№ 15755
гр. София, 20.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20241110177274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен e иск с правно основание чл. 108от ЗС. Ищците твърдят, че по
силата на съдебна делба, извършена между наследниците на И.С. по гр. д.
№447/1940 г. на Околийския съд, техният наследодател Д. И. С. получил в дял
VIII и V и в изключителна собственост следния недвижим имот: нива в
землището на с. Б. м. Т.р., с площ от 3,5 дка, при съседи: П.Д., н-ци на Т. М., В.
С., дол. При образуване на ТКЗС той внесъл притежаваните от него земеделски
земи, вкл. гореописания имот. След влизане в сила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ
ищците подали в Поземлена комисия- Б. заявление за възстановяване на правото
им на собственост върху притежаваните от наследодателя им земеделски земи,.
включително върху нива от 3,5 дка, м. Т.р.. С решение №1490/05.06.2015 г. на
ОСЗ Овча купел, ведно със скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, им
било признато правото на собственост върху нива от 4672 дка в землището на с.
Б. м. Т.р., имот №2256, к. л. А-2-9-Б и А-2-9-Г от помощен план на гр. Б. и
възстановено право на собственост върху нива с площ от 3903 кв. м. в м. Т.р.,
представляващ имот №2256, к. л. А-2-9-Б и А-9-2-Г по помощния план на гр. Б.
при съседи: П.Д., н-ци Т. М., В. С.. Със същото им било отказано
възстановяване право на собственост върху 0.724 дка, поради извършено
строителство. След уточнения ищците се позовават на решение 1490/05.06.2015
г. в същия смисъл. Ищците поддържат, че имотът им попада в границите на
урбанизирана територия, като след включването му в регулация част от него
попадал в кв. 32 в имот идентификатор ***********-850 кв. м. Поддържат, че
ответницата владее ПИ с идентификатор *********** с площ от 960 кв. м., част
който са 850 кв. м. тяхна собственост, без правно основание. Молят да бъде
признато за установено, че ищците са собственици на имот с площ от 850 кв. м.,
реална част от нива с площ 1373 кв. м., м. Т.р., представляваща част от имот
2256, к. л. А-2-9-Б и А-9-2-Г по помощния план на гр. Б. при съседи на целия
имот: П.Д., н-ци Т. М., В. С., а площта на реалната част, която владее
ответницата 850 кв. м. при граници: ПИ с идентификатор **********; ПИ с
идентификатор *************; улица; ПИ с идентификатор ************.,
1
както и да бъде осъдена ответницата да им предаде владението на така описания
недвижим имот при квоти, посочени в молба-уточнение от 20.05.2025 г. – 24/72
ид.ч. за А. Д. П., 12/72 ид.ч. - В. Н. Д., 15/72 ид.ч. - М. Й. И., 9/72 ид. ч. - К. Г. И.,
по 12/72 ид.ч. и. за Д. А. Д. и Н. И. Д., като наследници по закон на мястото на
починалия в хода на процеса И. Н. Д..
Ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че решението на ОСЗ „Овча
Купел“ й е непротивопоставимо, тъй като е нищожно и незаконосъобразно при
аргументи, подробно развити в отговора на исковата молба. Прави възражение за
придобиване на имота по давност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С Решение №5660/18.10.2024 г. по в. гр. дело №1930/2024 г. по описа на
СГС е обезсилено решение по гр. дело №34809/2020 г. по описа на СРС и делото
върнато за ново разглеждане поради настъпилата в хода на процеса и преди
приключване на устни състезания смърт на ищеца И. Н. Д., с указания
производството да продължи процесуалните действия, считано от настъпването
ех lege на това обстоятелство с участието на процесуалните правоприемници.
Не се спори, а и от удостоверение за наследници от 17.10.2019 г. на Д. И.
С., се установява, че ищците са негови наследници по закон. Присъединена е в
цялост е реституционна преписка по заявление №01967/20.02.1992 г., по която е
постановено Решение №5153/21.01.2004 г. на ОСЗГ „Овча купел“, съгласно което
се признава правото на собственост на наследниците на Д. И. С. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот – нива от 4,627 дка в землището
на гр. Б. в м. „Т.р.“, имот №2256, кад. л. №А-2-9-Б и А-9-2Г по помощен план на
гр. Б. и възстановява правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на имот – нива от 3,931 дка.
С Решение от 20.07.2006 г. по гр. дело №8726/2005 г. по описа на СРС,
влязло в законна сила на 16.08.2012 г., съдът отхвърля предявения от ищците
срещу ответницата за същия имот иск за собственост, чието основание е
Решение №5153/21.01.2004 г. на ОСЗГ „Овча купел“, по причина, че решението
на ОСЗГ е нищожно.
С Решение от 03.06.2013 г. по адм. д. №49657/2012 г. по описа на СРС,
влязло в законна сила на 05.09.2013 г., е обявено за нищожно Решение
№5153/21.01.2004 г. на ОСЗГ „Овча купел“.
С ново Решение №1490/05.06.2015 г. ОСЗ „Овча купел“-София признава
правото на собственост на наследниците на Д. И. С. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на имот – нива от 4,627 дка в землището
на гр. Б. в м. „Т.р.“, имот №2256, кад. л. №А-2-9-Б и А-9-2Г по помощен план на
гр. Б. и възстановява правото на собственост на наследниците на Д. И. С. в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на имот – нива от 3,903 дка,
при границ/съседи– П.Д., наследници на Т. М. и В. С.; с вписана забележка, че
решението се издава въз основа на скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ №АГ-9400-
624/18.05.2015 г. и удостоверение по чл. 13, ал. 5от ППЗСПЗЗ №АГ-9400-
624/18.05.2015 г., одобрени със Заповед №РД 50-1/09.01.2015 г. по чл. 11, ал. 4 на
кмета на р-н Б..
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по Закон
за реда по прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти №187, том
XXVI, дело №4647/1961 г. на I Нотариус се установява, че ТКЗС „Д. Благоев“
продава на ИвА. Х. С. празно дворно място от 1200 кв.м, представляващо по
проекторегулация парцел XII 2256 от кв. 32 по плана на с. Б.- вилна зона.
2
От Нотариален акт за продажба на недвижим имот №154, дело
№15959/11.12.1991 г. се установява, че ИвА. Х. С. и съпруга й Д.А.С. продават
на дъщеря им- отв. П. Д. А. празно дворно място от 906 кв. м,находящо се във
в.з. на Б. парцел VI за имот 1110 от кв. 32, понастоящем Поземлен имот с
идентификатор *********** по КК и КР на гр. Б. одобрени със Заповед РД-18-
13/17.01.2012 г. на ИД АГКК.
От заключение на съдебно-техническа експертиза, преценено от съда по
реда на чл. 202 от ГПК, се изяснява, че липсва идентичност на имотите, внос в
ТКЗС и процесния, който е част от пл. №2256. Tова дава основание на съда да
приеме, че индивидуализацията на имота по решението като самостоятелна
единица извършена по помощния план на гр. Б. не е вярна, но установяването
на евентуални непълноти и грешки в помощния план е предмет на
установителен иск по § 4к, ал. 8, т. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, уважаването на който е
основание за изменение на плана.
По силата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ давност върху имоти в обхвата на
закона започва да тече от 22.11.1997 г., а ако реституцията не е приключила към
тази дата – от момента на възстановяване на собствеността. Разпоредбата брани
правата на лицата, които са заявили претенциите си за възстановяване на
собствеността и до приключване на реституционното производство не
съществува възможност тези права да бъдат отречени посредством възражение
за придобивна давност. В тази връзка възражението за изтекла придобивна
давност на ответницата съдът счита за основателно.
Давност не тече срещу този, който не може да защити правата си.
Началният момент, от който упражняваното давностно владение може да породи
правни последици, се свързва с момента на възстановяването на собствеността с
Решение №5153 от 21.01.2004 г. на ОСЗГ „Овча купел“ и изтича на 21.01.2014 г.,
вкл. при условията на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Следва да се отчете, че собствеността
не се придобива докато владелецът не се позове на придобивна давност, но при
позоваване правните последици на давността се зачитат към момента на
изтичане на законовия срок – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Този срок не е
спиран и не е прекъсван, както и не е налице законова пречка за придобиване на
собствеността по давност. Давностният срок се прекъсва в изрично посочените в
закона случаи - по арг. от чл. 84 от ЗС, вр.чл. 116 от ЗЗД, арг. от чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ и ТР №10/2012 г. на ВКС. Давност се прекъсва, респ. спира, с
предявяване на иск срещу лицето, което се позовава на изтеклата в негова полза
придобивна давност, но ако искът не бъде уважен, давността не се смята
прекъсната – чл. 116, б. б от ЗЗД. Поради това първоначално воденото от ищците
гр. дело №8726/2005 г. по описа на СРС,с оглед изхода на спора, не прекъсва
давностния срок. Събраните гласни доказателства, преценени от съда по реда на
чл. 172 от ГПК, установяват, че ответницата, в т.ч. неините праводатели, са
установили фактическа власт върху спорния имот при закупуването му от ТКЗС,
а за релевантния период 2004-2014 г. съседите на имота са виждали само
ответницата и неините родители да се грижат за имота, нещо повече, страните не
спорят, че по време на производството по гр. дело №8726/2005 г., СРС, е бил в
неино държане и тя е противопоставила намерението да свои имота. То е
непрекъснато, самостоятелно, спокойно и явно. Не е установено по скрит начин
и е доведено до знанието на този, който е имал претенции спрямо вещта.
Владението е фактическо въздействие по отношение на вещите с два елемента, с
отпадането на всеки елемент поотделно или на двата заедно владението се
загубва. Веднъж придобито, владението продължава докато не се изгуби, а за да
се изгуби, трябва да се извършат обратни действия на тези по придобиването. За
да се приеме, че владението е загубено, нужно е трайно владелецът да е лишен
от възможността да упражнява фактическа власт, което не се установи от страна
на ищците. Съдът приема, че с обявяване на нищожността на първото
3
реституционно решение не се заличава изтеклия давностен срок в полза на
ответницата и такъв не се счита, че започва да тече от постановяване на второто
решение на ОСЗГ, както по аргумент, че се заличава с обратна сила изтеклата
вече давност само в изрично предвидените в закон случаи, така и по причина, че
владелецът не е могъл да предположи, че впоследствие правата на ищците ще
бъдат отречени. Ето защо съдът намира, че предявените искове по чл. 108 от ЗС
за неоснователни.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците
трябва да заплатят на ответницата сторените съдебни разноски за правна помощ.
Ищцовата страна навежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на
платените 2500 лв. за въззивно гр.д. №1930/2024 г. СГС. Съдът, като взе предвид
защитавания материален интерес, очакваните процесуални действия, които е
било необходимо адвокатът да извърши, с оглед на фактическата и правна
сложност на спора, приема, че разноската за следва да бъде намалена до размер
на сумата 1700 лв., а общо се присъдят съдебни разноски на ответника – сумата
2200 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. П., с ЕГН:**********, В. Н. Д., с
ЕГН:**********, М. Й. И., с ЕГН:**********, К. Г. И., с ЕГН:**********, Д. А.
Д., с ЕГН:**********, и Н. И. Д., с ЕГН:**********, като наследници по закон
на починалия в хода на процеса на 01.05.2021 г. И. Н. Д., с ЕГН:**********,
срещу П. Д. А., с ЕГН:********, иск по чл. 108 от ЗС за признаване правото на
собственост, при квоти 24/72 ид.ч. за А. Д. П., 12/72 ид.ч. - В. Н. Д., 15/72 ид.ч. -
М. Й. И., 9/72 ид. ч. - К. Г. И., по 12/72 ид.ч. и. за Д. А. Д. и Н. И. Д., като
наследници по закон на мястото на починалия в хода на процеса И. Н. Д., върху
реална част с площ от 850,00 кв. м от Поземлен имот с идентификатор
*********** по КК и КР на гр. Б. одобрени със Заповед РД-18-13/17.01.2012 г. на
ИД АГКК, и осъждане да предаде владението на Поземлен имот с
идентификатор *********** по КК и КР на гр. Б. с площ от 960 кв. м, при
съседи: ПИ с идентификатор **********; ПИ с идентификатор *************;
улица; ПИ с идентификатор ************.
ОСЪЖДА А. Д. П., с ЕГН:**********, В. Н. Д., с ЕГН:**********, М. Й.
И., с ЕГН:**********, К. Г. И., с ЕГН:**********, Д. А. Д., с ЕГН:**********, и
Н. И. Д., с ЕГН:**********, като наследници по закон на починалия в хода на
процеса на 01.05.2021 г. И. Н. Д., с ЕГН:**********, да заплатят на П. Д. А., с
ЕГН:********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 2200,00 лева – съдебни
разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4