№ 675
гр. София, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205853 по описа за 2023
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Н. Н. О., ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 22-4332-015336/15.08.2022 г., издадено от
Началник сектор в отдел "Пътна полиция" в СДВР, с което на основание чл.
182 ал. 1 т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700, 00
/седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три
месеца.
С жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление
поради съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като АУАН е съставен
в присъствието само на един свидетел, който е служебно лице от състава на
СДВР. Тълкувайки разпоредбата на чл. 189 ал. 3 ЗДвП, жалбоподателят сочи,
че е допустимо само един от свидетелите по акта да е служебно лице, а в
настоящия случай предвид обстоятелството, че единственият посочен в
АУАН свидетел е служебно лице, то следва да се приеме, че АУАН, въз
основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е
съставен в отсъствие на свидетели. Навежда се, че АУАН и НП не отговарят
на изискванията за съдържание, предвидени в чл. 42 ал. 1 т. 4 ЗАНН и в чл. 57
ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не са посочени всички съставомерни признаци на
нарушението, както и обстоятелствата по извършването му. Така се сочи, че
1
от описанието на нарушението в АУАН и НП не става ясно дали се твърди, че
въззивникът е управлявал автомобила със скорост от 107 км/ч или със
скорост от 103 км/ч и как е определена тази скорост. Изтъква се, че в
обстоятелствената част на наказателното постановление липсват мотиви
относно субективната съставомерност на твърдяното нарушение. Твърди се,
че е нарушен и реда за ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като за твърдяното нарушение е следвало
да се издаде електронен фиш, а не административното наказание да бъде
налагано с издаване на наказателно постановление. Излагат се и доводи, че
въззивникът не е осъществил нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП. Навежда се,
че в АУАН и НП неправилно е посочено ограничението на скоростта, което
се твърди да е превишил въззивникът, като се излагат доводи, че в
конкретния пътен участък максимално разрешената скорост на движение е 90
км/ч, а не 50 км/ч., при което дори да се приеме, че жалбоподателят е
управлявал автомобила със скорост от 103 км/ч, максимално разрешената
скорост би се явила надвишена с 13 км/ч, което обуславя налагане на
административно наказание на основание чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП при това с
издаване на електронен фиш. Изтъква се, че не е установено по несъмнен
начин и авторството на нарушението, тъй като не е била спазена процедурата
по чл. 188 ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП и нито от законния представител на
дружеството – собственик на автомобила, нито от представляващия
юридическото лице – негов ползвател, е била изискана декларация за лицето,
на което е било предоставено управлението му. По изложените съображения
се прави искане обжалваното наказателно постановление да бъде отменено,
алтернативно – да бъде изменено, като нарушението бъде преквалифицирано
в такова по чл. 182 ал. 1 т. 2 ЗДвП и глобата бъде намалена до предвидения в
горепосочената разпоредба размер. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. О., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. С. М. от САК,
която поддържа исканията и аргументите в жалбата.
Наказващият орган - Началник - сектор в ОПП, СДВР, редовно
уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от санкционираното физическо лице, против
подлежащо на обжалване наказателно постановление и в срока по чл. 59 ал. 2
ЗАНН (видно от разписката на гърба на наказателното постановление,
същото е връчено лично на жалбоподателя на 06.03.2023 г., а жалбата е
подадена на 16.03.2023 г.), поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
2
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Към 27.04.2022 г. лек автомобил марка „Ауди“, модел „С5 Купе“ с рег.
№ ххххххххххххх бил собственост на „ххххххххххххх“ ЕООД, ЕИК
хххххххххххх. Като ползвател, вписан в свидетелството за регистрация на
автомобила, било посочено юридическото лице „ххххххххххх“ ЕООД, ЕИК
ххххххххххххх, с управител и едноличен собственик на капитала М. Н.а О.а.
Жалбоподателят Н. Н. О. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории "В" и "АМ", като му било издадено СУМПС № *********,
издадено на 13.06.2019 г. от СДВР, със срок на валидност 13.06.2029 г.
На 27.04.2022 г. в 20:39 часа жалбоподателят Н. О. управлявал лекия
автомобил марка „Ауди“, модел „С5 Купе“ с рег. № ххххххххххххх по бул.
„Софийски околовръстен път“ с посока на движение от кв. Горубляне към кв.
Симеоново до № 257. В пътния участък от разклона за „Бизнес парк София“
към кв. „Симеоново“, където попада и номер 257 на бул. „Софийски
околовръстен път“, нямало поставени пътни знаци „В26“ за ограничение на
скоростта и максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни
средства от категория „В“ била 90 км/ч. Лекият автомобил марка „Ауди“,
модел „С5 Купе“ с рег. № ххххххххххххх се движел със скорост от 103 км/ч.
Нарушението било установено с видео-радарна система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен
номер MD 1196, представляваща ЕИО одобрен тип средство за измерване,
която билa преминала последваща техническа проверка на 15.03.2022 г. в
Български институт по метрология, Главна дирекция "Мерки и измервателни
уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер", със
заключение, че съответства на метрологичните изисквания. Видео - радарната
система била разположена на триножник на участък от пътя, работела в
стационарен режим на заснемане и заснемала приближаващите автомобили,
като било зададено системата да засича пътни превозни средства, движещи се
със скорост по-висока от 50 км/ч.
След установяване ползвателя на лекия автомобил марка „Ауди“,
модел „С5 Купе“ с рег. № ххххххххххххх била изпратена призовка законен
или упълномощен представител на „ххххххххххх“ ЕООД да се яви в
служебно помещение на СДВР, ОПП. На изпратената призовка на 08.07.2022
г. в СДВР, ОПП се явил жалбоподателят Н. Н. О., който попълнил декларация
по чл. 188 ЗДвП, в която посочил, че на 27.04.2022 г. в 20:39 часа именно той
е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „С5 Купе“ с рег. №
ххххххххххххх.
Предвид горното на 08.07.2022 г. свидетелят И. П. Б., на длъжност
младши автоконтрольор в СДВР, ОПП, в присъствието на двама свидетели –
Н. Манолов и Цветелин Цветков, съставил АУАН серия „АД“ бл. №
027875/08.07.2022 г., с който повдигнал против жалбоподателя О.
3
административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП
вр. чл. 165 ал. 2 т. 6 ЗДвП – затова, че на 27.04.2022 г. в 20:39 часа
жалбоподателят Н. О. управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „С5
Купе“ с рег. № ххххххххххххх в гр. София по бул. „Софийски околовръстен
път“ с посока на движение от кв. Горубляне към кв. Симеоново до № 257 със
скорост от 103 км/ч при ограничение на скоростта 50 км/ч в населено място.
АУАН бил съставен в присъствието на жалбоподателя О., бил му предявен за
запознаване и му бил връчен препис. При съставяне на АУАН
жалбоподателят посочил, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока
по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН серия „АД“ бл. № 027875/08.07.2022
г. на 15.08.2022 г. Даниела Дескова - началник на 03 сектор
"Административно обслужване" в ОПП - СДВР, издала обжалваното
наказателно постановление № 22-4332-015336/15.08.2022 г., с което при
приета идентична фактическа обстановка на основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП
за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП наложила на въззивника Н. О.
административно наказание „глоба“ в размер на 700, 00 /седемстотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни – показанията на свидетеля И. Б., както и писмените
доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – справка - картон на
водача, заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, декларация по чл. 188
ЗДвП от 08.07.2022 г., АУАН серия „АД“ бл. № 027875/08.07.2022 г.,
наказателно постановление № 22-4332-015336/15.08.2022 г., протокол № 08 -
СГ - ИСИС/15.03.2022 г. на Български институт по метрология, Главна
дирекция "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за
измерване и софтуер" от проверка на видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2, идентификационен номер MD 1196,
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта
на БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български
език, ежедневна форма на отчет от 27.04.2022 г., протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
23358/29.04.2022 г., ръководство за работа със стационарно преносими уреди
за осъществяване на контрол на пътното движение Cordon M2, справка от
ТРРЮЛНЦ по партидата на "ххххххххххх" ЕООД, справка от АИС – КАТ за
собствеността на лек автомобил марка „Ауди“, модел „С5 Купе“ с рег. №
ххххххххххххх, отговор от ОПУ – София изх. № 11-00-548/02.06.2023 г.,
ведно със схема за организация на движението по бул. „Софийски
околовръстен път“ с посока на движение от кв. Горубляне към кв. Симеоново
до № 257, вещественото доказателствено средство – статично изображение
/снимка/ към АУАН серия АД бл. № 027875/08.07.2022 г., веществените
доказателства – статични изображения /снимки/ на разположението на уреда.
