№ 883
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20251000500064 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
Ищецът в първоинстанционното производство Б. И. К. и в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното решение е връчен редовно на
28.10.2024 г., а въззивната жалба е подадена на 08.11.2024 г.) обжалва с
въззивна жалба вх.№ 3435/08.11.2024 г. изцяло Решение № 138/02.10.2024 г.,
постановено по гр.д.№ 4/2023 г. по описа на Окръжен съд-Видин, с което
първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска на Б. И. К. за заплащане на
сумата от 50 000 лв., частичен от 80 000 лв. за причинените й неимуществени
вреди, настъпили при ПТП на 10.11.2021 г. в Република Румъния, както и за
заплащане на сумата от 313,41 лв., представляваща заплатени разходи за
посещение при психолог и изготвяне на психологичен статус и за превод на
документи, ведно със законната лихва от 21.03.2021 г.
Въззивната жалба е подадена чрез пълномощник адвокат В. М. с
надлежно учредена представителна власт по делото, съобразно пълномощно
приложено към въззивната жалба.
Въззивницата - ищца е освободена на основание чл.83, ал.2 от ГПК от
1
внасяне на държавна такса и разноски в производството с Определение на
първоинстанционния съд № 5/09.01.2023 г. (л.32, том І от
първоинстанционното дело).
С оглед на горното въззивният съд е сезиран с редовна и процесуално
допустима въззивна жалба.
Твърди се, че по делото е допуснато съществено процесуално
нарушение с твърдението, че съдът не е разпределил доказателствената тежест
и не е указал за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства.
Поддържа се, че напълно необосновано съдът е ценил само част от
доказателствата по делото, като другата част от тях касаещи установяване на
виновното противоправно поведение на водача на лекотоварен автомобил
Мерцедес, управляван от водача Е., са напълно игнорирани с единствения
извод, че изключителна вина за настъпилото произшествие име единствено
водача на влекач ДАФ. Поддържа се, че вместо да изследва задълбочено
нарушенията на правилата за движение по пътищата от страна на водача на
лек автомобил Мерцедес, категорично установени в наказателното
производство пред прокуратурата в Румъния, от свидетелските показания и от
изготвената по делото АТЕ, съдът се е занимавал единствено с анализ на
извършените от Б. Д. Д. нарушения. Твърди се, че изводът на съда, че
изключителна вина за настъпилото произшествие име единствено водача на
влекач ДАФ, е произволен и не се подкрепя от нито едно обективно
доказателство по делото. Поддържа се, че несъстоятелно съдът се позовава на
собствени специални знания при изясняване на механизма и причините за
настъпване на ПТП, които по обективни причини не биха могли да се
конкурират със специалните знания, които притежава вещото лице, изготвило
основното и допълнително заключение на АТЕ, приети по делото. Поддържа
несъстоятелност на всички възражения, въведени с отговора на ответника.
Развиват се подробни съображения по съществото на спора и във връзка с
въведените с въззивната жалба възражения.
Моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с което
уважи изцяло предявените искови претенции. Претендират се разноските и
пред двете инстанции, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 от ЗА.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК ответникът ЗД
2
„ЕВРОИНС“ АД е подал отговор чрез процесуалния си представител адвокат
Х..
Въззиваемият оспорва въззивната жалба като неоснователна по
подробни съображения изложени в отговора.
С оглед на така очертания предмет на въззивното производство Решение
№ 138/02.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 4/2023 г. по описа на Окръжен
съд-Видин, се обжалва в неговата цялост.
В съдебно заседание въззивницата-ищца чрез процесуалния си
представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да отмени
първоинстанционното решение като уважи исковете в пълния им размер,
съобразно посочените в жалбата размер и основание. Претендира сторените
разноски и пред двете съдебни инстанции, за което представя списък по чл.80
ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната
страна разноски и моли съда да ги намали до съответния минимум.
В съдебно заседание въззиваемият - ответник чрез своя процесуален
представител моли съда да постанови решение, с което да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски, за което представя
списък по чл.80 ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда
на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд - Видин е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.497 от КЗ предявени от Б. И. К. против ЗД
„ЕВРОИНС“ АД за осъждането на ответника да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания
от телесни увреждания в размер на 50 000 лв., частичен от 80 000 лв., както и
имуществени вреди в размер на 331,41 лв.-заплатени разходи за посещение
при психолог и изготвяне на психологически статус и превод на документи,
всичките в пряка причинна връзка от пътно транспортно произшествие,
осъществено на 10.11.2021 г. около 15,40 часа в Република Румъния на
автомагистрала А1, при км 489+700 м, в посока на движение Тимишоара -
Лугож, виновно причинено от водача на лекотоварен автомобил марка
3
„Мерцедес 211 ЦДИ“ с ДК № *** с валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Такава е исковата претенция, съобразно допуснатото й изменение с
протоколно определение на съда от 28.03.2024 г.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
въззивният съд приема за установени и доказани следните правнорелевантни
факти и обстоятелства:
От приетите по делото две САТЕ, не оспорени от страните, от
показанията на свидетеля очевидец Р. В. М., от протокол за разследване на
място от 10.11.2021 г., 20 часа, се установява, че на 10.11.2021 г. около 15,40
часа в Република Румъния на автомагистрала А1, при км 489+700 м, в посока
на движение Тимишоара -Лугож, лекотоварен автомобил марка „Мерцедес
211 ЦДИ“ с ДК № ***, управляван от И. Е., спрял в лентата за движение да
помогне на спрял в аварийната лента дефектирал автомобил. В същия този
момент товарен автомобил, влекач марка „ДАФ“ с румънски регистрационен
номер BZ-55-LMC и с прикачено полуремарке с регистрационен номер BZ-
56-LMC, марка Шмиц, се движи по същата лента за движение със скорост от
около 110 км/ч и удря отзад спрелия лекотоварен автомобил Мерцедес, като
към този момент скоростта му е била около 38 км/ч. Последният и в следствие
на придобития ударен импулс се привежда в движение и удря челно отзад
спрелия в аварийната лента л.а.м. „Фолксваген“ с ДК № ***. В следствие на
задния удар с голям интензитет (тегло на ТИР композицията около 40 тона и
скорост на движение от порядъка на 90 км/ч) върху телата на намиращите се в
спрелия автомобил Мерцедес действат големи преносни инерционни сили.
След задния удар лек автомобил Мерцедес претърпял и челен такъв-в спрелия
в аварийната лента лек автомобил Фолксваген. При този вторичен удар телата
на намиращите се на задната седалка в автомобил Мерцедес, където пътувала
и ищцата (задната седалка зад шофьора), под въздействие на инерционните
сили се блъска челно в облегалката на предната седалка. По този начин
ищцата е претърпяла „камшична травма“ от задния удар, изразяваща се в
травма на врата и шийните прешлени, а от челния удар в облегалката на
предната седалка - комоцио и травма в областта на гърдите. По време на
настъпване на произшествието лекотоварният автомобил Мерцедес е бил
спрян, а ищцата е махнала предпазния колан, с който била по време на
4
движение на автомобила.
Установява се, че на мястото на произшествието има две ленти за
движение, които са разделени с прекъсната надлъжна маркировка, аварийната
лента е разделена от първата лента за движение с непрекъсната надлъжна
вибрираща маркировка. Лентите за движение са с широчина 3,90 м, а
аварийната лента с широчина 3 м. Пътното платно е подравнено и е оградено
с метални мантинели.
Вещото лице сочи, че при движение на товарната композиция със
скорост от около 75 км/ч, произшествие не би настъпило.
Между страните не е спорно, че към датата на настъпване на
произшествието за лекотоварен автомобил марка „Мерцедес 211 ЦДИ“ с ДК
№ *** е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество.
С Постановление от 15.03.2023 г. на Прокурор при Прокуратурата към
Районен съд Тимишоара, е прекратено воденото по дело № 10238/Р/2021 г.
наказателно производство с предмет умишлено извършване на телесна
повреда, предвидено в чл.196, ал.2, 3 и 4 от Наказателния кодекс.
Непосредствено след произшествието, ищцата е приета в Окръжна
Клинична болница по Спешна помощ „Пиус Брънзеу“ гр.Тимишоара, където
й е оказана първа помощ, включително поставена система физиологичен
разтвор, Акупан и Перфалган. Поставена е диагноза: мозъчно увреждане със
загуба на съзнание, фрактура на лявата апофиза напречна по линия на тялото
2, без изместване.
На 22.11.2021 г. ищцата е посетила Медицински център „Свети
Димитър“ гр.Видин, където при преглед са констатирани хематоми около
двете орбити, множество хематоми по горни и долни крайници, болки при
движение на шията, болки в лява гръдна половина, гръдна кости и ляво рамо.
За извършения преглед е издадено медицинско свидетелство от д-р П. Л. П.,
хирург при МЦ „Свети Димитър“. С удостоверение с рег.№ ИМ-
12/1/12.04.2023 г. издадено от управителя на МЦ „Св.Димитър“, се установява,
че този преглед не е регистриран в центъра.
На 10.01.2022 г. ищцата осъществила консултация с психолог В. Н.. С
касова бележка № 102/10.01.2022 г. се установява, че ищцата е заплатила
5
сумата от 60 лв. за психодиагностика и психологически статус.
На 08.02.2022 г. ищцата е прегледана от ортопед
(амбулаторен лист № 000264), по време на прегледа е
констатирана фрактура на С5 и ТХ2, без разместване.
Назначена е терапия с невраксил, темпалгин, мовалис,
дексофен. Препоръчана консултация с невролог и
физиолечение.
От приетата пред първоинстанционния съд СМЕ се установява, че в
пряка причинна връзка от произшествието ищцата е получила следните
травматични увреждания: контузия на главата, гръдния кош и крайниците с
кръвонасядания, мозъчно сътресение (вещото лице е посочила, че тази травма
е по данни на пострадалата), счупване на 5-ти шиен прешлен и 2-ри гръден
прешлен, без разместване. Вещото лице установява, че кръвонасяданията и
подкожните хематоми отзвучават за около 10-20 дни, без да водят до
усложнения. Счупването на шийните прешлени и гръдния кош изискват
специален режим-обездвижване с колан и яка, не натоварване и заздравяват за
около 8 до 10 месеца, когато не са налице неврологични проблеми, както е и в
настоящия случай.
Пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на Р.
В. М., който установява, че живее на семейни начала с пострадалата.
Присъствал на инцидента, прибирали се от Германия. В буса били само
свидетеля, ищцата и шофьора, като свидетелят седял на предната дясна
седалка до шофьора, а ищцата седяла на задната седалка зад водача.
Свидетелят установява, че от Германия тръгнали на 09.11.2021 г., като на
следващия ден 10.11. навлезли в гр.Тимишоара. Обадил се познат на водача на
буса с молба да му окаже помощ, тъй като аварирал в околностите на града.
Мястото било на автомагистрала, която се състояла от три ленти за движение
и една аварийна лента в една посока, или общо магистралата има осем ленти.
Видели закъсалия бус марка „Фолксваген“, който бил спрял отстрани в
аварийната лента. Водачът на процесния бус „Мерцедес“ го спрял на около
един метър зад авариралия автомобил, като приблизително половината от
буса бил в аварийната лента, а другата половина в активната лента за
6
движение. Водачът слязъл от буса и отишъл да разговаря с познатия си -
другия водач. Свидетелят и ищцата били с поставени обезопасителни колани,
но ги свалили, тъй като ищцата искала да иде до тоалетна. Това се случило
около две минути след спирането на буса. Свидетелят бил обърнат назад към
ищцата, която в този момента се навела надясно да си вземе дамската чанта на
седалката до нея. В този момент свидетелят видял внезапно приближаващ
ТИР, който се движел в последната лента за движение с не по-малко от 80 км/ч
и се врязал в тяхната кола. От удара автомобила, в който се намирали
свидетеля и ищцата тръгнал напред и се ударил в стоящия пред него бус
Фолксваген. Веднага след като бусът спрял, свидетелят се обърнал назад и
видял Б. да лежи на задната седалка не дишала, а лицето й било посиняло.
Първоначално помислил, че е починала. Започнал да й удря леки шамари и да
я дърпа за ръцете, но тя не реагирала. Започнал да прави сърдечни масажи, в
резултат на което Б. рязко си поела въздух, но била неконтактна, казвала много
бавно, откъслечни думи. В този момент дошла и линейка, в която качили
ищцата. Престояли около 3-4 часа в болницата. Лекарите искали да я оставят
за лечение, но те отказали, тъй като не разполагали с финансова възможност
за това и не били осигурени, за това взели решение, че ще се лекува в
България. До Видин ищцата била транспортирана с лек автомобил на приятел.
Лежала на задната седалка и по време на целия път повръщала. След
прибирането във Видин, за ищцата се грижели свидетеля и дъщеря му В.. Б.
била на легло около един месец. Започнала да ходи самостоятелно чак след
втория месец. Свидетелят установява, че преди инцидента ищцата била здрава
и работела наравно с него тежка работа в Германия. Има постоянни болки в
областта на шията, гръбначния стълб и главата. От време на време получава
световъртеж. След инцидента започнала да получава внезапни конвулсии,
спазми на пръстите на ръцете при най-малкото натоварване. В психическо
отношение ищцата е много променена. Преди инцидента била много
работоспособна, здрава, жизнена, а сега е станала затворена, мрачна, седи
почти постоянно в къщи, започнала да се държи странно, станала много
нервна и да се нервира от най-дребни неща. Говори неща, които нямат нищо
общо с реалността. Забравя. На третия ден след прибирането в гр.Видин,
приятелка от София й изпратила яка, с която ищцата стояла през деня, а и
спяла нощно време. В момента движението на главата при ищцата е силно
ограничено както настрани, така и нагоре. Има затруднение в движението на
7
ръцете. Мишниците на двете ръце може да вдига максимум до хоризонтално
положение. Десният й крак много се надува, има отоци и болки. Около 20-30
дни след инцидента ищцата не можела да спи нощно време. Има страх да се
качи в кола и изобщо не се качва, дори не отишла на поклонението на
починалия й брат, защото се страхувала да седне в лек автомобил.
От приетата пред първоинстанционния съд СПЕ, не оспорена от
страните се установява, че към момента на инцидента ищцата е получила
първоначално остра реакция на стрес, прераснала в следващите дни и месеци в
протрахирана депресивна реакция с разстройство в адаптацията. Към момента
на освидетелстването е налична смесено тревожно-депресивно разстройство
със социална дезадаптация. Симптомите актуално са леко изразени и във фаза
на отзвучаване, като ищцата е в задоволително психично състояние, което не
налага хоспитализация или медикаментозно лечение.
От приетата пред първоинстанционния съд СМЕ, изготвена от
специалист по нервни болести, се установява, че при процесното ПТП ищцата
е получила мозъчно сътресение-травми на главата с краткотрайна загуба на
съзнание, травма в областта на гръдния кош и гръбнака, хематоми около
очите, травми по ръцете и краката, счупване на 2-ри гръден прешлен и 5-ти
шиен. Тези травми водят до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Възстановяването на ищцата е продължило около шест месеца. Към
момента са налице остатъчни явления: намалена чувствителност (хипестезия)
в дясна ръка, дискоординационен синдром, персистиращи оплаквания от
пристъпно главоболие, безсъние, лесна уморяемост, емоционална лабилност,
паметови смущения, обуславящи посттравматичен церебрастенен синдром
като усложнение на преживяната при процесното ПТП-черепно мозъчна
травма с краткотрайна загуба на съзнание, което може да продължи няколко
месеца, или с години, понякога и цял живот. Травмата на гръбнака обуславя
хронифициране на болковата симптоматика в шийна, гръдна и поясна област
със сетивни смущения, налагащо спазване на щадящ двигателен режим.
Прогнозите за възстановяване не са оптимистични.
По време на разпита си в проведеното на 20.12.2023 г. открито съдебно
заседание д-р Н. установява, че ищцата може в пълен обем да извършва
движение с шията и врата, те са болезнени, но може да ги извършва, просто са
ограничени поради болка. Има намалена сетивност по коренчетата С-6 и С-7.
8
Въззивният съд и по отношение на получените травми и усложнения от
ищцата, изцяло кредитира СМЕ, изготвена от вещото лице д-р Н., защото
заключението е изготвено на базата на личен преглед на ищцата извършен от
д-р Н. и защото последната е специалист именно в областта на нервните
болести, към които принадлежат и получените телесни увреждания от ищцата,
за разлика от първото вещо лице, изготвило СМЕ, което е съдебен лекар и не
притежава специални знания от областта на неврологията.
По делото са приети като писмени доказателства фискални бонове и
касова бележка на обща стойност 313,41 лв. Установява се, че за психологична
консултация ищцата е заплатила сума в размер на 60 лв. Не се установява
обаче останалите суми, както следва: 65,81 лв. на 02.02.2022 г. заплатени на
„Пест Контрол РО“ ООД, 30 лв. и 40 лв., заплатени на 08.02.2022 г. на
„Медико-дентален център Омега“ ЕООД, 85,60 лв. на 27.10.2022 г. и 32 лв. на
29.12.2022 г. заплатени на Сдружение „Видинска търговско-промишлена
палата“, за какво са заплатени и дали това са разходи направени във връзка с
лечението на ищцата и са били необходими.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е приел, че изключителна вина за настъпилото ПТП има единствено Б. Д.
Д., водач на влекач с марка ДАФ. Съдът е приел, че същият е управлявал в
светлата част на денонощието, имал видимост най-малко 300 м, но водачът Д.
е отклонил вниманието си, като според него е поглеждал към тахографа си, но
според съда най-вероятно е заспал /задрямал/, тъй като дори при отклоняване
на погледа към тахографа водачът вижда пътното платно с периферното си
зрение. Първоинстанционният съд е приел, че водачът Д. е бил длъжен да
забележи спрелия автомобил и при условие, че е осъществявал непрекъснат
контрол върху управляваното от него МПС е имал повече от достатъчно време
да спре или да премине в най-лявата лента за движение.
По горните съображения Видински окръжен съд е отхвърлил изцяло
исковете за неимуществени и имуществени вреди като неоснователни.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна - ищцата в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
9
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предвид наличието на трансграничен елемент (ПТП е настъпило на
територията на друга държава членка на ЕС, а именно Румъния), като
съобрази безспорните факти, че ищцата и делинквентът са с местожителство в
Република България, че ответникът е със седалище също в Република
България и че е учредено и установено в България дружество, че договорът за
застраховка „Гражданска отговорност“ е сключен в България, то по отношение
на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, на нормативните
изисквания и правила за движение на МПС към 10.11.2021 г., както и по
отношение на възникналото деликтно правоотношение, е приложим
българския материален закон.
За вредоносни факти, настъпили след 11.01.2009 г. /настоящото ПТП е
настъпило на 10.11.2021 г. на територията на Република Румъния/,
приложимото право следва да се определи по правилата, установени с
Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли
2007 година, относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(„Рим II"), където в глава ІІ, чл.4, т.2 е посочено, че „Когато обаче и лицето,
чиято отговорност се търси, и увреденото лице имат обичайно
местопребиваване в една и съща държава към момента на настъпване на
вредата, се прилага правото на тази държава.“
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в
сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявения иск е процесуално допустим.
На 21.03.2022 г. ищцата е предявила извънсъдебно претенциите си пред
ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, изтекъл на 21.06.2022 г., ответникът не е определил и не е изплатил
застрахователно обезщетение. Искът е предявен пред първоинстанционния
10
съд на 05.01.2023 г. т.е. след изтичане на законоустановения тримесечен срок,
поради което се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск:
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на делинквента. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да
покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени, противно на приетото от
първоинстанционния съд.
Със събраните пред първоинстанционния съд доказателства безспорно се
установява, че водачът на лекотоварен автомобил марка „Мерцедес 211 ЦДИ“
с ДК № ***, застрахован при ответното дружество, виновно е нарушил чл. 58,
т.1 и чл.59, ал.1 от ЗДвП, като спрял управляваното от него пътно превозно
средство за престой, на автомагистрала на място, което не е обозначено за
спиране и без да е принуден за това, поради независещи от него причини. От
доказателствата по делото-свидетелските показания на очевидеца Р. М.
безспорно се установява, че водачът на лекотоварния автомобил Мерцедес е
спрял между активната /първа/ лента за движение и лентата за принудително
спиране извън платното за движение, като по-голямата част от автомобила е
била разположена върху първата лента за движение.
Ето защо и поведението на застрахования при ответника водач е
първопричина за настъпване на произшествието, ако не беше спрял
неправилно на автомагистралата, то и тежкотоварният автомобил щеше да
11
премине безпрепятствено по първата /дясна/ пътна лента за движение. Не се
спори, а и с писмените доказателства се установява, че водачът на
тежкотоварния автомобил също е имал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при Сити Иншурънс АД, клон Констанца.
Безспорно е налице и виновно поведение от страна на румънския водач,
но съобразно константната съдебна практика, така напр. решение № 121 по
т.д. № 2859/2013 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 192 от 02.11.2017 г. по т.д. №
416/2017 г., Т.К., І Т.О. на ВКС: при съпричиняване на вредоносния резултат
от неколцина, застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност„ на автомобилистите отговаря до размера на застрахователната
сума, но за обезщетяване пълния размер на вредата, а не пропорционално на
приноса на застрахования от него делинквент. Отговорът е мотивиран с
разпоредбата на чл. 53 ЗЗД, установяваща солидарна отговорност на
причинителите на вредата, всеки от които отговаря спрямо увредения за
всички, причинени от деликта вреди в пълния им размер, а не съобразно
приноса си. Въпреки, че застрахователят по гражданската отговорност на един
от делинквентите не отговаря спрямо увреденото лице солидарно с останалите
делинквенти или техните застрахователи, предвид функционалната
обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност„ отговаря по отношение на увредения в обема, в
който отговаря застрахованият при него делинквент - за всички вреди и в
пълния им размер, като отговорността на застрахователя би била лимитирана
единствено от застрахователната сума по договора за застраховка.
Неоснователни са въведените с отговора на исковата молба фактически
твърдения за принос от страна на пострадалата.
На първо място е възражението, че ищцата е пътувала в автомобила без
правилно поставен предпазен колан. По делото е безспорно установено, че
автомобилът и по време на настъпване на ПТП не е бил в движение, същият е
бил спрян. Нормата на чл. 137а от ЗДвП задължава пътниците в моторни
превозни средства да използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани, но само когато са в движение.
И на второ място е възражението, че ищцата не е спазвала лекарските
предписания и не е провела рехабилитации.
Видно от разпита на вещото лице д-р Н., проведен в публичното
12
заседание на 20.12.2023 г., адекватното лечение на травмите получени от
ищцата в пряка причинна връзка от процесното ПТП, включва покой. Вещото
лице не може да посочи дали ищцата е спазвала стриктно режима на покой
(същият се установява със свидетелските показания на нейния съпруг, Б. един
месец е била на легло), но вещото лице изрично уточнява, че дори спазването
на режима не гарантира пълно излекуване. Последиците от травмата може да
се проявят и при напълно адекватно лечение.
Не на последно място по делото безспорно е установено, че ищцата е
финансово затруднено лице, както и че не се осигурява.
По размера на иска за обезщетение на ищцата за претърпените от нея
неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на
увреждането и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица.
При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди
при причиняване на телесни увреди, от значение са: характера и степента на
уврежданията, интензитетът и продължителността на претърпените физически
болки и страдания, брой на телесните повреди, протичане на оздравителния
процес - продължителност и брой на престои в болнични заведения,
извършени операции, проведени процедури, предстоящи в бъдеще нови
медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на лечение),
възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване
13
на състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др., общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания, наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност, възможност
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава,
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си, начина на живот на пострадалия преди и след ПТП,
причинените морални и психически страдания, социално-икономическите
условия в страната, съдебната практика при подобни случаи.
С оглед на така изброените примерно критерии, с доказателствата по
делото е установено, че в пряка причинна връзка от процесното произшествие
ищцата на 50 години към датата на произшествието е получила мозъчно
сътресение-травми на главата с краткотрайна загуба на съзнание, травма в
областта на гръдния кош и гръбнака, хематоми около очите, травми по ръцете
и краката, счупване на 2-ри гръден прешлен и 5-ти шиен. Тези травми са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За така
получените травми ищцата не е постъпвала в болница за лечение, от тях се е
възстановила в рамките на около шест месеца. Налице са обаче трайни
последици от получените увреждания при процесното ПТП: намалена
чувствителност (хипестезия) в дясна ръка, дискоординационен синдром,
персистиращи оплаквания от пристъпно главоболие, безсъние, лесна
уморяемост, емоционална лабилност, паметови смущения, обуславящи
посттравматичен церебрастенен синдром като усложнение на преживяната
при процесното ПТП-черепно мозъчна травма с краткотрайна загуба на
съзнание, което може да продължи няколко месеца, или с години, понякога и
цял живот. Травмата на гръбнака обуславя хронифициране на болковата
симптоматика в шийна, гръдна и поясна област със сетивни смущения,
налагащо спазване на щадящ двигателен режим. Прогнозите за
възстановяване не са оптимистични.
Установява се, че в пряка причинна връзка от произшествието ищцата е
преживяла остра реакция на стрес, прераснала в следващите дни и месеци в
протрахирана депресивна реакция с разстройство в адаптацията. Към момента
е налично смесено тревожно-депресивно разстройство със социална
дезадаптация, като актуално симптомите са леко изразени и във фаза на
14
отзвучаване. Ищцата е в задоволително психично състояние.
Установява се, че преди инцидента ищцата била много работоспособна,
здрава, жизнена, а сега е станала затворена, мрачна, седи почти постоянно в
къщи, започнала да се държи странно, станала много нервна.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на
база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав
намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение е 50 000 лв., т.е.
предявеният частично иск се явява изцяло основателен.
Така определено, същото не е завишено по своя размер, спрямо
действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на
справедливостта. Същото е съобразено както с икономическата конюнктура
към 2021 г., израз на която са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент (съобразно нормата на чл.492, т.1 от КЗ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите
лица).
Предвид гореизложеното въззивната жалба на ищцата се явява изцяло
основателна, поради което решението на първоинстанционния съд ще следва
да бъде отменено в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за сумата
от 50 000 лв. и вместо него постановено друго, с което предявеният частичен
иск за претърпени неимуществени вреди бъде уважен изцяло.
По отношение на иска за имуществени вреди.
Както е посочено по-горе в настоящите мотиви, същият е недоказан с
изключение на сумата от 60 лв., платена от ищцата за психологична
консултация. Не е ясно останалите суми за какво са платени. Едната от сумите
е платена на дентален център, като при липсата на увреждания от такъв
характер (в областта на челюстта и зъбите), не става ясно за какво е
заплатената сумата. Сумите заплатени за преводи, също не се доказва че са
заплатени конкретно за превод от румънски език на документите, представени
с исковата молба.
Ето защо този иск следва да бъде уважен само за сумата от 60 лв.
15
С оглед на горното първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за сумата
от 60 лв. и потвърден в отхвърлителната част за разликата над 60 лв. до
претендираната сума от 313,41 лв.
По иска за заплащане на лихва за забава в размер на законната лихва.
Същият е с правно основание чл.497 от КЗ.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1
и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице – която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ
е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията
между страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият
да е уведомил ответното дружество за настъпване на застрахователното
събитие, то лихва следва да се присъди от датата на предявяване на
застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е 21.03.2022
г., а не така както се претендира от ищцата от 21.03.2021 г.
В този смисъл е и изцяло практиката, обективирана в постановени по
реда на чл.290 ГПК решения. Така напр. с Решение № 50001 от 03.02.2023 г.
на ВКС по т.д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, съставът на ВКС е приел, че
застрахователят по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
16
на отговорност на застрахователя, а на основание чл. 497, ал. 1 КЗ дължи
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. В този смисъл са и
Решения по т.д. № 2273/2018 г. на ІІ т. о., т.д. № 2466/2018 г. на І т. о. на ВКС,
решенията по т.д. № 1191/2021 г. на ІІ т. о., по т.д. № 122/2020 г. на І т. о., по
т.д. № 1865/2021 г. на І т. о., по т.д. № 2026/2021 г. І т.о. на ВКС и др.
По горните съображения решението ще следва да бъде отменено в
частта, с която исковата претенция на ищцата с правно основание чл.86, ал.1
от ЗЗД е отхвърлена, считано от 21.03.2022 г. и потвърдено в частта, с която
претенцията е отхвърлена за периода от 21.03.2021 г. до 21.03.2022 г.
По отговорността за разноските:
При този изход на делото, въззивният съд ще следва да преразпредели
разноските направени от страните пред първоинстанционния съд, като
определи същите съобразно уважената и отхвърлената част от исковата
претенция.
Ищцата е освободена от държавна такса и разноски на основание чл.83,
ал.2 от ГПК, поради което такива не е правила, съответно не й се присъждат.
Видно от договор за правна защита и съдействие от 28.01.2022 г. адвокат
В. В. М. е осъществял безплатно процесуално представителство на ищцата,
като претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Въззивният съд като съобрази, че по делото са проведени множество
открити съдебни заседания, събирани са доказателства, включително и чрез
съдебна поръчка от Република Румъния, намира че адвокатско
възнаграждение в размер на 4 600 лв. съответства на труда положен от
процесуалния представител.
Съответно с оглед така уважената част от исковете (50 060 лв.) и
осъщественото от адвокат М. безплатно процесуално представителство на
ищцата пред първата инстанция, ответникът дължи на основание чл.38, ал.2
от ЗА на адвокат М. се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 4 576
лв.
Ответникът дължи и на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд-Видин държавна такса в размер
на 2 002,40 лв., както и още сумата от 1 690,24 лв.-разноски заплатени от
17
бюджета на съда, съответни на уважената част от исковете.
Ответникът е направил разноски общо в размер на 9 640 лв., от която:
700 лв. - депозит вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 8 940
лв. с ДДС, от която сума въззивният съд е обвързан при липсата на частна
жалба срещу постановеното от първоинстанционния съд определение по
чл.248 от ГПК.
Ето защо от общата претенция за разноски, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 48,55 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от исковете (253,41 лв.), т.е.
първоинстанционното решение и в частта, с която ищцата е осъдена да
заплати на ответника разноски над сумата от 48,55 лв. до общо сумата от 9640
лв. следва да бъде отменено.
По разноските направени пред въззивната инстанция.
За осъщественото от адвокат В. безплатно процесуално
представителство на въззивницата пред настоящата инстанция, въззиваемият
ще следва да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение в размер
на 3 000 лв.
Въззиваемият ще следва да заплати и по сметка на САС държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 1001, 20 лв.
Въззиваемият претендира разноски в размер на 6 345 лв. с ДДС.
Възражението на въззивницата за прекомерност е основателно с оглед
характера на производството пред настоящата инстанция, поради което съдът
го намалява до 3 600 лв. с ДДС. С оглед обстоятелството, че въззивната жалба
се отхвърля за незначителната сума от 253,41 лв., то въззивницата дължи на
въззиваемата страна разноски само в размер на сумата от 18,13 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 138/02.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 4/2023 г.
по описа на Окръжен съд-Видин, в частта, с която е отхвърлен искът на Б. И.
К. за заплащане на сумата от 50 000 лв., частичен от 80 000 лв. за причинените
й неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 10.11.2021 г. в Република
18
Румъния, в частта, с която е отхвърлен иска заплащане на сумата от 60 лв.,
имуществени вреди, представляваща заплатени разходи за посещение при
психолог и изготвяне на психологичен статус, ведно със законната лихва от
21.03.2022 г., както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на
ответника разноски над сумата от 48,55 лв. до общо сумата от 9 640 лв. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на Б. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Видин, ж.к.
„Съединение“ 3, ет.3, ап.7 на основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45
от ЗЗД и на основание чл.497 от КЗ сумата от 50 000 лв., частично предявена
от 80 000 лв. (петдесет хиляди лв.), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания от телесни увреждания, както и да заплати сумата от 60 лв.
(шестдесет лв.) имуществени вреди-заплатени разходи за консултация с
психолог, причинени при пътно транспортно произшествие на 10.11.2021 г. в
Република Румъния по автомагистрала А1 Тимишоара - Лугож от водача на
лекотоварен автомобил марка „Мерцедес 211 ЦДИ“ с ДК № *** с валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „ЕВРОИНС“
АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 138/02.10.2024 г., постановено по гр.д.№
4/2023 г. по описа на Окръжен съд-Видин в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат В.
В. М., ЕГН **********, с адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 4 576 лв. (четири хиляди и петстотин седемдесет и шест лв.) за
осъщественото от него процесуално представителство пред първата
инстанция, както и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 000 лв.
(три хиляди лв.) за осъщественото от него процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
19
ОСЪЖДА Б. И. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Видин, ж.к.
„Съединение“ 3, ет.3, ап.7 да заплати на ЕВРОИНС” АД, дружество учредено
и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Христофор Колумб” № 43 на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 18,13
лв. (осемнадесет и 0,13 лв.) разноски направени от въззиваемия пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб” №
43 да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Видин държавна такса в размер на
2 002,40 лв. (две хиляди и два и 0,40 лв.), както и сумата от 1 690,24 лв.
(хиляда шестстотин и деветдесет и 0,24 лв.)-разноски заплатени от бюджета
на съда, съответни на уважената част от исковете, а по сметка на Апелативен
съд София да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на
сумата от 1001,20 лв. (хиляда и един и 0,20 лв.)
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20