№ 81
гр. Варна, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20223100502371 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба с вх.
№ 60707/05.09.2022 г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК *********, чрез
пълномощника юриск. П.П., против решение № 2661/10.08.2022 г., постановено по гр.д. №
4575/2021г. по описа на ВРС, в частта, в която е отхвърлен предявения по реда на чл.422,
ал.1, вр. чл.415 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК *********, против Ц. М. Р.,
ЕГН **********, адрес: ********************************, установителен иск, че
съществува присъденото с издадена по ч.гр.д.№13634/2020г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК
вземане за сумата от 1480 лева, представляваща чистата стойност на кредита (по смисъла на
чл.23 от ЗПК) незаплатена главница по силата по Договор за револвиращ потребителски
кредит №CARD-13236221 от 07.07.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд неправилно е
преценил, че ищецът не е ангажирал доказателства, че е предал на кредитополучателя
пластиката за усвояване на револвиращия кредит. Излага, че по делото е представена в
оригинал товарителница № 9190516113236221, в която е инкорпориран номерът на
револвиращия кредит CARD-13236221 и която е получена лично от ответника на 30.06.2016
година. От съдебно-почерковата експертиза е видно, че кредитополучателят е положил
1
подпис върху товарителницата за получател, като ВРС необосновано е приел, че кредитната
карта не е получена от кредитополучателя. След като ответникът е оспорил, че с тази
товарителница е получил именно картата, то същият е следвало да установи какво е получил
именно с тази пратка, за което няма не само представени доказателства, но и твърдения от
насрещната страна. Косвено фактът, че именно кредитната карта е получена от ответника се
установява с данните от счетоводната експертиза, че след получаване на картата същата е
активирана и от нея са усвоени процесните суми.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият Ц. М. Р., чрез пълномощник адв. С. Н., в
писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея
оплаквания. Счита, че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него
мотиви са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при правилно
приложение на материалните и процесуални правни норми. Излага, че с въззивната жалба не
са оспорени изводите на ВРС, че кредитното правоотношение е недействително на
основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. По същество счита решението на ВРС за
правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.
Въззивникът не изпраща представител в насроченото пред въззивния съд открито
съдебно заседание. С подадена преди съдебно заседание молба пълномощникът юриск. Н.М.
моли за уважаване на жалбата и присъждане на направените по делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемия се
представлява от адв. С. Н., която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение
и присъждане на разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по иск на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" КЧТ, ЕИК *********, против Ц. М. Р. от гр. *****, за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№13634/2020г. на ВРС за следните суми: 1 701.34 лева, представляваща
дължима и незаплатена главница по силата на Договор за револвиращ потребителски кредит
№CARD-13236221 от 07.07.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020г. до окончателното изплащане на
задължението; 708.39 лева, представляваща възнаградителна лихва, начислена за периода от
01.08.2016г. до 12.10.2017 г.; 417.33 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
върху главницата в размер на 1701.34 лeвa за периода от 12.10.2017г. до 12.03.2020 г. и
сумата в размер на 48.21 лева представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата
в размер на 1701.34 лeвa за периода от 14.07.2020г. до 23.10.2020 г., като в условието на
евентуалност при отхвърляне на главния иск поради липса на настъпила предсрочна
изискуемост, се предявява осъдителен иск за същото вземане.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит
2
CREX-12414004, като в последния е обективирано и облигационно правоотношение
породено от договор за револвиращ кредит CARD-13236221. С договор за потребителски
кредит CREX-12414004 е предоставена възможност на кредитополучателя за ползване на
кредитна карта CARD-13236221, с максимален кредитен лимит до 10000 лева, като всички
задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта
възникнат само след активирането от кредитополучателя. Твърди, че договор за
револвиращ кредит CARD-13236221 е сключен на 07.07.2016 г., с първата трансакция по
кредитната карта. Договорът е за револвиращ кредит, поради което при сключването му не е
изготвен погасителен план. Дължимата сума се погасява автоматично със средствата, които
постъпват по сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да
бъдат използвани. При настъпване на падежа, задължението по кредитната карта е
изискуемо, на осн. чл.84, ал.1 ЗЗД, като въпреки това, ищецът е изпратил покана за
доброволно изпълнение на дата 17.10.2017 г.
С писмен отговор ответникът оспорва иска. Оспорва между страните да е налице
валидно облигационно правоотношение, като заявява, че между страните не е възникнала
облигационна връзка, основана на договор за револвиращ кредит. Твърди, че не е сключвал
договор за кредитна карта, като приложението представено с исковата молба не е подписано.
Не е получавал в държане и не е активирал такава. Не е усвоявал суми. Оспорва да е
получавал извлечения по кредитната карта и покана за заплащане на задължения по нея на
17.10.2017г. Излага, че подписът в товарителницата не е негов.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивното производство е съществуването на присъденото с издадена по
ч.гр.д.№13634/2020г. на ВРС заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 1480 лева,
представляваща чистата стойност на кредита. В останалите си части решението на ВРС не е
обжалвано и е влязло в сила.
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените предели на въззивна проверка, съставът на ВОС, намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът правилно е квалифициран.
От представените по делото доказателства се установява, че е сключен договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № CREX-12414004, по силата на който „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставило на ответника кредит за потребителски цели за
закупуване на стоки с обща цена 1349 лева. В чл.12 е предвидена възможност кредиторът да
3
предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален размер от 10000
лева. Съгласно чл.13 от договора кредитния лимит ще бъде определен едностранно от
кредитора. Договорът е подписан от представител на кредитора и ответника.
По делото е прието Приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-
12414004 с посочен номер CARD-13236221/23.12.2015г. В чл.1 и чл. 2 от същото е вписано,
че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1500 лева при
годишна лихва и такси посочени в приложението, като се издава кредитна карта
„Мастъркард“. Месечните погасителни вноски съгласно чл.13 от приложението е следвало
да бъдат извършвани до 1–во число на месеца, следващ издаване на извлечението най –
малко в минимален размер съгласно тарифата. Съгласно вписаната в приложението тарифа
лихвения процент е 35%, при ГПР 44.90%, при теглене в брой от банкомат се дължи таксата
от 2 лева + 2% от изтеглената сума, за справка за разполагаем лимит таксата е 0.40 лева,
месечната такса за обслужване е 4 лева. Според тарифата минималната погасителна вноска
при усвоен кредитен лимит до 1000 лева е 60 лева, а от 1000 лева до 2000 лева е 120 лева.
Приложението е подписано от представител на кредитора, но не е подписано от въззиваемия
Ц. М. Р..
По делото е представена товарителница, от която се установява, че на 30.06.2016г. на
въззиваемия са предадени документи, изпратени на 24.06.2016г. от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ чрез куриер „МиБМ Експрес“ ООД. В товарителницата е записано, че пратката
съдържа „документи“. Пред въззивния съд не е налице спор, че Ц. М. Р. е подписал
товарителницата, като това се установява и от приетата от ВРС съдебно-почеркова
експертиза.
От заключението на приетата от ВРС съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че изтеглените от картата суми възлизат на 1480 лева, както и че не са извършвани
погашения по кредита.
По делото са приети извлечения от кредитна карта за извършени трансакции.
Предвид горните факти съдът пристъпва към разглеждане на спорният въпрос по
делото, поставен и с въззивната жалба, налице ли е валидно сключен договор, по силата на
който е предоставен револвиращ кредит чрез ползване на кредитна кредитна карта.
Съгласно чл. 25 от НАРЕДБА № 3 от 16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и за използване на платежни инструменти (отм.) платежната карта е
вид платежен инструмент, върху който е записана информация по електронен начин и се
използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и
за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит,
договорен между оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена
картата, и доставчика на платежни услуги.
Кредитната карта е вид платежна карта по смисъла на цитираната наредба.
Материално правните разпоредби уреждащи издаването на платежни инструменти към
4
датата, на която ищецът сочи, че е сключен договора е Закон за платежните услуги и
платежните системи (отм.) обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г. отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила
от 6.03.2018г. По смисъла на чл.4, т.5 от цитирания закон издаването на платежни
инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти е вид платежна услуга.
Предоставянето на такъв вид платежна услуга се извършва на база сключен рамков договор.
Съдържанието на рамковия договор е посочено в чл.41 от Закон за платежните услуги и
платежните системи (отм.) обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009г. отм., бр. 20 от 6.03.2018г., в сила
от 6.03.2018г., към който чл.40, ал.2 препраща.
Като съобрази горните разпоредби и след анализ на представените доказателства,
съдът приема, че между страните не е възникнало договорно правоотношение въз основа на
сключен договор за револвиращ кредит чрез ползване на кредитна карта. В случая
представеното приложение не представлява сключен между страните рамков договор с
посочените в него параметри и със съдържанието по чл.41 от Закона за платежните услуги и
платежните системи, тъй като не е подписано от ответника, поради което и не може същият
се счита обвързан от него. По делото не са ангажирани и доказателства, които да сочат по
несъмнен начин, че това приложение с издадената кредитна карта са достигнали до
картодържателя и това да обоснове, че същият по несъмнен начин е приел условията по
издаване и ползване на кредитната карта, както и на кредитния лимит. В представената
товарителница (л.68, дело ВРС) е посочено, че съдържа документи, без конкретизация. В
товарителницата не е отразено в нея да е била налице и кредитна карта. Поради това не
може да се приеме, че с тази товарителница кредитната карта е предоставена на ответника.
В приложението към договора липсва и посочване, че за обслужване на кредитната
карта е създадена банкова сметка с конкретен IBAN кореспондиращ по номер с този посочен
в представените извлечения. Такъв извод не може да се направи и от заключението на
вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза. Отделно от гореизложеното,
едностранно подписаното приложение няма пълното съдържание посочено в чл.41 от
цитирания по горе Закон за платежните услуги и платежните системи (отм.). Не са
представени и общи условия, които да го попълват. В детайлност може да се посочи, че
липсва съдържание по чл.41, т.5 за защитните мерки при загуба, кражба, присвояване или
неразрешена употреба на платежен инструмент, за отговорността на платеца с посочване
размера на сумата, не е посочено как се извършва изменението и прекратяването на
рамковия договор, съгласно т.6, на чл.41 и пр.
По изложените съображения съдът намира, че предявения установителен иск за
главницата от 1480 лева, имащ като правопораждащ факт договор за револвиращ кредит с
издаване на кредитна карта, е недоказан по своето основание и като такъв подлежи на
отхвърляне.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на
иска, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
възззиваемата страна направените по делото разноски в размер на 400 лева.
5
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2661/10.08.2022 г., постановено по гр.д. № 4575/2021г.
по описа на ВРС, в обжалваната част, в която е отхвърлен предявения по реда на чл.422,
ал.1, вр. чл.415 ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК *********, против Ц. М. Р.,
ЕГН **********, адрес: ********************************, установителен иск, за
установяване съществуването на присъденото с издадена по ч.гр.д.№13634/2020г. на ВРС
заповед по чл. 410 ГПК вземане за сумата от 1480 лева, представляваща чистата стойност на
кредита (по смисъла на чл.23 от ЗПК) незаплатена главница по силата по Договор за
револвиращ потребителски кредит №CARD-13236221 от 07.07.2016г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция, чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" КЧТ, ЕИК *********, да заплати на Ц. М.
Р., ЕГН **********, адрес: ********************************, сумата от 400 лева
(четиристотин лева), представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6