Решение по дело №3931/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер                                                 20.10.2020г.                                     Град     София 

                                                         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                       Първо ГО, 30 състав                                                  

На девети октомври                                                                                    Година 2020

В публичното заседание в състав: 

                      

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

 

и секретар ДИАНА БОРИСОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 3931 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Ищцата М.В.А. излага в исковата молба, че на 06.02.2020г. в гр. София, чакала трамвай №22 на спирка „Одрин“, когато поради поледица на самата спирка, се подхлъзнала и паднала. Седяла на тротоара в безпомощно състояние, когато водачът на преминаващ покрай нея автомобил, се притекъл на помощ и я откарал в УМБАЛСМ „Пирогов“. Там била установена фрактура на левия глезен. Извършена била кръвна репозиция и фиксация с метални остеосинтези. Във връзка с травмата и необходимото лечение ищцата претърпяла множество болки и страдания, които счита, че следва да бъдат обезщетени. Доколкото изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите и пр. по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община, а С..о. е възложила на специализирани предприятия задълженията си по поддръжка на тротоарите, в т.ч. и спирките на градския транспорт, то именно тя е отговорна за тяхното бездействие във връзка със снегопочистването и опесъчаването на същите. Ето защо, претендира С..о. да й заплати следните суми:  40 000 лева – обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането; 1 926,26 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, а именно – заплатените от ищцата разходи по лечението, подробно описани в исковата молба.

      Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, оспорва същата. Сочи, че травмата на ищцата може да резултат на обикновено падане след стъпване на криво, на равен и сух участък, спъване по невнимание, спъване в предмет, ръб на бордюр и пр., вкл. и от други причини, свързани със здравословното и емоционално състояние на ищцата. Поддържа, че не е налице причинна връзка между твърдяната злополука и виновно поведение на длъжностни лица на ответника. Евентуално, оспорва иска за неимуществени вреди като прекомерен по размер.

         Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

         За установяване механизма на процесното увреждане по делото е проведен разпит на свидетеля Б.Б.Ч.. Свидетелят за явява, че през м. февруари на текущата година управлявал автомобила си по ул. „Пиротска“ в посока центъра около 21.30 вечерта. Времето било студено и валяло. До спирката на трамвай №22 на кръстовището с ул. „Одрин“ видял паднала жена - ищцата. Спрял автомобила си и слязъл да й помогне. Тя охкала, пъшкала и казала, че току що е паднала. Единият й крак, по спомен на свидетеля – левия, изглеждал „ненормално“.  При оказването на помощ, свидетелят забелязал, че тротоарът бил силно заледен. С негова помощ, пострадалата се настанила на задната седалка в автомобила и той я откарал в „Пирогов“. Там с помощта на количка се придвижили до кабинета, където имало опашка от много хора. Докато чакали, успели да се свържат по телефона с приятеля на ищцата – Е.. След като той пристигнал, свидетелят си тръгнал, но разменили телефони за контакт.

         Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, който е очевидец на описаните събития и не е заинтересован от изхода на спора. Показанията са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви.

         От приетите по делото медицински документи и заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М.М. се установява, че при процесния инцидент ищцата е получила триглезенно счупване със сублуксация на лявата глезенна става. Механизмът на такова счупване е свързан с въздействие на сили, предизвикващи завъртане на подбедрицата навътре при фиксирано ходило или при стъпване „накриво“, когато ходилото се ротира навън. Много често на практика този механизъм се получава именно при ходене по заледена хлъзгава повърхност. Получава се спираловидна фрактура, започваща отпред дистално и насочена назад и проксимално, счупва се задната външна част на големия пищял с откъсване на задната част на сидесмозата с костен фрагмент и фрактура на вътрешния глезен. Това е довело до изкълчване на глезенната става. Ищцата била хоспитализирана по спешност, извършена била предоперативна подготовка и оперативно лечение – открито наместване на фрактурите и фиксация с1/3 тубуларна плака с осем отвора, интерфрагментарен винт и два боря малеоларни винтове. От медико-биологична гледна точка травмата е довела до трайно затруднение във функцията на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни. Постоперативният период е протекъл без усложнения, конците са свалени в срок, ищцата е приемала антикоагулант в продължение на 30 дни. Използвала е патерици, без да стъпва на крайника в продължение на 70 дни. Провеждала е рехабилитация за срок от 20 дни. Била е временно нетрудоспособна в продължение на 98 дни. В периода след инцидента и около проведеното оперативно лечение ищцата е тръпяла много интензивни болки поради разкъсването на периоста, разместването на фрактурните краища, сублуксацията на глезенната става и нарастващите оток и хематом. Било е необходими да лежи с дренажно положение на крайника и поставена гипсова лонгета до операцията. В първите 8-12 дни след същата ищцата е пордължила да търпи силни болки. След това страданията й са били свързани предимно с необходимостта да ползва патерици, затрудненото придвижване и неудобствата в ежедневния тоалет. Към датата на извършения личен преглед – 28.09.2020г., ищцата се оплаква от болки сутрин при раздвижване на ставата, подуване и развитие на оток, особено по време на продължителен стоеж в изправено положение. Вещото лице приема, че има показания за провеждане на физио- и балнео-лечение, както и за планиране на оперативното отстраняване на металните импланти при желание на ищцата. Активните движения в глезена са възстановени в пълен обем.

         Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните, поради което съдът я кредитира изцяло.

         Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от фактическа страна, че на процесната дата, в посочения час – около 21.30, тротоарът в областта на спирка „Одрин“ на трамвай №22 на ул. „Пиротска“ в гр. София е била заледен, което е довело до падане на ищцата поради подхлъзване, което на свой ред е довело до описаното подробно в заключението на СМЕ счупване и изкълчване на лекия й крак в областта на глезена.

         За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди по делото е проведен разпит на свидетеля Е.Д.А.. Същият заявява, че е приятел на ищцата, а след инцидента през февруари месец вече живеят заедно. За случилото се научил по телефона от ищцата, която му казала, че едно момче я е закарало в „Пирогов“, защото си е счупила глезена. Около 22 часа свидетеля стигнал в болницата, където ищцата чакала заедно с много други хора пред кабинет. Същата вечер я приели в болницата, но я оперирали чак след три дни в неделя вечерта, тъй като им обяснили, че в тази вечер е имало много случаи на счупвания и има ред. Заедно с ищцата чакал и другия свидетел – Б., като след пристигането на приятеля й, Б.си тръгнал. В тези три дни до операцията ищцата била изцяло на постелен режим и с памперси, защото не й разрешавали да става. Кракът и много се подувал и му сложили гипс. Ищцата била много разстроена. След операцията останала в болницата докъм сряда, след което лечението й продължило в домашни условия. Било й забранено да държи крака си в изправено положение повече от 3-4 минути, защото се подувал – можела само в легнало и повдигнато. Ходили 1-2 пъти на превръзки, след това й махнали конците. След изписването не се прибрала вкъщи, защото нямало кой да се грижи за нея, а отишла да живее у свидетеля. Над месец й поставял инжекции за разреждане на кръвта. За тоалет се обслужвала сама с помощта на патериците, но за всичко останало имала нужда от помощ. Заради разпространилата се през м. март 2020г. и у нас пандемия не успели да проведат необходимата рехабилитация – никъде не искали да я приемат. Водели я „на частно“ срещу заплащане. През цялото време приемала и обезболяващи. Много трудно започнала да стъпва на крака, защото я боляло. И до момента се оплаква от болки при по-продължителен стоеж права. Понякога се будела нощем и изпадала в панически страхове какво ще се случи, приемала успокоителни – валериан.

         Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непосредствени, последователни и макар да отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора - същите се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.

         По делото са приети и доказателства за извършени разходи – фактури и фискални бонове, както следва:

1.     Фактура с № ********** от 11. 02. 2020г. за покупка на импланти на стойност 1200 лв.

2.     Фактура с № ********* от 17.02. 2020г. за плащане на превързочни материали на стойност 15 лв.

3.     Фактура с № (не се чете) от 20. 02. 2020г. за плащане на диск с рентгенови снимки на стойност 12 лв. (по желание на пациентката).

4.     Фактура с № ********** от 13. 03. 2020г. за плащане на медицинска документация на стойност 30 лв.

5.     Фактура с № ********** от 30. 04. 2020г. за извършване на кинезитерапевтични процедури на стойност 400 лв.

6.     Фискални бонове за покупка на:

 Фраксипарин на стойност 123,97 лв от 12. 02. 2020г.;

 Магнерич Плюс и Натаспин капс на стойност 31, 96 от 15. 03. 2020г.;

 Потребителска такса на стойност 2, 90 лв от 20. 03. 2020г.;

 Два фискални бона за извършена процедура по мануална терапия, всеки по 40 лв. от 02. 04. 2020г. и 03. 04. 2020г.

 Магне Доро на стойност 10, 56 лв от 18. 04. 2020г.

 Аспирин протект, Осика табл, Мента глог валериан на обща стойност 19, 87 лв. от 18. 04. 2020 г.

         Съгласно заключението на СМЕ извършените разходи са за импланти, превързочни материали и медикаменти, които са били необходими за провеждане на лечебния и възстановителен период, с изключените на разходите по т.3 и 4 – за получаване на рентгеновите снимки на електронен носите и получаване на медицинска документация, които са извършени по желание на пострадалата.

         При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

         Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.

         Ответникът С..о., в качеството си на юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл. 30, ал. 4 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ППЗП организирането на дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е на съответната община.

         Тротоарът, на който е станал инцидента, е общинска собственост и съгласно   цитираната нормативна уредба, задължението за поддържането му е на общината. Следователно ответникът има задължение да осигурява снегопочистването и премахването на заледени участъци на тротоара, включително и около спирките на градския транспорт, чрез свои служители или чрез трети лица.

         В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на настилката на тротоара в района на спирка „Одрин“ в състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе, имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че причината за падането на ищцата е подхлъзването й на непочистен от лед участък от тротоара, като доказателства за наведените от страна на ответника възражения за падане на сух участък, спъване в ръб, бордюр или друга причина, свързана със здравословното и емоционално състояние на ищцата, не са ангажирани.

         Предвид изложеното, намира, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни длъжностни лица не е необходимо.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата, продължителността и интензивността на болките и страданията – особено интензивни в трите дни преди извършената операция, както и в първите 8-12 дни след извършването й; продължителността на лечебния и възстановителен период – ползваният отпуск за временна неработоспособност за срок от 98 дни, проведената рехабилитация за период от около 20 дни; неудобството от постелния режим непосредствено след инцидента; необходимостта от ползване на патерици в продължение на 70 дни; възрастта на пострадалата – 51 години;  констатираната от свидетелските показания промяна в емиционалното състояние на ищцата -  разстоена, с нестабилен сън, изпитваща страхове относно бъдещото развитие на нещата, приемала успокоителни; настъпилото пълно възстановяване от травматичните увреждания по отношение обема на движение на пострадалата глезенна става, но и персистиращия оток в крайника при продължително изправено положение, което й създава затруднения при изпълнение на служебните й задължения като продавач-консултант в магазин; като съобрази  социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 20 000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени вреди е основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира причинените от увреждането болки и страдания.

         Установи се по делото, че в пряка причинна връзка с причиненото увреждане ищцата е направила и разходи за лечение в общ размер 1 884,26 лева. Искът за имуществени вреди е основателен до този рамер, като по отношение на разходите за заплащане на диск с рентегенови снимки на стойност 12 лв. и медицинска документация на стойност 30 лв. съдът, като кредитира заключението на СМЕ и приема, че са извършени по искане на ищцата и не са в пряка причинно-следствена връзка с увреждането. Искът по отношение на тези разходи на обща стойност 42 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

         По разноските:

         На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с уважената част от иска, а именно сума в размер на 865 лв.

         На ответника се следва юрисконсултско възнаграждение (на осн. чл.78, ал.8 съдът определя  размер от 300 лв.), което съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъди в размер на 150 лв.

         На осн. чл.78, ал.6 ответникът следва  да заплати по сметка на съда  държавна такса в размер на   875,38 лв. и разноските за експертиза в размер на 150 лв.

         Така мотивиран, съдът

 

 

 

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА С. о., БУЛСТАТ ******с адрес гр. София, ул. „******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на М.В.А., ЕГН ********** *** следните суми:

- сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 06.02.2020г. в гр. София, ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.;

- сумата от 1 884,26 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение на увреждането на здравето, настъпило на 06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 14.05.2020г., като за разликата над уважения размер от 1 884,26 лв. до пълния предявен размер от 1 926,26лв. ОТХВЪРЛЯ иска.

ОСЪЖДА  С..о., БУЛСТАТ ******с адрес гр. София, ул. „******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на адв. М.И.Й. от САК сумата от 865 лв. - адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА  С. о., БУЛСТАТ ******с адрес гр. София, ул. „******, представлявана от кмета Й.Ф., да заплати по сметка на СГС 1 025,38 лв. - разноски по делото.

ОСЪЖДА           М.В.А., ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ ******сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                         СЪДИЯ: