№ 145
гр. С., 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Мая П. Величкова
Галина Хр. Нейчева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
в присъствието на прокурора М. Р. Р.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20242200600360 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда № 56/01.04.2024г. по НОХД № 1691/2023г., С.ският районен
съд признал подсъдимия С. Ж. Г. за виновен в това, че на 03.06.2023г. в
младежки клуб в с.Ж.в., общ.С., извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото
– блъснал П.С.П. на 17 години от същото село с ръка и я съборил на дивана,
след което я затиснал с тялото си – престъпление по чл.325 ал.1 от НК и на
основание чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за
срок от една година, както и наказание обществено порицание, което да се
изпълни чрез поставяне на присъдата на информационното табло в кметството
на с.Ж.в. общ.С. за срок от един месец. Със същата присъда, съдът признал
подсъдимия за виновен в това, че на 03.06.2023г. в младежки клуб в с.Ж.в.,
общ.С., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст –
П.С.П. на 17 години от същото село чрез употреба на сила, като я притискал
към дивана, опипвал тялото й, половата област и седалището и се опитвал да я
1
целува по лицето – престъпление по чл.150 ал.1 и на основание чл.54 ал.1 от
НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца. На основание чл.23 ал.1 от НК, съдът определил на подс.Г. едно общо
наказание, а именно най-тежкото от двете наказания, а именно лишаване от
свобода за срок от две години и шест месеца, което да изтърпи при
първоначален общ режим, като е присъединил към така определеното общо
наказание, наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез
поставяне на присъдата на информационното табло в кметството на с.Ж.в.
общ.С. за срок от един месец. С присъдата съдът е осъдил подс.Г. да заплати в
полза на държавата по сметка на ОДМВР С. сумата 374.40 лева,
представляваща направени разноски по делото на ДП, както и да заплати в
полза на съдебната власт по сметка на СлРС сумата от 30 лева,
представляваща направени разноски на съдебното производство.
Присъда е обжалвана от адв.С. С. от АК С., защитник на подс. С. Ж. Г.,
като се счита наложеното наказание за несправедливо и неоснователно. Иска
се отмяна на първоинстанционната.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП
С. изрази становище, че атакуваната присъда е правилна, постановена при
спазване на материалния и процесуален закон. Счита, че е безспорно
установено авторството на двете деяния, като наложеното наказание е
правилно определено. Пледира за потвърждаване на присъдата като правилна.
Защитникът на подс.С. Г. счита, че наложеното наказание е неправилно и
незаконосъобразно. Защитата намира, че не е доказано подсъдимият да е
извършил блудствените действия, за които е обвинен, като единствено може
да му се наложи наказание за хулигански прояви. Посочва, че преди и по време
на извършване на процесните деяния, не е бил осъждан, поради което следва
да му се наложи условно наказание. Пледира за отмяна на присъдата като
неоснователна и незаконосъобразна. Алтернативно, ако съдът намери, да му
се наложи условно наказание.
В личната си защита подс.С. Г. съжалява за извършеното и се извинява.
В последната си дума иска да се отмени присъдата.
Настоящата въззивна жалба е подадена от защитника на подсъдимия,
който има право на такава жалба против постановената присъда, съгласно
чл.318 ал.6 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден
2
в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустима.
С.ският окръжен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата
инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени от
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от
НПК, направи извода, че въззивната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание на
подсъдимия, съдържаща се във въззивната жалба на защитника и устно
заявени в публичното заседание, извърши собствена преценка на
доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-
долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от
първостепенния съд, като същата не обосновава различни правни изводи
относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика, както и
участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно
всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
фактически констатации:
На 03.06.2023г. в с.Ж.в., общ.С., свидетелите В.К., Б.Г., Х.И., Л.Л.,
пострадалата П.П. и сестра й С.П., всички непълнолетни и приятели, се
събрали и около 18.30 часа отишли в сградата на бившия Младежки клуб в
селото. Помещението в сградата било голямо с приглушено електрическо
осветление, два дивана, малко фитнес уреди. Всички се разположили на
диваните. Шегували се помежду си, както редовно си прекарвали приятно
заедно. По същото време в помещението дошъл и подс.С. Г. по прякор „П.“.
Той бил от същото село, но никой от тях не поддържал отношения с него.
Подсъдимият Г. не бил поканен, но въпреки това се насочил към диваните.