Съдът даде вяра на показанията на свидетеля И. Б., които прецени като
4
еднопосочни, непротиворечиви, последователни и съответни на писмените
доказателства, на веществените доказателства, както и на вещественото
доказателствено средство. От показанията на свидетеля Б. се установяват
обстоятелствата по съставяне на АУАН, както и обстоятелството, че за
съставяне на акта призовка е била изпратена до юридическото лице –
ползвател на автомобила, като на изпратената призовка в служебното
помещение на СДВР, ОПП, се е явил жалбоподателят О., който е попълнил
декларация, че именно той е бил водач на автомобила на процесната дата,
което напълно кореспондира с писменото доказателство – декларация по чл.
188 ЗДвП от 08.07.2022 г.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото като ги оцени
като последователни, взаимокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство и на веществените доказателства.
Съдът цени и приетия като писмено доказателство отговор от ОПУ – София
изх. № 11-00-548/02.06.2023 г., ведно със схема за организация на движението
по бул. „Софийски околовръстен път“ с посока на движение от кв. Горубляне
към кв. Симеоново до № 257, въз основа на който формира изводите си за
действащото ограничение на скоростта в пътния участък към дата 27.04.2022
г. Въз основа на писмените доказателства съдът изгради и изводите си за
компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес. С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло статичното изображение към АУАН серия АД бл. №
027875/08.07.2022 г. като годно веществено доказателствено средство. От
същото се установява регистрационния номер на управлявания автомобил,
както и измерената скорост.
Като веществени доказателства съдът кредитира приложените към
материалите по административнонаказателната преписка снимки на
разположението на уреда на триножник на участък от пътя.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от писмените доказателства по делото. Видно от заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи,
полицейските органи, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР,
са оправомощени да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Ето защо
съставилият АУАН И. Б., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в
5
СДВР, ОПП, разполага с материална и териториална компетентност да
състави АУАН за извършено нарушение на ЗДвП. Отново от приетата като
писмено доказателство заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи, се установява, че началникът на сектор
"Административно обслужване" към ОПП - СДВР, е оправомощен да издава
наказателни постановления за нарушения на ЗДвП на обслужваната
територия. От акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г. и заповед №
8121к-13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи се установява,
че издалата наказателното постановление старши инспектор Даниела Дескова
заема длъжност началник на 03 сектор "Административно обслужване" към
ОПП, СДВР, поради което и разполага с материална и териториална
компетентност да издаде обжалваното наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени и при спазване на давностните срокове по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН не са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, като възраженията на въззивника в тази насока
съдът прецени като неоснователни. При съставяне на АУАН са спазени
изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Противно на доводите в жалбата,
АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели при спазване
изискването на чл. 40 ал. 3 ЗАНН. Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила, още по-малко такова, което да ограничава правото на
защита на жалбоподателя, заради това, че и двамата свидетели, посочени в
АУАН, са служители на СДВР. Нито в ЗДвП, нито в АУАН, е уредена
нормативна забрана свидетелите при съставяне на АУАН да са служители от
администрацията на контролния орган. Тълкуването, което прави въззивникът
на разпоредбата на чл. 189 ал. 3 ЗДвП, която гласи, че свидетел на съставения
АУАН може да бъде и служебно лице, а именно, че не е допустимо и двамата
свидетели да са служебни лица, не почива на закона. Несъстоятелността на
подобна теза личи и при тълкуването на разпоредбите на чл. 40 ал. 1 ЗАНН
(„Актът за установяване на административното нарушение се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението“) и чл. 43 ал. 1 ЗАНН, която
разпоредба изисква АУАН да бъде подписан от поне от един от посочените в
него свидетели. При тълкуването на горепосочените разпоредби се налага
извода, че е допустимо АУАН да бъде съставен и в присъствието само на
6
един свидетел, а разпоредбата на чл. 189 ал. 3 ЗДвП изрично урежда
възможността единственият свидетел, посочен в АУАН, да е служебно лице.
Не може да бъде споделена тезата, че в случаите, когато АУАН е съставен в
присъствието на един свидетел, е допустимо той да е служебно лице от
състава на МВР, но когато свидетелите са двама, не са допуска и двамата да
са служебни лица.
При съставяне на АУАН са били стриктно спазени и разпоредбите на
чл. 40 ал. 1 ЗАНН и на чл. 43 ал. 1 ЗАНН, като АУАН е съставен в
присъствието на двама свидетели и на жалбоподателя, подписан е от
актосъставителя, свидетелите и въззивника, предявен е на последния, за да се
запознае със съдържанието му, и му е връчен препис.
Не са основателни възраженията на въззивника, че е нарушен реда за
ангажиране на административнонаказателната му отговорност, тъй като за
твърдяното нарушение е следвало да бъде издаден електронен фиш, а не
жалбоподателят да бъде санкциониран с издаване на наказателно
постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП електронен фиш
се издава за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки. В случая административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, като според
административното обвинение при ограничение на скоростта от 50 км/ч в
населено място въззивникът е управлявал автомобил със скорост от 103 км/ч.
Обстоятелствата на нарушението обуславят приложимост на санкционната
разпоредба на чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП, която предвижда, че водач, който
превиши разрешената максимална скорост на движение в населено място, за
превишаване над 50 км/ч се наказва с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. С оглед на
предвидената кумулативна санкция за конкретното нарушение съгласно
описаните в АУАН и НП обстоятелства не е приложим облекчения ред за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача с
издаване на електронен фиш.
Не се споделят и възраженията, че АУАН и НП не отговарят на
7
изискванията за съдържание и че както в АУАН, така и в НП, липсва
описание на всички признаци от състава на нарушението и посочване на
обстоятелствата, при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП, са
посочените времето и мястото на извършване на нарушението, като е
посочено по кой път, отворен за обществено ползване, се е движел
автомобилът, посочен е административният адрес, където е установено
движението му, посоката му на движение, действащото /според
обвинителната теза/ ограничение на скоростта, измерената скорост на
движение и установеното превишение. Не съществува никаква неяснота по
отношение на конкретната скорост, с която според административното
обвинение, се е движел автомобилът. В АУАН, както и в НП, по
непротиворечив начин е посочено, че установената скорост е 103 км/ч, след
като при измерена скорост от 107 км/ч е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача. Административнонаказателното обвинение – че при ограничение на
скоростта от 50 км/ч, важимо за населено място, въззивникът О. е управлявал
автомобила със скорост от 103 км/ч, е съвсем ясно и конкретно и не създава
никакви неясноти и затруднения пред защитата. Както в АУАН, така и в НП,
при това при пълна идентичност, е посочена нарушената разпоредба, която
кореспондира на обстоятелствата на нарушението.
Действително в АУАН и в НП не са посочени обстоятелствата,
свързани със субективната съставомерност на деянието, но в случая този
пропуск на наказващия орган по никакъв начин не е довел до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя и не го е препятствал да разбере
повдигнатото му административнонаказателно обвинение, поради което не
може да се преценява като съществено процесуално нарушение.
