Определение по дело №2063/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 30835
Дата: 30 юли 2024 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20241110102063
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 30835
гр. София, 30.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Частно гражданско
дело № 20241110102063 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.248 ГПК
Постъпило е молба с вх. № 226023/10.07.2024 г. от В. А. Д. чрез адв. К.
Т., с която се иска изменение Определение № 25860/24.06.2024 г. по гр. д. №
2063/2024 г. по описа на СРС, в частта за разноските.
В молбата са изложени твърдения, че съдът е следвало да присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. Твърди, че същият е бил
заплатен, като в договора за правна помощ било отбелязано, че е била платена.
Твърди, че е направил изявлението в самото възражение по чл.414 ГПК и вина
за прекратяване на производството има заявителят, тъй като не е предявил
иск.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК, ответникът подава отговор. Твърди, че
претендираното възнаграждение е прекомерно. Не следва да се присъжда
възнаграждение в поискания размер. Позовава се на решения по дело С-
427/16 и С-428/16 и С-94/04 и С-202/04. Цитира практика на СЕС и на ВКС.
Моли съда да приложи решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД като съобрази материалите по делото
и молбата по чл.248 ГПК, установи следното от фактическа и правна
страна:
За да бъде разгледана и уважена молбата по чл.248 ГПК, следва да са
изпълнени следните предпоставки:
1
Първо, съгласно т.2 и т.9 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012
на ОСГТК на ВКС, страната, която иска изменение на съдебния акт в частта
за разноски, трябва да е представила списък по чл.80 ГПК най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.
В процесния случай последната процесуална възможност на страната за
представяне на списък по чл.80 ГПК е последното процесуално действие на
длъжника, а именно подаване на възражението по чл.414 ГПК. По делото е
налице списък на страната, който е инкорпориран във възражението (л.22 от
делото).
Второ, съдебният акт е връчен на страната на 02.07.2024 г. ( л. 29 от
делото), поради което срокът за обжалване и за молба по чл.248 ГПК изтича
на 09.07.2024 г. Молбата по чл.248 ГПК е подадена на 07.07.2024 г. чрез
електронната поща. Същата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството е образувано по заявлението по чл.410 ГПК. В срока по
чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение, че не дължи вземането. С
разпореждане съдът е дал указания на заявителят да предяви иска по чл.-415,
ал.3 вр. ал.1, т.1 ГПК. Указанията са връчени на заявителя на 26.04.2024 г.,
поради което едномесечният срок изтича на 27.05.2024 г., на основание чл.60,
ал.6 ГПК. До този момент иск не е предявяван, нито са представени
доказателства за това по заповедното производството. Ето защо с
Определение съдът е прекратил производството и е обезсилил изцяло
издадената заповед за изпълнение.
Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът, в случай длъжникът също има
право на разноски. Производството е прекратено по вина на заявителя, поради
което длъжникът има право на разноски. Ето защо молбата следва да се уважи
по основание.
Длъжникът е представил договор за правна помощ към възражението по
чл.414 ГПК, съгласно който е изплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 400.00 лева. Представени са доказателства (л.23-24 от делото).
2
Съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г. При
това положение, Съдът не следва да се позовава на НМРАВ. Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Съдът приема, че възражението на заявителя по чл.78, ал.5 ГПК е
основателно. Възнаграждение в размер на 400.00 лева за изготвяне и подаване
на възражение по чл.414 ГПК е прекомерно. Действията се свеждат само по
попълване на книжа и изпращане на документи. Извършените действия не се
характеризират с никаква правна или фактическа сложност, а още по-малко
делото. Нещо повече уговорено възнаграждение в размер на 400.00 лева за
извършените действия и фактическата и правна сложност на делото води до
злоупотреба с права и е инструмент за недобросъвестно обогатяване с оглед
договорката между страните. В представения договор за правна помощ и
защита, страните са договорили, че това е възнаграждението само за
представителство по заповедното дело, изразяващо се в изготвяне и подаване
на възражение. Ето защо съдът прием, че уговореното възнаграждение
противоречи на добрите нрави и морала и е уговорено в увреда на другата
страна. Това възнаграждение не е уговорено за целите фази на производството
(заповедно и исково). При това положение непропорционално и не
преследващо легитимна цел е уговорката, тъй като при в делбеното
производство, обичаят в практиката е възнаграждението да се заплаща за
цялото производство, независимо от фазите. Ето защо съдът приема, че
производството по чл.410 ГПК и чл.422 ГПК е едно цяло, а ако спре само на
заповедно, то възнаграждението следва да бъде определено само
пропорционално на извършената работа в заповедното. Ето защо искането за
присъждане на възнаграждение в размер на 400.00 лева е прекомерно по
смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Възражението на противната страна е
основателно.
След като наредбата е отменена, съдът следва да приложи обичаят в
практиката (чл.5 ГПК) или lex analogia. Обичаят в практиката показва, че
възнаграждението на лице за попълване на бланкетни документи и тяхното
изпращане до съответния орган е в размер на 50.00 лева. Освен това, съгласно
3
Определение № 343/15.02.2024 г. по тълк. д. № 1990/2023 г. на ВКС и
Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, най-
близката наредба за уреждане на възнагражденията на адвокати е тази по
НЗПП. При нейното съблюдаване за изготвяне на книжа и документи се
дължи възнаграждение в размер на 50.00 лева (арг. чл.25а, ал.3, чл.26 от
наредбата). В този смисъл молбата по чл.248 ГПК се явява основателна до
размер от 50.00 лева и неоснователна за разликата от 50.00 до 400.00 лева.
С оглед изложеното следва да се допълни Определение №
25860/24.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2063/2024 г. по описа на СРС в частта за
разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК, като „С В АД, ЕИК ....., гр. София,
Бизнес Център Интерпред Цар ...... ... № 159, ет.2 и 3 следва да бъде осъдено
да заплати на В. А. Д., ЕГН **********, гр. София, ул. ......., сутерен, сумата
от 50.00 лева (петдесет лева), представляващи разноски по ч. гр. д. №
2063/2024 г., на основание чл.78, ал.4 ГПК.
По разноските
В това производство разноски не се дължат.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 25860/24.06.2024 г. по ч. гр. д. № 2063/2024
г. по описа на СРС в частта за разноските, на основание чл.248, ал.1 ГПК,
като:
ОСЪЖДА „С В АД, ЕИК ....., гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар
...... ... № 159, ет.2 и 3 да заплати на В. А. Д., ЕГН **********, гр. София, ул.
......., сутерен, сумата от 50.00 лева (петдесет лева), представляващи разноски
по ч. гр. д. № 2063/2024 г., на основание чл.78, ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, на основание чл.248,
ал.3 вр. чл.415, ал.5 ГПК.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик след изтичане на срок и
4
при постъпване на книжа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5