Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………21.11.2019 година………..………..Град Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…………....….…Гражданско отделение
На………двадесет
и трети октомври...….…..…...…….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Белослава Колева..………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 250…по описа за……..…….….…………2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК за сумата от 4470,19 лв., представляваща
неплатена главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти №
26/25.06.2013 г., за сумата от 623,59 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода 16.06.2017 г. – 29.05.2018 г. ведно със законната лихва върху
главницата считано от 29.05.2018 г.
Ищецът твърди, че на 29.05.2018 г. подал до Гълъбовски
районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу
длъжника А.Д.А., като било образувано ч.гр.д. № 291/2018 г. и била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 169/30.05.2018 г. и
изпълнителен лист от 30.05.2018 г. Срещу така издадената заповед постъпило
възражение от длъжника и поради това бил предявен настоящият установителен иск.
Ищецът изяснява, че на 24.03.2014 г. бил сключен
Договор за кредитна карта на физическо лице № 3964/24.03.2014 г. между „У.Б."
АД като кредитодател и А.Д.А. „ДАТА СТАРЗ" ЕООД, в качеството му на кредитополучате
с разрешен размер от 4800,00 лв. След 16.06.2017 г. кредитополучателят
преустановил плащането на дължимите месечни вноски – просрочил вноски на
16.06.2017 г., 17.07.2017 г. и 15.08.2017 г. Поради тази причина, считано от
23.08.2017 г. дългът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание
чл. 7.2.6 вр. чл. 7.1.1 от Общите правила за кредитна карта на физическо лице.
С покана за доброволно изпълнение ответникът бил поканен да заплати дължимите
суми. Моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 4470,19 лева - дължима и неизплатена главница за периода
16.06.2017 г. – 29.05.2018 г. по Договор за кредитна карта за физическо лице №
3964/24.03.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата и сумата от 623,59 лева - дължима договорна лихва по Договор за кредитна карта за физическо лице №
3964/24.03.2014 г. за периода от 16.06.2017 г. - 29.05.2018 г. Претендира и
направените в заповедното и исковото производство разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, като в него се признава, че действително е налице сключен между страните по делото
договор за кредитна карта, както и че е налице прекратяване на договора поради
допуснати от ответника просрочия. Твърди обаче, че исковете са неоснователни
поради извършено плащане на всички претендирани суми в общ размер на 6833,17
лв. поради това моли за отхвърляне на иска.
С молба становище от 22.08.2019 г. /докладвана в
о.с.з./ ищецът признава, че
дължимата сума е заплатена от ответника на 28.06.2019 г. и поради това
претендира само разноските по исковото дело.
С молба становище от 02.09.2019 г. /докладвана в
о.с.з./ ответникът поддържа позицията си за неоснователност на предявения иск и
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищеца.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
За основателността на претенцията в
тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно облигационно
отношение, по договор за кредитна карта № 3964/24.03.2014 г., по силата на
което е предоставил на ответника претендираните парични
суми.
Страните по делото не спорят относно обстоятелствата,
включени във фактическия състав на спорното право - че страните са били в договорни отношения по договор
за кредитна карта сключен на 24.03.2014 г., както и че ответникът е получил
изявлението на ищеца за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
В тази връзка ищецът признава, че ответникът е погасил
всички дължими суми по делото и претендира единствено разноските за исковото
производство.
От приложеното ч.гр.д. № 291/2018 г. по описа на Гълъбовски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „У.Б.“ АД срещу А.Д.А.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от
4470,19 лв., представляваща главница по договор за кредитна карта №
3964/24.03.2014 г.; сумата от 623,59 лева - договорна /възнаградителна/ лихва,
начислена за периода от 16.06.2017 г. до 29.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.11.2017 г. до окончателно плащане на
вземането, както и за разноските по заповедното производство в размер на 101,88
лв. за държавна такса и 489,94 лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като
длъжникът възразил по издадената заповед за изпълнение заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземането по заповедта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото се установи, че „У.Б.“ АД и ответникът са
били в договорни правоотношения възникнали от договор за кредитна карта на
физическо лице № 3964/24.03.2014 г. и заемната сума е била предоставена на
ответника. Представеният по делото договор за кредитна карта, установява
възникналото заемно правоотношение между кредитора „У.Б.“ АД и
кредитополучателя – ответника, по силата на което ответникът е получил кредитна
карта с кредитен лимит от 4800,00 лв. Ответникът признава задълженията си по
договора вкл. и техния размер като сочи и представи доказателства, че е
изплатил тези задължения. Ищецът от своя страна призна извършеното
погасяване чрез плащане на всички задължения по ч.гр.д. № 291/2018 г. /същото
се установява от приложената вносна бележка от 28.06.2019 г./ и със становище
заяви единствено, че претендира разноските за исковото производство, тъй като
плащането било от 28.06.2019 г., а исковата молба била депозирана на 30.04.2019
г.
Налага се извод, че в настоящото производство
предявеният иск е доказан по основание и размер. Следва обаче да се посочи, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,
ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват - например ищецът придобива спорното право след предявяването на
иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или
прихваща след предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на
иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а
не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК. Специфичните особености на производството по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, а именно
изискването за идентичност на основанието и размера на вземането, заявени в
заповедното производство и основанието и размера на вземането по предявения иск,
не налагат извода, че съществуването на вземането към момента на подаването на
заявлението по чл. 417 ГПК или по чл. 410 ГПК е задължителна предпоставка за
уважаването на иска по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК. Искове за установяване на съществуването на права към минал момент
са допустими само в изрично предвидените от закона случаи. Уредбата на
заповедното производство не съдържа изрична разпоредба, предвиждаща, че с иска
по реда на чл. 422 ГПК се установява съществуването на вземането към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Поради това съдът
в производството по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК не е обвързан от фактическото положение към датата на подаване на
заявлението /така и т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС по
тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК/. Също съгласно задължителните разяснения, дадени в
т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, в производството по чл. 422 ГПК,
респ. чл. 415 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение
се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес,
като в това производство нормата на чл.
235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на
съдебното дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 4
вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
Затова по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът съобрази
факта, че задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като с
извършеното на 28.06.2019 г. плащане е платено дори повече от претендираната от
ищеца сума. Т.е. към момента на
приключване на съдебното дирене претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като
ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид изложеното,
съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 ГПК и
извършеното плащане след подаване на исковата молба, следва да бъде взето
предвид като установен по делото факт, а доколкото е в пълно погашение на
съдебно предявеното вземане за главница, лихви и разноски по ч.гр.д. № 291/2018
г. /дори е платено повече/, то предпоставя отхвърляне изцяло на иска по
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ГПК. Действително
ответникът по делото успя да установи успешно и
безспорно наличието на извършено, макар и след завеждане на иска, но при
условията на чл. 235, ал. 3 ГПК плащане на дължимите от него суми /плащането се призна и от ищеца по делото/.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на носителя на материалното
право се ползва с погасителен ефект, поради което следва да се приеме за
правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК. С оглед извършеното в
хода на процеса плащане, съдът намира за неоснователен предявеният иск за
установяване дължимост на главница, възнаградителна лихва и обезщетение за
забава поради погасяването им, респективно същият следва да бъде отхвърлен.
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. По общото
правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на
вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на
иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната,
която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като
задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от
съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера.
В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на производство – по
делото се установи, че в негова тежест са възникнали претендираните парични
задължения, като погасяването им, довело да отхвърляне на иска, е извършено в
хода на процеса, след подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК - предвид срочния характер на
задълженията и обстоятелството, че същите са били изискуеми преди постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК, а плащането е извършено чак на 28.06.2019 г. Следва
обаче да се посочи, че извършеното плащане обхваща и разноските по ч.гр.д. №
291/2018 г., което се установява както от приложената вносна бележка, така и от
признанието на ищеца претендиращ разноснки единствено за исковото производство.
Ето защо ответникът следва на общо основание да понесе единствено отговорността
за направените от ищеца в исковото производство разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение,
като се съобрази своевременно направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение – неговият минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 5093,78 лв. е
584,68 лв., като за заповедното производство адвокатското възнаграждение на
ищеца е 489,94 лв., т.е. не следва да бъде намалявано, а за исковото
производство е 701,60 лв. и следва да се намали на 584,68 лв. с оглед и на
ниската фактическа и правна сложност на делото поради направеното признание на
иска от ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Гълъбовски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „У.Б.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено по отношение на А.Д.А., ЕГН: ********** и адрес ***, че дължи на „У.Б.“
АД следните суми: 4470,19 лв.,
представляваща неплатена главница по договор за кредитна карта за физически
лица № 3964/24.03.2014 г., за сумата от 623,59 лв., представляваща лихва за
периода 16.06.2017 г. – 29.05.2018 г., което вземане произтича от неизпълнено
задължение по договор за кредитна карта
за физически лица № 3964/24.03.2014 г. сключен между „У.Б.“ АД и А.Д.А., за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 169/30.05.2018 г. по ч. гр.
д. № 291/2018 г. по описа на Гълъбовски районен съд, като погасен поради плащане
в хода на съдебното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А.Д.А., ЕГН: ********** и адрес *** да заплати на „У.Б.“ АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление *** сума в размер на 686,56 лв. /шестстотин осемдесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски
за доплатена държавна такса /101,88 лв./, адвокатско възнаграждение /584,68
лв./, както и сума в размер на 591,82
лв. /петстотин деветдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 291/2018 г. по описа на Гълъбовски
районен съд съдебни разноски за платена държавна такса /101,88 лв./ и адвокатско
възнаграждение /489,94 лв./.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: