Решение по дело №296/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 328
Дата: 9 април 2019 г. (в сила от 9 април 2019 г.)
Съдия: Ива Цветозарова Нешева
Дело: 20191100600296
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. София, …….. г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, VI– въззивен състав в открито публично заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

 ЧЛЕНОВЕ:          П. СТОИЦЕВ

         ИВА НЕШЕВА

 

при секретаря Галина Иванова, като разгледа докладваното от мл. съдия Нешева  в. н. ч. д. № 296/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по частна жалба срещу разпореждане от 24.09.2018 г. по НЧХД  № 13238/2018 г., на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 18-ти състав, с което на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1, изр. 2 НПК, е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на П.П.З. срещу Г.Й.В. и Н.В.З..

Недоволен от постановения акт тъжителят П.П.З., действащ чрез повереника си - адв. В. Димов, подава частна жалба, в която се излагат доводи, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Моли се за отмяна на постановения съдебен акт. В проведеното на 11.02.2019 г. открито съдебно заседание частният тъжител и повереникът му адв. Д. не се явяват, редовно уведомени.

Не са постъпили становища от подсъдимите Г.В. и Н.З.. В проведеното открито съдебно заседание се явява подс. В., който оспорва жалбата и моли определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Явява се и адв. Г. У., защитник на подс. З., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Софийски градски съд, като прецени материалите по делото, обжалваното определение, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения:

Производството по делото пред СРС е образувано по подадена тъжба от П.П.З. срещу Г.Й.В. и Н.В.З..

При осъществяване на задължителна проверка за допустимост и редовност на производството първоинстанционният съд е констатирал, че липсват доказателства за плащане на държавна такса. Приел е, че в НПК не се предвижда ред за даване на указания на тъжителя за оставяне на тъжбата без движение и на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1, изр. 2 НПК е прекратил производството.

Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за прекратяване на производството.

На първо място, неправилно е прието от първоинстанционния съд, че съдът не следва да указва на тъжителя да отстрани констатирани нередовности в депозираната тъжба. В тази връзка и съгласно константната съдебна практика / в този смисъл и решение № 717 по н.д. № 607/2002 г. на III н.о. на ВКС/ при констатирани недостатъци на тъжбата, съдът дава срок, в който същите подлежат на отстраняване и ако тъжителят бездейства, делото може да бъде прекратено. Следва да се подчертае и, че неправилно съдът е приел, че  в закона липсва основание за даване на указания на тъжителя за внасяне на дължима държавна такса, напротив чл. 187, ал. 2 НПК изрично предвижда, че по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, разноските се внасят предварително от частния тъжител, а ако не са внесени, му дава се седемдневен срок да ги внесе.

На следващо място, съдът е прекратил делото, доколкото е приел, че нередовността на тъжбата се изразява в непредставяне на доказателства за внасяне на дължим размер на държавна такса. Съдът е приложил неправилно закона, като е придал разширително тълкуване на процесуалната норма, в нарушение на принципите на тълкуването на наказателните норми в чл. 46 ЗНА и на положенията в доктрината за тълкуването на процесуалния наказателен закон. Никъде в нормата на чл. 57 НПК, уреждаща изискванията за редовността на започването на едно производство по реда на частното обвинение посредством подаването на частна тъжба, не се поставя срок за внасяне на дължимата държавна такса, като условие за нейната редовност. В случая правата на частния тъжител са били ограничени. Фактът на невнасянето на дължимата държавна такса за завеждане на делото от частен характер не може да ограничава правата на частния тъжител с незабавното прекратяване на делото, а съдът следва да му даде възможност за внасянето й или за представяне доказателства за това. Неизпълнението на това задължение на тъжителя не следва да води автоматично до прекратяване на производството по делото, след като тъжбата е внесена в рамките на срока по чл. 57, ал. 4 НПК и при изискванията на чл. 57 НПК. Внасянето на държавната такса е правно-технически въпрос, който не е свързан с преклудирането на процесуални права. Подобно ограничение не се съдържа в закона и допълнителното му поставяне от съда съществено нарушава правата на частния тъжител по чл. 57 НПК /в този смисъл Решение № 211 от 29.04.2003 г. по н. д. № 53/2003 г., III н. о. на ВКС/.

След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314 от НПК, служебна проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, въззивната инстанция констатира, че са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на СРС за даване на указания на частния тъжител за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената тъжба.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 5 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 24.09.2018 г. на Софийския районен съд, по НЧХД  № 13238/2018 г., на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 18-ти състав, с което на основание чл. 247а, ал. 2, т. 2, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1, изр. 2 НПК, е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба на П.П.З. срещу Г.Й.В. и Н.В.З..

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.