РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Монтана, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500389 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на И.Л.
против решение на Районен съд – Лом № 260089/05.07.2022 г. по гр. д. № 1154/2020 г.
Жалбоподателят И. Л. обжалва решението в частта, с която искът му е
отхвърлен над размер от 5000 лв до размер от 10 000 лв и моли МОС да постанови
ново, с което уважи иска му за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП и
присъди деловодни разноски. Твърди, че съдът не е спазил изискването за определяне
на обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 от ЗД и е присъдил сума, която не
съответства на действително понесените от него страдания. Съдът не е обсъдил
събраните доказателства, от които се налага изводът, че емоционалният стрес от
преживяното има траен характер, като за пълното му преодоляване са необходими от 3
до 5 години лечение. Първоинстанционният съд не е взел предвид и икономическата
конюнктура към момента на ПТП, според която е следвало да прецени размера на
обезщетението.
Обжалва и решението в частта, с която е отхвърлен искът му за законна лихва
върху обезщетението от момента на ПТП – 29 юли 2019 г., до 19 март 2020 г. – датата
на отправяне на покана до застрахователя. В тази част решението на ЛРС също е
незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приложил чл. 429 от КЗ.
Въззиваемата страна ЗАД „Д.Б.ж.и з.“ в отговор на въззивната жалба взема
1
становище за нейната неоснователност и моли решението на ЛРС да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Решението е постановено след задълбочено
обсъждане на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния
закон.
Третото лице помагач М.И. чрез пълномощника си адв. Д. Ц. в съдебно
заседание моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
При въззивното разглеждане на делото не са приети нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
ЛРС е разгледал иск за присъждане на обезщетение от 15 000 лв за
неимуществени вреди с правно основание чл. 432 от КЗ, предявен от И. Л. против ЗАД
„Д.Б. ж. и з.“. Прекият причнинител на увреждането М. И. е конституиран като трето
лице помагач и срещу него е заведен обратен иск от застрахователя, уважен със
съдебното решение до размер от 5 000 лв.
Искът на И. Л. е уважен за сумата 5 000 лв. Отхвърлен е над този размер до
претендирания. Въззивната жалба е срещу частта, с която искът е отхвърлен над
размер от 5 000 лв до размер от 10 000 лв. Решението е влязло в сила в частта, с която
искът е уважен за сумата 5 000 лв и в частта, с която е отхвърлен над 10 000 лв до
15 000 лв.
По делото е установено, че на 29 юли 2019 г. въззивникът управлявал лек
автомобил «*» с peг. № * по бул. „*" в гр. *, когато движещият се срещу него лек
автомобил „*" с peг. № *, управляван от третото лице помагач М. И., поради движение
с несъобразена с пътните условия скорост и употреба на алкохол, навлязъл в лентата за
насрещно движение и последвал челен сблъсък. Водачът на лекия автомобил „*“ е
признат за виновен в извършване на престъпление чл. 343, ал. 3, б. „а“, предложение
първо и пето във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК по ВОХД № 347/2020 г. на ЛРС. Виновният
за катастрофата водач към датата на ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при въззиваемото застрахователно дружество.
В резултат на сблъсъка въззивникът получил травма в областта на гръдния кош
със счупване на гръдната кост в долната й трета без значително разместване на
костните фрагменти и контузия в областта на дясната колянна става, установена е и
генерализирана тревожност. От свидетелските показания е установено, че около два
месеца след инцидента изпитвал болки и не можел да работи. Л. не е постъпвал в
болнично заведение за лечение. В деня след инцидента посетил хирург и при прегледа
му е издаден документ, в който са описани оток и субективно оплакване от болки в
гръдната област. Девет дни след инцидента (на 7 август 2019 г.) има данни за повторно
2
проведен преглед при хирург с описание „Счупване на долната трета на гръдна кост“.
Чрез съдебно-психологическа експретиза е констатирано посттравматично
стресово разстройство, което с голяма вероятност е получено в резултат на инцидента.
Настъпилото на 29 юли 2019 г. пътно-транспортно произшествие е довело до
влошаване на базисното функициониране на психиката на ищеца. Оздравителният
период за психическото състояние е в рамките на няколко месеца след началото на
посттравматичното стресово разстройство при редовно приемане на медикаменти,
назначени от специалист психиатър. Периодът на пълно възстановяване би могло да се
предположи, че ще продължи от три до пет години.
При така установените факти ЛРС е изложил мотиви, че обезщетение от 5 000
лв справедливо би компенсирало ищеца за понесените от него емоционални
страдания. Съдът е съобразил обстоятелствата, при които са причинени уврежданията,
техния вид, характер и времетраене /травма в областта на гръдния кош със счупване на
гръдната кост в долната й трета без значително разместване на костните фрагменти и
натъртване в областта на дясната колянна става/, без настъпило усложнение, както и
възстановителния период с продължителност 25 – 30 дни. Отчел е психичната травма,
но е взел предвид и факта, че ищецът не е предприел нужните мерки, за да започне
своевременно медикаментозно лечение. Съвкупният анализ на всички значими
фактори е довел до извод, че искът е частично основателен до размер от 5 000 лв. Над
този размер съдът е отхвърлил иска като е посочил, че по-високо по размер
обезщетение би било прекомерно и не би съответствало на принципа за справедлива
обезвреда съгласно чл. 52 от ЗЗД. Присъдил е и законна лихва считано от 20.03.2020 г.
Въззивният съд като направи собствен анализ на доказателствата по делото,
достигна до същите правни изводи, каквито са изложени в обжалваното решение,
поради което го потвърждва и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
му.
Наведените във въззивната жалба доводи касаят размера на обезщетението за
неимуществени вреди и правилното прилагане на законовия принцип на чл. 52 от ЗЗД
за определяне на обезщетението по справедливост.
Произшествието е настъпило през 2019 година, преди три години и половина.
Телесните увреждания не са били тежки, те са излекувани напълно, като
оздравителният период е бил сравнително кратък – около един месец, и е протекъл без
усложнения. Няма данни за прилагани оперативни методи на лечение или за гипсова
имобилизация. Установява се от показанията на свидетелката С.П., че след инцидента
И. Л. проявавал признаци на тревожност, получавал панически атаки. Това наложило
необходимостта да потърси помощ от психотерапевт. Стресовото изживяване
безспорно е отключило нервна реакция, но не се установява психиката да е засегната
на базово ниво до степен на трайна увреда. Според психолога, изготвил заключението
3
по психологическата експертиза, състоянието е напълно преодолимо при адекватна
медикаментозна терапия, каквато въззивникът не е прилагал.
Въззивният съд намира, че сумата 5 000 лв е достатъчна, за да обезщети
справедливо понесените от въззивника неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ПТП на 29 юли 2019 г. Такъв размер съответства на реално
понесените физически болки и емоционални страдания, които не се характеризират
нито с висока интензивност, нито с продължителност във времето. Няма трайни
последици върху физическото здраве на въззивника, а психологическата травма е
преодолима.
По – висок размер на обезщетението би довел до неоснователно обгатяване, тъй
като въззивникът би получил обезщетение, несъразмерно на понесените
неимуществени вреди.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че размерът от 5 000 лв не
е съобразен с икономическите условия.
Относно дължимата лихва върху обезщетението във въззивната жалба се прави
искане тя да се присъди с начален момент деня на ПТП – 29 юли 2019 г. Това искане е
неоснователно. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи законна
лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по – ранната дата: изтичане на 15 работни дни от
представяне на доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ или от изтичането на 3-месечен
срок от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя съгласно чл.
496, ал. 1 КЗ. Тримесечният срок за произнасяне в случая е изтекъл на 20 март 2020 г.,
затова и лихвата е дължима от този момент до окончателното изплащане.
Отговорността на застрахователя произтича от едно договорно
правоотношение, по което той е поел задължението да изплати обезщетение за вредите,
които са причинени от застрахования при деликт. За да възникне отговорност за
застрахователя, той следва да е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, т.е.
да бъде поканен да плати. Правилото за изпадането му в забава от деня на деликта е
неприложимо, защото застрахователят не отговаря за свое виновно поведение,
причинило вреди другиму, а покрива чужда отговорност за деликт по силата на
договор.
Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно,
поради което го потвърждава, а въззивната жалба оставя без уважение.
При този изход на процеса на въззиваемата страна се дължат разноските,
направени в производството пред МОС, затова съдът осъжда въззивника да плати на
ЗАД „Д. Б. ж. и з.“ юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
На основание горното МОС
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд – Лом № 260089/05.07.2022 г. по гр.
д. № 1154/2020 г.
ОСЪЖДА И. Л., ЕГН **********, да плати на ЗАД „Д.Б. ж. и з.“ АД, ЕИК *,
разноски за въззивното производство в размер на 300 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5