Той бил видимо повлиян от алкохол, а в ръцете си държал пластмасова
бутилка с бира. В момент когато пострадалата П.П. била станала от дивана, за
да си вземе безалкохолно от масата, към нея се приближил подсъдимият и
безпричинно и неочаквано я блъснал с ръка. От силния удар пострадалата П.
не могла да запази равновесие и паднала по гръб на дивана. Тогава
подсъдимият Г., който е значително по-едър от 17 годишното момиче легнал с
цялото си тяло върху нея и я затиснал до степен на невъзможност тя да се
3
откопчи от него, въпреки че се опитвала да го отблъсне от себе си.
Подсъдимият направил това демонстративно без да се съобразява, че се
намира на публично място, както и с факта, че в помещението има и други
лица - свидетелите К., Г., И., Л. и сестрата на пострадалата, С.П.. Подсъдимият
не се съобразил присъствието на останалите лица като нападнал пострадалото
момиче, събаряйки го на дивана. Възползвал се от физическата й
беззащитност и повлиян от употребения алкохол не преустановил
непристойното си поведение, а освен това извършил и посегателство срещу
нейната телесна неприкосновеност и пол. Така, осъзнавайки своето физическо
надмощие и сила, подсъдимият притиснал силно момичето към дивана,
опитвал се против волята й и нейната съпротива да я целува по лицето и
устата, докато пострадалата стискала устните си и извъртала главата си
настрани, за да избегне физически контакт с него. Подсъдимият действал без
задръжки, със сексуална насоченост като целял възбуда и полово
удовлетворение без съвкупление, като опипвал тялото на притиснатото към
дивана момиче, което изпитвало неприязън и унижение от тези действия,
които ескалирали и в опипване в половата й област и седалището, макар и
през дрехите й. В крайна сметка пострадалата успяла да се развика и да го
отблъсне, като в този момент някои от момчетата тръгнали към него. Едва
тогава, подсъдимият я оставил и избягал навън от помещението. Свидетелите
Б.Г. и В.К. го последвали, но той успял да се укрие. По-късно подсъдимият
бил установен от служителите на реда, посетили местопроизшествието.
По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза, от
заключението на която е видно, че подсъдимият С. Г. страда от алкохолна
зависимост, като към момента на деянието се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване, в което бил опасен за околните и за
обществото. Установено е, че подсъдимият е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи своите постъпки.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и своя собствена оценка на всички гласни,
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, събрани на
досъдебното и в съдебните производства при стриктно спазване изискванията
на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа
обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на
първоинстанционното решение. Направената от въззивният състав преценка
4
на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата
инстанция.
Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата
обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и надлежно
приобщени в първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в
настоящия процес от гласните доказателства – показанията на свидетелите
П.П., В.К., С.П., Б.Г., Х.И., Л.Л., Н. И. и Е.Ж., частично от обясненията на
подс.С. Г., писмените доказателства – характеристична справка, декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост,
заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния,
според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници
установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни
инстанции фактическа обстановка по спора. Релевантните за решаване на
делото обстоятелства – времето, мястото, начина и механизма на извършване
на деянията, извършените непристойни действия, нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както и извършените
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на пострадалата П.П., са категорично установени в хода на
разследването, както и при проведеното първоинстанционно съдебно
следствие, чрез способите и по реда на НПК. Съображенията, които
първостепенният съд е изложил относно доказаността на посочените
обстоятелства и средствата за установяването им са достатъчни,
последователни и юридически издържани, те позволяват на страните и на
горната инстанция да проследят формирането на вътрешното убеждение на
решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от НПК. При
спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка на
доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
които се споделят от настоящата инстанция. Същата намира за обективен,
всестранен и прецизен направения от първата инстанция анализ на
доказателствените материали и възприема напълно дадената оценка за тяхната
годност и достоверност.
5
Двете съдебни инстанции се довериха на показанията на свид.П.П.,
пострадала, относно авторството на деянието, чиито показания са ясни,
логични, безпротиворечиви, логични и кореспондират с показанията на
свидетелите, присъствали по време на процесните деяния, а именно
показанията на свидетелите В.К., С.П., Б.Г., Х.И., Л.Л.. Показанията на
последните свидетели са взаимодопълващи се, ясни, последователни и
настоящата съдебна инстанция, както и първоинстанционната, им се довери
напълно. Всеки от свидетелите е възприел и се е възмутил от непристойните
действия на подсъдимия, които грубо са нарушили обществения ред и то на
публично място, какъвто е Младежкия клуб в с.Ж.в.. Подсъдимият съзнавал,
че в клуба има и други младежи, но не се е съобразил с присъствието им и
нападнал пострадалото момиче. Подсъдимият съзнавал физическото си
надмощие и сила над пострадалата, поради което силно я притиснал към
дивана, лягайки върху нея, като се опитвал против волята й да я целува по
лицето и устата, а тя стискала устни и извъртала глава настрани, за да избегне
физически контакт с него. Тези действия на подсъдимия били без задръжки и
със сексуална насоченост, като целял възбуда и полово удовлетворение без
съвкупление. Подсъдимият опипвал тялото на пострадалата в половата област
и в областта на задните части през дрехите й, от което постр.П.П. изпитвала
неприязън и унижение. Пострадалото момиче нямало възможност физически
да се справи с това нападение и да го отблъсне, което довело до изблик на
сълзи и викове от нейна страна. Всички тези действия на подсъдимия се
установяват еднозначно и категорично от взаимодопълващите се,
кореспондиращи помежду си показания на пострадалата и младежите,
намиращи се в клуба. В тази връзка е неоснователно наведеното от защитата,
че в стаята е било тъмно и не може да бъде доказано, че подсъдимият е
извършил блудствените действия спрямо пострадалата. Действително,
свидетелите, присъствали в клуба заявяват, че не е имало осветление, но са си
светили с фенерчетата от телефоните си, както е имало светлина и от
уличното осветление. Още повече, че всички деца са се намирали на много
близко разстояние, не по-голямо от 2 метра, а някои непосредствено до
пострадалата. Блудствените действия, подсъдимият е извършил за съвсем
кратко време. Преустановил ги е в резултат на съпротивата на пострадалата и
намесата на момчета, намиращи се в клуба, а именно свидетелите Л.Л., Х.И.,
Б.Г.. Поведението на подс.Г. е било продиктувано и от състоянието, в което се
6
е намирал към момента, а именно обикновено алкохолно опиване, безспорно
установено от заключението по изготвената съдебно-психиатрична
експертиза. При това положение, състоянието на подс.Г. го прави опасен за
околните и за обществото, но е разбирал свойството и значението на деянието
и да ръководи постъпките си.
Няма съмнение и относно обстоятелството с какво е била облечена
пострадалата. На процесната дата постр.П.П. е била облечена с анцуг, което се
потвърждава от показанията на всички младежи, намиращи се в клуба. Няма
разминаване и в показанията на свид.Х.И., както твърди защитата в
пледоарията си. В показанията си в хода на съдебното следствие свид.И. в
разпита си от 11.03.2024г. посочва, че подсъдимият „бърка под полата или под
гащите“ на пострадалата, но показанията му, дадени на ДП, са прочетени по
реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.1 от НПК, които свидетелят е потвърдил. В тези
показания, дадени на 03.08.2023г., няколко месеца след деянията, се съдържат
верни твърдения относно сочените обстоятелства. В тях свидетелят посочва,
че подсъдимият е „опипвал“ пострадалата „през дрехите“. Поради това
наведеното от защитата, че свид.Х.И. твърди, че пострадалата е била с пола, не
отговаря на истината и на безспорно установените факти по делото.
Наведеното от защитата, че свид.Б.Г. не е видял подсъдимият да ляга
върху пострадалата, също не кореспондира с категорично установеното по
делото и събраните доказателства. Свидетелят Б.Г. в разпита си по време на
съдебното следствие, при което са прочетени показанията му, дадени на ДП,
по реда на чл.281 ал.5, вр.ал.1 т.1 от НПК и които са потвърдени от него, не
излага подобни твърдения, а е видял, че подсъдимият „с тялото си беше легнал
върху тялото на Петя и прави опити да я целува в устата“. Предвид това,
наведеното от защитата е неоснователно и не кореспондира със събраните
доказателства по делото.
Като извод, настоящата инстанция намира, че районният съд подробно е
обсъдил цялата събрана доказателствена съвкупност, обсъдил е поотделно и
съпоставени помежду си всички доказателства. Правилно е дал вяра на
показанията на свидетелите – П.П., С.П., В.К., Б.Г., Х.И. и Л.Л., подробно
изложени в мотивите, към които се присъединява и въззивната инстанция,
което се допълва и взаимодейства и със заключението на съдебно-
психиатричната експертиза. Показанията на посочените свидетели се
7
допълват частично и от обясненията на подсъдимия относно мястото на
извършване на деянията, присъствието на подсъдимия в клуба, обстановката в
клуба, но в останалата си част остават изолирани в процеса и са защитна
позиция на подсъдимия.