От събраните в съдебното следствие писмени доказателства,
веществени доказателства и вещественото доказателствено средство по
категоричен начин се установява, че на 27.04.2022 г. в 20:39 часа
жалбоподателят Н. О. е управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „С5
Купе“ с рег. № ххххххххххххх по бул. „Софийски околовръстен път“ с посока
на движение от кв. Горубляне към кв. Симеоново до № 257 със скорост от
103 км/ч.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
8
системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-
532 от 12 май 2015 г.). В материалите по административнонаказателната
преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-23358/29.04.2024 г. съгласно чл. 10 ал. 1
от Наредба № 8121з/12.05.2015 г., в който са посочени времето и мястото на
контрол – по бул. „Околовръстен път“ до № 257, че контрол е осъществяван
за времето от 20.00 до 22.00 часа на 27.04.2022 г., посочена е посоката на
движение на контролираните моторни превозни средства - от ул. "Бизнес
Парк София" към бул. "Св. Климент Охридски", режима на измерване -
стационарен, посоката на задействане на системата за видеоконтрол -
приближаващи автомобили, както и номера на първото и последното
статично изображение/видеозапис.
В съответствие с чл. 10 ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
доколкото автоматизираната техническа система е била разположена на
триножник на участък от пътя, е изготвена снимка на разположението на
уреда, която съдът цени като веществено доказателство.
Съгласно чл. 4 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Според чл. 26 ал. 2 от
Закона за измерванията, когато се допуска от наредбата по чл. 28 от Закона за
измерванията, средства за измерване могат да се пускат на пазара и/или в
действие без одобряване на типа или без извършване на първоначална
проверка. Съгласно чл. 1а ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, средствата за измерване с ЕИО одобрен
тип и извършена ЕИО първоначална проверка, пуснати на пазара на
Европейския съюз (ЕС) или на Европейското икономическо пространство,
или на Турция, подлежат само на последваща проверка по реда на Наредбата.
От писмените доказателства - протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система рег. № 4332р-23358/29.04.2022 г., се
установява, че за времето от 20:00 до 22:00 часа на 27.04.2022 г. спазването на
режима на скоростта в участъка на бул. „Околовръстен път“ до № 257 в
посока на движение от ул. „Бизнес парк София“ към бул. „Свети Климент
Охридски“ се е осъществявало с видео-радарна система за наблюдение и
9
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип Cordon M2, № MD 1196, която представлява
одобрен тип съгласно Решение за одобряване на типа на уреда на Държавен
институт по метрология на Република Хърватия, Загреб. Видно от протокол
от проверка № 08 - СГ - ИСИС/15.03.2022 г. на БИМ, ГД "Мерки и
измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер",
видео-радарната система с идентификационен номер MD 1196 е преминала
последваща периодична проверка на техническата изправност на 15.03.2022 г.
със заключението, че отговаря на метрологичните изисквания.
От вещественото доказателствено средство и от писмените
доказателства се установява, че лек автомобил марка „Ауди“, модел „С5
Купе“ с рег. № ххххххххххххх се е движел със скорост от 103 км/ч. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 107 км/ч. От протокола за проверка № 08 -
СГ - ИСИС/15.03.2022 г. се установява стойността на относимата възможна
грешка предвид измерената скорост на движение - 3 % при скорост над 100
км/ч. Възможната техническа грешка е приспадната в полза на
жалбоподателя, като при измерена скорост от 107 км/ч
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 103 км/ч.
Не са основателни оплакванията в жалбата и че неправилно е
определен субектът на нарушението. Съгласно чл. 188 ал. 2 ЗДвП „Когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство“.
Действително, по делото не се съдържа декларация от законния представител
на юридическото лице, вписано като ползвател на автомобила -
"ххххххххххх" ЕООД. В случая съдът намира, че не е необходима декларация
от представляващия дружеството – собственик на пътното превозно средство
„ххххххххххххх“ ЕООД, тъй като от писмените доказателства се установява,
че автомобилът се ползва не от собственика, а от вписания ползвател.
Вписването на ползвателя на автомобила се извършва на основание чл. 4 ал. 3
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
10
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства. Цитираната разпоредба гласи: „Физическо или
юридическо лице, което използва превозното средство по силата на правно
основание, различно от правото на собственост, се вписва в свидетелството за
регистрация като ползвател на превозното средство по искане на собственика.
