Р Е Ш Е Н И Е
№ 60
гр. Велико Търново, 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 736 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба, подадена от Д.К.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, срещу Решение № Ц1012-04-99#1/ 13.11.2020 г. на и.д. директор на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт - Велико Търново. С оспореното
решение е отхвърлена жалбата на Д.К. срещу Разпореждане № РВ-3-04-00827672/
19.10.2020 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ –
Велико Търново, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО, на жалбоподателката е разпоредено да
възстанови сумата 20 885,36 лв., от които 18 363, 63 лв. –
недобросъвестно получени парични обезщетения за общо заболяване, за бременност
и раждане и за отглеждане на малко дете за периода 09.10.2018 г. – 19.02.2020
г., и 2 521,73 лв. – лихви от датата на получаване на обезщетенията, до
датата на издаване на разпореждането. Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане, като излага съображения за несъответствие на фактическите
констатации на административните органи с обективната действителност, обусловило
издаването на актовете в противоречие с материалноправните
норми на закона. Счита, че в хода на административното производство не са
изяснени и обсъдени всички значими за издаването на крайния акт обстоятелства,
вкл. потвърденото от работодателя възлагане наизпълнението
на трудови функции и начина, по кйто те са възлагани
и изпълнявани, както и соченото с административната жалба обстоятелство, че и
преди сключването на въпросния трудов договор, К. е била осигурена за всички
осигурителни рискове през период м. 04.2017 г. – м. 09.2018 година. По
същество се твърди неправилност на изводите на администрацията за формално
сключване на трудов договор между „А-Уоркс“ ЕООД и Д.К.К., като последната реално е изпълнявала трудовите си задължения,
съответни на заеманата длъжност, и е престирала
работна сила в полза на работодателя, поради което е притежавала качеството
„осигурено лице“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО. Акцентира се на
обстоятелството, че при представянето им за изплъщане
административният орган не е обжалвал съответните болнични листи, нито е
отказал изплащане или спрял процедурата. В тази връзка се твърди
добросъвестност на осигуреното лице при получаване на съответните
обезщетения, като административният орган не е изложил някакви конкретни
твърдения за обратното. На последно място се изтъква и че служителите в ТП на
НОИ нямат правомощията да обявяват недействителност на сключения между „А-Уоркс“ ЕООД и Д.К. трудов договор, но обжалваният акт
практически има същите правни последици. С тези доводи се иска оспореното
решение на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново да бъде отменено, без да
се сочат конкретните правни последици, целени с тази отмяна. В съдебното
производство оспорването, с направените искания се поддържа от жалбоподателката, чрез пълномощника й ***Й.Х. от ВТАК, по
съображенията изложени жалбата и в писмена защита. Претендира се присъждане на
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
ръководителят на ТП на НОИ – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото гл.
***М., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди законосъобразност на
обжалваното решение, като се позовава и на изложените в същото мотиви при
потвърждаване на оспореното по административен ред разпореждане. Акцентира
върху факта, че независимо от редовно сключеният трудов договор, в
административното и съдебното производства не са представени доказателства за
действително извършвана трудова дейност от Д.К.К. в „А-Уоркс“ ЕООД, представляваща основание за възникване на
декларираното осигурително правоотношение. Счита, че въпросното обстоятелство е
належно доказано от администрацията, като в тази
връзка се позовава на констатациите от извършена проверка, отразени в Костативен протокол № КП-5-04-00750258/ 30.04.2020 г. на
ТП на НОИ – гр. В. Търново и издадени въз основа на тях, влезли в сила
задължителни предписания към „А-Уоркс“ ЕООД №
ЗД-1-04-00750268 от 30.04.2020 година. Ответникът намира за неоснователни и направените
възражения, че сумите не са били получени недобросъвестно, като изтъква че при
липса на действително полаган труд от Д.К., не може да се приеме, че тя е
получавала добросъвестно обезщетенията за временна неработоспособност. С доводи
в този смисъл, изложени в хода на устните състезания и в писмени бележки,
ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1156,00
лв., определен по реда на Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Във
връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа
на събраните по делото доказателства, вкл. тези от административната преписка,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между
Д.К.К. /тогава с фамилно име Д./ с ЕГН ********** и „А-уоркс“ ЕООД – гр. В. Търново с ЕИК *********, е сключен
трудов договор № 31/ 25.09.2018 г., за заемане на длъжността „Технически
сътрудник“ в предприятието на дружеството, при 8 часов работен ден, с месечно
трудово възнаграждение 2 600,00 лв. /л. 122 от делото/. Съгласно
съдържащите се в преписката разпечатки от търговския регистър и данните от
последния, които са публични, управител и едноличен собственик на капитала е И.Т.–
гражданин на Нидерландия, основна дейност на дружеството е консултантски
услуги, вземане на работа на лица в страната и чужбина; строителство и услуги в
областта на енергийния сектор, в тежката, леката и химическата промишленост;
земеделие и зеленчукопроизводство. Преди сключването на посочения трудов
договор, в периода 27.03.2017 г. – 25.09.2018 г., Д. Д. е работила в
„Интерсервиз Велико Търново“ ЕООД с управител и едноличен собственик на
капитала е И.Т.– гражданин на Нидерландия, основна дейност на дружеството е
консултантски услуги, вземане на работа на лица в страната и чужбина;
строителство и услуги в областта на енергийния сектор, в тежката, леката и
химическата промишленост; земеделие и зеленчукопроизводство. Не е спорно и от
справката на л. 125 от делото се установява, че на 01.06.2018 г. от „А-уоркс“ ЕООД – гр. В. Търново е подадено и уведомление по
чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор с Д.К.К.
