В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Веселин Юрчиев | |
Производството е по чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 КТ. Пред РС Г. С. е обжалвано НП № *от 22.02.2010 г. на Д. на Д. на „И. по Т. Г. С. с което на жалбоподателя е наложена „глоба” в размер на 2 500.00 лв. С определение № 124/21.05.2010 г. е прекратено производството по НАХД № 172/10 г. по описа на РС-С. и е изпратено по подсъдност на РС-З.. С разпореждане № 114/23.06.2010 г. е внесена жалбата пред РС-З.. Жалбоподателят твърди в жалбата си, че не е доволен от така наложеното му наказание. Твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и моли, да бъде отменено изцяло, поради което го обжалва в законно установения срок, с молба да се отмени по следните съображения: Административно-накÓзателното производство е строго формално, поради което и всяко нарушение на процесуалните правила, води до неговата незаконосъобразност. Сочи също така, че искане за редовност и законосъобразност, както на АУАН, така и на НП, съгласно чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, т. 5 и т. 6 ЗАНН, е описание на нарушението – датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, а за НП и доказателствата, които го потвърждават и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно, тъй като лицето срещу което е започнало производството има право на защита, както срещу фактите, така и срещу правото. За да бъде съставомерно едно административно нарушение, е необходимо точно посочване на всички негови елементи от обективна и субективна страна. В случая формулировката на обективната страна на деянието – изпълнителното деяние на нарушението така, както е описана и в трите акта, които са му връчени, е механично пренесена в НП. Така е пренесена и посочената правна норма, която е била нарушена виновно – чл. 415, ал.1 КТ, а именно: „Който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с глоба в размер от 2 500.00 лв. до 10 000.00 лв.” В настоящия случай, след извършена проверка от Д. „ОИТ” – С. в юридическото лице, чийто управител е, са му наложени принудителни административни мерки по смисъла на чл. 23 ЗАНН, а именно, предвидените в чл. 404, ал. 1 , т. 1 КТ – даване на задължителни предписания за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Виновното поведение, което административно-наказващият орган /АНО/ му е вменил във вина, е неизпълнение на дадени задължителни предписания, съответно под № 2, 3 и 4 от Протокол за извършена проверка от 25.11.2009 г. в съответния срок. Следва да се има в предвид, че именно в случаите, когато е налице наложена принудителна административна мярка, каквато е в настоящия случай, при налагане на административно наказание по реда на чл. 415, ал. 1 КТ, АНО е длъжен да провери и прецени, дали вече дадените предписания са правилни и законосъобразни. Само в този случай би било налице извършено административно нарушение по смисъла на чл. 415, ал. 1 КТ, която норма мълчаливо препраща към констатираното в задължителното предписание нарушение на трудовото законодателство. В тази връзка, както описанието на вменяваното нарушение по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 270, ал. 2 КТ за неизплащане на месечни трудови възнаграждения на лицето А. З. П. – декември 2008 г., януари, февруари, март, април, М., юни, юли, август, септември, октомври 2009 г., така и това описание в АУАН и НП е в нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, т.е не е индивидуализирано по време – дата и мястото, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че никъде в цитираните писмени документи, не е посочено, какъв е размерът на дължимото трудово възнаграждение за всеки от месеците, тъй като няма съмнение, че същото може да е дължимо в различен размер поради различни причини – например, допълнителни споразумения между работника и работодателя по реда на чл. 119 КТ. Длъжността, която е заемало лицето, чийто трудови възнаграждения за ползван годишен платен отпуск не са изплатени, съответно не е посочено, кога и в какъв размер е следвало да бъде изплатено всяко едно трудово възнаграждение, което е важно с оглед преценката от кой момент, работодателят е нарушил трудовото законодателство, т.