О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 707/17.5.2021г.
град Пловдив, 17,05,2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І-во отделение, V състав, в закрито заседание на 17,05,2021г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
сложи за разглеждане административно дело № 1716 по описа за 2020 година, докладвано от съдията Ст. Ботев.
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
По настоящото дело съдът със свое решение № 674 от 06,04,2021г. е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на ЕТ „Джи Ес –Хотелс - Г.С.“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, ул. „Радецки“ № 1, представлявано от Г.Т.С., чрез адв. Г., със съдебен адрес:***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 16/312/02541/301/04/01 (АУПДВ) изх. № 01-6500/8695#2 от 04.12.2019г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който, на основание чл. 20а, ал. 1 и 2, вр. чл. 27, ал. 3, 4 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители, вр. чл. 46, ал. 1и ал. 2, вр. чл. 2 и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г. и на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на ЕТ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 391 160лв.
С молба вх. № 7011 от 19,04,2021г. по чл. 248 ГПК процесуалният представител на ответника адв. М. е поискал изменение на решението в частта за разноските, като моли за присъждане на сумата в размер на 1 288,32лв., представляваща ДДС върху главницата на адвокатския хонорар в размер на 6 441,60лв.
ЕТ „Джи Ес –Хотелс - Г.С.“ ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.Хисаря, общ. Хисаря, обл. Пловдив, ул. „Радецки“ № 1, представлявано от Г.Т.С. е уведомен /л. 987/ за горното с призовка на 29,04,2021г. В указания в съобщението срок е постъпил отговор вх. № 8050 от 07,05,2021г., съгласно съдържанието на който не са представени доказателства адв. М. да е регистриран по ЗДДС и в този смисъл не му се дължи присъждане на ДДС в размер на 1 288,32лв. върху главницата от 6 441,60лв.
Предвид горното съдът счита за необходимо да изложи следното от правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК при отхвърляне на жалбата ответника има право на сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. Тъй като се касае за правен спор с материален интерес, при определяне размера на възнаграждението за юрисконсултска защита е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) и се изчислява минимален размер на възнаграждението от 6 441,60лв. Именно тази сума е посочена от процесуалния представител на ответника в списъка на л. 944 и са представени доказателства за фактурирането й на ДФ „Земеделие“ с издаване на ф-ра № 10…598/15.09.2020г.
Съдът намира за неоснователно възражението за процесуалния представител на жалбоподателя за липса на данни за регистрация по ЗДДС на издателя на фактурата Адвокатско дружество „М. и съдружници“, представлявано от адв. М.. Представената фактура съдържа задължителните реквизити по чл. 114 от ЗДДС, включително ДДС номер. Същевременно, обаче, ДДС не следва да бъде заплащано от жалбоподателя, съгласно разпоредбата на § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно посочената разпоредба, за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Тъй като не е спорно по делото, че ответникът ДФ „Земеделие“ е регистрирано по ЗДДС лице, издадената фактура следва да намери отражение в дневника за продажби на издателя, съответно в справката – декларация за съответния данъчен период. Следва да бъде акцентирано и на обстоятелството, че в представения списък с разноските е посочена единствено данъчната основа на възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита и съдът изцяло е удовлетворил претенцията на ответната страна за присъждането му.
С оглед на гореизложеното съдът намира искането за неоснователно, поради което решението не следва да се изменя, в частта му за разноските.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане вх. № 7011 от 19,04,2021г. по чл. 248 ГПК от процесуалния представител на ответника адв. М. за изменение на решение № 674 от 06.04.2021г., в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