Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 30.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2399 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от от ”С.К.” АД-гр. *** с ЕИК ***против И.С.И. с ЕГН **********, в която се твърди, че на 09.01.2008г. бил сключен Договор
за потребителски кредит № *** между ***, в качеството на кредитор и И.С.И., в
качеството на кредитополучател, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя сума в размер на 10000 за текущи нужди, като отпуснатата от
кредитора сума била предоставена по банкова сметка, ***. 2 на договора и
усвоена от длъжника. Излага се, че предоставената по договора сума се
олихвявала с лихвен процент, подробно описан в чл. 3 на същия. С подписването
на договора ответникът се задължил да погасява задълженията си към кредитора
ежемесечно на 10-то число на съответния месец чрез анюитетни вноски, всяка от
които в размер на 157,98 лв. Договорът бил сключен за срок от 120 месеца, с
краен срок за погасяване на всички задължения - 10.01.2018 г. Твърди се, че
след усвояване на кредита кредитополучателят не изпълнил поетите договорни
задължения към *** (с предишно наименование ***, като останало непогасено
задължение по кредита в размер на 11620,74 лв., от които: 9693,20 лв. -
главница и 1927,54 лв. - договорна лихва. Задълженията, произтичащи от договора
станали изцяло изискуеми с изтичането на срока на същия - на 10.01.2018 г. Сочи
се, че на 18.10.2013 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия)
между *** (с предишно наименование ***, ЕИК ***и ***, от една страна като
цеденти, и ***, от друга като цесионер. По силата на договора цедентите
прехвърлили свои вземания към цесионера, сред които и вземането на *** срещу И.С.И.,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от 09.01.2008 г., съгласно
Приложение №1 към Договор за прехвърляне на вземания от 18.10.2013 г. До
длъжникът било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия.
Твърди се още, че на 30.11.2017 г. бил сключен Договор за прехвърляне на
вземания (цесия) между ***, като цедент, и „С.К.“ АД, ЕИК ***, като цесионер.
По силата на договора дружеството-цедент прехвърлило свои вземания на
дружеството-цесионер, сред които и вземането си срещу И.С.И., произтичащо от
Договор за потребителски кредит № *** от 09.01.2008 г., съгласно Приложение №1
към Договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2017 г. До длъжникът било
изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия, съгласно
императивните разпоредби на чл. 99 от ЗЗД. В случай, че това уведомяване не се
приемело за редовно, то следвало да се счете съобщена цесията с връчване на
исковата молба и приложенията към нея. Излага се, че поради неизпълнение на
задълженията на ответника и спрямо новия кредитор и ищец в настоящото производство,
същия претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по
образуваното ч.гр.д.№***по описа на ПлРС била издадена Заповед за изпълнение,
но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за
предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира и правния интерес на
ищеца да предяви установителен иск за съществуване на процесните вземания.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата
9693,20 лв. – главница и сумата от 1000лв. – неплатена договорна лихва.
С допълнителна молба от 10.10.2019г. се уточнява от ищеца,
че в исковото производство е претендирано установяване на част от присъденото в
заповедното производство вземане за договорна лихва – в размр на 1 000лв.,
дължима за периода от 30.05.2015г. до 10.01.2018г. (датата на последната погасителна вноска по
договора).
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника И.С.И. с ЕГН **********, са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответникът не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призован. Не е направил и искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявеният
иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради това, съдът
намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено
неприсъствено решение, с което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на
232,41лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 620,52лв. или общо 852,93лв.
Съразмерно частта от вземанията, съществуването на които е претендирано и
установено в исковото производство, ответника дължи на ищеца разноски в размер
на 784,70лв. В исковото производство са направени разноски за държавна такса в
размер на 213,86лв. и за адвокатско възнаграждение също в размер на 1 440лв.
или общо 1 653,86лв. Тези разноски са изцяло дължими, с оглед изхода на
спора.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, че И.С.И., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „С.К.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата от 9 693,20
лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № ***/09.01.2008г., сключен с ***и сумата
от 1 000лв., представляваща договорна лихва
за периода от 30.05.2015г. до 10.01.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.06.2018г. до изплащане на вземането, които представляват част от вземанията, за които е
издадена Заповед за изпълнение №2554/04.06.2018г. по ч.гр.д.№***по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК И.С.И., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „С.К.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, следните
суми: сумата
от 784,70лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№***по описа на РС-Плевен и
сумата
от 1 653,86лв.,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на постановения
съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
районен
съдия: