№ 2915
гр. Варна, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20223110100553 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищците Й. Д. С. ЕГН
********** И Г. П. А. ЕГН ********** , срещу ответника „Е.М." ЕООД, вписано в TP
при АВ с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА
ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: по изпълнителен лист , издаден въз основа на
Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
oт ГПК, по ЧГД№ ***** г. по описа на ВРС, 10-ти състав, - сума в размер на 14 544,11лв.
(четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева, 11ст.), представляваща
дължима главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от
02.12.2010г.; сума в размер на 568,62лв. (петстотин шестдесет и осем лева, 62 ст.),
представляваща договорна лихва за периода от 02.04.2012г. до 22.01.2013г.; сума в размер
на 602,02лв.(шестстотин и два лева, 02ст.), представляваща наказателна лихва за периода
от 02.04.2012г. до 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението - 23.01.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от
314,34лв.(триста и четиринадесет лева, 34ст.) - разноски по делото за д.т., както и сумата
от 677,21 лв. (шестстотин седемдесет и седем лева, 21ст.), разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, като погасени по давност, поради погасено по давност право
на принудително изпълнение.
Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото
1
производство.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По
заявление от „ОББ" АД, е било образувано ч.гр.д.№*****г. по описа на Районен съд Варна и
издадена заповед №502 от 24.01.2013г. за изпълнение на парично задължение, на основание
чл.417, т.2 от ГПК, а след като била приета за влязла в сила, издаден и изпълнителен лист
срещу ищците. Съгласно изпълнителния лист, ищците са били осъдени да заплатят на „ОББ"
АД, ЕИК *****, сума в размер на 14 544,11лв. (четиринадесет хиляди петстотин
четиридесет и четири лева, 11 ст.), представляваща дължима главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 02.12.2010г.; сума в размер на
568,62лв. (петстотин шестдесет и осем лева, 62 ст.), представляваща договорна лихва за
периода от 02.04.2012г. до 22.01.2013г.; сума в размер на 602,02лв. (шестстотин и два лева,
02 ст.), представляваща наказателна лихва за периода от 02.04.2012г. до 22.01.2013г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 23.01.2013г.
до окончателното й изплащане, сумата от 314,34лв. (триста и четиринадесет лева, 34 ст.) -
разноски по делото за д.т., както и сумата от 677,21лв. (шестстотин седемдесет и седем лева,
21 ст.), разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че по молба от *****г., на „ОББ" АД, е било образувано изпълнително дело №
***** по описа на ЧСИ *****, за принудително събиране на горепосочените суми, въз
основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. *****г. по описа на Районен съд Варна. Съдебният
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, изискал е информация за
имуществото на длъжниците и справка за трудовите договори. Съдебният изпълнител е
наложил запор върху банковите сметки на длъжника И. С. в „*** ДСК", „ОББ" и „*** банк",
от които не са постъпвали суми.
На 01.06.2015г., се сочи че изпълнителното дело, е било преобразувано при ЧСИ ***** с ИД
№ *****г. По изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ *****, се сочи, че не са били
извършвани никакви изпълнителни действия, имащи характер на изпълнителен способ.
На 27.06.2018г., се сочи че по изпълнителното дело № *****г. на ЧСИ *****, е постъпила
молба от „Е.М." ЕООД, с която посоченото дружество е заявило, че желае да бъде
конституирано като взискател, поради прехвърляне на вземането от първоначалния
кредитор „ОББ" АД по силата на договор за цесия от 31.01.2018г.
На 13.07.2018г., се сочи че съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.
След влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, на
основание чл. 433, ал.1. т.8 ГПК, се сочи, че от страна на кредитора не са били
предприемани последващи действия по принудително изпълнение. За времето от
образуването на изпълнителното дело - 01.06.2015г., до датата на прекратяването му -
13.07.2018г., не е било предприето нито едно валидно изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ относно събирането на дълга по изпълнителния лист.
Макар ЧСИ да е прекратил изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от
2
ГПК, с нарочен акт, се визира, че той има само оповестително, но не и конститутивно
действие. Перемцията настъпва по силата на закона, т. е. ако взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
С оглед гореизложените факти, за ищеца се настоява, че възниква правен интерес от
предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като изтичането на
погасителната давност за вземането е нов правопогасяващ факт, настъпил след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
6 основание, съобразно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК.
Ответната страна „Е.М." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, *****,
вписано в TP при АВ с ЕИК ***** , е депозирала отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е неоснователен.
Настоява, че не е дала повод за завеждане на делото и моли разноските да останат в тежест
на ищците .
В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските,с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът с отговора изразява становище и за недопустимост на иска, поради липса на
правен интерес за подаването му. Счита, че предявеният иск е недопустим, поради следните
съображения: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът, не дължи на ответника „Е.М." ЕООД
посочените в исковата молба суми. В качеството си на представител на ответното
дружество, счита се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска.
Интересът на ищеца е положителна процесуална предпоставка, чието наличие следва да
бъде доказано именно от ищеца. В тази насока се цитира Определение № 91 / 09.02.2018 г.
по гр.д.№ 3448 по описа на ВКС за 2017г. Настоява се, че ответникът по никакъв начин не
дал повод за исковата претенция - не е налице висящ изпълнителен процес, както и не са
предприемани действия по принудително изпълнение от страна на дружеството по
отношение на ищеца, поради което липсва правен интерес от водене на настоящото
производство. Действително, сочи се, че по силата на договор за цесия „Е.М." ЕООД, се
явява кредитор по вземане, произтичащо от сключен договор за кредит ОББ и ищците -
кредитополучатели , като по повод задължението е било образувано изпълнително дело №
*****г. по описа на ЧСИ като към дата на депозиране на исковата молба от страна на
ищеца, същото е било прекратено, поради настъпили обстоятелства във връзка с чл.433. ал.
1. 1 т.8 ГПК. От представените документи с исковата молба е видно, че ищеца е наясно с
факта на извършеното прехвърляне на процесното вземане и предвид това, че законът не
изисква определена форма за уведомяването, а е от значение фактът, че длъжникът е наясно
кой е новият му кредитор, цесията е породила своите последици по отношение на ищеца.
Сочи се относно процесуалната и материалната легитимация на представляваното от
ответника дружество, в контекста на описаното по-горе правоотношение, ответното
дружество е частен правоприемник на въпросното вземане, с което се удостоверява и
материалноправната и процесуалноправната му легитимация в исковото производство.
3
Доколкото между страните в настоящото исково производство не съществува спор относно
възникналото валидно облигационно правоотношение и относно настъпилото частно
правоприемство чрез сключения договор за цесия, то представянето на доказателства в тази
насока е безпредметно.
Сочи се от ответника, че с исковата си молба, ищците излагат твърдения, че процесното
вземане е погасено по давност, предвид факта, че по образуваното изпълнително дело не са
предприемани изпълнителни действия в периода от 2013г. /годината на образуването му/ до
2018г. /годината на прекратяване на изп. дело/. Счита се, че сам по себе си фактът, че
кредиторът очаква от длъжника да изпълни едно погасено по давност задължение, не
обосновава извод, че е даден повод за завеждане на дело, тъй като това е право на кредитора
и не следва да бъде отричано. Сочи, че до настоящия момент не са предприети действия по
принудително изпълнение, не са представени и доказателства от ищците в този смисъл.
Счита и че не е даден повод за завеждане на иска, поради това, че титулярът на едно вземане
може да го претендира от длъжника и изпълнението ще бъде надлежно дори в случаите на
погасено по давност вземане. Счита, че сам по себе си фактът, че кредиторът иска от
длъжника да изпълни едно погасено по давност задължение, не обосновава извод, че е даден
повод за завеждане на дело, тъй като това е право на кредитора и не следва да бъде
отричано.
С изложените аргументи се настоява за недопустимост на предявената искова претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По възражението на ответникът, наведено в отговора за недопустимост на
предявения иск, съдът намира същото за неоснователно, поради следното: В правната
наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и
субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната
давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на
своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи
за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на
гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на
кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита
в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание
чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение
на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен
процес. В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на
4
правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца, с
оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му,
което обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска. Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се
легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения
длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист
правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Субективното
преобразуващо право на погасителна давност, може да се упражни като средство за защита
единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за
релевирането му в изпълнителния процес В тази връзкау съгласно Определение №
262/09.07.2020 г. ЧГД № 586/2020 г. на ВКС - IV г.о. правният интерес от така предявения
иск по чл. 439 от ГПК, не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на
конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника
обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след
приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист
и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото
право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е
уважен (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла), го възпрепятства да
упражни правото на принудително по друго. В същия контекст, с Решение № 48/14.07.2016
г. по ТД. № 404/2015 г. на ВКС, II т.о. изрично се приема, че настъпилото по право
прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не
води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство,
нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на материалното право или
правото на принудително изпълнение за удовлетворяването му. В този смисъл се е
произнесъл ВКС и с Определение №188/23.04.2019 г. по ЧТД № 102/2019 г. на It. о.
Съгласно Определение № 513/24.11.2016 г. по ЧТД №1660/2016 г. на ВКС -I т. о.,
постановено в производство по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК, с което решаващият състав е
допуснал касационна обжалване по въпроса: „Допустимо ли е предявяването на отрицателен
установителен иск по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на вземане,
като погасено по давност, изтекла след снабдяването на кредитора - ответник с
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, по реда на чл. 237 ГПК отм., при
липса на висящо изпълнително производство за събирането му, предвид прекратяване на
образуваното, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 3 ГПК?" Съставът на ВКС, е приел
ДОПУСТИМОСТ на така заведения отрицателен установителен иск (по чл.124 ал. 1 от
ГПК), независимо от липсата на висящо изпълнително производство за събиране на
вземането, към момента на предявяването му. Правната сфера на ищеца се явява накърнена
и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който
материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има
5
интерес да установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени
права, вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори
такива да не биха били заявени, обаче, както е в настоящия случай, достатъчен е
безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново
изпълнително производство, независимо че и в хода на същото би могъл да предяви иска си,
доколкото в тази последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва
да предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ за
обезпечаване, все действия обективно засягащи правната му сфера. Правният интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск, се обосновава от стремежа на ищците,
да отрекат вземането на кредитора със СНП в едно исково производство. Ищците сочат,
че през месец декември 2021г., ищецът Й. С. отправил запитване по електронен път до
Централния кредитен регистър към БНБ за кредитната задлъжнялост. От получената
Справка за кредитна задлъжнялост установи, че „Е.М." ЕООД предоставил данни за
активен кредит. С посоченото също се обосновава правния интерес от предявената искова
претенция по чл.439 ГПК. Целта на погасителната давност е своевременното упражняване
на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни
правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително
изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от
време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, давността не се прилага служебно. Това
означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект
трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.
Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато
титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес -
Решение № 186/19.06.2013 г. по гр. д. № 927/2012 г., IV г. о. на ВКС.
При изложеното, съдът намира, че възражението на ответната страна, за недопустимост на
производството, е неоснователно, съответно предявените искови претенции с правно
основание чл.439 от ГПК, се явяват допустими за разглеждане по същество.
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на чл.439 от ГПК, в
тежест на ищецът е да докаже наличието на изпълняемо право, формирано въз основа на
влязъл в сила съдебен акт; факта на образувано от ответника изпълнително дело, в
качеството му на взискател срещу ищеца, в качеството му на длъжник по същото по
изпълнителното основание; наличието на факт, настъпил сред приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. на
нововъзникнал факт, обосноваващ несъществуване на изпълняемото право.
В тежест на ответника по делото, е да установи при условията на пълно и главно доказване
всички евентуално наведени от същата положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. и
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, както и че не са
6
налице основания за погасяване на вземането по давност.
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК, с
който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да
се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили
след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В
настоящия случай, ищецът твърди погасяване на изпълняемото право, на основание изтекла
петгодишна погасителна давност и поради перемпция по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК.
От изисканото и представено във вид на заверено копие изпълнително дело № *****г. на
ЧСИ ***** с район на действие ОС гр. Варна, се установява, че същото е преобразувано на
01.06.2015г. от изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ *****, образувано на *****г.
по молба от *****г. на „ОББ" АД, за принудително събиране на суми, въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.д. *****г. по описа на Районен съд Варна.
Съдебният изпълнител *****, е изпратила на 19.04.2013г. покана за доброволно изпълнение
до длъжниците и е изискала информация за имуществото на длъжниците и справка за
трудовите договори. Съдебният изпълнител е изпратил ПДИ до длъжника Й. Д. С. и на
06.06.2013г.
След преобразуване на делото, с молба от 27.06.2018г., „Е.М.“ЕООД, е уведомило ЧСИ
*****, за сключения на 31.01.2018г. Договор за цесия, по силата на който ОББ АД е
прехвърлила в полза на Е.М.“ЕООД вземането си по изп.дело.