, на длъжност „Технически сътрудник“. От същата справка е видно, че от
дружеството са подадени още три уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, за сключени
договори с лицата Х.М.К., М.А. К. и С.А.К., всичките на длъжност „Технически
сътрудник“. Съгласно отразеното в Костативен протокол
№ КП-5-04-00750258/
30.04.2020 г. на ТП на НОИ /л. 61 и сл. от делото/, считано от 04.10.2018 г. Д.К.
е излязла в отпуск поради временна неработоспособност – общо заболяване, а от
30.11.2018 г. – в отпуск за бременност и раждане, като трудовото й
правоотношение с „А-уоркс“ ЕООД е прекратено на
19.02.2020 година. Последните обстоятелства не са били спорни между страните,
както не е спорно и че през посочените периоди на лицето са изплащани парични
обезщетения от ДОО, за което от ответника е представена и справка, изготвена от
н-к сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ – Велико Търново /л. 225 – л. 227/.
От наличните в преписката документи се установява и че с Трудов договор № 35/
09.10.2018 г. на длъжност „Технически сътрудник“ в „А-уоркс“
ЕООД е назначена С.Р.М.-Н., при 8 часов работен ден, с основно месечно трудово
възнаграждение 900,00 лева.
Във
връзка с подаден сигнал, със Заповед № ЗР-5-04-00646320/ 09.09.2019
г. на ръководителя на ТП на НОИ – гр. В. Търново /л. 57/, е разпоредена
проверка на „А-уоркс“ ЕООД, относно разходите на ДОО.
Заповедта е връчена на проверяваното лице на 20.02.2020 г., чрез Ш.Т. –
упълномощено лице. В хода на проверката от пълномощника на работодателя са били
представени изискани му писмени обяснения и документи от трудовото досие на Д.К.
- посочения трудов договор, заповед за назначаване, протокол за встъпване в
длъжност, фишове за изплатени заплати, служебни бележки, заявления, инструктаж,
декларации, длъжностна характеристика, правилник за вътрешния трудов ред,
правила за работната заплата, месечни форми за изработени дни, фактури, СД по
ЗДДС, счетоводен баланс и ОПР за 2007 г. и други /л. 126 и сл. от делото/.
Съгласно обясненията, задълженията на Д.К. са били събиране на първични
документи и окомплектоването им за осчетоводяване, след нейното излизане в болнични
на мястото й е назначена С.М.-Н.. Основния предмет на дейност на дружеството е демонтажни работи в Германия, като към 30.11.2018 г. то
временно е преустановило дейността си. Всички документи на „А-уоркс“
ЕООД се съхраняват в счетоводна кантора, а трудовите досиета се намират в гр.
Разград. Междувременно са изискани писмени обяснения и документи и от Д.К..
Писмените обяснения на лицето са представени с вх. № 1043-04-419#7/ 07.02.2020 г., заедно с част от документите от трудовото
му досие - трудов договор, заповед за назначаване, както и документи, касаещи труовите правоотношения между „А-уоркс“
ЕООД и С.М.-Н. /л. 70 и сл. от делото/. Съгласно писмените обяснения Д.К.,
работното й място е било в гр. Велико Търново, като в същия период тя е била на
квартира в същия град и ходела на работа пеш. Работното време било от 9:00 до
12:00 и от 12:30 до 17:30 часа. Дейността която е осъществявала е да приема по
електронна поща данните на хора за назначаване да изпраща досиетата обратно и
да изпраща в счетоводството получените справки и фактури. Информация е
получавала от С.А.К., заданията е получавала по телефона през целия работен
ден. От проверяващия орган е са изискани и сведения от ТД на НАП – Велико
Търново, ОД на МВР – Велико Търново, община Велико Търново, кото
са представи от съответните администрации. Въз основа на тях е установено, че в
периода месец 03.2017 г. – месец 02.2020 г. от „А-уоркс“
ЕООД са подавани декларации по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за негови работници и
служители, но от месец 04.2017 г. не са внасяни осигурителни вноски. Заявени са
за плащане съответните обезщетения на работници на дружеството. Установено е и
че „А-уоркс“ ЕООД няма обект с регистриран касов
апарат, от дружеството до ТД на НАП – В. Търново са подавани искания за
издаване на удостоверения А1 /за приложимо законодателство при осигуряването,
когато работникът е в друга държава/, като по 11 от тези искания са издадени
удостоверения и по 11 са постановени откази. Декларациите обр.
1 и обр. 6 по Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ
/отм./ са били подавани с електронен подпис, уведомленията по чл. 62, ал. 5 от КТ са подавани на хартиен носител. Съгласно подадените пред НАП данни и
декларации, през 2019 г. дружеството не е упражнявало дейност.
За
резултатите от извършената проверка е бил съставен Констативен протокол №
КП-5-04-00750258/ 30.04.2020 г., в който, в относимата
му част, са отразени посочените по-горе обстоятелства и след обсъждане на някои
несъответствия между декларираните от работника данни и тези от трудовото му
досие, от извършващия проверката инспектор по осигуряването е направен извод,
че независимо от назначаването й на работа по трудово правоотношение с трудов
договор № 31/ 25.09.2018 г., Д.К.К. фактически не е
упражнявала в „А-уоркс“ ЕООД трудова дейност, която
да представлява основание за осигуряване. От извършилият проверката инспектор
по осигуряването са издадени и Задължителни предписания № ЗД-1-04-00750268/
30.04.2020 г., с т. 1 от които „А-уоркс“ ЕООД е
задължено в определен за това срок, да подаде до ТД на НАП – гр. В. Търново,
коригиращи данни в Декларация обр. 1 за периода от
26.09.2018 г. до 19.02.2020 г. /датата на прекратяване на трудовото
правоотношение/, със заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, по
отношение на лицето Д.К.. Задължителните предписания са били връчени на
пълномощника на дружеството на дата 14.05.2020 г. /л. 49/ и тъй като не са били
изпълнени, със Заповед № 1015-04-43/ 01.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ –
В. Търново /л. 32/, е извършено служебно заличаване на данните от подадените от
осигурителя декларации за жалбоподателката и още две
лица /също обект на коментираната по-горе проверка/. С жалба от 18.08.2020 г.
задължителните предписания са били оспорени по административен ред, но с
решение от 28.08.2020 г. на директора на ТП на – НОИ – В. Търново жалбата е
оставена без разглеждане, поради просрочие. Няма
данни последно цитираният акт да е бил обжалван от осигурителя.
С
Разпореждане № РВ-3-04-00827672/ 19.10.2020 г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, на Д.К.К.
е разпоредено да възстанови сумата 20 885,36
лв., от които 18 363, 63 лв. – недобросъвестно получени парични
обезщетения за общо заболяване, за бременност и раждане, и за отглеждане на
малко дете за периода 09.10.2018 г. – 19.02.2020 г. в размер общо на
18 363, 63 лв. и лихви за забава в размер на 2 521,73 лева.
Разпореждането е било оспорено пред директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново,
като към жалбата по административен ред са приложени справки за осигурителен
стаж и доход при пенсиониране. С Решение № Ц1012-04-99#1/ 13.11.2020 г., горестящият
административен орган е отхвърлил жалбата, като е споделил становището за липса
на упражнявана трудова дейност, като основание за осигуряване на Д.К. за
периода от назначаването й в „А-уоркс“ ЕООД до
04.10.2018 г. /датата на излизане в отпуск поради общо заболяване, последван от
отпуск за бременност и раждане/, като е изложил и съображения за
недобросъвестност на лицето при получаване на паричните обезщетения за
периодите на неработоспособност. Решението на горестоящия
административен орган е връчено на адресата му на дата 17.11.2020 г., съгласно
приложеното известие за доставяне /л. 14 от делото/. Жалбата срещу него е
подадена чрез директора на ТП на НОИ – Велико Търново, на дата 25.11.2020
година.
В хода на съдебното производство от ответника са представени документите от административната преписка, коментираната по-горе справка за изплащани парични обезщетения от ДОО, изготвена от н-к сектор „Краткосрочни плащания“ в ТП на НОИ – Велико Търново, както и справка за отхвърлени данни от Регистър на осигурените лица, с цел доказване заличаването на данните от декларация обр. 1 за Д.К.К.. От жалбоподателката не са ангажирани доказателства.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е
процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена от правоимащо лице, срещу подлежащ на оспорване
административен акт и в рамките на преклузивния срок
по чл. 118, ал. 1 от КСО. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно извършената проверка съдът
установи, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Велико
Търново“ е издадено от оправомощено за това лице, в хипотезата на заместване на титулляра на
длъжността в изпълнение на Заповед № 1016-40-666/ 03.06.2020 г. на управителя
на НОИ и в пределите на материалната компетентност, определена с чл. 117, ал. 3
от КСО. Обжалваното решение е издадено в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр.
с чл. 117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на фактическите и
правните основания за постановяването му. При издаването на основание чл. 114,
ал. 1 и ал. 3 от КСО, на Разпореждане № РВ-3-04-00827672/ 19.10.2020 г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Жалбоподателката е била надлежно уведомена
за извършваната проверка, като са й били изисквани доказателства и е
предоставена възможност да представи такива, от която лицето се е възползвало в
преценения от него обем. В разпореждането си органът е изложил мотивите да бъде
възприета липса на осигурително правоотношение между „А-уоркс“
ЕООД и Д.К., обусловила възстановяването на недобросъвестно получени суми,
надлежно определени в разпоредителната част на акта. Освен това в него е
извършено позоваване на Констативен протокол № КП-5-04-00750258/ 30.04.2020 г.,
като съгласно Тълкувателно решение №
16/ 31.03.1975 г., ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното
писмо или в друг документ към изпратената преписка. Не се установява при
издаването на Решение № Ц1012-04-99#1/ 13.11.2020 г.
на и.д. директор на ТП на НОИ – Велико Търново, да са допуснати нарушения на
установените в КСО процесуални разпоредби.
По отношение съответствието на обжалвания административен с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Не се спори, че към 04.10.2018
г. Д. К. е имала изискуемия се общ осигурителен стаж, като първият спорен
въпрос в настоящото производство се свежда до въпроса дали в периода от
26.09.2018 г. до 03.10.2018 г. включително, за нея е възникнало основание да
бъде осигурявана за всички осигурени социални рискове на основание сключения с
„А-уоркс“ ЕООД трудов договор, т.е. дали е била
„осигурено лице“ по смисъла на цитираната норма. От легалната дефиниция,
съдържаща се в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тълкувана заедно с разпоредбите
на чл. 4, ал. 1 – ал. 3 и чл. 10 от същия кодекс, се налага извод, че осигурено
лице е всяко такова, упражняващо с цел получаване на доход някоя от трудовите дейности /в най-широк
смисъл/, посочени в чл. 4 от кодекса. Самото качество “осигурено лице” се
придобива в момента на реалното започване упражняването на някоя от посочените
дейности. Тъй като в конкретния случай спорът касае упражняване на труд по
трудово правоотношение от жалбоподателката, като
наета „А-уоркс“ ЕООД, от изясняване се нуждае
въпросът възникнало ли е осигурително правоотношение между това дружество и Д.К.К. през посочения по-горе период, съответно към момента на
настъпването на осигурения социален риск „временна неработоспособност“. С
оспореното решение и потвърдения с него административен акт, както и с дадените
към осигурителя задължителни предписания, от контролния орган, от
административния орган и от директора на ТП на НОИ – В. Търново е прието, че
осигуряване на Д.К. в „А-уоркс“ ЕООД не е възникнало,
тъй като наетото лице фактически не е започнало да упражнява трудова дейност в
дружеството. Тези изводи на административния орган се споделят от настоящия
състав. Видно от представения трудов договор № 31/ 25.09.2018 г. и Заповед № ZN-0031/ 25.09.2018 г. на управителя на дружеството, в
периода от 26.09.2018 г. до 19.02.2020 г., включително, между жалбоподателката и „А-уоркс“ ЕООД
е било налице трудово правоотношение, което обстоятелство впрочем не се спори
от администрацията. В случая съгласно отбелязаното в оспорваното разпореждане1
работникът е излязъл в първия си отпуск за поради временна неработоспособност
на 04.10.2018 г., а според отбелязаното в месечната форма за отработените
работни дни за м. 10.2018 г., това се е случило още на 01.10.2018 г. /л. 147/,
Не се спори, че този пръв отпуск е бил последван от следващи такива – поради
временна неработоспособност – общо заболяване, бременност, бременност
и раждане, на практика до прекратяване на трудовото правоотношение, като между
ползването им Д.К. не се е връщала на работа и не е полагала труд в
предприятието на „А-уоркс“ ЕООД. Или същата
претендира, че реално е полагала труд в посоченото дружество за период от 8 дни
/според обжалваното разпореждане/ или 5 дни /според присъствената форма/, от
които два са почивни /не се твърди Д.К. да е работила през тези почивни дни/.
