Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 479/25.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
СОНЯ КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
А*** Л*** и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД №445/2018г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с
чл.63 ал.1 Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение от 10.07.2018г.,
постановено по АН №129/2018г., Районен съд Берковица е потвърдил Наказателно
постановление №15-0243-000649/08.01.2016г. на Началника на РУ Берковица, в
частта, с която на К.Д.Г. *** е наложено административно наказание глоба в
размер 300 (триста) лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП).
Недоволен от така постановеното
решение касатора го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е
неправилно, като развива доводи, които обосноват незаконосъобразност на
наложеното административно наказание. В съдебно заседание касатора не се явява
и не взема становище по спора.
Ответника не взема становище по
спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно
и обосновано.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 АПК от надлежна страна имаща правен интерес от
обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че
в случая е налице безспорно установено нарушение, което е установено с АУАН
№Д227922/22.10.2017г. В решението си е изложил доводи досежно фактическата
обстановка съпътстваща извършването и установяването на нарушението, като
въззивиния съд е счел, че наложеното административно наказание е
законосъобразно. В решението са изложени мотиви, че разпоредбата на чл.28 ЗАНН
не може да намери приложение, тъй като случая не е маловажен.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за правилно при следните доводи:
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че решението е неправилно, тъй като били допуснати
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и необоснованост.
Настоящият
съдебен състав установява, че както в АУАН, така и в наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения, които да опорочават
съществено административнонаказателното производство, като от тях по безспорен
начин се установява фактическата обстановка съпътствала извършването и
установяването на извършеното административно нарушение. Както съставения АУАН,
така и издаденото наказателното постановление съдържат необходимите реквизити
предвидени съответно в разпоредбата на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН, като в тях
точно, ясно и конкретно е описано извършеното нарушение, вината на нарушителя и
фактическата обстановка по извършване и установяване на административното
нарушение. Въззивният съд в мотивите си е извел обосновани и убедителни доводи,
които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, че при установяването и
налагането на административното наказание не са допуснати сочените пороци. За
настоящият съдебен състав е безспорно, че касатора е управлявал МПС без
заплатена винетна такса, което е квалифицирано законосъобразно като нарушение
на разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП.. В тази връзка следва да се отбележи, че
е изцяло неоснователно поддържаното от касатора съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, тъй като по делото са събрани относимите за спора
писмени доказателства и е разпитан свидетеля по АУАН, който изрично е изяснил
факти и обстоятелства, които са установени със съставения АУАН.
По
разбиране на настоящият съдебен състав в случая не може да се приеме, че е
налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН, респективно да се отмени
изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род
административни нарушение не са налице условията на чл.28 ЗАНН, които да обуславят
маловажност на случая, както правилно и обосновано е приел в мотивите си районния
съд.
Пълнотата
изисква да се отбележи, че доводите за противоречие на ЗДвП с разпоредбата на
чл.60 Конституция на Република България е неоснователен, тъй като размера на
дължимите винетни такси не е предмет на този закон. В тази връзка са
неоснователни и доводите, че са нарушени принципи на правото на ЕС, тъй като
към момента няма установено несъответствие между материалноправните разпоредби
на българското законодателство и тези на ЕС, които да са свързани с прилагането
на дължими такси за ползване на републиканската пътна мрежа на Република
България.
Настоящият
съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери
жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и
следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 АПК във вр. чл.63
ал.1 ЗАНН настоящият състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
в сила Решение от 10.07.2018г., постановено по АН №129/2018г. по описа на
Районен съд Берковица.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: