№ 1344
гр. София, 29.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000601377 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК вр.чл.249 ал.3
вр.чл.248 ал.1,т.3 НПК,като е образувано по частен протест на прокурор от Софийска
градска прокуратура против Определение от 03.12.2021 година на Софийски градски
съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд № 3151/2021 година
по описа на съда.
С атакуваното определение съдът се е произнесъл по въпросите,разписани в чл.248
НПК,а след обсъждане доводите на страните е намерил,че съдебното производство следва да
бъде прекратено, поради допуснати отстраними процесуални нарушения от категорията на
съществените в проведеното досъдебно производство и при изготвяне на обвинителния
акт,довели до нарушаване правото на защита на предаденото на съд лице.
Определението в тази му част се атакува от представителя на държавното обвинение с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност.
Твърди се,че не са налице условията на чл.249 ал.4 т.1 НПК,нито тези на чл.249 ал.4 т.2
НПК,макар последното да се отнася към правата на пострадалия или неговите наследници.
Сочи се,че нормата на чл.249 ал.4 НПК ясно дефинира кое нарушение на процесуалните
правила е съществено и отстранимо.Твърди,че е недопустимо разширителното й тълкуване.
Намира,че доводите на първия съд са необосновани,доколкото е явно,че правата на
предаденото на съд лице не са нарушени-дадена му е възможност да научи за какво
престъпление е привлечен към наказателна отговорност,да даде или откаже да даде
обяснения,да прави доказателствени искания или да представя доказателства,както и да
прави искания бележки и възражения,като процесуалното развитие на делото не сочи такива
нарушения да са допуснати.
Твърди се в подадения частен протест,че ако се приеме за съществено процесуално
1
нарушение единствено твърдение на предадено на съд лице,че не разбира обвинението/или
текста на Закона/,то би се стигнало до недопустимо разширително тълкуване на закона,като
се даде възможност единствено въз основа на сторени твърдения със субективен характер на
подсъдим,да се прекратява съдебното производство във фазата на разпоредителното
заседание.В подкрепа на извода си представителят на държавното обвинение се основава на
разписаното в чл.248 ал НПК,касателно недопускане до обсъждане на въпроси,свързани с
допускане,събиране,проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства.
Намира,че обвинителният акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл.246 ал.2
НПК,а решаващият съд необосновано се е «…впуснал в размишления,относно
съществуваща непълнота при описание на фактите,кои материални активи са поверени на
подсъдимото лице,имуществото предмет на престъплението идентично ли е с повереното
такова,липсата на опис на разпиляното имущество и неизяснена причинно-следствена
връзка между престъпния резултат и поведението на подс.К.С.».Твърди,че отговор на тези
въпроси се съдържа в писмените доказателства по делото /материалната проверка на
склада,завеждащ на който е бил подс. К. С.,приключила с Акт за начет и от КССчЕ/.
Твърди,че незаконосъобразно първият съд е приел да не е ясно посочено с какви
действия е реализирано престъпното деяние,при положение,че този състав на престъпление
се реализира чрез бездействие.
Оспорва се обосноваността на твърдението на първия съд,че решаващият орган не е в
състояние да прецени съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в
осъществяването му,като сочи,че този въпрос се решава по реда на чл.301 НПК,а не в
разпоредително заседание.
Като обобщава,че съдебното производство заема централно място в наказателния
процес,а ДП има единствено подготвителен характер,представителят на държавното
обвинение претендира отмяна на атакуваното определение,като делото се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните съдебни действия.
Постъпило е възражение срещу подадения частен протест от служебния защитник на
подсъдимото лице.Във възражението защитата на подс.К. С. твърди,че атакувания съдебен
акт е законосъобразен и обоснован,а подаденият частен протест е несъстоятелен.Твърди,че
обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 НПК,доколкото в него не са
описани съставомерни по своя характер,реално установени факти.Сторени са оплаквания за
това,че в диспозитива на ОА се твърди неполагане на достатъчно грижи за стопанисване на
поверено имущество,в нарушение на задължения по трети раздел от длъжностната
характеристика на подсъдимия,без да се сочи конкретно кои са задълженията,които са
нарушени или не са изпълнени. Сочи се,че действително в ОА не е посочено каква
задължителна отчетност не е водил подсъдимия. Споделят се доводите на първия съд за
липса на яснота в обстоятелствената част на ОА ,относно механизма на извършване на
престъплението,като се позовава на ТР№2/2002 година на ОСНК на ВКС,затова че
непосочване на обективни /и субективни/ признаци от състава на престъпление са
съществени процесуални нарушения,доколкото не дават възможност на предаденото на съд
2
лице правилно да организира защитата си.
Като твърди,че всичко това е ограничило правата на подзащитния му и е нарушило
правото му на защита се претендира потвърждаване на съдебния акт.
Настоящият съдебен състав съобрази изложеното в частния протест и възражението на
защитата на подсъдимия,материалите по делото,и като провери атакувания съдебен акт
намира,че частния протест е допустим,но преценен по същество-неоснователен.
Съображенията са следните:
Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Софийски градски съд
обвинителен акт с обвинение против К. Г. С.,с установена самоличност по делото,ЕГН
**********,с обвинение за извършено престъпление по чл.219 ал.1, пр.3 НК.В проведено
разпоредително заседание на 03.12.2021 година,състав на съда е дал ход на
разпоредителното заседание и е изслушал страните по въпросите,разписани в чл.248 НПК.В
хода на това проведено разпоредително заседание съдът е приел,че делото е подсъдно на
СГС ,родовата и местна подсъдност са определени съобразно твърденията по повдигнатото
обвинение и не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
Оттам,насетне първият съд е намерил,че са налице основания за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на Прокуратурата за отстраняване на
допуснати съществени по своя характер,отстраними процесуални нарушения.
Първият съд е развил доводите си в няколко насоки:
-в обвинителният акт са посочени качеството на предаденото на съд лице,задълженията
му и причинената вреда,като следствие на неправомерното му поведение,както и
разпоредбите и актовете,от които произтичат задълженията на С.,
-в ОА е налице неяснота,относно описанието на фактите,относими към начина на
извършване на деянието,липсва яснота,какви активи са му поверени за пазене и
управление,спрямо кои е допуснат безпорядък и не е водена отчетност,относимоста на
горното към задълженията на С. по договор №ОП-186-Д-304 между «Хъчитекс»ЕООД и
МВР.
-неясно е отразено в ОА как описвания безпорядък е довел до разпиляване на поверено
имущество /напр.дали е станало негодно,поради лошо съхранение/,
-не е изяснена връзката между неводене на отчетност от страна на С. и настъпилите
вреди за юридическото лице,
-не е изяснен начина,по който е формирана посочената в ОА вреда/щета/ от 188863,30
лева.
На основа на горното,излагайки съображения във връзка с ТР№2/2002 година на ОСНК
на ВКС и акцентирайки на неизяснена форма на изпълнително деяние в конкретния
3
случай,л.55,първи абзац,съдът е приел,че тези отстраними съществени нарушения не
позволяват предаденото на съд лице ясно да разбере в какво е обвинен и по този начин се
нарушават правата му.
Едновременно с това съдът е изразил затрудненията си сам да разбере и да прецени
«….дали деянието,за което подсъдимият е предаден на съд е съставомерно или не,и изобщо
налице ли са твърдения за извършено престъпление».
Обобщаващият извод на решаващия съд,че обвинителният акт не отговаря на
изискванията ,които Законът поставя към него в чл.246 ал.2 НПК,е обоснован.
Правилно е посочено,че нарушенията,които са допуснати при изготвянето на
обвинителния акт нарушават правото на защита на предаденото на съд лице и неясно
дефинират предмета на доказване в хода на съдебната фаза на производството.Поради
това,като подробно е очертал констатираните от него съществени процесуални
проблеми,допуснати в хода на досъдебното производство и конкретно при изготвяне на
обвинителния акт,е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СГП за
отстраняването им с указания.
Веднага следва да се посочи,че по възражения на защитата за непопълване на
бланкетната норма на чл.219 НК с конкретно нарушени разпоредби,първият съд обосновано
е посочил,че в обстоятелствената част на обвинителният акт са отразени качеството,което
предаденото на съд лице има,задълженията му,произтичащи от длъжностната му
характеристика и посочени подзаконови нормативни актове и причинената вреда,следствие
неправомерно негово поведение.
Настоящият съд намира,че правилно първият съд е отделил за решаване в това съдебно
производство поставените пред него процесуални въпроси,включително от защитата на
предадения на съд К. С.,свързани с изискванията на чл.246 ал.2 НПК,с правото на защита на
предадения на съд,включително да разбере в какво точно е обвинен и въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства е станало това,от въпросите,които следва да се
решат по същество на наказателно правния спор.Съдът обосновано е намерил (вж.чл.248
ал.4 НПК),че възраженията на защитата на подсъдимия,свързани с твърдения за
пренебрегнати от прокурора безспорно установени факти намират своето основание,но
едновременно с това е посочил категорично,че това са възражения,касаещи събирането и
проверката на доказателствени източници,които са свързани със съществото на наказателния
спор,а доколкото са свързани «…със събиране и оценка на доказателствата»,то в
разпоредително заседание те не съставляват самостоятелно основание за прекратяване на
съдебното производство.Принципно вярна е тезата на решаващия съд,че предметът на
доказване по см.на чл.102 НПК следва да бъде ясно очертан в обвинителния акт,като за
привлечено към наказателна отговорност лице следва да е ясно срещу какви факти се
защитава.
Неоснователно е оплакването на представителя на държавното обвинение,че не са
налице допуснати отстраними съществени процесуални нарушения,доколкото на
4
предаденото на съд лице е дадена възможност да научи за какво престъпление е привлечен
към наказателна отговорност,да се възползва от право да даде или да откаже да даде
обяснения,да прави доказателствени искания или да представя доказателства,както и да
прави искания бележки и възражения.Вярно е обобщаващото твърдение на прокурора,че
такива нарушения на правата на предадения на съд С. не са допуснати.Сам в
разпоредително заседание С. е заявил,че са ясни разяснените му права.
Но е безспорно,че това да са ясни правата на едно лице в наказателното производство и
да е осигурена възможност на разбере фактическите обстоятелства на самото обвинение
срещу него,са две различни неща.
Правилно първият съд е посочил,че е налице неяснота при посочване на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт,относно начина /механизма/ на извършване на
деянието по чл.219 ал.1 предл.3 НК.Правилно е акцентирано,че е налице единствено
твърдение затова,че С.,в качеството му на технически сътрудник се е отнасял немарливо и
безотговорно към служебните си задължения.Съдът е акцентирал на отразеното в
обвинителния акт ,че С. е допускал безпорядък в склада,че повереното му имущество
/съхраняваните стоки/ не е подредено по асортимент и изпълнители,а е разпръснато в
отделни помещения,както и на посоченото от прокурора в обстоятелствената част на ОА,че
С. не е водил задължителна отчетност между получено и предадено вещево имущество и
така е допускал попълване на ПКО за неполучено вещево имущество.
Правилно първият съд е посочил,анализирайки твърдените от обвинението факти и
обстоятелства във връзка с повдигнатото обвинение,че „……в обвинителния акт липсва
яснота относно това кои именно активи са били поверени на подсъдимия за пазене и/или
управление, както и спрямо кои от тях е бил допускан безпорядък,респ. не е била водена
нужната отчетност и дали това поведение е било относимо към изпълнението на посочения
в обвинителния акт Договор № ОП-186-Д-304 между търговско дружество „Хъчитекс“
ЕООД гр.Пловдив и Министерството на вътрешните работи“.Безспорно никъде,както
отбелязва решаващия съд,в обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочено кое е
повереното имущество в инкриминирания период.Верен се явява изводът на съда,че е
налице неяснота дали твърдяното разпиляно имущество е съответно с получено по
цитирания по-горе договор и в какво съотношение е,ако постъпилото и заприходено
имущество е разпиляно по твърдения от прокурора начин.
Правилно в съдебния си акт първия съд е посочил,че в обстоятелствената част на ОА не
посочено дали „разпиляното имущество“ е станало негодно за използване,поради лошо
съхранение или вредата се дължи на други обстоятелства/има твърдения в
обстоятелствената част за констатирани липси/.
Не може да се сподели като коректно и съответстващо на фактите и
обстоятелствата,посочени в ОА,твърдението на представителя на държавното обвинение,че
първият съд,по същество излизайки извън правомощията си,се е «…впуснал в
размишления,относно съществуваща непълнота при описание на фактите,кои материални
активи са поверени на подсъдимото лице,имуществото предмет на престъплението
5
идентично ли е с повереното такова,липсата на опис на разпиляното имущество и
неизяснена причинно-следствена връзка между престъпния резултат и поведението на
подс.К.С.».
Акцентираните от първия съд въпроси,подценени в същността им,видно от посоченото в
подадения частен протест,са от изключително значение за ясното и категорично посочване
на релевантните факти и обстоятелства,по които предадения на съд следва да се
защитава,включени са в предмета на доказване и коректното им описание е изискване ОА
да съответства на стандартите ,разписани в чл.246 ал.2 НПК.
Недопустимо е тези обстоятелства да се игнорират в акта,с който се повдига обвинение
на едно лице /обвинителния акт по чл.46 НПК/,да се «спестява описването на тези факти в
ОА,а да се препраща към тях чрез декларативно позоваване на доказателствени източници
/документи-Акт за начет,свързани с проверка на склада,завеждащ на който е бил подс. К. С./
или на способи на проверка на доказателствени източници /напр.КССчЕ/.
В ТР №2/07.10.2002 година на ВКС по т.н. д. № 2/2002 г.,ОСНК,относно нарушаването
на процесуални правила,даващи основание за връщане на делото/Бюлетин на ВКС,бр.6/2002
година ,стр.3/ ясно се сочи,че „Обвинителният акт определя предмета на доказване по
делото и очертава рамките,в които ще се развие процесът на доказване.Валидно за
наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението,формулирано в
обвинителния акт“….“.безспорно е,че именно обвинителният акт следва да съдържа
подробно описание на релевираните от обвинението факти и обстоятелства,а да не
препраща единствено към източниците и/или способите за тяхното установяване.
Верен е изводът на първия съд,че в обстоятелствената част на обвинителния акт не е
изяснена/посочена категорично/ причинната връзка между неизпълнението С. да води
„задължителна отчетност“ и настъпилите вреди за юридическото лице.Правилно първият
съд е подкрепил извода си с разсъждение дали такава връзка следва да се търси на основата
на подписани приемо-предавателни протоколи за прието имущество /облекло/ без проверка
дали „Хъчитекс“ ЕООД е изпълнило съответно възложената му работа или С. е фактурирал
имущество,което реално не е получено,и ако да-то в какво количество.
Верен е обобщаващият извод на първия съд “Изобщо в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсва описание на разпиляното имущество по вид,количество и
стойност,респ. каква част от него се дължи на допуснат безпорядък и каква на лошо водена
отчетна документация.Посочените обстоятелства са относими към механизма на
причиняване на щетата“.
Неоснователно е развитото в частния протест оплакване,че неправилно първият съд е
приел неясноти,касателно размера на посочената от обвинението вреда.Първият съд ясно е
посочил,че размера на щетата е категорично посочена в обвинителния акт и не с размера
се свързват неяснотите,включително за съда.Тези неясноти,както сочи първият съд,се
отнасят до начина,по който се формира щетата,доколкото не е ясно как се е стигнало до този
размер.Препращането на представителя на държавното обвинение към материалите от
6
проверката на склада и на ССчЕ не е достатъчно.Налице е твърдение ,че поведението на
предадения на съд С. е причина за липса на вещево имущество по Договор № ОП-186-Д-З04
на стойност е 188 863,30 лева,без да е ясно дали се касае за „разпиляно“ повредено или
липсващо имущество.Мотивите на първия съд в тази посока са споделени изцяло от
настоящия съд.Изрично в мотивите си първият съд е посочил,че „……объркване,относно
идентичността на причинената щета произтича от обстоятелството,че в обстоятелствената
част на обвинителния акт е посочено,че след изпълнение на заявката готовите облекла били
транспортирани с автомобил на „Хъчитекс“ ЕООД до складовете на МВР в гр.София, ул.
„Кукуш“, като костюмите и полите се доставяли закачени на закачалка, а панталоните
опаковани в найлонови пликове по 10 броя,без да става ясно дали се касае за различни по
вид костюми, каквото предположение може да бъде направено при прочит на диспозитива
на ОА“.
Необосновано е оплакването в частния протест,че незаконосъобразно първият съд е
приел неяснота,касателно твърдените действия,с които е реализирано престъпното
деяние,доколкото е безспорно,че този състав на престъпление се реализира чрез
бездействие.Правилно първият съд е посочил,че е необходимо да се установи ясно
причинно-следствената връзка между деянието /действие или бездействие/ и настъпилата
щета.Видно е,че се твърди предаденото на съд лице да не е положило достатъчно грижи за
стопанисване на поверено му имущество,но едновременно с това в обстоятелствената част
се инкриминира поведение,свързано с издаването на приходни касови ордери,като по
същество се твърди и невярно отразяване в тези счетоводни документи/деяние,което
безспорно се реализира чрез конкретни действия/.Поради това настоящият съд ще се
съобрази с твърдението на първия съд,че е налице неяснота по твърденията за конкретно
поведение /„действие“ и-или „бездействие“/ с настъпилата щета.
Сторените възражения от защитата в писменото изложение срещу частния протест,
съответстват с доводите, изложени от първоинстанционния съд и са споделими от
настоящия въззивен съдебен състав.
В обобщение въззивният съд намери,че законосъобразно е прекратено съдебното
производство по нохд №1377/2021 година по описа на СГС и делото е върнато на Софийска
градска прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
По изложените съображения,Софийския апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно определение от 03.12.2021 година на
Софийски градски съд,постановено в открито разпоредително съдебно заседание по нохд №
3151/2021 година по описа на съда.
Определението е окончателно.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8