Към заявлението за регистрация се предоставя писмено съгласие на
собственика и ползвателя, копие на свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС) на ползвателя или договор за лизинг, по силата
на който превозното средство се предоставя за ползване, освен ако
ползвателят или негов законен представител се яви лично, като в този случай
той собственоръчно подписва заявлението.“ Въпреки липсата на декларация
от законния представител на юридическото лице – ползвател на автомобила,
са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи категоричен
извод, че на 27.04.2022 г. в 20:39 часа автомобилът е бил управляван именно
от въззивника Н. О.. От показанията на свидетеля И. Б. се явява, че призовка е
била изпратена до юридическото лице – ползвател на автомобила, като на
изпратената призовка се е явил не законният представител на дружеството, а
жалбоподателят, който е попълнил декларация, в която е посочил, че на
посочените в АУАН и НП време и място именно той е управлявал
автомобила.
Независимо от всичко изложено обаче съдът намери, че са налице
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. От отговора
от ОПУ - София, ведно със схема за организация на движението на път II-18,
Околовръстен път София, в района на номер 257, в посока от кв. Горубляне
към кв. Симеоново към 27.04.2022 г., се установява, че към процесната дата в
пътния участък не е имало поставени знаци "В26" и максималната разрешена
скорост на движение е била 90 км/ч – за извън населено място съгласно чл. 21
ал. 1 ЗДвП, а не посочената в обжалвания електронен фиш скорост - 50 км/ч.
Предвид извода, че въззивникът не е осъществил нарушението, за което е
административно наказан, обжалваното наказателно постановление следва да
се отмени.
Следва да се посочи, че доколкото скоростта на лекия автомобил е
била 103 км/ч при ограничение 90 км/ч, то жалбоподателят е нарушил
11
режима на скоростта, като е управлявал автомобила с превишение на
скоростта от 13 км/ч. В настоящия случай обаче съдът не разполага с
възможност да измени атакуваното наказателно постановление, тъй като това
би било съпроводено със съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението и ангажиране на административнонаказателната отговорност на
въззивника за нови и различни факти, които до този момент не са му били
предявени, срещу тях тя не се е защитавал и му се предявяват за първи път с
постановяване на съдебното решение в производството по Глава III, раздел V
от ЗАНН, а именно – че ограничението на скоростта, с което е следвало да се
съобрази при избиране скоростта на движение на автомобила е било 90 км/ч.
Нещо повече - от обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП се
установява, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за превишаване
на скоростта в населено място. От отговора от ОПУ - София, че в процесния
пътен участък няма поставени пътни знаци "В26" и ограничението на
скоростта е 90 км/ч, се установява, че пътният участък се намира извън
границите на населеното място, тъй като съгласно чл. 21 ал. 1 ЗДвП
максимално разрешената скорост за движение на пътни превозни средства от
категория „В“ извън населено място е 90 км/ч. Отново, както беше посочено,
съдът не разполага с възможност да измени фактическите обстоятелства на
нарушението, като за първи път със съдебното решение приеме, че
нарушението е извършено извън населеното място, при положение, че такова
административнонаказателно обвинение не е било повдигнато на
жалбоподателя О. в предсъдебната фаза на административнонаказателното
производство. Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата е
основателна и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени.
При този изход на производството право на разноски на основание чл.
63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК има жалбоподателят, който претендира
такива с въззивната жалба. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС "Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.". В случая от страна на жалбоподателя се представя
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /л. 29 от материалите
12
по делото/, в който обаче не е посочено да е договорено възнаграждение, не е
посочен неговия размер, начин и срок на плащане. Липсват и други
доказателства, от които да се установи, че жалбоподателят действително е
извършил разноски във връзка с производството. Предвид изложеното
разноски в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-015336/15.08.2022
г., издадено от Началник сектор в отдел "Пътна полиция" в СДВР, с което на
основание чл. 182 ал. 1 т. 6 ЗДвП за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП на Н. Н.
О., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 700, 00 /седемстотин/ лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13