№****г. по описа
на ВРП, за престъпление по чл.212, ал.1 от НК, като прекратяването е заради това, че
деянието не е извършено от лицето.
Прететдират се от ищецат неимуществени вреди в размер на
6000.00лв./шест хиляди лева/, на основание уронване на доброто име на специалист
извършване на автотенекеджийски и бояджийски услуги, както сред клиентите, така и сред
застрахователните компании, които са на пазара в град ***и силно конкурентната среда в
този бизнес, през периода 12.11.2009г. - 09.09.2015 година. Както и стрес, безпокойство и
негативни емоции от проведената проверка на прокуратурата №**** . и ДП № ****г. на ОД
на МВР -***.
С молба № 429/28.01.2021г., след дадени указания, ищецът е уточнил размер
на претендирана мораторна лихва , както следва: 3045,91лв., представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница от 6000.00лв., начислена за периода от 09.09.2015г. до
08.09.2020г., като е посочил и началната дата, от която претендира законна лихва
върху главницата от 6000.00лв. – датата на предявяване на иска - считано от
09.09.2020г.
Вследствие на изложеното се сезира съда с искане да постанови положително
решение по предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото
разноски.
Ответната страна ПРБ, със седалище: гр. *****, в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се оспорва исковата претенция както
по основание, така и по размер.
Сочи се, че претенцията срещу ПРБ, е погасена по давност. Наказателното
производство по ДП № **** по описа на ОД - МВР - *****, пр. пр. № *****г. по описа на
РП – ***, е прекратено с постановление на прокурор при РП - Варна от 22.06.2015г.
Следователно, към датата на депозиране на исковата молба в PC - Варна - 08.09.2020г.,
срокът по чл.110 от ЗЗД е изтекъл и претенцията е погасена. Поради това и с оглед
изтеклият погасителен давностен срок, претенцията срещу Прокуратурата следва да бъде
отхвърлена.
В случай, че се прецени, че давностният срок по главния иск - обезщетение за
неимуществени вреди, не е изтекъл, то на основание чл. 111, б. „В" от ЗЗД, по давност
частично е погасено правото на законна лихва върху търсеното обезщетение.
Възразява се и срещу основателността на предявения от С. С. В. иск. Сочи се,
че В. претендира претърпени неимуществени вреди, като твърди, че е било уронено доброто
му име на специалист извършване на автотенекеджийски и бояджиийски услуги, както сред
клиентите, така и сред застрахователните компании, които са били на пазара в гр.****и
силно конкурентната среда в този бизнес през периода 12.11.2009г. - 09.09.2015г., както и е
имал стрес, безпокойство и негативни емоции от проведеното разследване. Според
ответната страна, от изложеното е видно, че в исковата молба не са посочени конкретни
факти от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на
другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си, че срещу него се води
наказателно производство да са демонстрирали негативно отношение, което от своя страна
да е рефлектирало върху него. Така чувствата на страх, безпокойство и негативни емоции,
които твърди, че изпитвал В., са изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие,
непровокирано от външната среда. В исковата молба, се сочи, че не са налице и
доказателства относно това каква е личността на човека, на който е било повдигнато
обвинение, как това е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто име и
2
честта му. Настоява се от ответната страна, че няма данни страданията, които претендира
ищецът, да са с такъв интензитет, който е довел до преживяване на повече от обичайните за
подобна ситуация неудобства и стрес. Твърдените като причинени му от воденото
наказателно производство отрицателни последици, се сочи, че са посочени общо и не се
отличават нито по вид, нито по интензитет от тези, които би причинило което и да е
наказателно производство, водено и за най-леко наказуемото деяние - страх и притеснение
да не бъде осъден несправедливо, уронване на личния авторитет и достойнство. Няма
посочени конкретни увреждания /особено с оглед твърденията за увреждане на
психическото състояние/.
Сочи се, че видно от материалите по наказателното производство, С. С. В., е
бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 212, ал.
1 от НК, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А" от НПК, т.к. въпреки щателното му
издирване по време на досъдебното производство, същият не е бил установен. Установено е
било единствено, че същият се намира извън територията на Р България, но местоживеенето
му така и не е станало известно на разследващите органи. Поради това, В. не е взел лично
участие в нито едно действие по разследването, включително привличането му в качеството
на обвиняем, нито му е била взета мярка за неотклонение
На следващо място, видно от свидетелството за съдимост на ищеца, с присъда
влязла в сила на 05.03.2009г. по НОХД № ****г. по описа на ВРС, той е осъден за
извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание
„Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, изтърпяването на което е било отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Периодът на осъждането и
на търпене на наложеното наказание съвпада до голяма степен с периода, за който ищеца
претендира, че е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, заради водено срещу
него наказателно производство, което е било прекратено. Предвид изложеното, се сочи, че
не са представени доказателства, че преживените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на доброто име, стрес, безпокойство и негативни емоции, не са в
причинно-следствена връзка с предходното наказателно производство, както и с търпенето
на наложеното с него на ищеца наказание.
Представят се и се моли да се приемат като доказателство в подкрепа на това
справка за съдимост на ищеца.
Поради това се твърди, че претенцията за уронване на престижа е обща,
недоказана и неоснователна и обезщетение за увреждане на „добро" име не се дължи.
Твърди се, че по никакъв начин ПРБ не е разгласявала воденото наказателно
производство, по което ищеца е бил привлечена към наказателна отговорност, нито в
електронни, нито в печатни издания.
Счита се, че така предявения от В. иск за претърпени неимуществени вреди, е
недоказан и не следва да бъде уважаван. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, при осъществяване на фактическите състави на
чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът В., се настоява, че не е представил доказателства и не са
надлежно доказани основните два елемента пораждащи обективната отговорност на
ответника - Прокуратурата на РБ, а именно: твърдените от него неимуществени вреди и
връзката им с повдигнатото обвинение - същите следва да са пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и
техния размер.
Счита се, че изложените в исковата молба твърдения на В., не са основани на
3
конкретни обстоятелства и не са ангажирани конкретни доказателства в тяхна подкрепа.
Според ответникът, следва да се отчете и обстоятелството, че за
претендираните посочени вреди, ищеца търси обезвреда при изтичането на петгодишен
срок. Това обстоятелство, както и вече изложеното се настоява, че сочат на това, че той
търси обезщетение, не защото реално е търпял сочените вреди, а защото счита, че такова му
се следва от наличието на ЗОДОВ.
Възразява се и срещу общия размер на претендираното от В. обезщетение в
размер на 6 000лв. за неимуществени вреди. Същото е в завишен размер, несъответстващ на
твърдените вреди, на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща
разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, така и с установената съдебна практика в аналогични
случаи. Следва да се вземе предвид, че наказателното производство е приключило в
сравнително кратък срок от време, като от момента на повдигане на първоначалното
обвинение срещу В. на 08.10.2013г. до момента на прекратяване на наказателното
производство на 22.06.2015г., са минали по-малко от две години. Не без значение е и факта,
че В. е бил привлечен като обвиняем по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А" от НПК и по
отношение на него не е била взета мярка за неотклонение. Всички тези обстоятелства сочат
на ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на обезщетение в
претендирания от ищеца твърде завишен размер.
Доколкото ищецът не е представил доказателства за направени разноски по
настоящото производство, с оглед на приетото от ВКС в TP № 6/06.11.2013 г. по т.д. №6/12
г. на ОСГТК и разпоредбата на чл. 80 от ГПК, се заявява, че ще се изрази становище по това
искане след запознаване с доказателствата, които ищеца представи.
Въз основа на горното, се отправя искане да не се уважава исковата претенция,
поради посочените по-горе съображения, а в условията на алтернативност - да не се уважи
посочената претенция в размера, изписан в исковата молба, предвид неговия завишен
размер.
Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12
от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, на основание чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК, е, че наказателното
производство по ДП № 245/2011г. по описа на ОД - МВР - ****, пр. пр. № **** по описа на
РП – Варна, е прекратено с постановление на прокурор при РП - *** от 22.06.2015г.
От представен по делото от ищецът заверен препис от Определение №
***/09.09.2015г., постановено по вчнд № ***/2015г. по описа на Окръжен съд – ****, се
установява, че със същото е потвърдено Определение № ***/09.07.2015г. по чнд №
****/20115г. на Районен съд гр.****, с което от този съд е потвърдено постановление на
Районна прокуратура гр.****, за прекратяване на наказателното производство по ДП
№****/2011г. по описа на ОД на МВР – ****, водено срещу „неизвестен извършител“ за
престъпление по чл.212 ал.1 от НК.
Запознавайки се служебно с данните от деловодна система по
чнд№****/2015г. на Районен съд гр.****, като и с материалите по приложеното към делото
ДП № ****/2011г., съдът констатира, че Досъдебното производство е образувано на
16.09.2011г. с постановление на ВРП, срещу „неизвестен извършител“, за това, че през
4
м.12.2008г. в гр.****, чрез съставяне на неистински документ-приемо-предавателен
протокол от 08.12.2012г., съзнателно дал възможност на друго юридеческо лице – *****
ООД, представлявано от С. С. В., да получи без правно основание чуждо движимо
имущество- сумата от 2 820,07лв., собственост на ЗАД „*****”. Производството е било
образувано, като са били взети предвид наличието на законен повод и достатъчно данни,
съдържащи се в преписка №*****/2011г. на ВРП.
На 12.11.2009г. в ОД-МВР-****, е депозиран сигнал от адв.****срещу обв.В.,
въз основа на който била извършена полицейска проверка, а в последствие и образувано
наказателно производство.
С постановление от 08.10.2013г., разследващ полицай при ОД на МВР-****, е
привлечен в качеството на обвиняем С. С. В., за престъпление по чл.212, ал.1 от НК,
извършено в периода от 08.12.2008г. до 20.12.2008г- в гр.****, като привличането е
извършено при условията на чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, в отсъствие на обвиняемия,
поради това, че се намира извън пределите на РБ и местоживеенето му не е известно.
Предявяването на обвинението е осъществено на същата дата 08.10.2013г. на назначения на
обвиняемия служебен защитник ******.
ДП № ****/2011г. по описа на ОД на МВР-*****, е спирано два пъти – с
Постановление на прокурор от ВРП от 17.01.2012г., с оглед издирване на С. С. В., като с
последващо прокурорско постановление от 25.04.2012г. е възобновено. На 10.07.2012г. от
прокурор във ВРП са дадени указания за воденето на разследването, а с постановление от
12.09.2012г. производството е спряно повторно. С постановление от 26.02.2012г. на
прокурор от ВРП, производството по ДП № ****/2011г., е отново възобновено, за
провеждане на други следствени действия.
С постановление от 07.08.2014г., отново при условията на чл.269, ал.3, т.4,
б.“а“ от НПК, в присъствието на упълномощен защитник адв.П.В., С. С. В., е привлечен като
обвиняем, за това, че в периода от 08.12.2008г. до 20.12.2008г., в град ****, чрез използване
пред ЗАД „****"-Главна Агенция град ****на неистински документ - приемо-предавателен
протокол от 08.12.2008г. по заведена преписка-щета №******за лек автомобил „*****" с
рег.№ *****- е получил на 20.12.2008г. без правно основание чуждо движимо имущество,
паричната сума от 1366,71 лева собственост на ЦУ на ЗАД „*****"-град ****, изплатена по
банкова сметка на „*****" ЕООД с материалноотговорно лице С. С. В. и адрес на
дружеството в град ******, с намерение да го присвои, като паричната сума от 1366,71 лева
представлява разликата между стойността на цялата изплатена на дружеството сума от
2820,07 лева и сумата на реално извършените от С. С. В. ремонтни дейности върху лекия
автомобил на стойност от 1453,36 лева - престъпление по чл.212, ал.1 от НК. Предявяването
на обвинението е осъществено на същата дата 07.08.2014г. на упълномощения от
обвиняемия защитник адв.П.В..
Окончателно разследването по ДП № ****/2011г. по описа на ОД на МВР-
****, е предявено на обвиняемия, чрез упълномощения негов адв.П.В., при условията на
чл.269, ал.3 от НПК, на 23.04.2015г.
По искане на ищецът, в производството са събрани гласни доказателства за
установяване претърпените неимуществени вреди, посредством разпита в качеството на
свидетел на ********/ без дела и родствени връзки със страните/, която НА ВЪПРОСИ НА
пълномощника на ищеца сочи следното: „Познавам С.В. от спортно училище, в което учиха с дъщеря
ми, като плувци. Тренираха плуване в басейна. От 2000 година организираха състезания за ветерани, там се
срещнах отново със С. От 2000 до 2010 година , той участваше в тези състезания, на които ходихме аз и дъщеря
ми. На едно от поредните състезания, той беше с малкото си дете и аз го гледах, докато той плуваше. Последно
2010 година се видях с него. Той ми показа една картичка, че се занимава с автотенекеджийство и бояджийство. В
5
това време ни удариха колата и сетих се за него. Отидохме да видим как може да ни помогне, сериозен беше
удара. Отидохме и видяхме. Беше едни огромни зали, така наречени халета. Показа ни три коли, които вече беше
изцяло възстановил, боядисани бяха. Около него имаше 2-3 момчета. Имаше чакащи коли, които той трябваше да
работи. Ние закарахме нашата кола, беше есента на 2010. Минава време, един месец, два месеца. Обаждам му се,
а той казва „НЕ съм готов, не съм готов“. Отидохме на место да видим, и го намерихме много разстроен и
притеснен. Момчетата, които работеха за него ги нямаше. Той ни каза, много съм притеснен. Имам образувани
дела срещу мен от разни институции. Не съм ви направил колата, но обещавам да я направя и я направи, боядиса
я. Аз го питах, какво става със семейството му. Каза, че се разделил с тях. Жена му го оставила, имал кредити,
взели му апартамента, били му разсипали бизнеса, и не можел да продължи да работа, заради тези притискания.
Каза, че застрахователи и клиенти се 12 отказали от него, заради образувани срещу него дела. Не ми стана ясно от
кои институции, какво точно, но беше приключено и разбито всичко, преустановена беше работата на сервиза му.
С това момче , се видях по-късно в годините. Някъде към 2016 година , го видях на плажа на Варна, той беше с
компания. Разбрах, че е зад граница, напуснал България. Разбрах от него, че работи във чужбина, май във
Франция. 2017 година пак се видяхме и имахме повече време да говорим. Беше успокоен, беше човек, който е с
възстановено здраве и самочувствие. Каза, че си намерил мястото, чувства се добре, успява в работата си, оценен
е. Не говорихме за делата, но изглеждаше съвсем различен.“ СВИДЕТЕЛЯТ НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОР
*****, сочи следното: „Ние октомври оставихме колата за боядисване. Ноември, колата още не беше боядисана.
Началото на декември пак отидохме да му напомним, тогава е било. Категорична съм, че декември 2010, той ми
сподели, че е притеснен от тези дела. Каза „има образувани дела срещу мене, притеснен съм, преследват ме,
притискат ме“, това му бяха думите. Беше много разстроен, но не ми каза кой го притиска. Разни институции каза,
без да конкретизира.“
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Ответникът е направил своевременното възражение за погасяване на
вземането по давност. Началния момент на погасителната давност на иска за обезщетение,
съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004г.,
ОСГК, тече от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство.
ДП №***/2011г. по описа на ОД на МВР – ****, по което ищецът С. С. В. е
привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по чл.212, ал.1 от НК, е прекратено с
постановление на Районна прокуратура гр.****от 22.06.2015г. Това постановление на ВРП
за прекратяване, е потвърдено с Определение № ****/09.07.2015г. по чнд № ****/20115г. на
Районен съд гр.****, което след обжалването му пред ВОС, е потвърдено с Определение
№****/09.09.2015г., постановено по вчнд № ****/2015г. по описа на Окръжен съд – ***.
Определение №****/09.09.2015г., постановено по вчнд № ****/2015г. по
описа на Окръжен съд – ****, е окончателно и влиза в сила, считано от датата на
постановяването му – 09.09.2015г. От тогава започва да тече срока на С. С. В., за
предявяване на настоящия иск, който следва да изтече на 09.09.2020г., но с приемането на
чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците,
давността за ищеца спира да тече считано от 13.03.2020г. Съобразно § 13 от ПЗР на Закона
за здравето, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Същият е обнародван на 13.05.2020г., поради което сроковете започват да текат, считано от
21.05.2020г., като този за ищеца изтича на 16.11.2020г. вкл. Исковата молба е входирана в
Регистратура на Варненски районен съд, на 08.09.2020г., при което претенцията на ищеца за
присъждане на неимуществени вреди, не се явява погасена по давност, тъй като е предявена
в предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
6
Според чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата, е обективният
факт, че спрямо ищецът е образувано наказателно производство, той е привлечен в
качеството на обвиняем, като наказателното производство е приключено с постановление
на прокурор за прекратяването му, на основание чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от
НПК, т.е. в хипотезата при която се приема, че деянието не съставлява престъпление.
Предвид съществуващата презумпция за невиновност, ирелевантни се явяват
причините, поради които е прекратено наказателното производство, като прекратяването му,
поради по посочената разпоредба на чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т.е. в
хипотезата при която се приема, че деянието не е извършено или не съставлява
престъпление, обосновава извод за незаконосъобразността на обвинението. По ЗОДОВ,
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от наказателното
производство.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице,
действало от името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в
случаите, когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай, са налице всички елементи от фактическия състав на
чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на
действията на правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление и приключване на образуваното наказателно производство с прекратяване на
производството от прокурор, на основание чл.243, ал.1, пр.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от
НПК, т.е. в хипотезата при която се приема, че деянието не съставлява престъпление.
Съдът не споделя доводите на ответната страна по делото, за ненадлежно
доказване на основните два елемента пораждащи обективната отговорност на ответника, а
именно: твърдените неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение, като
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от
общ характер.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за
прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са
всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от тези доказателства, и отстоява обвинението в процеса. Ето защо,
обвинението в престъпление, се явява неоснователно, винаги когато впоследствие се е
стигнало до прекратяването му. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка
между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите
правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение
се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът не споделя доводите на ответната страна, че чувствата на страх,
безпокойство и негативни емоции, които твърди, че изпитвал В., са изцяло продукт на
неговото вътрешно възприятие, съответно не са провокирани от обвинението, което му е
7
незаконно повдигнато, предвид факта на последващото му прекратяване по чл.24, ал.1, т.1
от НПК.
Не са нужни специални знания, а и от събраните в производството гласни
доказателства се доказа, че ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи комплекс от
неимуществени вреди, които несъмнено са пряка и непосредствена последица от
обвинението. Разпитаната по делото свидетелка ******** чиито показания съдът кредитира
като достоверни, предвид факта, че е била очевидец на състоянието на ищеца преди
повдигане на процесното обвинение, тогава когато е протичала полицейската проверка по
преписка № *****/2009г. по описа на ОД на МВР-Варна, материалите по която са изпратени
на 04.08.2011г. на Районна прокуратура ****, с мнение за образуване на досъдебно
производство срещу С. С. В., за документно престъпление. Последната сочи, че през есента
и през м.декември на 2010г., ищецът се е чувствал и изглеждал много разстроен и
притеснен, като споделил, че има образувани дела от разни институции, което довело до
отлив на клиенти и застрахователи от бизнеса, който осъществявал по ремонт на МПС,
което и реално забавило работата по оставен от свидетелката и съпруга й за ремонт лек
автомобил. В тази част, показанията на св.****, се кредитират, предвид и факта, че напълно
съвпадат с представените ДП № ****/2011г. писмени доказателства за водена в този период
полицейска проверка за документно престъпление, въз основа материалите по която
впоследствие е било образувано самото цитирано досъдебно производство, по което ищеца е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.212 НК, и което производство
впоследствие е прекратено от ВРП с постановление, потвърдено впоследствие с определения
на РС-****и на ОС-****, като е прието, че деянието на ищеца не съставлява престъпление.
Т.е., твърдените неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото
обвинение, като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено
престъпление от общ характер, се явяват доказани по безспорен начин, а и според съдебната
практика, фактът на незаконното обвинение в извършване на престъпление, образуваното за
което наказателно производство е прекратено, поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, като
тогава дори не са нужни формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни
вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство.
Това е така, според утвърдената съдебна практика /Решение № 457 от
25.06.2010г. по гр.д.№1506/2009г. на ГО на ВКС, решение № 427 от 16.06.2010г. по гр.д.
№273/2009г. на ІІІ-то ГО на ВКС, Решение № 480 он 23.04.2013г. по гр.д.№ 85/2012г. на ІV-
то ГО на ВКС, Решение №165 от 16.06.2015г. по гр.д.№288/2015г. на ІІІ-то ГО на ВКС/,
съгласно която нормално е наказателното преследване да се е отразило негативно на
психиката и личния живот на ищеца. В този случай, според цитираната съдебна практика,
ищецът може дори да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от
незаконно наказателно преследване, без дори и да ги описва подробно в исковата молба.
Ето защо, следва да се приеме, че иска за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, е доказан по основание.
Безспорно е налице правнорелевантната причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от
ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Недоказани обаче останаха твърденията за уронване доброто име на
ищеца, като специалист по извършване на автотенекеджийски и бояджиийски услуги, както
сред клиентите, така и сред застрахователните компании. Липсват изнесени от свидетелката
***** конкретни данни за действително създадената добра професионална репутация на
ответника в обществото, и как точно процесното наказателно производство, се е отразило на
8
така създадената му репутация в обществото и то в отрицателна посока. Представените от
пълномощника на ищеца доказателства: диплома за завършено средно образование в *****
спортен профил и сертификат, издаден от ****ЕООД-Варна за завършен курс, не
удостоверяват изложените твърдения за добра професионална репутация при осъществяване
на автотенекеджийски и бояджиийски услуги в периода на започване на наказателното
производство, а св.*****в показанията си единствено цитира неговите собствени твърдения
за отлив на клиенти в този му бизнес, резултат на незаконно повдигнатото му обвинение по
мчл.212 НК. От друга страна не се установи, воденото срещу ищеца конкретно наказателно
преследване да е станало широко обществено достояние, именно поради действия на
прокуратурата и по тази причина да е било накърнено доброто име на ищеца, като
специалист по извършване на автотенекеджийски и бояджиийски услуги, както сред
клиентите, така и сред застрахователните компании.. Не се доказа и наличие на публикации
в пресата, с източник ответната страна досежно воденото спрямо ищеца досъдебно
производство, която би могла да повлияе негативно на професионалната репутация на
ищеца.
Воден от горното, съдът намира, че прокуратурата дължи обезщетение на
ищеца, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт - стрес, безпокойство
и негативни емоции, като при определяне размера на същото следва да се изхожда, както от
общия принцип за обезщетяване на причинените неимуществени вреди по справедливост,
визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, според
която границите на отговорността се простират до вредите, "които са пряка и
непосредствена последица от увреждането". Определената сума пари, в най-пълна степен
следва да компенсира вредите. В този смисъл е Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по
гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК. В настоящата
хипотеза, съдът съобразява продължителността на воденото наказателно производство
срещу ищеца в негово присъствие – четири години/образувано 16.09.2011г. и окончателно
потвърдено от ВОС прекратяване на наказателното производство на 09.09.2015г./;
предвиденото наказание за престъплението, в което е бил обвинен – до осем години
лишаване от свобода; вида на търпените от него психически страдания - душевни страдания
и дискомфорт - стрес, безпокойство и негативни емоции, при което намира, че сумата от
6000,00лева справедливо обезщетява доказаните неимуществени вреди.
Твърденията за липсата на вина на прокуратурата, съдът намира за напълно
неоснователни. Основна функция в наказателното производство на Прокуратурата, в
частност на прокурора, е да ръководи разследването, да осъществява постоянен надзор за
законосъобразното му и своевременно провеждане, чрез фигурата на съответния
наблюдаващ прокурор/ и да взема мерки за отстраняване на допуснатите закононарушения
по реда, установен в НПК/чл.46, ал.2 от НПК/. Всички разследващи органи/чл.52 НПК/ в
наказателното производство, са подчинени на този надзор на прокуратурата.
Прокуратурата е тази, която следи за извършваните в наказателното
производство процесуални действия, вкл. за неговата продължителност. Съдът намира, че
процесното наказателно производство, е могло да приключи в много по-кратък срок, а не в
действително продължилия период от 4 години. И този период, следва да се има предвид, че
не е бил обусловен от факта на провеждани оперативно-издирвателни мероприятие за
откриване на обвиняемия, за който са били събрани данни, че е напуснал РБ, нито от факта
на спирането на производството, доколкото и след спиране са били преценявани от
прокурора като необходими за извършване допълнителни процесиално-следствени действия
по разследването, за които не е било необходимо личното присъствие на обвиняемия, и
които очевидно е могло да бъдат извършени без спиране на делото, но и предвид факта, че
основен аргумент за прекратяване на наказателното производство, се свежда до чисто
9
правния извод за констатирана липса на извършено деяние, което да е съставомерно по
чл.212 от НК към датата на извършването му. Поради това, настоящия състав, предвид
данните за наличие на основание за провеждане на разследването при условията на чл.269,
ал.3, т.4, б.“а“ от НПК, т.е. в отсъствие на обвиняемия, както и реално на практика е било
проведено и завършено наказателното преследване по ДП № ****/2011г. по описа на ОД на
МВР-****, то съдът приема, че неоснователно се е стигнало не само до привличане на
ищеца като обвиняем, а и изобщо до спиране на наказателното производство за периодите
от 17.01.2012г. до 25.04.2012г., и от 12.09.2012г. до 26.02.2012г., с което на практика се е
удължил и срока за приключването му до 4/четири / години, вместо за много по-кратко
време от това.
Предвид уважаване на исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се
следва и основателността на предявената към нея акцесорна претенция за присъждане на
лихва, от датата на влизане в сила на прекратяването на процесното наказателно
производство до подаване на исковата молба.
Ответникът е направил своевременното възражение за погасяване по давност
на мораторната лихва върху претендираното обезщетение. На основание чл.84 ал.3 ЗЗД вр.
т.4 ТР № 3/2005г. на ВКС върху присъдените обезщетения се дължи лихва за забава, считано
от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
производство.
По отношение на иска за лихва, съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД, давността за
погасяване е тригодишна.
Съдът възприема като дата на влизане в сила на постановлението от
22.06.2015г. на ВРП, датата 09.09.2015г., на която дата е постановено Определение
№****/09.09.2015г., постановено по вчнд № ****/2015г. по описа на Окръжен съд – ****.
Това е така, предвид, че постановлението от 22.06.2015г. на ВРП, с което е прекратено ДП
№ ****/2011г. на ОД на МВР-****, е потвърдено с Определение №****/09.07.2015г. по чнд
№ ****/20115г. на Районен съд гр.****, което след обжалването му пред ВОС, е потвърдено
с Определение №****/09.09.2015г., постановено по вчнд № ****/2015г. по описа на
Окръжен съд – ****.
Определение №****/09.09.2015г., постановено по вчнд № ****/2015г. по
описа на Окръжен съд – ***, е окончателно и влиза в сила, считано от датата на
постановяването му – 09.09.2015г. От тази дата, се дължи лихва за забава в полза на ищеца,
предвид, че на основание чл.84 ал.3 ЗЗД, във вр. т.4 от ТР № 3/2005г. на ВКС, върху
присъдените обезщетения се дължи лихва за забава, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
С оглед възражението за изтекла тригодишна давност, съобразно чл.111, б.“в“
от ЗЗД, претенцията за лихва се счита погасена за период до 08.09.2017г., предвид че
исковата молба е подадена на 08.09.2020г., при което иска за присъждане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, следва да се отхвърли за
претендирания период от 09.09.2015г. до 08.09.2017г. и за размер 1219,24лв., съответно да
се присъди такава в размер на 1826,67лв. за периода от 09.09.2017г. до датата на подаване на
исковата молба – 08.09.2020г.
Предвид изхода от спора, в полза на ищеца се дължи и законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, от датата на подаване на ИМ, като в случая, така,
както е заявена – от 09.09.2020г.
По разноските:
10
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на поискани и доказани
разноски съобразно уважената част от исковите претенции.
Предвид изхода на производството, на ищецът се следват разноските по
делото, на основание чл. 78 ал.1, от ГПК, но доколкото в полза на ищеца е осъществена
безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв., съдът следва да присъди на
адвоката на ответника възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА. Съгласно законовият текст,
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.
36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г., за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение по делото е в размер на 630,00лв., изчислен съгласно чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредбата. Съдът намира, съобразявайки правната и фактическа сложност на
делото, както и справедливото заплащане на адвокатския труд, че възнаграждението следва
да бъде определено в посочения размер.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ , ПРБ, с адрес: гр.
*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. С. В. ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***,
ул.“***“№******/, сумата от 6000.00лв./шест хиляди лева/, представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и
дискомфорт - стрес, безпокойство и негативни емоции, които са пряка и непосредствена
последица от несправедливо водено досъдебно производство №***/2011г. по описа на ОД
на МВР-****, преписка № ****/ 2011г. по описа на ****районна прокуратура, срещу С. С.
В. за престъпление по 212, ал.1 от НК, приключило с прекратяване, обективирано в
постановление от 22.06.2015г. на прокурор от ВРП, потвърдено с определение
№***/09.07.2015г. по чнд №***/2015г. на Районен съд ****и с определение №
***/09.09.2015г. по вчнд №****/2015г. по описа на Окръжен съд ****, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 09.09.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 1826,67лв./хиляда осемстотин двадесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху претендираната
главница от 6000.00лв., начислена за периода от 09.09.2017г. до датата на подаване на
исковата молба – 08.09.2020г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва за забава
периода от 09.09.2015г. до 08.09.2017г., в размер на сумата от 1219,24лв., като погасена по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ввъ вр. с чл.38, ал.2 от
ЗАдв., ПРБ, с адрес: **** , ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.П.С. В. ЕГН ****, с адрес на
упражняване на дейността в гр****, сумата от 630,00лв./шестотин и тридесет лева/,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение по уважената искова претенция с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
ЗОДОВ, определено съобразно чл.7, ал.2, т.3 на Наредба №1/2004г. за МРАВ, в редакцията
й към 31.07.2020г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
11
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12