Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Велико
Търново, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10025/2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.
Подадена е касационна жалба от министъра на културата, чрез *** И. С., срещу Решение № 89/07.12.2022г. по НАХД № 247/2022 г. на Районен съд-гр. Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № 45-00-616 от 29.07.2022 г., издадено от министъра на културата. Решението се обжалва като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът оспорва изводът на съда, че АНО е следвало да наложи административно наказание за нарушение по чл. 200, ал. 1 от Закона за културното наследство /ЗКН/, а не на основание чл. 228б от ЗКН. Според него съдът в противоречие с доказателствата е приел, че разпореждането за прилагане на ПАМ не е било връчено и не е породило правно действие. Излага аргументи, че наложената ПАМ е достатъчна конкретна и ясна, а разпореждането за налагането ѝ не е било оспорено от адресата нито по реда на АПК, нито инцидентно в настоящото производство. По тези изложени в жалбата съображения се иска отмяната на решението на районния съд, като бъде потвърдено наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.
Ответникът по касационната жалба – Г.В.Г., чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна по аргументи,
изложени в съдебно заседание и в писмена защита. Претендира разноски за
настоящата инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за основателност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение № 89/07.12.2022г. по НАХД № 247/2022 г. на Районен съд-гр. Павликени е отменено НП № 45-00-616 от 29.07.2022 г., издадено от министъра на културата, с което на Г.В.Г., в качеството му на главен архитект на Община Павликени е наложено наказание "глоба" в размер на 2500 лв. на основание чл. 228б от ЗКН.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е установил от фактическа страна, че във връзка с Констативен протокол от 22.02.2019 г. /с който е констатирано, че при реализацията на проект по полагане на подземна оптична канална мрежа от землището на с. Бутово до гр. Павликени, трасето на изкопа минава през археологически обект, регистриран в АИС-АКБ с Регистрационна карта № 10002868/, от регионален инспектор в ГД ИОКН е издадено на 09.04.2019 г. разпореждане за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/. Със същото на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, б. "а" вр. с чл. 78, т. 1, 3, 4 и 5 и чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН е разпоредено на главния архитект на Община Павликени – жалбоподателя Г.В.Г., при издаване на разрешения за строеж, касаещи защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, да спазва разпоредбите на чл. 83 за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН, като задължително включва в издаваните от него съгласувателни и разрешителни книжа изискване за спазване на разпоредбите на чл. 161 от ЗКН и в тази връзка извършва всички необходими предварителни проверки в съответните бази данни, с оглед недопускане на нарушения на ЗКН, със срок на мярката: постоянен.
Настоящото административнонаказателно производство е започнало във връзка със сигнал от директора на Исторически музей – Павликени, информиращ за изкопни дейности и строителство в границите на археологически обект в АИС под № 10002868 в периода 15-25.11.2021 г., като са изградени циментови дълбоки шахти и положени тръби, при издадено разрешение за строеж на офис сграда и ограда, но без протокол № 2 и без договор за съпътстващо археологическо проучване. От служители на РИОКН са съставили констативен протокол от 24.02.2022 г., в който са отразили, че провереният имот е УПИ I-107,338 в кв. 23 по ПУП на гр. Павликени на адрес *** и същият попада в границите на археологическа недвижима културна ценност - антично селище в северозападната част на гр. Павликени с категория национално значение по смисъла на чл. 146, ал. 3 от ЗКН. В протокола са описани наличните строителни книжа – инвестиционен проект, разрешение за строеж № 38/13.07.2021 г. на гл. архитект на Община Павликени, както и установените на място изкопи за канализация и водопровод в западната част на УПИ и извън него – на улицата и тротоара. Съставен е АУАН № 11/10.03.2022 г. за това, че на 09.04.2019 г. на гл. архитект на Община Павликени е издадено Разпореждане за налагане на ПАМ на осн. чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 2 от ЗКН с цел преустановяване на нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН, с което му е дадено предписание при издаване на разрешение за строеж, касаещ защитени територии за опазване на НКН да спазва разпоредбите на чл. 83 за съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН, като задължително включва в издаваните от него съгласувателни и разрешителни книжа изискване за спазване разпоредбите на чл. 161 ЗКН с предписан срок за изпълнение на предписанието – постоянен, а при проверка на 14.12.2021 г. е установено, че за имот, попадащ в границите на АНКЦ е одобрен от гл. архитект инвестиционен проект на 08.07.2021 г., който не е съгласуван с МК, съответно в разрешението за строеж не е вписано съгласувателно становище на МК. Като нарушена разпоредба е посочен чл.228б от ЗКН – неизпълнение на приложена ПАМ, дата на извършване – 08.07.2021г. Жалбоподателят е изложил възражения, че оспорва да е запознат с информация на цифров носител за обхвата на защитената зона, както и че е издал разрешението на база доклад по ОСИП съгласно ЗУТ, според който проектът отговаря на законовите изисквания, а самите изкопни дейности са предприети без необходимите книжа. Въз основа на констатациите в АУАН е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя в качеството му на гл. архитект на Община Павликени е наложено наказание "глоба" в размер на 2500 лв. на основание чл. 228б от ЗКН като нарушението е описано аналогично на акта и изпълнителното деяние се състои в неизпълнение на РППАМ с вх. № 45-00-59/24.04.2019 г. на МК.
При така установеното от фактическа страна,
районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
законоустановените срокове, при спазване на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта и НП. Според
съда изчерпателно, както в АУАН, така и в НП са посочени материалните
разпоредби, които е прието, че са нарушени с описаното в обстоятелствената част
на двата акта деяние, като е посочена и санкционната правна норма, въз основа
на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
За да отмени НП въззивният съд е приел, че е извършено деяние по чл. 200 от
ЗКН, но административнонаказателното производство е с друг предмет - образувано
за неспазване на ПАМ, което налага произнасяне по наличието на влязла в сила
заповед за налагането им. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че разпореждането
за налагане на ПАМ на първо място не е връчено на адресата – гл. архитект на
Община Павликени, тъй като приложената разписка е без данни за естеството на
акта, който касае, а други доказателства за това обстоятелство липсват. Предвид
това ПАМ не обвързва адресата си и не е създала за него никакво задължение,
съответно не налице съставомерно нарушаване на предписанията, които не са
влезли в сила. На следващо място съдът е посочил, че дори да бе надлежно
връчено разпореждането за ПАМ, то не вменява на своя адресат конкретни
задължения за действие или бездействие и срок за изпълнението им, а указва
безсрочно да се спазват законоустановените в ЗКН изисквания, което само по себе
си е юридически non sens. Според съда правната
природа на ПАМ изисква мерките да са ясно разписани и с определен срок, като
съответно касаят или преустановяване на нарушение или указват извършване на
действие в този срок. Макар и наречено принудителна административна мярка,
процесното предписание да се спазва закона не съответства по съдържание на
никоя от възможните ПАМ и съответно не е такова. Със или без тези предписания
гл. архитект има вменените му по закон задължения по опазване на културните, в
частност археологически ценности, поради което при неизпълнението им е извършил
посоченото по-горе административно нарушение, но за него не е наложена санкция.
Настоящият касационен състав намира, че решението е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения.
Неправилно съдът е приел, че в случая извършеното от жалбоподателя деяние е по чл. 200, ал. 1 от ЗКН. Според тази разпоредба който реализира инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление. В състава на нарушението по чл. 200, ал. 1 от ЗКН изпълнителното деяние са онези фактически действия, с които на практика се реализира инвестиционният проект, като за наказуемо е обявено реализирането на проекта без съгласувателната процедура, а не неподаване на заявление за процедурата по чл. 83 и сл. от ЗКН или наличие на разрешение за строеж без проведена такава процедура /така и Решение № 124 от 11.04.2016 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10082/2016 г. /. Предвид това субект на нарушението по чл. 200, ал. 1 от ЗКН може да е възложителят или строителят, но не и главният архитект.
Неправилен е изводът на съда, че липсвали доказателства за редовно връчване на Г. Г. на разпореждането за прилагане на ПАМ. От представените с касационната жалба доказателства е видно, че с разписката, подписана на 18.04.2019г. от ответника по касация е удостоверено връчването именно на въпросното разпореждане. Неоснователно е възражението на ответника по касация, че разписката била съставена 6 дни преди издаването на разпореждането. В случая разпореждането за прилагане на ПАМ е издадено на 09.04.2019 г. и това е изрично посочено в него, а на 24.04.2019 г. разпореждането е заведено в Министерство на културата с входящ номер /а не изходящ такъв/ 45-00-59. Самият Г. Г. в обясненията си пред въззивния съд признава, че е подписал разписката за ПАМ през април 2019 г., но твърди, че самата ПАМ не му е била връчена, което според настоящата инстанция представлява единствено защитна позиция. Още повече, в самата жалба до районния съд жалбоподателят изрично коментира наложената му ПАМ, без да твърди, че не е запознат със същата.
Неправилно съдът е приел също така, че разпореждането за ПАМ е незаконосъобразно, тъй като не вменява на своя адресат конкретни задължения за действие или бездействие и срок за изпълнението им, а указва безсрочно да се спазват законоустановените в ЗКН изисквания, което било юридически несъстоятелно. Разпореждането е издадено във връзка с констатирано нарушение – липса на проведена съгласувателна процедура с МК при издаване на предходно разрешение за строеж. Не се споделят аргументите на въззивния съд, че наложената ПАМ е прекалено обща и неконкретна – в нея са посочени конкретните актове, издавани от главния архитект – разрешения за строеж, касаещи защитени територии за опазване на недвижимото културно наследство, конкретните разпоредби, които следва да съобрази – чл. 83 и чл. 84 от ЗКН, както и конкретните фактически действия, които следва да предприема – да включва в издаваните от него съгласувателни и разрешителни книжа изискване за спазване на разпоредбите на чл. 161 от ЗКН и да извършва всички необходими предварителни проекти в съответните бази данни /които са конкретно посочени в мотивите на разпореждането/. Това, че ПАМ е безсрочна, също не я опорочава, с оглед спецификата на нарушението, за превенцията на която е издадена, осъществявано чрез бездействие. Налага се изводът, че приложената ПАМ е адекватна, предвидена в закона и приложима в случая.
Въпреки изложеното настоящата инстанция намира, че наказателното постановление е правилно отменено като краен резултат. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже всички елементи от обективна и субективна страна от фактическия състав на нарушението. В случая още с жалбата до районния съд жалбоподателят е твърдял, че процесният имот е на границата на археологическия обект, очертан от ул. „Дунав“, а не попада в него, като при твърдението на този отрицателен факт касаторът е следвало да установи по безспорен начин, че УПИ I-107,338 в кв. 23 по ПУП на гр. Павликени попада в границите на археологическа недвижима културна ценност - антично селище в северозападната част на гр. Павликени с категория национално значение. Такива доказателства по делото не са ангажирани, за да бъде прието, че в случая е следвало да намерят приложение предписанията, дадени с разпореждането за налагане на ПАМ. В тази връзка следва да се посочи, че според наказателното постановление административният адрес на УПИ I-107,338 в кв. 23 по ПУП на гр. Павликени е ***, а според приложения по делото регистрационен картон на обект 10002868 местоположението му в гр. Павликени е ул. „Васил Недков“ 3, ул. „Васил Недков“ 19, ул. „Дунав“ 13, „Дунав“ 15, бул. „Дондуков“, ветеринарна лечебница и района, ул. „Христо Ботев“ 25, 49, 80, бул. „Александър Стамболийски“. При така даденото описание на местоположението на обекта, включително в описателната част на картона, не може да се направи извод, че УПИ I-107,338 в кв. 23 по ПУП на гр. Павликени се намира в границите на археологичния обект, респ. че главният архитект не е изпълнил вменените му с влязлата в сила ПАМ задължения. Предвид това обжалваното решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, възлизащо на 550 лв.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 89/07.12.2022г. по НАХД № 247/2022 г. на Районен съд-гр. Павликени.
ОСЪЖДА Министерство на културата – гр. София да заплати на Г.В.Г., ЕГН **********, сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.