Решение по дело №358/2019 на Окръжен съд - Добрич

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                       №  71     ,6.03.2020 година, град Добрич

 

                                     В      ИМЕТО   НА     НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение

  На седми октомври две хиляди и деветнадесета година

  В открито заседание в следния състав :

 

                                       Председател : ДИАНА ДЯКОВА

                                              Членове:  ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА          

                                                              ГАЛИНА ЖЕЧЕВА               

 

при секретаря П. Пенева    

като разгледа докладваното от съдията Десислава Николова въззивно граж-данско дело № 358 по описа за 2019 година намира следното:

 

 

                   Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх..№ 1111//4.04.2019 г. ( по регистратурата на ГТРС) на ответника - Земеделска кооперация „ П.“ град Генерал Тошево сре-щу решение № 32 от 19.03.2019 г. на Генералтошевския районен съд по гр. д. № 573/2018 г. , уважаващо предявени срещу него два обективно съеди-нени иска по член 108 от ЗС за поземлени имота – ниви . В жалбата се из-разява несъгласие с приетото от съда, че договорът за аренда , сключен между кооперацията и бащата на ищцата, е непротивопоставим на послед-ната. Това е така, защото с показанията на свидетелите: Д.И.и К.И.е установено, че арендодателят има учредено от ищ-цата в устна форма право на ползване;  ищцата е знаела за сключения до-говор и се е съгласила родителите й да получават рентата и защото тя не е заявила прехвърлянето на собствеността в СГКК от 2006 г. до м. септем-ври 2018 г. и в Служба „ Земеделие “, град Генерал Тошево . Развит е до-вод, че договорът за аренда е основание за кооперацията да държи имота и срещу ищцата, защото е сключен от лице с ограничено вещно право, което е абсолютно и е противопоставимо на всеки, в т.ч. на ищцата – собственик. Правото на ползване не е прекратено на някое от основанията по член 59 от ЗС. Прекратяването му в есента на 2018 г. ( по съгласие между двамата с оглед засяване на нивите с лавандула ) няма действие за арендатора , защо-то е след датата на договора. Неправилен е изводът на съда ,че арендато-рът - въззивник е уведомен за правото на собственост на ищцата от сина й. Уведомлението не е в писмена форма , не изхожда от нея или от надлежен пълномощник . Въззивникът се позовава на добросъвестно и точно изпъл-нение на своите задължения за плащане на рента . Иска отмяна на реше-нието и присъждане на разноски.                                                                                                                      В отговор на Т.Д.Х. жалбата се оспорва като не-основателна поради обоснованост на изводите на съда за наличието на всички предпоставки по член 108 от ЗС. Уведомяването на кооперацията за прехвърлянето на собствеността преди сключването на договора за аренда е установено с показанията на свидетелите ( майка и баща на ищцата ) ,а и не е било дължимо от ищцата. Договорът не обвързва ищцата при „ мълча-ливо съгласие “,конверсия  и с оглед предоставено от нея в полза на арен-додателя вещно или облигационно право на ползване , тъй като не е дока-зано със съответен по съдържание и в надлежната нотариална форма ( за вещното право на ползване ) акт, праводателите й – дарители не са запази-ли това право и член 17,ал.2 от ЗАЗ не е приложим за нея . Иска потвърж-даване на решението и присъждане на разноски.                                                                   При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора  и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, процесуално допустимо и правилно.                                 В производството по предявения от Т.Д.Х. срещу   въззивника Земеделска кооперация „ П.“ град Генерал Тошево иск по член 108 от ЗС е твърдяно, че сключеният във формата по член 3, ал.1 от ЗАЗ ( в ред. от доп. ,Дв,бр. 13 от 2007 г. ) между Д.И.И.и кооперацията договор за аренда от 8.12.2015 г. , вписан на същата дата,  с предмет – нива с идентификатор № 14711.25.46 и площ от 15 434 кв.м. и нива с идентификатор № 14711.62. 50 и площ от 4 991 кв.м. по кадастрал-ната карта на град Генерал Тошево и за срок от 5 стопански години е не-противопоставим на ищцата , защото тя е придобила нивите въз основа на  договор за дарение с арендодателя И.( неин баща ) и със съпругата му К.К.И.с нот. акт № 65,том VІІ,с рег.№ 3136 / 4.07. 2006  г., д. № 1349/2006 г. на СВ, град Генерал Тошево .                                                                                                                   По делото няма спор , а се установява от събраните по делото писме-ни доказателства, че договорът за аренда между третото лице Д.И.И.и кооперацията – въззивник е вписан в книгите по вписва-ния на 8.12.2015 г. , а нотариалният договор , с който същото това трето лице и съпругата му са дарили нивите – предмет на договора за аренда - на въззиваемата Х. е вписан на 4.07.2006 г.  Нито в договора за даре-ние, нито в следващ акт , извършен във формата по член 18 от ЗЗД  е уго-ворено запазването или учредяването на правото на ползване върху даре-ните ниви в полза на някого от дарителите. Постигнатото между тях и на-дарената в устна форма, според свидетелствата на Д.И.и К.И.

, споразумение той да отдава прехвърлените от него на дъщеря му две ниви и да получава арендното възнаграждение за тях , дока-то е жив, не учредява вещно право на ползване , защото не е извършено в изискуемата за това форма – нотариален акт – член 18 от ЗЗД.  Договорът за аренда  е сключен от лице, което не е носител на вещното право на пол-зване по член 56,ал.1 от ЗС .                                                                                               За конкуренцията между правата на лицата – надарената и аренда-тора – има значение единствено вписването на актовете, от които те черпят права , в книгите по вписвания- член 113 от ЗС,  член 3,ал.1 от ЗАЗ ( в ред. от доп. ,Дв,бр. 13 от 2007 г. ). Книгите по вписванията за публични –член 1 от ПВ и дават гласност на вписаните обстоятелства на всички трети лица , без да е необходимо нарочно съобщение до тях ( в случая от надарената до бъдещия арендатор – кооперацията  ). Регистрацията на договора за аренда  в съответната служба по земеделие по член 3,ал.1 от ЗАЗ ( в същата или в следващи редакции)  няма правно значение за действието му , както прие-ма съдебната практика, част от която е Решение № 703 от 5.01.2011 г. по гр.д.№ 1060/2009 г. на ІV, го. на ВКС.                                                                                   Щом договорът за дарение е вписан на 4.07.2006 г., а договорът за аренда е вписан след повече от 9 години – на 8.12.2015 г. , последният е не-противопоставим на надарената – въззиваемата Т.Х., коопера-цията няма правно основание да държи имотите – ниви и дължи предаване на владението върху тях на собственика – въззиваемата Х.. Уважа-ването на ревандикационния иск е законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава обжалваното решение, като присъжда на въззиваемата сторените за въззивното производство разноски от платено възнагражде-ние за адвокат и доплатена държавна такса за първоинстанционното произ-водство в размер от 600 лева и 50 лева.                                                                                              Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД                                                                                     Р   Е   Ш   И    :

         ПОТВЪРЖДАВА  ИЗЦЯЛО решение № 32 от 19.03.2019 г. на Генералтошевския районен съд по гр.д.№ 573/2018 г.                                                       ОСЪЖДА Земеделска кооперация „ П.“ , град Генерал Тошево, кв. П. да заплати на  Т.Д.Х., ЕГН: ********** *** сумата от 650 ( шестстотин и петдесет ) лева, сторени по делото разноски. 

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването  му на страните .

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                       2.