Определение по дело №364/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35181
Дата: 5 октомври 2023 г. (в сила от 5 октомври 2023 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20231110100364
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35181
гр. София, 05.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110100364 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими и следва да се приемат.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т. като трето лице
– помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да
извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на
това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.
Направено е искане за задължаване на третото лице да представи, находящи се у него
документи, което също е допустимо и касае събирането на доказателства за
правнорелевантни за спора факти.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 10141/2022г. по описа на СРС, 26 състав към
производството по делото.
По исканията за допускане на СТЕ и ССчЕ, направени в исковата молба, и по
искнаето по чл. 190 ГПК , направено от ответника, съдът ще се произнесе в първото съдебно
заседание с оглед отделяне на спорните от безспорните факти по делото, доколкото е
налице противоречие между изложеното във възражението, подадено в заповедното
производство и отговора на исковата молба.
Налице са основанията за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
основание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК привличане на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т. с посочен в исковата молба адрес на управление.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т., в едноседмичен срок от получаване
препис от настоящето определение да представи намиращите се при него документи,
касаещи отчитането и разпределянето на топлинната енергия за абонатен № . за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., в това
число изравнителни сметки документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
документи, удостоверяващи датата на връчване на изравнителните сметки за процесния
1
период на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на
служител на ФДР за отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/,
документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му УКАЗВА,
че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл. 161 ГПК съдът може да
приеме за доказани обстоятелствата, за установяване на които страната е създала пречки.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 10141/2022г. по описа на СРС, 26 състав към производството по
делото.
ОТЛАГА произнасянето по доказателствените искания на ищеца за допускане на
СТЕ и ССчЕ и по искането на ответника, направено по реда на чл. 190 ГПК, за насроченото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 23.11.2023г. от 09.35 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от исковата молба и приложените към нея доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от
1692,56 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2018г. – м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.С., сумата от 41,75 лв., представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.01.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 25.02.2022г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
234,11 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 14.02.2022г. и сумата от 7,06 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 03.03.2019г. до 14.02.2022г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10141/2022г. по
описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата
„Дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят месечните дължими суми. Твърди, че за претендираните суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК. Моли за установяване на вземанията и присъждане на разноски за
производството.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който
оспорва предявените искове. Не оспорва, че ищецът е издал фактури на претендираната
стойност, както и че до имота е доставено твърдяното количество топлинна енергия.
Оспорва да дължи на ищеца цена на услугата дялово разпределение, каквато услуга не била
уговаряна и цена за нея не била определяна както и лихви за забава поради липса на
доказателства за поставяне на ответника в забава. Прави евентуално възражение за
погасителна давност. В подаденото в заповедното производство възражение оспорва
страните да са обвързани в облигационна връзка, както и дължимостта на претендираните
суми. Претендирани са разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на
топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е
2
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга,
която за исковия период се равнява на претендирания размер.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.
УКАЗВА на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
плащане на процесните вземания.
Страните са направили доказателствени искания за установяване на фактите, тежестта
за доказване на които носят. Относно доказателствената сила и стойност на доказателствата
съдът дължи произнасяне само в решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на спора
чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и медиация
(ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма „Спогодби“ може
да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2, стая 204,
както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. Н. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3