Така фактически спорен се явява въпросът дали и през тези 6 или 3 работни дни
наетото лице действително е упражнявало труд, съобразно уговореното с
дружеството-работодател.
В трудовия
договор от 25.09.2018 г. не са посочени конкретни задължения на работника.
Такива са установени в т. I.1 – т. I.10 от длъжностната му характеристика /л. 136/ и
най-общо те се заключават в подготовка на информация и документи за заседания,
организация провеждането на тези заседания, вкл. уведомяване членовете на
дружеството, водене на протоколи, осигуряване подписването на тези протоколи и
прилагане на материали към тях, свеждане на взетите на заседанията решения до
преките им изпълнители, контрол над изпълнението и отчитането на задачите и
архивиране на материалите от заседанията, извършване на предпечатна подготовка
на големи по обем материали и поддържане на информационна банка от данни за
поверения за администриране софтуер. Настоящият съдебен състав не е запознат в
подробности с дейностите по изпращане на работници в чужбина и с тези по демонтажни работи, но е видно, че изброените задължения от
длъжностната характеристика съответстват на длъжност с до голяма степен
организационен и ръководен характер. Същите нямат общо с дейностите които жалбоподателката и Ш.Х.Т./упълномощен да представлява „А-уоркс“ ЕООД/, са посочили като действително упражнявани в
периода на работа в писмените си обяснения на л. 70 и, съответно л. 93 от
делото - приемане по електронна поща данните на хора за назначаване, изпращане
на досиета обратно, изпращане в счетоводството на получени справки и фактури
/според К./, събиране на първични документи на фирмата и окомплектоването им за
осчетоводяване /според Т./. По-същественото е обаче, че от представените в
административното и в съдебното производство доказателства не се установява по
безспорен начин Д.К. да е извършвала и някоя от посочените в обясненията й
дейности. Твърденията за получаване и изпращане на кореспонденция по електронна
поща в периода 26.09 – 03.10.2018 г., във връзка с назначаване на работници не
се подкрепят от наличните в делото доказателства, сред които на практика
липсват както такива за назначаване на работници от „А-уоркс“
ЕООД през посочения период, така и за
изпращане или получаване на каквито и да било съобщения и документи по
електронна поща от името на дружеството или на самия работник/служител. Сред
представените от работодателя документи се съдържат общо 4 фактури с дати на
издаване попадащи в посочения по-горе период /три от 01.10.2018 г., по които „А-уоркс“ ЕООД е получател и една от 03.10.2018 г., по която
е доставчик, същата и на чужд език/ и още три документа, които могат да се
приемат за относими към тези фактури /фактури, издадени от чуждестранни лица по-рано през 2018
г./, или общо 8 документа, чието събиране и окомплектоване би било задължение
на жалбоподателката, според собствените й обяснения.
И по отношение на тези документи обаче няма никакви данни, че са окомплектовани
и подадени към счетоводството на „А-уоркс“ ЕООД
именно от Д.К., като съдът държи сметка за обстоятелството, че съгласно
представените месечни форми за отработени дни и справки за подадени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ, в същия период дружеството е имало персонал от още
трима души технически сътрудници. Действително, данни и документи от вида на
коментираните до тук би следвало да се съдържат при работодателя и едва ли са
на разположение на работника, особено след излизането му в отпуск и последващо прекратяване на трудовото правоотношение. Следва
обаче да се отбележи, че от пълномощника на „А-уоркс“
ЕООД надлежно са представени пред административния орган както документите,
съдържащи се в трудовото досие на Д.К., така и такива, касаещи дейността на
самото дружество през периода 2018 г. – 2019 година. При това положение малко
вероятно е дружеството да е укрило или по друга причина да не е представило
намиращи се при него доказателства, а в хода на административното, и в
съдебното производство, жалбоподателката не е правила
искания за изискване на документи от „А-уоркс“ ЕООД,
извън вече съдържащите се в делото, нито за ангажиране на някакви други
доказателства в подкрепа на твърденията си. При това положение съдът споделя
виждането на администрацията, че наличните в преписката доказателства не
установяват някаква конкретна дейност, осъществена от Д.К.К.
в изпълнение на трудовите й задължения, посочени в дадените писмени обяснения.
Недоказани се явяват твърденията на жалбоподателката
за извършването на някоя от конкретно посочените и коментирани до тук дейности
в периода 26.09 - 03.10.2018 година. Същевременно на нито един етап от
производството не са правени твърдения като служител на „А-уоркс“
ЕООД, Д.К. да е изпълнявала някоя от трудовите функции, посочени в длъжностната
й характеристика - подготовка и осигуряване провеждането на заседания на
дружеството /същото е с едноличен собственик на капитала – физическо лице/,
контрол върху изпълнението на решенията от тези събрания, дейност по архивиране
на документация и т.н., респективно не са представяни доказателства за
извършването на такива дейности. Твърдяните факти
подлежат на доказване от страната, която претендира от тях изгодни за нея
правни последици /чл. 154, ал. 1 от ГПК/, в случая от оспорващото лице. Отделно при
наличието на твърдян отрицателен факт – неполагане на труд, в тежест на жалбоподателката е да докаже действително престиране на такъв в полза на работодателя му. Съдът намира, че такова доказване в случая не бе
проведено, което обосновава извод, че Д.К.К. не е придобила качеството на “осигурено
лице” по трудовото правоотношение с „А-уоркс“ ЕООД,
поради това, че фактически не е започнала да упражнява трудова дейност по това
правоотношение.
Неоснователни са и възраженията за липса
на компетентност у ответника и в контролните органи на НОИ да преценяват по
реда на чл. 74 от Кодекса на труда КТ/, дали даден трудов договор е
недействителен. Предмет на административното и на настоящото съдебно
производство не е въпросът за действителността на трудовия договор от
25.09.2018 г. между „А-уоркс“ ЕООД и жалбоподателката. За действителността на този договор е
достатъчно наличието на валидно годно основание за пораждането на
правоотношението и готовност на работника/служителя да престира
работната си сила. Предвид разясненото по-горе съдържание на понятието
„осигурено лице“, неправилно от жалбоподателката се
приравнява наличието на валидно сключено трудово правоотношение, с възникването
на осигурително правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение.
Действително, наличието на трудово правоотношение е една от предпоставките за
възникване на осигурителното правоотношение за работещите по трудов договор
лица, но не е единственият елемент от фактическия състав на чл. 10, ал. 1 от КСО. Безспорно е, че в болшинството случаи наличието на трудово правоотношение
обуславя възникването и на осигурително такова, но при недоказано действително престиране на работна сила от наетия работник/служител,
разглежданият казус не може да бъде отнесен към тях.
Неоснователни
на последно място са възраженията на жалбоподелката,
че в случая е налице добросъвестност при получаване на изплатените й от НОИ
обезщетения, като обстоятелство изключващо задължението за връщането на тези
плащания. Безспорно, съгласно нормативната уредба, дадена в чл. 114, ал. 1 и
ал. 2 от КСО, на възстановяване от лицето, при това с лихва за забава, подлежат
недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания, а добросъвестно
получените такива се възстановяват /без лихви/ само в изрично определените от
закона случаи, сред които не попада разглежданият. При липсата на легална
дефиниция на понятието „добросъвестност“ в КСО, според общите принципи на
правото следва да се приеме, че такава е налице, когато получателят е със
съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Съгласно
възприетото от съдебната практика, добросъвестността е съществуващото към
момента на получаването психическо отношение на лицето досежно
дължимостта на сумите и е във връзка с неговото
незнание, че няма право на тях. Съответно, недобросъвестно е лицето, което
съзнателно се стреми да получи облага, на която няма право или да получи облага
в размер, по-голям от този, на който има право. Добросъвестността се предполага
до доказване на противното, а недобросъвестността е необходимо да бъде
безспорно установена, като в случаи от вида на настоящия, тежестта за това
доказване се носи от административния орган.
Съдът намира, че в
конкретния случай установените в административното производство факти и
събраните доказателства, подкрепят изводите на ответника за наличието на недобросъвестно поведение на жалбоподателката при получаването на обезщетенията за
временна неработоспособност. Оспорващото лице твърди, че е получило сумите
добросъвестно, като се позовава на наличието на трудово правоотношение. Както
вече се обсъди обаче, по това правоотношение, съгласно данните по делото,
реално труд не е бил полаган - обстоятелство, което няма как да не е било
известно на жалбаподателката. Поради това положение
не може да бъде възприето становището на последната, че е получила
добросъвестно процесните осигурителни плащания, в
който смисъл, обратно – поведението й сочи на недобросъвестност при
получаването им, в какъвто смисъл е и трайната съдебна практика, цитирана в
писмените бележки на ответника, а също и Решение № 12132/ 30.09.2020 г. по адм. д. № 6028/2020 г. на ВАС, Решение № 15066/ 07.12.2020
г. по адм. д. № 6027/2020 г. на ВАС, Решение № 14558/
25.11.2020 г. по адм. д. № 6025/2020 на ВАС и други.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи установяващото се от преписката
обстоятелство, че в периода м. 09 – м. 10.2018 г., а и преди това „А-уоркс“ ЕООД е имало назначени още трима
работници/служители с фамилията К., всички на длъжност „технически сътрудник“ и
с високи договорени трудови възнаграждения /равни на максималния месечен размер на
осигурителния доход за периода/, като същевременно от м. 04.2017 г. дружеството
не е внасяло осигурителни вноски към ДОО, вкл. и за въпросните лица. След излизане в отпуск на жалбоподателката,
на нейно място е била назначена С.М.-Н., също за кратък период от време, но с
трудово възнаграждение в приблизително трикратно по-нисък размер, като и за
това лице от работодателя не са внасяни дължимите осигурителни вноски към ДОО.
Същевременно представените от дружеството документи не сочат на необходимост от
назначаването на толкова служители на въпросните длъжности. Коментираните
обстоятелства, както и начинът по който е процедирано
в конкретния процесен случай, обосновават направените от ответника изводи относно целта
на назначаване на работа на лица от семеен и роднински кръг в „А-уоркс“ ЕООД, а именно заобикаляне на закона при
получаване на обезщетения от държавното обществено осигуряване.
Като краен извод от изложеното до тук се
налага, че след като не е възникнало
осигурително правоотношение, то плащанията от страна на НОИ към Д.К.К. по посочените в Разпореждане № РВ-3-04-00827672/
19.10.2020 г. на ТП на НОИ – В. Търново болнични листове се явяват направени без
основание. Между страните не се спори и от доказателствата по делото се
установява, че тези плащания са били действително извършени. При това положение
и съобразно изложеното по-горе, на основание чл. 114, ал. 1 от КСО, е дължимо
възстановяването им от жалбоподателката, ведно с
лихвите, определени по реда на чл. 113 от КСО.
По горните съображения настоящият състав
намира, че оспорените решение на директора на ТП на НОИ – гр. В. Търново и
потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО в същото териториално поделение на НОИ, са законосъобразно постановени и не
страдат от визираните в жалбата на Д.К. пороци. Подадената жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото, разноски на
жалбоподателя за настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Съобразно своевременно заявеното искане и разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски в размер
на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение – към
средния по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Заявената
претенция за юрисконсултско възнаграждение над
посочения размер, до 1 156,00 лв. е неоснователна, доколкото не държи сметка за
приложимата в случаи от вида на настоящия правна уредба – чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и цитираната по-горе наредба.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно
от АПК, вр. с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на Д.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, срещу Решение №
Ц1012-04-99#1/ 13.11.2020 г. на и.д. директор на Териториално
поделение на Национален осигурителен институт - Велико Търново.
Осъжда Д.К.К. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати на
Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. В. Търново,
разноски по делото в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен
срок от съобщението до страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия :