РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. София, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110114015 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б.
Г. Т., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на дружеството следните суми – 199,52
лева за доставена за периода месец януари 2020 г. – месец април 2020 г. до
топлоснабден имот с адрес София, ул. „6-ти септември“, № 37, магазин 3,
топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2021 г. г., до
окончателното плащане; 28,90 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 03.03.2020 г. – 24.09.2021 г.; 3,98 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец януари 2020 г. - месец
февруари 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2021 г. г., до
окончателното плащане, и 0,60 лева – законна лихва за забава за плащане на
последната описана сума за периода 03.03.2020 г. – 24.09.2021 г. – вземания
по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 55837/2021
г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответника бил „клиент на
топлинна енергия“, тъй бил собственик на топлоснабдения имот, сключил
договор за доставка на енергия за стопански нужди и бил длъжен да заплаща
доставената до имота му топлинна енергия съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията
бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно
1
чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“
ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице –
помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответницата.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Б. Г. Т.,
чрез особения си представител, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Твърди се, че не е установено дали процесният магазин не се е
ползвал фактически от друго лице, както и че липсват доказателства за
количеството на доставената топлинна енергия, което прави невъзможно
установяването на претенцията. Прави се възражение за погасяване на
задълженията по давност, като се поддържа, че тя е 3-годишна. Иска се
отхвърляне на иска.
Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с
молба от 28.09.2023 г. (на лист 106 по делото) поддържа, че дяловото
разпределение за процесния период е извършено в съответствие с всички
действащи към този момент нормативни разпореди.
В съдебното заседание, проведено на 04.10.2023 г., ищецът моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
разноски. Представя списък на разноски. Ответницата Б. Т. чрез особения си
представител моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата
претенция.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представения на лист 19 – 20 от делото Нотариален акт №
******** г. на първия нотариус при Софийската нотариална служба С. Б. Г.,
М. Г. Г. и Б. Г. Г. са признати за собственици по наследство на по 1/3 идеални
части от магазин № 3, находящ се в гр. София, ул. „******** със застроена
площ от 22,16 кв.м., заедно със задна стая от 16 кв.м.
Съгласно представения на лист 21 – 22 от делото Нотариален акт №
****** г. на първия нотариус при Софийската нотариална служба
ответницата Б. Г. Г. е продала на С. Б. Г. своята 1/3 идеална част от магазин №
3, находящ се в гр. София, ул. „*********** със застроена площ от 22,16
кв.м., заедно със задна стая от 16 кв.м.
Съгласно представения по лист 23 – 26 от делото Нотариален акт №
*******, нот. дело № *****г. на нотариус Д. С.а за замяна на идеални части
2
от недвижими имоти, през 2012 г. С. Б. Г. е от трето по делото лице
придобила 2/9 идеални части от магазин № 3, находящ се в гр. София, ул.
„*********със застроена площ от 22,16 кв.м., заедно със задна стая от 16
кв.м.
Съгласно удостоверение за наследници на лист 15 по делото С. Б. Г. е
починала на *****. и е оставила за свои единствен наследник по закон Б. Г.
Т..
Съгласно представения на лист 17 от делото Договор № *********0 г.
ответницата Б. Г. Т. се е съгласила да купува от ищеца топлинна енергия за
стопански нужди за имот с адрес: гр. София, ул. „******, магазин № 3, като
имотът има абонатен номер № ******.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (на лист
110 – 112 от делото), прието в откритото заседание на 04.10.2023 г. (на лист
116 от делото), което съдът кредитира като логично и безпротиворечиво, за
периода 01.01.2020 г. – 30.04.2020 г. сградата на адрес: гр. София, ул. „6-ти
септември“ № 37 е била топлоснабдена, като ищецът ежемесечно е извършвал
отчети на общия топломер, който е търговски тип и е преминал метрологичен
контрол съгласно нормативните изисквания. Дяловото разпределение,
извършено от „Техем сървисис“ ЕООД, е в съответствие с нормативните
изисквания. След изготвяне на изравнителната сметка за отоплителен сезон
2019/2020 г. общо дължимата сума за имота за периода е в размер на 346,35
лева В заключение вещото лице посочва, че извършените измервания в
абонатната станция, начисленията по фактури, дяловото разпределение и
остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот са
извършени в съответствие с действащата нормативна уредба и актуалните
цени за процесния период.
Съгласно представения от третото лице – помагач на лист 108 по делото
главен отчет, за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е извършен отчет на
уредите в имота, като същият отчет носи подпис на Б. Г. Т., който не е
оспорен от ответницата.
Съгласно представените по делото общи условия на ищеца за доставка
на топлинна енергия за стопански нужди (на лист 35 – 46 от делото) цената на
ползваната за стопански нужди енергия се заплаща до 20-то число на месеца
след този на потребление (чл. 40, ал. 1), а измерването на енергията се
осъществява с уреди, предоставени, поддържани и отчитани от ищеца (чл.25,
ал. 2).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл.
150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия;
3
количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията;
доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа
на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на
уговорения падеж на задълженията: настъпване на уговорения падеж на
задълженията. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна
давност, искът се отхвърля, ако от падежа на някое задължение са изминали
повече от 3 години.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
небитови нужди се осъществява при сключен писмен договор и общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и приети от ДКЕВР.
В случая от представения на лист 17 по делото договор се установи, че
на 09.01.2020 г. между ищцовото дружество и ответницата е сключен договор
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния недвижим имот, представляващ магазин № 3 с адрес: гр. София,
ул. „*********. Възраженията на процесуалния представител на ответницата,
че по делото не е доказано наличието на облигационно правоотношение
между страните, съдът намира за неоснователно, доколкото по делото са
представени посочения договор и документ за главен отчет, от който е видно,
че към 2021 г. партидата на имота на ответницата в ищцовото дружество е
била на нейно име, като не са налице други доказателства, от които съдът да
направи извод, че към процесния период не е било налице облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между страните.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза (на гърба
на лист 111 от делото) след изготвяне на изравнителната сметка за
отоплителен сезон 2019/2020 г. общо дължимата сума за имота за топлинна
енергия за периода е в размер на 346,35 лева.
Неоснователно е възражението на ответницата за ползване на делото от
друго лице – по делото е представен неоспорен отчет, който носи подпис на
ответницата, с което последната признава извънсъдебно по реда на чл. 175
ГПК, че е ползвала топлинна енергия в своя полза, поради което тя носи
отговорност да плати консумираното.
По възражението на ответницата за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град
София, в сила от 10.08.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД и Тълкувателно
решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС плащанията за комунални услуги са
периодични такива и се погасяват с 3-годишна давност. Настоящото
производство е образувано за установяване на вземане по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, подадено на 28.09.2021 г. На основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
4
здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за периода от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. са спрели да текат давностните срокове, с които
се погасяват права на частноправни субекти, или давността е спряна за 68
дена. Предвид изложеното в конкретния случай няма вземания, които да са
погасени по давност, поради това, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2021 г., не е изтекъл
тригодишният срок от настъпване на падежа на всички задължения, като се
вземе предвид и спирането на давността за периода от 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г.
Предвид изложеното, искът за заплащане на главница за топлинна
енергия следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 199,52 лева.
По иска за присъждане на цена за услугата „дялово разпределение“:
Общите условия за доставка на топлинна енергия са приети от
ответницата със сключения на 09.01.2020 г. договор. В чл. 25, ал. 2 от общите
условия (на лист 38 от делото) е предвидено, че измерването на топлинна
енергия е задължение на ищцовото дружество.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установи, че в
сградата етажна собственост услугата „дялово разпределение“ е извършвана
от „Техем сървисис“ ЕООД, като в общите условия не съществуват клаузи за
заплащане на цената на услуга, извършвана от това дружество, пряко на
ищеца, както това е направено при общите условия за битови клиенти, поради
което няма основание за плащане на цена за услугата „дялово разпределение“
директно на ищеца. Предвид на това искът за заплащане на стойността на
услугата „дялово разпределение“ следва да бъде отхвърлен за пълния си
размер от 3,98 лева.
По иска за присъждане на законна лихва:
Искът за присъждане на законна лихва за забава (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) се
уважава, ако се установи, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото
задължението му е за заплащане на парични суми. Длъжникът изпада в забава
при две хипотези – в случай, че е определен срок за изпълнение на
задължението му (чл. 84, ал. 1 ЗЗД), или в случай, че е бил поканен да плати –
от датата на поканата (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
Съгласно чл. 40 от общите условия срокът за плащане е на 20-то число
на месеца, следващ този на доставката на топлинна енергия, т.е. ответницата е
изпаднала в забава от 20.02.2020 г. Изчислена по чл. 162 ГПК, съдът намира,
че се дължи лихва в размер на 28,90 лева за периода от 03.03.2020 г. до
12.03.2020 г. и от 21.05.2020 г. до 24.09.2021 г.
Поради изложеното, искът за заплащане на законна лихва за периода
03.03.2020 г. – 24.09.2021 г. в размер на 28,90 лева върху задълженията за
топлинна енергия за периода 01.01.2020 г. – 30.04.2020 г. следва да бъде
уважен изцяло.
Относно иска за лихва за забава върху цената на услугата „дялово
разпределение“:
Доколкото се отхвърля главният иск, се отхвърля и този за лихва за
5
забава.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от иска (98,03 %) съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Ищецът е доказал направени разноски за исковото производство за
държавна такса в размер на 175 лева, 300 лева депозит за особен
представител, 250 лева за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, или общо 825 лева, и в заповедното производство – 25 лева
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, или общо 75 лева.
От тези суми пропорционално за исковото производство следва да се
присъдят 808,75 лева и в заповедното 73,52 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение
на Б. Г. Т. , с ЕГН: **********, и адрес: С.***********, че дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление:
София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумите: 199,52 лева. (сто деветдесет и девет
лева и петдесет и две стотинки) – цена за доставена до имот с адрес: София,
ул. „*******“ № 37, магазин 3 (аб. № ******) топлинна енергия за периода
01.01.2020 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.09.2021 г. до
окончателното плащане; 28,90 лева (двадесет и осем лева и 90 ст.) – законна
лихва за забава за плащане на цената на доставената топлинна енергия за
периода 03.03.2020 г. до 12.03.2020 г. и от 21.05.2020 г. до 24.09.2021 г. –
задължения по Заповед за изпълнение №13596/30.09.2021 г. по частно
гражданско дело № 55837/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 28.
състав като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД
установителен иск за сумата от 3,98 лева (три лева и деветдесет и осем
стотинки) – цена за услугата „дялово разпределение“ за посочения по-горе
имот за периода 01.01.2020 г. – 29.02.2020 г., както и за сумата от 0,60 лева
(шестдесет стотинки) – законна лихва за забава за плащане на цената за
услугата „дялово разпределение“ за периода 03.03.2020 г. – 24.09.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Г. Т. , ЕГН: **********, с
адрес: гр. С., да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумите от: 808,75 лева
(осемстотин и осем лева и 75 ст.) – разноски в исковото производство, и 73,52
лева (седемдесет и три лева и 52 ст.) – разноски в заповедното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
6
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач –
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7