е. нарушението е довършено. Като допълнителен аргумент, че тези реквизити са съществени белези от индивидуализацията на нарушението е обстоятелството, че именно от датата на извършването им ( за всяко едно по отделно, която не е посочена никъде), започват да текат преклузивните срокове по чл. 34 ЗАНН., съответно давностните по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Отделно от това, не е посочено, в кои ведомости са начислени съответните възнаграждения, дали същите съставляват редовен счетоводен документ, дали са подписани от съответните длъжностни лица, дали лицето за което се твърди, че има неизплатени трудови възнаграждения, е оказало необходимото съдействие като кредитор, тъй като е бил в за целия период от месец декември 2008 г. – октомври 2009 г. (според фактите, посочени в протокола и по трите АУАН) в платен годишен отпуск, т.е. дали е оказал необходимото съдействие и не е налице забава на кредитора по сметка на чл. 270, ал. 3 КТ. Всички изброени белези е следвало да бъдат посочени в АУАН, така и в НП, като непосочването им осуетява възможността, нарушителят в пълен обем, да упражни правото си на защита, което е самостоятелно основание за отмяна на НП като незаконосъобразни, тъй като това съставлява съществено процесуално нарушение. Твърди също така, че следва да се отбележи, че в НП*/22.02.2010г. е посочено неплащане на трудови възнаграждения за 4 месеца, в НП №*/22.01.2010г. – за 4 месеца и НП № */22.02.2010г. за 3 месеца, т.е. общо цитираните нарушения са 11, като в грубо нарушение на чл.18 ЗАНН, според който когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. АНО по неясен критерии и принцип е групирал нарушенията като за по четири, съответно три е наложил по едно наказание. Посочените нарушения на материалния закон от страна на АНО е също самостоятелно основание за отмяна на трите НП, като незаконосъобразни (в този смисъл е и константната съдебна практика, включително и на Смолянския районен съд – Решение № 127/10.06.2009г., по НАХД № 181/09г.; Решение № 73/21.06.2009г. по НАХД № 4/09г.; Решение № 62/21.06.2009г. по НАХД № 37/2009г.) Моли, при обсъждане на всички факти и обстоятелства по делото, съдът да има в предвид, че ако в преценката, дали да се издаде наказателно постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 416, ал. 1 КТ ( в случаите, в които той е редовно съставен, каквито не са цитираните три АУАН) и в рамките на производството по налагане на административни наказания, се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.16, ал.2 НПК, във връзка с чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и Постановление № 10/1973г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, тежестта за установяване на съставомерността на административното нарушение и законосъобразно проведено производство е в тежест на административно-наказващия орган. В предвид всичко изложено, счита, че административно-наказателните производства са проведени незаконосъобразно, допуснати са нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което и моли наказателното постановление, издадено от Д. на Д. „И. по Т. Г. С. да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Въззиваемият, чрез ст. юриск. Е. Д., оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и моли да се потвърди НП, като законосъобразно издадено. Р. П. Г. З. уведомена не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Съдът след като прецени изложеното в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено следното: С Протокол от 25.11.2009 г. е извършена проверка от инж. Е. К. Д. – гл. И. в Д. „И. по Т. Г. С. относно спазване на Кодекса на Т., Закона за здравословни и безопасни условия на труд и подзаконовите нормативни актова за тяхното прилагане на „З. автотранспорт” Г. З. представлявано управителя инж. П. В.. По време на проверката присъствал и управителят. Констатирано било, че в личното досие на служителя А. З. П., който е възстановен на работа въз основа на влязло в сила съдебно решение № 85/06.04.2007 г. на Районен съд Г. З. и Заповед № 7/02.12.2008 г. на изп. директор на дружеството, работодателят не е направил вписване в трудовата книжка на П., което е в нарушение на чл. 346, ал. 2 Кт. Въз основа на подадени писмени молби от страна на П., със заповеди (напр. Заповед № 38/17.11.2009 г.) му е разрешено ползване на платени годишни отпуски от 02.12.2008 г. до 14.12.2009 г. В платежните ведомости на дружеството са начислени възнаграждения на служителя за ползвания отпуск за посочения по-горе период, но не са изплатени на лицето, което е нарушение на изискванията на чл. 128,т. 2 КТ. Констатирано е също така, че ревизионната книга не е прошнурована, прономерована и заведена в И. по Т., в нарушение на чл. 408, ал. 3 КТ. За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, са дадени предписания, едно от които е – т. 4, да се изплатят на Пеев трудовите възнаграждения за ползван платен годишен отпуск за м. август, септември и октомври 2009 г., начислени в платежната ведомост на дружеството, съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, като срока е до 31.12.2009 г. Протоколът е подписан от жалбоподателя, в качеството му на работодател. С писмо вх. № 2188/14.12.2009 г., изпълнителният директор инж. В. е дал отговор относно протокола за извършената проверка от 25.11.2009 г., в което е изразено становище, че неизплащането е голямо финансово затруднение на дружеството. Призовка на основание чл. 47, ал. 1 АПК, вх. № 31/07.01.2010 г. е изпратена до „................” ООД, представлявано от инж. П. В. – изп. директор. В същата се съдържа Покана на 13.01.2010 г., изпълнителният директор или друго упълномощено лице, да се яви в дирекцията в Г. С. и да представи доказателства за изпълнение на дадените предписания с горе цитирания протокол. Призовката е получена на 08.01.2010 г. от А. М., без да е посочено в какво качество върши това действие. В призовката изрично е посочено, че при неявяването на лицето (пълномощника), на основание чл. 415, ал. 2 КТ, ще му бъде наложено административно наказание глоба, а на работодателя имуществена санкция или глоба. С Писмо от 13.01.2010 г., изпълнителният директор е уведомен, че на 13.01.2010 г., е извършена проверка по спазване на нормативните актове на трудовото законодателство на „...............” и е констатирано, че не са изпълнени предписанията по т.т. 2, 3 и 4. В т.4 е записано – да се изплатят на А. З. П. трудови възнаграждения за ползван платен годишен отпуск за м.август, септември и октомври 2009 г., начислени с платежна ведомост на дружеството, съгласно изискванията на чл. 128, т. 2 КТ, със срок на изпълнение 31.12.2009 г. С писмо от 19.01.2010 г. актосъставителян В. О. уведомява Д. на Д „., че не са представени доказателства за дадените предварителни предписания. На 19.01.2010 г. е издаден Акт № * за установеното административно нарушение на П. Т. В. в качеството му на изпълнителен директор на „..............” . Нарушението описано в акта се състои в това че при извършена проверка на 13.01.2010 г., по спазване на трудовото законодателство на „......................” е установено, че П. Т. В. в качеството си на изпълнителен директор не е изпълнил дадено му задължително за изпълнение предписания – т. 4 в Протокол за извършена проверка от 25.11.2009 г., а именно, да се изплатят на А. З. П. трудово възнаграждение за ползват платен годишен отпуск за месеците август, септември и октомври 2009 г., начислени в платежната ведомост на дружеството, съгласно изискванията чл. 128, т. 2 КТ, със срок на изпълнение до 31.12.2009 г. Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, тъй като не е представил поисканите документи, доказващи изплащането на отпуските на А. З. П. за м. август, септември и октомври 2009 г. Въз основа на съставения административен акт, административно-наказващия орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ му е наложена “глоба” в размер на 2 500.00 лв. Наказателното постановление е получено на 01.03.2010 г., което е видно от приложената обратна разписка по НАХД № 172/2010 г. по описа на СРС. Пред съда свидетелите В. О. и Р. Копчева потвърдиха констатациите в акта, а именно, на 13.01. и на 19.01.2010 г. жалбоподателят не се е явил в Д „. Г. С. за да представи доказателства за изпълнените предписания от 25.11.2009 г., поради което актът бил съставен в негово отсъствие. На 13.01.2010 г., не са извършвали проверка на място в търговското дружество, като свидетелите поясниха, че акта е съставен, тъй като не били представени поисканите документи, доказващи изплащането на отпуските на А. З. П. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Отговорността по чл. 415, ал.1 КТ е лична, като реализацията й предполага неизпълнение на конкретни предписания, дадени на конкретен правен субект. Предписанието, дадено с Протокол от 25.11.2009 год., е отправено до „..................” – рабо‗одател съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ. Същото касае изплащане на трудови възнаграждения съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, където изрично е посочено, че задължението за плащане на трудовото възнаграждение е на работодателя. Кореспонденцията по административно-наказателната преписка – Призовка-покана за съставяне на акт, е адресирана до търговското дружество. Жалбоподателя в качеството му на законен представител на работодателя е получавал кореспонденцията, но това не може да ангажира неговата лична отговорност. Той, като изпълнителен директор, е длъжностно лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КТ и ако контролният орган е считал, че като такова лице, той е бил длъжен по силата на закона или на възложените му с Договор за управление правомощия, да изпълни предписанието за изплащане на трудовото възнаграждение, е следвало да отправи предписание към него именно в това му качество. Тогава той би се оказал в кръга на субектите, от които би могло да се търси административно-наказателна отговорност по реда на чл.415, ла.1 КТ при наличие на останалите предпоставки за това. От събраните доказателства се формира извод, че жалбоподателят не е субект на процесното нарушение, поради което издаденото срещу него наказателно постановление противоречи на материалния закон. Жалбоподателят в качеството му на изпълнителен директор не е посочен като конкретно задължено длъжностно лице, комуто е възложено задължението да изплати посочените трудови възнаграждения. Административно-наказващият орган, в противоречие с даденото задължително предписание на търговското дружество, е счел, че отговорността в случая е на изпълнителния директор. Той би бил субект на нарушението, при положение, че предписанието касае него като длъжностно лице, а в случая това не се установява. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като ако не бе допуснато, би се стигнало до друго решение. С оглед изложеното, съдът приема че обжалваното наказателно постановление следва да се отмени като неправилно и незаконосъобразно издадено. На следващо място както в акта, така и в наказателното постановление е посочено, че неизпълнението касае различни месеци и не би следвало наказващия орган да определи за нарушенията едно общо наказание. Тук се касае въпроса за периодични нарушения и за разлика от чл. 26 НК, ЗАНН познава института на продължаваното престъпление. Следва да се отбележи също така, че се касае за периодични плащания с различен падеж. Неизпълнението на задължението настъпва по различно време за всяко отделно плащане и съдът не може да прецени за кое нарушение е наложено наказание, а оттам дали то е законосъобразно. Не е посочена датата и размера на начислените възнаграждения, а и как е следвало да се начислят. В актът е посочено, че е нарушен чл. 128, ал. 2 КТ, което касае задължението на работодателя да начислява във ведомостта за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения труд. Нормата на чл. 128, ал. 1 КТ въвежда едно общо правило на работодателя – дължимост и заплащане, с оглед уговорено трудово възнаграждение. В КТ има една специално норма чл. 245, ал. 1 КТ, която гарантира заплащането на положен и начислен труд, при добросъвестно изпълнение на задълженията си от работника или служителя в размер на 60% от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната заплата за страната, която е специална норма спрямо чл. 128 КТ. По гореизложените съображения, съдът намира, че ще следва да се отмени издаденото наказателно постановление. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ НП № *, издадено от Д. “И. НА Т. Г. С. Б. Б. № 58 срещу П. Т. В., ЕГН *, в качеството му на Изпълнителен директор на „З.-Автотранспорт” Г. З. с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 415, ал. 1 КТ, за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ му е наложена “глоба” в размер на 2500.00 лв., като неправилно и незаконос·образно издадено. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Г. С. в 14 дневен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:/п/ |