Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 16.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 8.11.2018г. /Осми ноември две хиляди и осемнадесета година/,
в състав, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Мартин Маркова
като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 1122 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев подадена чрез пълномощник
юристконсулт Н.А.С., с която е предявен против Л.Р.П., ЕГН ********** с адрес ***, положителен
установителен по чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимост на оспорено вземане
присъдено в заповедно производство със заповед по чл.410 ГПК издадена по частно
гражданско дело № 686/2018г. по описа на Районен съд - Козлодуй за главница в
размер на 300.00 лева задължение по договор за кредит с № 496270 от
17.02.2017г.; договорна лихва в размер на 47.36 лева за периода от 22.02.2017г.
до 06.07.2017г., неустойка в размер на 62.50 лева за периода от 6.03.2017г. до
6.07.2017г.; разходи и такси в размер на 152.58 лева; законна лихва в размер на
22.22 лева за периода от 7.7.2017г. до 19.4.2018г.; законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението на 10.05.2018г. до
окончателното изплащане и направените в заповедното производство разноски, от
които 25.00 лева платена държавна такса и 200.00 лева юристконсулско
възнаграждение.
В
съдебни заседания ищецът не изпраща представител, но с писмено становище
поддържа иска и с оглед процесуалното поведение на бездействие на ответника
иска постановяване на неприсъствено решение.
Ответника
не участва нито лично, нито чрез представител. В срока и по реда на чл.131 ГПК
не е подал писмен отговор на исковата молба, нито взема становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства,
които преценени от съда поотделно и в тяхната съвкупност, установяват от фактическа
страна следните обстоятелства:
Претенцията на
кредитора – ищец е очертана в заповедното производство по частно гражданско
дело № 686/2018г. по описа на Районен съд - Козлодуй за главница в размер на 300.00 лева, представляваща задължение по договор
за кредит с № 496270 от 17.02.2017г.; неустойка в размер на 62.50 лева за
периода от 6.03.2017г. до 6.07.2017г.; договорна лихва в размер на 00.00;
разходи и такси в размер на 152.58 лева; законна лихва в размер на 22.22 лева
за периода от 7.7.2017г. до 19.4.2018г.; законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението на 10.05.2018г. до окончателното
изплащане, т.е. за неплатени суми по договор за кредит с № 496270 от
17.02.2017г., сключен с „Аксес Файненс” ООД, което вземане е прехвърлено на
кредитора с договор за цесия от 11.11.2016г.
Ищеца твърди и
доказва, че ответника Л.Р.П. *** е сключила писмен договор за кредит „Бяла карта” с № 496270 с „Аксес
Файнанс” ООД, по силата на който тя е получил в заем сумата от 300.00 лева,
която се е задължила да върне заедно с уговорен годишен лихвен процент от
43.2%, годишен процент на разходите на заема от 45.9% и такси. Твърди, че
ответника е усвоил целия кредитен лимит от 300.00 лева по договора и не го е
погасила. Доказва, че с договор за
цесия от 11.11.2016г. кредитора „Аксес Файнанс” ООД му е прехвърлил
своето вземане срещу ответника Л.П. по договор за кредит „Бяла карта” с № 496270 от 17.02.2017г., за главница в размер на 300.00 лева, договорна лихва в размер на 47.36
лева за периода от 22.02.2017г. до 06.07.2017г., неустойка в размер на 62.50
лева за периода от 6.03.2017г. до 6.07.2017г.; разходи и такси в размер на
152.58 лева; законна лихва в размер на 22.22 лева за периода от 7.7.2017г. до
19.4.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението на 10.05.2018г. до окончателното изплащане. Ответника не
оспорва тези факти.
Освен това, по
делото се установява и, че въз основа на подадено заявление от ищеца „А.з.к.н.п.з.” ООД, *** в РС –
Козлодуй било образувано ч.гр.дело № 686/2018г. по описа на съда. По същото
съда се е произнесъл със Заповед за изпълнение № 424 от 15.05.2018г. и
допълнителна заповед № 646 от 26.06.2018г., като е разпоредил ответника да
заплати на ищцовото дружество сумите, както следва: главница в размер на 300.00 лева, договорна лихва в размер на 47.36
лева за периода от 22.02.2017г. до 06.07.2017г., неустойка в размер на 62.50
лева за периода от 6.03.2017г. до 6.07.2017г.; разходи и такси в размер на
152.58 лева; законна лихва в размер на 22.22 лева за периода от 7.7.2017г. до
19.4.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението на 10.05.2018г. до окончателното изплащане.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК срещу тази заповеди е подадено писмено възражение от длъжника.
Във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен и искът, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Както съда
изложи по-горе, ответника Л.П. не е подала писмен отговор на исковата молба и
не взема становище по делото.
С
оглед установената фактическа обстановка и доводите на страните, и като
съобрази закона, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на спора
е предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за
съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
и чл.86 ЗЗД признати в заповедното
производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за
изпълнение на парично задължение.
Претенцията на
ищцовото дружество е допустима. Правният интерес е обоснован от вида на
търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, е прогласено с
правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане
при наличие на нормативно регламентирани предпоставки. Налице е и процесуалната
легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна
страна. При иск,предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК легитимиран да предяви
иска е заявител, чието вземане е признато в заповедното производство по реда на
чл.410 и сл. ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение. Налице са и всички други
положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване
правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в
разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК. Предявеният иск има за предмет установяване
на вземане на ищеца по реда на чл.422 ГПК, при което според общото правило на
чл.154, ал.1 ГПК в негова тежест /на ищеца/ е да установи основанието, от което
произлиза то, а ответникът - че е платил или основанието, поради което счита,
че не дължи процесната сума т.е възраженията си срещу вземането. Уважаването на
тази претенция предполага доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки, а именно: между страните през процесния период да е съществувало
валидно правоотношение; ищецът, като страна по последното, да е изпълнил
поетите задължения; ответникът да не е извършил дължимата насрещна престация;
същият да е изпаднал в забава, за която да дължи на ищеца обезщетение; в полза
на ищеца, при условията на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение
по отношение на исковите суми. В тази
връзка по делото безспорно е установено, че е проведено заповедно производство,
по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение и в срок, по
повод депозирано възражение, ищецът е предявил настоящия иск.
С оглед установяване на основателността
на предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на
сключен между страните договор за кредит
„Бяла карта” с № 496270 от 17.02.2017г., за главница в размер на 300.00 лева, договорна лихва в размер на 47.36
лева за периода от 22.02.2017г. до 06.07.2017г., неустойка в размер на 62.50
лева за периода от 6.03.2017г. до 6.07.2017г.; разходи и такси в размер на
152.58 лева; законна лихва в размер на 22.22 лева за периода от 7.7.2017г. до
19.4.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението на 10.05.2018г. до окончателното изплащане, твърдейки
неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Доколкото ответника не
оспорва този факт – на съществуващ договор за заем, и на факта, че не изпълнил изцяло
задълженията си, съда счита за ненужно да излага доводи в този смисъл.
Така относно
сключен договор за кредит „Бяла карта” с № 496270 от 17.02.2017г., за главница
в размер на 300.00 лева, договорна лихва в размер на 47.36 лева за периода от
22.02.2017г. до 06.07.2017г., неустойка в размер на 62.50 лева за периода от
6.03.2017г. до 6.07.2017г.; разходи и такси в размер на 152.58 лева не е налице
спор между страните по делото. Не е налице спор и досежно валидното съществуване
на договор за цесия, по силата на който ищеца е получил и встъпил в правата на
кредитор спрямо ответника длъжник по същия договор за заем. При това положение,
в тежест на ответника е да установи плащане на погасителните вноски или
наличието на други правоунищожаващи, правоотлагащи или правопогасяващи възражения. Ответникът не
твърди погасяване в срок на всички анюитетни вноски по договора за заем и не
оспорва претендирания като главница техен размер, нито твърди условията по
погасяване на кредита да са променени по взаимно съгласие на страните и на това
основание – евентуално да се приеме тяхната недължимост.
С оглед на така
изложеното, съдът намира, предявеният установителен иск за доказан и
основателен, поради което следва да признае за установено задължението на
ответника.
С оглед изхода
от спора и направеното искане в полза на дружеството ищец следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, както и с оглед разрешението
дадено в т.12 на тълкувателно решение № 4/13г. следва да бъдат присъдени и
направените разноски в заповедното производство, а именно: сумата 25.00 лева
платена държавна такса и 200.00 лева юристконсулско възнаграждение и сумата 25.00
лева платена държавна такса в настоящото исково производство и 200.00 лева юристконсулско
възнаграждение.
На ответника не
се дължат разноски, а и той не е претендирал такива.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Р.П., ЕГН ********** с адрес ***
дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев оспорено вземане
присъдено в заповедно производство със заповед по чл.410 ГПК и допълнителна
заповед издадени по частно гражданско дело № 686/2018г. по описа на Районен съд
- Козлодуй за главница в размер на 300.00 лева задължение по договор за кредит
с № 496270 от 17.02.2017г.; договорна лихва в размер на 47.36 лева за периода
от 22.02.2017г. до 06.07.2017г., неустойка в размер на 62.50 лева за периода от
6.03.2017г. до 6.07.2017г.; разходи и такси в размер на 152.58 лева; законна
лихва в размер на 22.22 лева за периода от 7.7.2017г. до 19.4.2018г.; законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на
10.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Л.Р.П.,
ЕГН ********** с адрес *** дължи н. „А.з.к.н.п.з.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, разноски както следва:
сумата 25.00 лева платена държавна такса и 200.00 лева юристконсулско
възнаграждение направени в заповедното производство и 25.00 лева платена
държавна такса в настоящото исково производство и 200.00 лева юристконсулско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването на преписи.
Районен съдия: