Решение по дело №477/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260024
Дата: 5 март 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Христо Попов
Дело: 20204120200477
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …..

 

гр. Горна Оряховица, 05.03. 2021 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                             Председател: ХРИСТО ПОПОВ

 

при секретаря Мария Първанова и  прокурор…………………., като разгледа докладваното от съдията АНД № 477 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ  С.С.А. е останал недоволен и чрез защитника си адв. П.С. обжалва наказателно постановление № 2020-350-25-0014/21.05.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР – Велико Търново, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на противоепидемичната мярка по чл. 209а от ЗЗ, въведена със Заповед № РД-01-130/12.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал.1 от ЗЗ, в т.1 от същата, а именно „поставяне под карантина за срок от 14 дни, в  дома, в който е посочил, че ще пребивава“. В случая е дом, находящ се в с. А., общ. Стражица, ул. *****“ № 6,  за посочения в предписанието за поставяне под карантина 14 дневен срок, считано от 14.03.2020 г., като на 26.03.2020 г. го е напуснал.  Нарушението е установено на база доказателствата, съдържащи се в преписка № 739/2020г. на РП – Горна Оряховица. В жалбата се сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Оспорва се твърдяното в него, че на 26.03.2020 г., около 09,30 ч. А. е нарушил карантината, под която е бил поставен.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.С. от ВТАК поддържа жалбата. В хода на съдебните прения помоли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи жалбата и да отмени наказателното постановление.

В изготвените писмени бележки е посочил, че издаденото наказателно постановление е издадено при неясна фактическа обстановка, което от своя страна затруднява правото на подзащитния му да научи ясно и точно какво нарушение е извършил, а оттук е нарушено и правото му на защита. Според адвокат С. е налице неяснота кога и как му е връчено предписанието на РЗИ, като по делото и в преписката на ГОРП липсва информация в тази насока. Не е била изготвена графическа експертиза, която да установи чий е подписа на предписанието и кога е положен този подпис. Според защитника, при наличието на изтъкнатите доводи, към дата 26.03.2020г. спрямо С.С.А. не е имало забрана да напуска адреса си в с. А., общ. Стражица.  Алтернативно защитникът е поискал, ако съдът приеме, че С.А. е извършил нарушението, за което му е повдигнато административно обвинение, да приемете, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и да не му налага наказание, а същия бъде предупреден, че при повторно извършване на това нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.  

ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед РД-01-130/12.03.2020 г. Министърът на здравеопазването на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение, свързано с разпространението на COVID-19 на територията на Република България, били въведени противоепидемични мерки на  територията на страната, като т.1 мярката е била -  „1. Всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на техните семейства, пристигащи от Китайската народна република, Ислямска република Иран. Бангладеш, Република Индия, Република Малдиви, Федерална демократична  република Непал, Демократична социалистическа република Шри Ланка. Кралство Испания, Италия, Република Корея, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Франция, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия и Швейцария, се поставят под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание на органите на граничния здравен контрол, с изключенията, посочени в т. 1.1 и т. 1.2.“. Точка 6 от същата заповед гласи: -  6. Всички лица по т. 1 и 5, поставени под карантина са длъжни да не напускат домовете си или мястото за настаняване, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в предписанието срок.“.

С Предписание за поставяне под карантина изх.№ ЗП-02-253/22.03.2020г. на РЗИ гр. B.  Търново, С.С.А., ЕГН: **********, който се прибрал от Федерална република Германия, бил поставен под карантина на адрес: с. *************“ № 6, който адрес не трябвало да напуска за срок от 14 дни,  считано от 14.03.2020г. Предписанието му било връчено лично на 25.03.2020г.  в 09,50 часа и е било получено лично от него. Това е видно от самото предписание за поставяне под карантина, приложено на  лист 23 от материалите по преписка № 739/2020 г. на РП Горна Оряховица, приета като писмено доказателство по делото. Това се вижда от проведеното на 07.12.2020 г. съдебно заседание по делото (листи 39 – 40). С така посоченото доказателство, съдът смята, че се оборват твърденията на защитника в неговите писмени бележки касаещи твърдяната неясна фактическа обстановка отнасяща се до обжалваното НП. От самото предписание за поставяне под карантина е видно от кого, за кого  и кога е било издадено, като кога и от кого е връчено и получено, а също и периода на действие на наложената карантина и адресът, на който лицето следва да се карантинира. 

