РЕШЕНИЕ
№ 19199
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110123596 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 27.10.2023 г., от фирма) против Д.
С. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на
374,42 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес) абонатен № 216101, за периода от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 04.05.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер на 82,31
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер
на законната лихва за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г., сумата в размер на 16,34 лева,
представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 30.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата
от подаване на исковата молба на 04.05.2023 г. до окончателно погасяване на вземането и
сумата в размер на 3,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за
дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г. Направено е искане
сторените по делото съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответната
страна не е изпълнила насрещното си задължение да заплати цената на потребената услуга.
Ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани
от валидно облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, тъй като ответникът в качеството си на наследник на С. Н. И. притежава право на
собственост върху процесния недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че
насрещната страна по договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да
1
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на фактурите на електронната
страница на ищеца. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
задължението за главница, потребителя дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК предявените искове са оспорени по размер. Ответникът
поддържа, че съгласно представена ведно с исковата молба фактура №
**********/31.07.2021 г. задължението за незаплатена топлинна енергия за процесния
период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. възлиза на сумата в размер на 193,32 лева, а не на
претендираната сума от 374,42 лева. Страната сочи, че при недоказаност на вземането за
главница в предявения размер, то неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва.
С подадения отговор на искова молба е направено възражение за изтекла погасителна
давност за месеците 05,06,07 от 2020 година.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавни имоти от 15.10.1991 г., по силата на който наследодателя на ищеца съгласно
удостоверение за наследници № РПД23-ТД26-1024/18.10.2023 г. е придобил право на
собственост върху процесният недвижим имот, респ. ответникът по силата на наследствено
правоприемство е придобил право на собственост върху имота в предходен на исковия
период момент / 02.02.2008 г./, респ. притежава качеството потребител на топлинна енергия
2
за битови нужди.
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. възлиза
на сумата в размер на 193,32 лева, поради което предявеният иск се явява основателен за
сумата посочена от вещото лице, явяваща се стойността на действително потребеното
количество енергия за периода без включване на предишни непогасени задължения, като за
разликата до пълния заявен размер от 374,42 лева исковата претенция следва да бъде
отхвърлена.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между(фирма) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от третото лице-помагач документи – отчети и
изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в исковата молба
имот е бил топлоснабден и за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия. За процесния период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума
в общ размер на 16,34 лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер
на възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на
извършена работа, в който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. №
10211/2021 г. по описа на СГС.
При доказаност на предявения иск за главница по основание и размер следва да бъде
разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за погасяване на задължението
по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаване на исковата молба на 04.05.2023 г.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на фирма) са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
3
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Вземането за първият месец от периода - месец май
2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т.е. преди по-малко от три години преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на фирма). Съобразно диспозитивното начало
съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в забава,
съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна енергия
следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски съразмерно на уважената част от
предявените искове. Сторените от фирма) съдебни разноски възлизат на сумата в размер на
500 лева, от които сумата в размер на 50 лева внесена държавна такса за разглеждане на
спора, сумата в размер на 350 лева депозит по допусната съдебно-техническа експертиза и
сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител
на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената
част от предявените искове в тежест на ответника следва да бъде възложено да заплати
сумата в размер на 219,84 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на фирма), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 193,32 лева, представляваща незаплатена цена на
потребена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес) абонатен №
216101, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 04.05.2023г. до окончателно погасяване на
вземането и сумата в размер на 16,34 лева, представляваща незаплатена цена на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 30.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 04.05.2023 г.
до окончателно погасяване на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част от 193,32
лева до пълния заявен размер от 374,42 лева, както и предявените искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 82,31 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за топлинна енергия в размер на законната лихва за периода от 15.09.2020
г. до 27.04.2023 г. и за сумата в размер на 3,77 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главница за дялово разпределение за периода от 15.06.2020 г. до 27.04.2023 г.
ОСЪЖДА Д. С. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на фирма), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 219,84 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. (адрес), в качеството на трето лице-помагач на
страната на ищеца фирма), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
(адрес).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5