№ 192
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Г. Андр. Андр.
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20225300600927 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 29.03.2022г. по НОХД № 2025/2020г., Районен съд –
Пловдив, 25 н.с., е признал подсъдимия М. ИЛ. ИЛ. за виновен в извършване
на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и го е осъдил на 1 година
лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с
изпитателен срок от 3 години. ПРС е присъдил в тежест на подс. И.
направените по делото разноски, както и да заплати на ч. о. Н. Н. В.
разноските за повереник.
Присъдата е е обжалвана от подс. М. ИЛ. ИЛ. чрез защитника му – адв.
Д.Д.. Твърди се, че присъдата е неправилна и необоснована, като при
постановяването и е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила. Иска се нейната отмяна и постановяването на нова
присъда, с която подс. И. да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. С жалбата не са направени искания за събиране
на доказателства.
Частната обвинителка Н. Н. В. чрез повереника си – адв. Н.К. е
депозирала становище за неоснователност на въззивната жалба на
подсъдимия.
РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание подс. М.И. се явява и поддържа жалбата, а
1
защитникът му – адв. Д.Д. иска отмяна на присъдата на ПРС и постановяване
на нова, с която подс. И. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Поддържат се доводите във въззивната жалба за недоказаност на
обвинението, несъставомерност на деянието и за превратно тълкуване на
събраните гласни доказателства.
В последната си дума подс. И. иска справедливо решение и правилно
разглеждане на фактите.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на подс. И. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда – потвърдена. Прокурорът намира за
неоснователни възраженията на защитата за недоказаност на обвинението и
несъставомерност на деянието.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М. ИЛ. ИЛ. е ***, с постоянен адрес в ***, б., български
гражданин, със средно образование, работещ, женен, неосъждан.
Св. Н.В. живеела в къща в с***, заедно със сина си – свид. Н.Ш.. Къщата
в съседство била собственост на племенника й - подс. М.И., който бил
придобил имота по наследство от баща си И И..
В началото на 2018г. Н.В. и подсъдимият М.И. били в добри отношения
и В. безвъзмездно позволила на племенника си да обработва част от нейния
двор. И. се съгласил и през пролетта на 2018г. започнал да полага грижи и за
част от имота на В.. Междувременно свид. В. се притеснила, че племенникът
й М.И. може да изяви претенции относно собствеността на въпросната
предоставена от нея за ползване земя, поради което на 22.07.2018г. В. отишла
при подс. И., когато той започвал да оре двора и му казала да спре да
обработва земята й, но той отказал и заявил на В., че тя не е законен
собственик на дворното място. Няколко дни по-късно – на 29.07.2018г., В.
забелязала, че подс. М.И. е в двора й и бере зеленчуци и отишла при
съпругата му св. Б. И.а, като я помолила да предаде на И., че иска да й бъде
освободен имота. Свид. И.а предала думите на В. на съпруга си, след което и
И., и В. се прибрали по къщите си. Малко след това подс. М.И. отишъл да
потърси сметка от леля си и отишъл до къщата й. Между двамата възникнал
конфликт, при който подс. И. хванал В. за врата и започнал да я псува,
обижда и й се заканил с убийство, изричайки насочените срещу Н.В. думи:
„Боклуци, ще ви унищожа, ще ви откъсна главата, ще ви изтребя“, след което
нанесъл удар с длан по лицето на Н.В. и я блъснал, вследствие на което тя
паднала на земята. В този момент се намесила свид. Б. И.а, която повикала
мъжа си и двамата напуснали имота на В.. Инцидентът бил възприет от
2
живущите в близост свид. С.К. и свид. Г.К.. Първоинстанционният съд е
приел за безспорно установена горната фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото доказателства – от показанията на свидетелите Н. Н. В.,
С.С.К., Г.Ф.К., Е.Б.П., В.Е.Г., Н.А.Ш., Н.А.Ш, Б. И И.а, Д.П.Х. Г.М.А., Б.Г.А,
А.Д.В., С.П.П., от писмените доказателства по делото – копие на нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 64, том 24, дело № ***/12 г.,
копие на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том 48, дело
**/1994 г., копие на скица № 204/08.06.2017 г., справка за съдимост,
характеристична справка, съдебно-медицинска експертиза, комплексни
съдебно-психиатрични и психологична експертизи. Подсъдимият е отказал да
дава обяснения пред съда.
ПРС е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели /с
изключение на тези на съпругата на подсъдимия/ като логични,
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и в съответствие с
останалите доказателства по делото. Първоинстанционният съд е подложил
на внимателен анализ показанията на пострадалата свидетелка Н.В.
отчитайки възможната и заинтересованост от изхода на делото. Той е
достигнал до извода, че нейните показания са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи на останалите гласни
доказателства и ги е кредитирал с доверие.
Първата инстанция е отказала да се довери на показанията на свид. Б.
И.а в частта, в която се опитва да оневини подсъдимия И., който е неин
съпруг. В коментираните от ПРС части нейните показания се преценяват като
изолирани и влизащи в противоречие с показанията на свидетелите И.а,
Команова и Кънева.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания и писмените
доказателства по делото, първостепенният съд е стигнал до правния извод, че
подс. И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 29.07.2018 г., в с.
Малък чардак, обл. Пловдив се е заканил с убийство на Н. Н. В. с ЕГН
********** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
РС – Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия И., съдът е отчел
като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало.
ПРС е отчел като отегчаващи отговорността обстоятелства занижения
личностен контрол на подсъдимия, както и обстоятелството че употребените
от него заканителни реплики са били съпътствани и от причинена от негова
страна по отношение на пострадалата лека телесна повреда.
3
Отчитайки горните обстоятелства, ПРС е определил наказанието при
условията на чл. 54, ал. 1 от НК в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК,
приемайки че целите на личната и генералната превенция биха могли да
бъдат постигнати с условно наказание, като е отложил изпълнението на
същото с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
По делото не са били иззети и приложени веществени доказателства.
ПРС е присъдил в тежест на подс. И. направените по делото разноски за
експертизи, както и от частния обвинител за упълномощаване на повереник.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Въззивната жалба на подс. М. ИЛ. ИЛ. чрез защитника му – адв. Д.Д. е
процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но
разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. Същата съдът е приел за установена след внимателен
анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл
постановената присъда се явява обоснована. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Въззивната инстанция
изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от състава на ПРС и
същият няма да бъде преповтарян. Правилно е преценено авторството на
подсъдимия И. във вмененото му във вина престъпно деяние.
Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал като логични,
последователни и непротиворечиви показанията на свидетелите Н. Н. В.,
С.С.К., Г.Ф.К., Е.Б.П., В.Е.Г., Н.А.Ш., Н.А.Ш, Б. И И.а, Д.П.Х. Г.М.А., Б.Г.А,
А.Д.В., С.П.П.. При проверка на първоинстанционната присъда въззивната
инстанция не констатира да са били допуснати нарушения на материалния
закон и счита възраженията на защитата в тази насока за неоснователни.
Релевантните факти сочат за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с
ал. 1 от НК, а именно такава е в настоящия казус възприетата правна
квалификация.
Неоснователни са възраженията на защитата за недоказаност на
обвинението. Всички анализирани и кредитирани от ПРС гласни
доказателства поотделно и в своята съвкупност водят до извода, че подс. И. е
отправил закана с убийство към пострадалата на инкриминираната дата. От
заключението на СПЕ се установява, че тя е възприела сериозно отправената
закана. От заключението на СМЕ се установява и че тази закана е била
придружена с телесно увреждане. И според въззивната инстанция
отправените от подсъдимия към пострадалата реплики, както и цялостното му
поведение, придружено с вербална агресия сочат на отправена закана с
убийство, която е могла да възбуди основателен страх от осъществяването и.
4
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, свързани с анализа
на доказателствата. Присъдата не почива само на прочетените по реда на чл.
281, ал. 4 вр ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетелките Кънева и Команова,
но и на показанията на пострадалата свид. Н.В.. Показанията и на трите
свидетелки са еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Ето
защо и присъдата е обоснована в разрез с твърденията на защитата. Споделят
се доводите на ПРС, с които кредитира показанията на пострадалата като
достоверни, както и тези, с които мотивирано отхвърля заявеното от
съпругата на подсъдимия – свид. И.а и ги възприема като опит да го оневини.
Факт са изтъкнатите от защитата влошени взаимоотношения между
подсъдимия и пострадалата, които са съседи. Това обяснява генезиса на
конфликта, но не може да доведе до извод за пристрастност на показанията на
пострадалата. Заявеното в показанията и не е изолирано доказателство, а
намира опора в много други гласни доказателства, както се посочи по-горе.
Въззивният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната
присъда.
Съдържанието на мотивите към присъдата на първоинстанционния съд
отговаря на изискването по чл.305, ал.3 от НПК. В конкретния случай
съставът на ПРС е обсъдил всички наведени от защитата аргументи, обсъдил
е доказателствените материали, като първостепенният съдебен акт не страда
от пороци, които да са накърнили правото на защита и съответно да налагат
отмяна на присъдата.
Въззивнният съд счита, че правилно и справедливо ПРС е определил
размера на наказанието, което следва да понесе подс. И., като са обсъдени и
отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Същите се споделят изцяло и от въззивната инстанция. Правилно ПРС е
определил наказанието при условията на чл. 54, ал. 1 от НК. Определеното
наказание в размер на една година лишаване от свобода е справедливо и
съответства на обществената опасност на деянието и дееца и ще изпълни
целите по чл. 36 от НК. Безспорно са налице основания за отлагането му по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК с подходящия изпитателен срок от 3 години.
С оглед изхода на делото, присъдата е правилна по отношение на
разноските, които са били присъдени в първоинстанционното производство в
тежест на подсъдимата И..
Подсъдимият М.И. следва да бъде осъден да заплати на частната
обвинителка Н.В. направените от нея разноски във въззивното производство,
а именно заплатено адвокатско възнаграждение за повереник в размер на 600
лв., съгласно представените и приложени по делото пълномощно и договор за
правна защита и съдействие № 19859/15.06.2022 г.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата на ПРС следва да бъде
потвърдена изцяло, а жалбата на подс. И., подадена чрез защитника му – адв.
Д. следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
5
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 29.03.2022г. по НОХД № 2025/2020г. по
описа на Районен съд – Пловдив, 25 н.с.
ОСЪЖДА М. ИЛ. ИЛ. да заплати на частната обвинителка Н. Н. В.
направените от нея разноски във въззивното производство за повереник в
размер на 600 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6