В своите показания св. С.Н.Д. поясни, че е кмет на  Кметство с. А., община Стражица. Каза, че познава С.С.А.. Уточни, че А. е често из Европа. Прибира се за малко в България и пак отива извън нея. Когато се е прибрал в България през м. март 2020 г. С. ***. Кметът уточни, че от щаба е бил уведомен, че С. е под карантина.  На 26.03.2020 г., сутринта някъде към 8,30 ч. – 9,00 ч., Д. е пушел навън пред кметството. Видял е чер „Мерцедес“, който С. е карал. Лицето С.  А. е бил отстрани и е чул разговора между него и А.. Д.  е казал на С.С.А.  да се прибере, тъй като е под карантина. Той си е тръгнал, но явно С.А., след това се е обадил на тел.112. С.Д. каза, че е видял, че С.С.А. си тръгна с колата към тях.  

Св. С.А.А.  заяви, че м. март 2020 г.  е отивал да се подпише, тъй като е търпял наказание пробация. Кметът  С.Д. ***. Тогава С.   С.А. е дошъл  с  един чер „Мерцедес“. Спрял е пред магазина да си купи кафе и кметът  му е казал : „Ти знаеш ли, че си под карантина? Защо си дошъл тук? Нали знаеш, че глобите са солени? Декларация не си ли писал?“. Свидетелят уточни, че пред дома му в с. А. пак има кафе машина. Видял е, че С. е отишъл там. А. поясни, че на центъра С.А. е слязъл  от колата си и тръгнал към кафе машината, но не е могъл да си пусне кафе. Тогава кметът му каза, че е под карантина. След това А. се качил в колата и отишъл  пред дома, в който живее А., който е на около 200м. от центъра, за да си пусне кафе. Свидетеля уточни, че той се е  обадил на полицията на  тел.112 след като видях А., че е отишъл и до втория автомат за кафе.

От МВР – Дирекция „Национална система 112“, отдел „Районен център“ – Русе, бе изискана справка, от която да се установи, дали на 26.03.2020 г. от с. А., общ. Стражица е постъпвал сигал за неспазване на противоепидемични мерки /нарушаване на предписание за поставяне под карантина наложена от РЗИ гр. Велико Търново.

С писмо рег. № 105860-269 от 11.12.2020 г. на МВР – Дирекция „Национална система 112“, отдел „Районен център“ – Русе (лист 46) е потвърдено, че на 26.03.2020 г. в 09,42ч. е получено съобщение от лице, което се е представило с имена С.А. от телефонен № ******. Към писмото е приложено 1 бр. CD.

На 01.12.2020 г. в проведено по делото съдебно заседание бе възпроизведено съдържанието на  CD, изпратено от МВР – Дирекция „Национална система 112“, отдел „Районен център“ – Русе. След изслушване на записа се установи пълно съвпадение между заявените факти в показанията на св. С.А. и тези в изслушания запис.

В своите показания св. С. Р. С., който е полицейски служител заяви, че на 26.03.2020 г. в РУ Стражица е имало обаждане от телефон 112. Обадил се е С.А. ***. Заявил е, че С. *** не е спазил наложената му карантина и е и излязъл от дома си с л.а. Мерцедес с рег.№ ******. С колегата си Цонко Рашков са били изпратени да проверят дали С.С.А. е нарушил наложената му карантина и е излязъл извън дома си. Отишли са  пред дома му, където е бил л.а. Мерцедес. Провели са разговор със С.А., от който са разбрали, че лекият автомобил се управлява и от неговия син. А. им е заявил, че не е напускал дома си, тъй като е карантиниран. След това, на центъра на селото са срещнали  С.А., който е подал сигнала по телефон 112. Той име е заявил, че лично е видял С.А. да кара „Мерцедеса“, както и че кметът на селото е бил там.  

Материалите от проверката били докладвани на прокурор при Районна прокуратура – Горна Оряховица. Образувана е била преписка № 350р-3247/2020 г. по описа на РУ – Стражица към ОД МВР – Велико Търново, (преписка № 739/2020 г. по описа на РП – Горна Оряховица.

С постановление от 04.05.2020 г. прокурорът приел, че деянието е административно нарушение, отказал да образува досъдебно производство и изпратил прекратената преписка № 739/2020 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново за произнасяне с оглед данните за извършено административно нарушение.

Преписката била получена в ОД на МВР – Велико Търново на 07.05.2020 г. На 21.05.2020 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил на жалбоподателя С.С.А., ЕГН: ********** административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на противоепидемичната мярка по чл. 209а от ЗЗ, въведена със Заповед № РД – 01—130/12.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал.1 от ЗЗ. Нарушението на А. се изразява в  напускане на дома, в който е посочил, че ще пребивава, находящ се в с. А., общ. Стражица, ул. *****“ № 6,  за посочения в предписанието за поставяне под карантина 14 дневен срок., считано от 14.03.2020 г. Нарушението е установено на база доказателствата, съдържащи се в преписка № 739/2020г. на РП – Горна Оряховица.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 05.06.2020 г.  На 09.06.2020 г. защитникът на жалбоподателя подал жалбата против постановлението.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите С.Н.Д. , С.А.А.  и  С. Р. С.,  както и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания, вкл. писмените материали по прекратената от прокурора преписка.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

Административнонаказателното производство е образувано при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН:   без съставяне на акт за установяване на административно нарушение – на основание изпратени от прокурора до наказващия орган материали от прекратена преписка, по която е отказано образуване на досъдебно наказателно производство.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

 Наказателното постановление удовлетворява в пълна степен изискването на процесуалния закон (чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН) за посочване на доказателствата, потвърждаващи извършването на нарушението.

Обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и по същество.

От събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 26.03.2020 г. жалбоподателят е управлявал л.а. „Мерцедес“ в центъра на с. А., общ. Стражица, в нарушение на наложена му противоепидемичната мярка по чл. 209а от ЗЗ – поставяне под карантина за срок от 14 дни дома, в който лицето е посочило, че ще пребивава, въведена със Заповед № РД-01-130/12.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването на основание чл. 63, ал.1  от ЗЗ. Нарушението е извършено от А.  чрез напускане на дома, в който е посочил, че ще пребивава, находящ се в с. А., общ. Стражица, ул. *****“ № 6,  за посочения в предписанието за поставяне под карантина 14 дневен срок, считано от 14.03.2020 г. По този начин С.С.А.  е осъществил състава на административното нарушение по чл. 209а, ал. 1 от същия закон.

 Предвид изложеното съдът приема за установено по несъмнен начин, че жалбоподателят е нарушил виновно въведената със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемична мярка -  поставяне под карантина за срок от 14 дни дома, в който лицето е посочило, че ще пребивава, като в разглеждания случай този дом се намира в с. А., общ. Стражица, ул. *****“ № 6. Карантината е нарушена чрзе напускане на дома на 26.03.2020 г. в 14 дневния карантинен срок, считан от 14.03.2020 г.

Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието като нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер от 300 лв.

Нарушението е извършено от А., с цел да си набави сутрешното кафе от публично място – центърът на село А..  По тази причина съдът приема, че създаденият с процесното нарушение риск за общественото здраве не е бил незначителен. Поради това конкретното нарушение не може да бъде преценено като отличаващо се с по-ниска обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. От друга страна, липсват доказателства за многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Ето защо е правилен изводът на наказващия орган, че конкретното деяние не представлява маловажен случай на нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По горните съображения съдът следва да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 2020-350-25-0014/21.05.2020 г., издадено от ДИРЕКТОРА на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на С.С.А., ЕГН: **********,***, за това, че на 26.03.2020 г., около 09,30 ч., в с. А., общ. Стражица, обл. Велико Търново, ул. „*****“ № 4, като напуснал адреса, на който е бил поставен под карантина, е нарушил противоепидемична мярка по чл. 209а от Закона за здравето, въведена със Заповед № РД – 01-130 от 12.03.2020 г. на министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от Закона за здравето. 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................