Видно от материалите по изпратеното на ВРС във вид на копие новообразувано
изпълнително дело № *****г. по описа на ЧСИ *****, с район на действие ОС гр. Варна, се
установява, че с постановление от 13.07.2018г., ЧСИ ***** е прекратила изп.производство
по ИД № *****, образувано въз основа на ИЛ, издаден по ЧГД № *****г. на ВРС, 10-ти
състав, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство, са постановени ППВС № 3/18.11.1980г. и ТР
№2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено,
че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между
двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на
погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се
тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода
след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на
последващата промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде
обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали
поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма, ще може да бъде
7
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след приемането
на новото ТР или по такива, които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако
преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които за от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си
последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното
ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство №***** по описа на ЧСИ *****, регистрирана в
КЧСИ под рег.№ 715, е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД, дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с
тълкувателното решение 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното
постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира. От
горното следва, че с подаването на молбата от *****г., за образуване на изп.дело,
взискателят ОББ АД, е прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с
т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие, респективно от
тази дата започва да тече давност по материалното правоотношение.
За времето от *****г., когато е било образувано изпълнително дело №***** по описа на
ЧСИ *****, до 26.06.2015г., по изп.дело не са извършвани никакви изпълнителни
действия, предвид факта, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи
и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение.
По аргумента, че вземането на взискателят, не съществува поради перемпция по чл. 433 ал.1
т.8 от ГПК, съдът приема:
От *****г., когато е било образувано изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ *****,
до 15.04.2015г., по това изп.дело, не са били извършвани никакви изп.действия, които да
прекъсват давността, поради което съдът приема, че на тази дата – 15.04.2015г. е
настъпила перемция по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от прекратяването на изпълнението.
Това перемиране на изпълнението е по силата на самия закон, за него не се изисква нарочен
акт на съдебния изпълнител. В този смисъл е наложена трайна тълкувателна практика
(ТРОСГК № 47/1965г на ВС и т.10 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. Следва да се отбележи, че от
прекратяването на изпълнителното дело, поради перемпция не следва автоматично
погасяването на вземането по давност. Считано от тази дата тече нова давност за вземането -
8
петгодишна. При прекратяване на производството по делото се преустановява възможността
да се предприемат изпълнителни действия по него, но в случай , че давностните срокове не
са изтекли, взискателят има право да образува ново изпълнително дело за непогасеното си
по давност вземане. Правните последици на прекратяването на принудителното изпълнение
следва да бъдат третирани по различен начин във времето, като се налага да бъде отчетена
динамиката на юриспруденцията към съответния момент на развитие на процесуалните
отношения между страните. Съдът изцяло споделя застъпеното в Решение №170/17.09.2018
г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС(възприето и от районния съд) разбиране, че в
конкретния случай следва да бъде зачетено задължително тълкуване, установено с ППВС №
3/18.11.1980 г., тъй като както взискателя, така и съдебния изпълнител са били длъжни да се
съобразяват с него преди действието му да е обявено за отпаднало с новоприетото на
26.06.2015 ТРОСГТК 2/2013г на ВКС. По отношение на материалноправните последици от
образуването на изпълнително производство, следва да се признае на взискателя
възможност да се позове добросъвестно на прекъсване и спиране на давността не само с
признанието на дълга в цялост ( с пропускане на срока за възражение след връчване от съда
на заповедта на длъжника ), но и по време на целия период, в който е липсвало основание за
прекратяване на образуваното изпълнително производство/от деня на наложена възбрана –
13.12.2010г. до датата на перемирането по чл.433, ал.1, т.8 ГПК – 13.12.2012г./.
Затова и най-ранния момент на отчитане на новата давност е именно перемирането,
настъпило на 15.04.2015г.
Всички последващи действия, предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ са без
значение, тъй като са осъществени при изчерпана компетентност на органа по
принудителното изпълнение и не следва да им се признават никакви последици по
отношение на материалното право. Но в случаят, изпълнителни действия по осъществяване
на принудителното изпълнение, след дата 15.04.2015г., дори не са били предприемани от
ЧСИ *****, с район на действие ОС гр. Варна, по образуваното пред нея изпълнително
дело №*****.
На 01.06.2015г. е образувано изпълнително дело № *****г. на ЧСИ ***** с район на
действие ОС гр. Варна.
Образуването на изп.дело дело № *****г. на ЧСИ *****, не е изпълнително действие,
което да прекъсва давността.
От 15.04.2015г., датата на перемирането по изпълнително дело №***** по описа на ЧСИ
*****, е започнала да тече нова давност, която не е прекъсната с образуването на
01.06.2015г. на новото изп.дело дело № *****г. на ЧСИ *****.
Но от образуването на изп.дело на ЧСИ ***** на 01.06.2015г. до 01.06.2017г., по новото
изп.дело дело № *****г. по описа на ЧСИ *****, не са били извършвани никакви
изп.действия, които да прекъсват давността.
Поради това на 01.06.2017г., е настъпила нова перемция по силата на закона по новото
изп.дело дело № *****г. на ЧСИ *****, на основание чл.433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
9
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от прекратяването на изпълнението, т.е. от 01.06.2017г. Тук без правно
значение е произнесената перемция по изп.дело дело №*****г., с постановление от
13.07.2018г. на ЧСИ *****.
От 01.06.2017г., датата на настъпила перемция по новото изп.дело дело № *****г. на
ЧСИ *****, е започнало теченето на нова давност.
На 27.06.2018г., датата на конституиране като взискател на Е.М. ЕООД по
новообразуваното на 01.06.2015г. изпълнително дело №*****г. на ЧСИ *****, с район на
действие ОС гр. Варна, отново е прекъснато теченето на давностния срок, но по силата на
ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, но след тази дата
давностния срок не се счита за спрян.
След посочената дата – 27.06.2018г., не са извършвани никакви други изпълнителни
действия по изпълнително дело № *****г. на ЧСИ *****.
От 27.06.2018г. е започнала да тече нова давност.
Така до 19.01.2022г, когато е предявено възражението за изтекла давност чрез отрицателния
иск на длъжника/по чл.439 ГПК/, са изминали повече от пет години, при което е
произведен погасителния ефект на общата давност.
Вследствие на изложеното, съдът намира,че предявената искова претенция е основателна,
поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на ищцовата страна, за
присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените съдебно-деловодни разноски за
заплатена д.такса в размер на 781,76лв.
Поради това, в полза на ищецът Й. Д. С., следва да се присъдят разноски в размер от
781,76лв. за д.такса, заплатена по делото, съгласно и списък по чл.80 ГПК/л.50/.
Следва в полза на процесуалният представител на ищците, да се присъди
адв.възнаграждение, за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв., доколкото процесуалното представителство се осъществява по договор за правна
защита/л.52/, на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв. Определеното възнаграждение, за
процесната искова претенция, възлиза в минимален размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед фактическата и правна сложност на делото пред настоящата инстанция, на сумата от
1031,19лв.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, вр.чл.439 от ГПК по
10
отношение на ответника „Е.М." ЕООД, вписано в TP при АВ с ЕИК ***** , със
седалище и адрес на управление гр. София, *****, че ищците Й. Д. С. ЕГН ********** и
Г. П. А. ЕГН **********, НЕ МУ ДЪЛЖАТ, предвид погасяване ПО ДАВНОСТ на
вземането по изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед № ***** за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 oт ГПК, по ЧГД№ ***** г. по описа
на ВРС, 10-ти състав, следните суми: - сума в размер на 14544,11лв.(четиринадесет
хиляди петстотин четиридесет и четири лева, 11ст.), представляваща дължима главница
по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 02.12.2010г.; сума в
размер на 568,62лв. (петстотин шестдесет и осем лева, 62 ст.), представляваща договорна
лихва за периода от 02.04.2012г. до 22.01.2013г.; сума в размер на 602,02лв.(шестстотин и
два лева, 02ст.), представляваща наказателна лихва за периода от 02.04.2012г. до
22.01.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението - 23.01.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 314,34лв.(триста и
четиринадесет лева, 34ст.) - разноски по делото за д.т., както и сумата от 677,21 лв.
(шестстотин седемдесет и седем лева, 21ст.), разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, които суми са погасени по давност, поради погасено по давност право
на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „Е.М." ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление гр.София, *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Й. Д. С. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.*****, сумата в размер на 781,76лв., представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски за заплатена д.такса по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.1, т.2 от Закона за Адвокатурата, „Е.М." ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.София, *****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА
НА адв.В. Д., вписана в АК-Варна, с адрес на кантора: гр.*****, сумата в размер на
1031,19лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, за оказана безплатна адвокатска помощ по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
11
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12