Въз основа на гореизложената и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният съд, че подс.С. Г. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325 ал.1от НК,
защото на 03.06.2023г. в младежки клуб в с.Ж.в., общ.С., извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото – блъснал П.С.П. на 17 години от същото
село с ръка и я съборил на дивана, след което я затиснал с тялото си, както и
състава на чл.150 ал.1 от НК, за това, че на 03.06.2023г. в младежки клуб в
с.Ж.в., общ.С., извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна
възраст – П.С.П. на 17 години от същото село чрез употреба на сила, като я
притискал към дивана, опипвал тялото й, половата област и седалището и се
опитвал да я целува по лицето.
Освен категорично установените обективни признаци на разгледаните
деяния, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице и
субективния елемент на престъплението по чл.325 ал.1от НК и по чл.150 ал.1
от НК, а именно пряк умисъл. Изследвайки умисъла на подс.Г., трябва да се
отбележи константната съдебна практика, според която за субективната
страна на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни
действия и прояви на дееца, предшестващи настъпилите общественоопасни
последици, а не от неговите последващи обяснения за намеренията му и
собствената му интерпретация на протеклите събития. Всички данни по
делото категорично установяват, че подсъдимият, с оглед на неговата възраст,
физическо и психическо развитие, степен на образование, социален опит,
както и поведението му и характера на действията му, добре е разбирал, че
извършва нещо непозволено от закона спрямо пострадалата с цел да възбуди и
удовлетвори половото си желание без съвкупление, като я притиснал към
дивана, лягайки върху нея и трудността тя да се освободи от това притискане
му е позволило да осъществи своите действия на полово удовлетворение без
съвкупление, поради което е искал настъпването на последиците от деянието.
8
С тези действия подсъдимият е извършил и другото деяние по чл.325 ал.1 от
НК, тъй като се е намирал на публично място, осъзнавал е това, както и факта,
че в клуба присъстват и други лица, а именно свидетелите Г., К., Л., И. и С.П.,
но не се съобразил с присъствието на тези лица и нападнал пострадалата П.П.,
събаряйки я на дивана в момента, в който тя се е опитвала да си вземе
безалкохолно от масата пред дивана. С други думи, подсъдимият е съзнавал,
че не следва да употребява сила спрямо пострадалата П., като я блъска и ляга
върху нея, притиска я към дивана и опипва тялото й в половата област и
седалището, също и да се опитва да я целува по лицето, при което тя се е
съпротивлявала. Подсъдимият съзнавал, че с тези си действия извършва
непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват
явно неуважение към обществото, в частност спрямо присъстващите младежи
в клуба, всички възмутени от действията на подсъдимия. По този начин
подс.С. Г. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е
и е искал настъпването на общественоопасните последици от тях.
Съобразявайки гореизложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е правилна и законосъобразна. Същата е постановена в пълно
съответствие с разпоредбите на чл.325 ал.1от НК и по чл.150 ал.1 от НК.
Изпълнени са предписанията на тази законова норма за ангажиране
наказателната отговорност на подсъдимия за коментираните престъпления с
цитираната правна характеристика и липсват предпоставките, визирани в
чл.304 от НПК за оправдаването му по този текст от закона, в каквато връзка
са неоснователни наведените доводи от защитата на подсъдимия.
При определянето на наказанието, което да наложи на подсъдимия,
районният съд е съобразил най-напред предвиденото в специалната част на
НК за престъпленията по чл.325 ал.1от НК и по чл.150 ал.1 от НК наказания, а
именно за деянието по чл.325 ал.1 от НК - до две години лишаване от свобода
или пробация, както и с обществено порицание и за деянието по чл.150 ал.1 от
НК – от две до осем години лишаване от свобода. Правилно наказанията са
наложени при условията на чл.54 ал.1 от НК, като са отчетени смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало към
момента на извършване на деянията, а като отегчаващо е отчетено лошите му
характеристични данни. Настоящата инстанция намира, че следва да се
прибави към отегчаващите и крехката възраст на пострадалата, която е била
непълнолетна към момента на извършване на деянието – на 17 години и
9
действията на подсъдимия са й повлияли изключително негативно. По този
начин районният съд правилно е определил наказание за извършеното деяние
по чл.150 ал.1 от НК в размер на две години и шест месеца лишаване от
свобода, което е към минималния размер, предвиден за това престъпление. За
извършеното престъпление по чл.325 ал.1 от НК, правилно първата инстанция
е преценила и е наложила наказание лишаване от свобода, а не алтернативно
предвиденото наказание пробация, като освен посочените от районния съд
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, въззивната инстанция съобрази и
немалкия брой на лицата, които са възмутени от непристойните действия на
подсъдимия, както и факта, че всички са били непълнолетни към момента на
деянието и действията на подсъдимия повлияват отрицателно на тяхното
развитие. Правилно СлРС е наложил наказанието лишаване от свобода в
размер на една година, което е под предвидения среден размер за това
престъпление, както и правилно е наложил кумулативно предвиденото
наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез поставяне на
присъдата на информационното табло в кметството на с.Ж.в. общ.С. за срок от
един месец. Правилно, на основание чл.23 ал.1 от НК, съдът определил на
подс.Г. едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете наказания -
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Въззивният съд
намира, че първоинстанционната инстанция правилно е определила
подсъдимият да изтърпи наложеното наказание при първоначален общ режим,
съобразно разпоредбата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Настоящият съдебен
състав намира, че СлРС правилно е наложил ефективно наказание на
подсъдимия, което е необходимо за постигане на целите на наказанието по
чл.36 от НК и най-вече необходимостта от поправяне и превъзпитание на
подсъдимия, независимо, че същият е бил неосъждан към момента на
извършване на деянията. Въззивната инстанция отчете и обстоятелството, че
подсъдимият е проявил изключителна дързост, като е извършил действията
спрямо пострадалата в присъствието на нейните приятели, на място, където
младежите са се забавлявали, както и факта на последващото поведение на
подсъдимия, който е избягал от мястото на извършване на деянието и е търсен
и установен от органите на реда. В този смисъл искането на защитата на
подсъдимия за приложение на института на условното осъждане при
определяне на наказанието му, е неоснователно, а и няма изложени аргументи
в тази насока, освен чистото му съдебно минало, което е отчетено при
10
определяне на наказанието от първата инстанция. Правилно районният съд е
присъединил към така определеното общо наказание, наказанието обществено
порицание, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на
информационното табло в кметството на с.Ж.в. общ.С. за срок от един месец.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че наложеното от първата
инстанция наказание отговаря на критерия за справедливост по чл.348 ал.5 от
НПК, като липсват основания за намаляването му. Въззивната инстанция
счита, че не е налице явно несъответствие на наложеното наказание с
обществената опасност на извършеното и с личната на подсъдимия, както и че
с наложеното наказание ще се изпълнят целите по чл.36 от НК, поради което
няма основание за намаляването му.
Искането за оправдаване на подсъдимия е неоснователно, поради
категорична доказаност на деянието, извършено от подсъдимия С. Г..
Наложеното наказание на подсъдимия, следва да остане в определения от
първата инстанция вид и размер, предвид това, че се постигнат в най-пълна
степен целите на индивидуалната и обща превенция.
Правилно, с оглед осъждането на подсъдимия по повдигнатото
обвинение, на основание чл.189 ал.3 от НПК, в негова тежест са възложени
направените деловодните разноски, като направените на досъдебното
производство разноски в размер на 374.40 лева, подсъдимият да заплати по
сметка на ОДМВР С. в полза на държавата и направените в съдебното
производство разноски в размер на 30 лева - по сметка на Районен съд С. в
полза на съдебната власт.
След извършената проверка на атакуваната присъда, настоящата
инстанция не намери допуснати съществени нарушения на процесуални
правила. Изводите на решаващия съд са направени след цялостен, задълбочен
и правилен анализ на събраните доказателства, правилно е приложен и
материалния закон, а наложеното наказание не е прекомерно тежко за
извършеното и неговия автор. Присъдата е законосъобразна, обоснована и
правилна, а подадената от подсъдимия и защитата му въззивна жалба е
неоснователна и не може да доведе до претендираните с нея правни
последици.
В заключение, въззивният съд направи извод, че първоинстанционната
присъда е законосъобразна, правилна и обоснована, а наложеното наказание е
11
справедливо определено, като присъдата е постановена при пълнота на
доказателствата и без процесуални нарушения, поради което тя не страда от
такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат отменяване или
изменяване на съдебния акт. Поради това и на основание чл.334 т.6, вр.чл.338
от НПК, въззивният съд следва да потвърди атакуваната присъда.
Ето защо и ръководен от изложените съображения, С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 56/01.04.2024г. по НОХД № 1691/2023г. по
описа на С.ски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12