Р Е Ш
Е Н И Е
за поправка на очевидна
фактическа грешка
гр.
А., 11.01.2017 г.
Районен съд – А., в закрито заседание, на единадесети
януари две хиляди и осемнадесета година, като разгледа гр. дело № 407 по описа на съда за 2017 г., докладвано от Таня Спасова - районен съдия, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молбата на ИЩЕЦА О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.К., с адрес ***,
пл. *** ***, срещу ОТВЕТНИЦИТЕ Р.Д.А. и М.К.А.,***.
Съдът е постановил решение № 193 от
16.11.2017 г., като в десетия (предпоследен) абзац на ДИСПОЗИТИВА на решението
е посочил, че осъжда Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А. с ЕГН **********,***, да
заплатят на О.Х.Т. с ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски от 650, 67
лева съобразно отхвърлената и прекратена част от исковите претенции.
Същевременно видно е от последния абзац на МОТИВИТЕ на
решението, че съдът се е произнесъл „по отношение на разноските”, като е приел
следното: На
основание чл.78, ал.1 от ГПК съобразно уважената част от исковите претенции
ответниците дължат на ищеца 436, 90 лева от общо направените по делото разноски
от 1310, 80 лева (200, 80 лева за държавна такса, 900 лева за адвокатско
възнаграждение и 210 лева за възнаграждение за вещо лице), а на основание
чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК съобразно отхвърлената и прекратената част от
исковите претенции ищецът дължи на ответниците 650, 67 лева от общо направените
по делото разноски от 1 150 лева (800 лева за адвокатско възнаграждение и
350 лева за възнаграждение на вещо лице).
С оглед изложеното касае се до очевидна фактическа
грешка – формираната в МОТИВИТЕ на съда воля относно разноските, които ищецът
дължи на ответниците, е погрешно отразена в ДИСПОЗИТИВА на решението – вместо
да осъди ищецът О.Х.Т. да заплати разноските на ответниците Р.Д.А. и М.К.А. в
съответствие с вече формираната в мотивите воля, съдът погрешно е посочил в
диспозитива, че осъжда ответниците Р.Д.А. и М.К.А. да ги заплатят на ищеца О.Х.Т..
В тази връзка и по повод молба на ответната страна по чл.247, ал.1 от ГПК за
поправка на явна (очевидна) фактическа грешка, съдът е изпратил на ищцовата
страна молбата с указание за писмен отговор в едноседмичен срок. Съобщението е
връчено, като в едноседмичен срок от ищцовата страна не е постъпил отговор.
Не
се налага призоваването на страните в съдебно заседание, поради което и съдът
следва да пристъпи към поправката в закрито заседание чрез постановяване на
решение за поправка на очевидна фактическа грешка.
Следва
да се посочи, че се касае до типична хипотеза на очевидна фактическа грешка по
чл.247 от ГПК, а не до допълване или изменение в частта относно разноските по
чл.248 от ГПК, доколкото съдът се е произнесъл по тях и никоя от страните не е
поискала тяхното изменение по размер, а само точното отразяване в диспозитива
на решението на вече формираната в мотивите воля на съда относно разноските.
С оглед горното и на
основание чл.247 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА
поправка на явна фактическа грешка на
решение № 193 от 16.11.2017 г., постановено по горецитираното гр. дело №
407/2017 г. на РС-А., като десетият
(предпоследен) абзац от диспозитива на решението, в който волята на съда е
погрешно отразена със следното съдържание: „Осъжда Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А.
с ЕГН **********,***, да заплатят на О.Х.Т.
с ЕГН ********** ***, съдебно деловодни разноски от 650, 67 лева съобразно отхвърлената
и прекратена част от исковите претенции”, СЕ
ЧЕТЕ ПРАВИЛНО, КАКТО СЛЕДВА:
„ОСЪЖДА О.Х.Т.
с ЕГН ********** *** да заплати на Р.Д.А. с ЕГН ********** и М.К.А. с ЕГН **********,***,
съдебно деловодни разноски от 650, 67 лева съобразно отхвърлената и прекратена
част от исковите претенции.”
Настоящото решение за поправка е неразделна част от решение
№ 193 от 16.11.2017 г., постановено по настоящото дело и може да се обжалва по
реда, по който подлежи на обжалване решението – с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия............................