№ 286
гр. Бургас, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20252120200901 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "К....." ЕООД, ЕИК ......., срещу Наказателно постановление
№ 802953-F784906/19.12.2024 г., издадено от началник на отдел "Оперативни дейности" на
НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС,
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 6200 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се представлява. По делото е изразено
писмено становище за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк.
Карабелева, която моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.08.2024 г., в 19:20 часа, в гр. Бургас, на Морска гара, е извършена проверка от
служители на НАП на търговски обект - T......., стопанисван от жалбоподателя. Служителите
на НАП извършили контролна покупка на 1 брой коктейл с джин, 1 брой бъзонада и 1 брой
минерална вода, на обща стойност от 22 лв., като сумата е заплатена от св. Д. И. чрез
банкова дебитна карта на ПОС-терминално устройство. При заплащане на сумата не е
издадена фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан, а само бон от ПОС-
терминалното устройството, тъй като в обекта нямало налично фискално устройство.
На 28.08.2024 г. е съставен АУАН, а на 19.12.2024 г. е издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото доказателства. Същите са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя изцяло се подкрепят от писмените
1
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
приложените по делото заповеди (л. 35 - 41), в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
В случая се касае за нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, съгласно която норма
лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в
НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на св. Д. И., която
в хода на съдебното следствие посочи, че въпросната покупка е извършена лично от нея и е
заплатена с дебитна карта, за което плащане не е издаден фискален бон и в обекта е нямало
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство. По този начин, при
осъществяване на своята търговска дейност, жалбоподателят неизпълнява вменено
задължение към държавата по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, поради което и е санкциониран.
За констатираното административно нарушение, административнонаказващият орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС в размер на 6200
лв. Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до
2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 6000 до 20 000 лв. В изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до
4000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да се наложи на едно
лице имуществена санкция в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.
2 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия
орган. Констатации в този смисъл обаче не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в
показанията на разпитания свидетел.
Предвид така цитираните правни норми, настоящият състав приема, че след като
констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията следва да се
определи по реда на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС. След като самият
наказващ орган не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да бъде
приложена в случая е чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно
която имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е в размер от 1000
лв. до 4000 лв. Наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 6200 лв., независимо че не е
установил нарушението да води до неотразяване на приходи, поради което е приложил
неправилно закона, следователно процесното наказателно постановление в тази му част е
неправилно и незаконосъобразно. Доколкото производството по оспорване на наказателно
постановление пред районен съд протича по реда на въззивното обжалване по Наказателно-
2
процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е допустимо
приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени
наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение при същите фактически положения (Решение № 1256/07.07.2017 г. на АдмС -
Бургас по д. № 943/2017 г., Решение № 1251/06.07.2017 г. на АдмС - Бургас по д. №
1235/2017 г.). Относно конкретния размер на санкцията, съдът отчита, че няма представени
доказателства за предходни нарушения на жалбоподателя, поради което следва да се приеме,
че не са налице обстоятелства, обосноваващи налагане на завишен размер на санкцията.
Поради което наказателното постановление следва да бъде изменено и на жалбоподателя да
се определи имуществена санкция от 1000 лв.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било
незаконосъобразно.
В заключение, процесното наказателно постановление следва да бъде изменено
единствено относно размера на наказанието, като бъде намален от 6200 лв. на 1000 лв.
С оглед изхода на спора принципно разноски се дължат в полза и на двете страни. В
случая обаче такива се претендират само от представителя на въззиваемата страна (л. 57),
като на основание чл. 63д от ЗАНН, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно размера на разноските
разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая), се присъжда възнаграждение в
определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид
извършените действия по делото, съдът счита, че юрисконсултското възнаграждение следва
да се определи в размер на 80 лв. АНО има право на разноски, съразмерно уважената част от
наказателното постановление, в размер на 12,90 лв., които следва да се присъдят в полза на
НАП.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 802953-F784906/19.12.2024 г., издадено от
началник на отдел "Оперативни дейности" на НАП - Бургас, с което на жалбоподателя
"К....." ЕООД, ЕИК ......., е наложена имуществена санкция в размер на 6200 лв., като
НАМАЛЯВА само размера на наложената имуществена санкция от 6200 лв. на 1000 лв.
ОСЪЖДА "К....." ЕООД, ЕИК ......., да заплати на Национална агенция за приходите
сумата в размер на 12,90 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3