Р Е Ш Е Н И Е
Номер 636 Година 27.04.2021 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шести
април две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка Банкова
Прокурор
Х. Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева
административно дело № 2197 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на Х.А.А. с ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“. Ищецът претендира
обезщетение в общ размер на 15 000,00 лева, за нанесени неимуществени вреди,
причинени през периода от 01.11.2016г. до 05.09.2019г., както и да му бъдат
възстановени парични средства в размер на 3 000,00 лева. Като причини да
се претендира обезщетение е лишаването му от правото да получава пълния размер
на отпуснатата му инвалидна пенсия, което е създало чувство за малоценност и
незащитеност от явните действия и бездействия на административните органи към
затвора и явното незачитане на законови правни норми. Твърди, че с
незаконосъобразното удържане на финансови средства е поставен в изключителни
лишения и невъзможност за поддържане на нормално съществуване откъм битови и
санитарно-хигиенни нужди.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерството на правосъдието гр.София, редовно уведомен, чрез
представен писмен отговор оспорва изцяло иска и прави искане да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр.Бургас, изразява мотивирано становище за основателност на исковата молба.
Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са
налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на
лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3. След като има
твърдения за причинена вреда на ищеца, която е в причинна връзка с
незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Бургас, е налице спор за вреди от административна дейност, който е
подсъден на административните съдилища.
Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Съгласно чл.204, ал.4 от АПК,
незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда,
пред който е предявен искът за обезщетението, поради което са налице
предпоставките за завеждане на иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и исковата претенция е процесуално допустима.
Обезщетение по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата, се включват следните елементи: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при
или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по този ред.
В случая не са налице всички предвидени от законодателя
предпоставки.
С искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 15 000 лева причинени през периода от
01.06.2016г. до 05.09.2019г., като иска да му бъдат възстановени и 3000 лева
удържани в периода 01.06.2016г. до 01.08.2019г. Като причини да претендира обезщетение сочи чувство
за малоценност и незащитеност от явните действия и бездействия на длъжностни
лица, представляващи администрацията Затвора Бургас, които са подчинени на
ответника ГДИН, вследствие на незаконосъобразно удържане на финансови средства
и поставяне в изключителни лишения и невъзможност за поддържане на нормално
съществуване откъм битови и санитарно-хигиенни нужди. Твърди, че удръжките са
от превежданата му от НОИ пенсия за инвалидност
и в резултат на тях има затруднения при закупуването на лекарства.
В писмен отговор с рег.№1783/17.02.2021г. ответникът
изразява становище за допустимост на иска, като го оспорва по основание и
размер. Сочи, че твърденията на ищеца, че удръжките са довели до
изключителни лишения и невъзможност за поддържане на нормално съществуване
откъм битови и санитарно-хигиенни нужди и затруднения за закупуване на
лекарства са неоснователни и безпочвени. Посочва, че законодателят е предвидил
определен несеквестируем доход, който гарантира
възможността на лицето да задоволи минималните си месечни нужди за подслон,
храна и облекло, както и се позовава на
чл.84, ал.2 и ал.З от ЗИНЗС, съгласно който лишените от свобода имат
право на безплатна храна, непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на
денонощие, самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални
принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, здравно
осигуряване от момента на задържането, а здравните им вноски са за сметка на
държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието, като
работещите получават повишена дажба храна, съобразена с характера на
извършената работа. Възразява срещу твърдението, че удръжките са лишили ищеца
от възможността да купува медикаменти за заболяванията от които страда. Към
писмения отговор прилага: Докладна записка peг. № 582 от 01.02.2021 г. до началника на Затвор
Бургас; Справка от инспектор РД Николай Стоянов; Медицинска справка от МЦ при
Затвор Бургас от 03.02.2021г.; Справка от инспектор ТРЗ А.К. от 02.02.2021г., ведно с посочени в нея приложения; Разпечатка за
трансфери „Всички“, с данни за приходна и разходна част на личната партида на
ищеца за периода от 01.11.2016г. до 05.09.2020г. от която се установяват
удръжки от партидата, тип трансфер „Разход“ с отразено основание за извършване
- „запор върху сумите каси“; Разпечатка за трансфери „Приход“, с данни за
приходната част на личната партида на ищеца за периода от 01.11.2016г. до
05.09.2020г. видно от която приходите по партидата са единствено от пенсии.
В представената по делото справка изготвена от
инспектор РД е посочено, че Х.А. *** на 21.03.2003г., търпи наказание
„доживотен затвор“ от 27.04.2002г., при първоначално определен „специален
режим“, като е настанен в първа зона с повишена сигурност. Към момента първоначално
определеният режим е заменен със “строг“.
В медицинска
справка от 03.02.2021г. от МЦ при Затвор Бургас за обследвания период 01.11.2016г.
до 05.09.2019г. са посочени проведените с ищеца медицински прегледи, поставени
диагнози и назначени медикаментозни терапии, като се посочва, че всички те се
провеждат с осигурени от медикаментозния склад на МЦ Затвор Бургас препарати.
Към писмения
отговор е приложена и Справка от инспектор ТРЗ на Затвор Бургас, в която е
посочено, че лишеният от свобода не е работил, не е получавал трудово
възнаграждение и няма удържани суми от трудово възнаграждение. Посочено е, че
към 01.02.2021г. има постъпили две запорни съобщения
от ЧСИ |М. по ИД №20127030400762 наложени върху трудовото възнаграждение и суми
в касата на затвора, внесени за лични нужди на длъжника, като са представени тези
запорно съобщение от 31.10.2012г. 13.10.2017г.
С писмо вх.№2652/12.03.2021г. от ответника е
представена медицинска документация - копия от здравен картон на ищеца А.,
страници от Амбулаторен журнал с отразени медицински прегледи и Амбулаторен лист №000861 от 22.06.2017г.
С писмо вх.№2855/17.03.2021г. е представена справка
за удържани и разпоредени суми, искане за образуване
на изпълнително дело от Житомир Русинов, изпълнителен
лист №43/18.02.2008г. на Окръжен съд Бургас, покана за доброволно изпълнение по
изп.д.№20127030400762, запорно
съобщение до директора на Затвора Бургас по изп.д.№20127030400762,
молба по изп.д.№762/2012г. за налагане на запор, запорно съобщение изх.№10595/ 13.10.2017г. на ЧСИ Георги |М.
до Затвора Бургас.
От ангажираните по делото доказателства
не се установяват незаконосъобразни действия и/или бездействия на
администрацията на затвора във връзка с наложените от съдебния изпълнител
запори върху трудовите възнаграждения и суми на ищеца в касата на затвора и
изпълнението във връзка със запорните съобщения.
С исковата молба Х.А. твърди, че
по образувано срещу него изпълнително дело и наложен запор върху получаваната
от него ежемесечна инвалидна пенсия се удържат суми в размер, които водят до
лишения и невъзможност за поддържане на нормалното му съществуване откъм
битови, санитарно-хигиенни нужди и затруднения за закупуване на лекарства. В качеството си на длъжник по
цитираните изпълнителни дела с исковата молба се претендира обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от насоченото спрямо него
изпълнение върху получаваните от него ежемесечно парични средства –
възнаграждение за труд.
Дейността на администрацията на Затвора е
административна дейност по осъществяване функциите на затворите като места за
изтърпяване на наказанията лишаване от свобода в изпълнение на предоставени със
ЗИНЗС и ППЗИНЗС административни правомощия. За да се квалифицирането на едно
действие като незаконосъобразно е необходимо то да е извършено в противоречие с
нормативно установените правила. От събраните по
делото доказателства не се установяват незаконосъобразни действия на
администрацията на затвора във връзка с наложените от частни съдебен изпълнител
запори върху собствените на ищеца суми в касата на Затвора и изпълнението на запорните съобщения.
Съгласно изпълнителен лист от
18.02.2008г., издаден по НОХД № 23/2005г. по описа на Бургаски окръжен съд Х.А.
е осъден да заплати лично на Житомир Димитров Русинов
сумата от 30 000,00 лева, както и в качеството му на законен представител
на Р. Ж.Р.40 000,00 лева, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от 24.04.2002г. до окончателното изплащане на сумите, както и 2 000,00
лева разноски.
По молба на Ж. Р. на 26.10.2012г.
е образувано изпълнително дело № 20127030400762 на ЧСИ с рег.№ 703 на Камарата
на ЧСИ.
До Х.А. е изпратена покана за
доброволно изпълнение на 01.11.2012г., която е получена на 05.11.2012г., видно
от оформената разписка.
Със запорно
съобщение от 31.10.2012г. до директора на Затвора Бургас, получено на 06.11.2012г. е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на Х.А..
Със запорно съобщение № 10595/13.10.2017г. до Затвора Бургас,
получено на 19.10.2017г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и суми
в касата на Затвора, внесени за лични нужди на длъжника Х.А..
Съгласно
представената справка от ЧСИ, по изпълнителното дело, през процесния период от
01.06.2016г. до 01.08.2019г. са постъпили суми в общ размер на 749,76 лева.
Предвидената от законодателя несеквистируемост в нормата на чл.446 от ГПК е с оглед
естеството на имущественото право върху което не може да се наложи принудително
изпълнение – трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, пенсия,
стипендия, като тази несеквестируемост е в полза на
длъжника – физическо лице. Тази несеквестеруомост е
частична с оглед съответния размер на възнаграждението, като изрично в чл.78,
ал.3 от ЗИНЗС, е предвидено отклонение от общите принципи на чл.446 от ГПК, а
именно че на лишените от свобода могат да се правят удръжки съгласно
действащите закони, но не повече от две трети от полагащото им се
възнаграждение.
С оглед на изложеното, на несеквестируемостта
може да се позове само задълженото лице, като в този смисъл съгласно чл.435,
ал.2, т.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо.
В ГПК не е предвидено задължение
на третите лица да уведомяват съдебния изпълнител, че изпълнението е насочено върху имущество, което смята за несеквестируемо. В този смисъл, в
нормата на чл.508, ал.1 от ГПК, е предвидено, че в едноседмичен срок от връчването на запорното съобщение третото лице трябва да съобщи на
съдебния изпълнител: 1. признава ли за основателно вземането, върху което се
налага запорът, и готово ли е да го плати; 2. има ли претенции от други лица
върху същото вземане; 3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове
върху това вземане и по какви претенции; 4. превежда ли суми по банкова сметка ***,
банката, в която е открита сметката, както и размера на сумата.
Съгласно чл.450, ал.3 от ГПК, запорът върху
вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от
деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно
чл. 507 .
Съгласно чл.507, ал.1 от ГПК, запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща
едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника. В
ал.2 е предвидено, че в запорното съобщение се
забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи
на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно, а в ал.3, че от деня на
получаване на запорното съобщение третото задължено
лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.
Задължение за уведомяване не се съдържа и в
нормата на чл.512 от ГПК, уреждаща запора върху трудово възнаграждение, като в
ал.2 е предвидено изрично само, че третото задължено лице уведомява съдебния
изпълнител за обстоятелствата по чл. 508, ал. 1.
Видно от изложеното, в действащото право не е
предвидено задължение за третото лице в изпълнителното производство, каквото се
явява Затвора Бургас да уведомява съдебния изпълнител относно естеството на
сумите които са налични в неговата каса и са собственост на длъжника. Съответно
длъжника разполага с възможността предвидена в чл.435, ал.2, т.2 от ГПК, да
обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Редът за обжалване е предвиден в нормите
на чл.436-чл.438 от ГПК, като жалбата се разглежда от окръжния съд по мястото
на изпълнението, който е компетентен да прецени дали се касае за секвестируемо или несеквестируемо
имущество.
След като в ГПК е предвиден специален ред за
обжалване на действията на съдебните изпълнители, касаещи насочването на
изпълнението върху имущество, което се счита за несеквестируемо,
недопустимо е такава преценка да се извършва от служителите на Затвора Бургас. Поради това и в настоящото производство, което е по реда на
чл.285 от ЗИНЗС, също е недопустимо установяването дали доходът, който постъпва
в личната партида на лишения от свобода, има характер на несеквестируем.
По делото е налице изрично
изявление от страна на ищеца в проведеното на 09.03.2021г. открито съдебно
заседание, като се сочи, че „Не съм написал нищо на ЧСИ за тези удръжки.“, поради което следва да се приеме, че
действията на ЧСИ не са обжалвани. След като действията на ЧСИ не са обжалвани,
администрацията на Затвора Бургас в случая е
изпълнила задължението си, произтичащо от наложените запори. Тя няма задължението
да проверява дали избраният способ противоречи на забраните по ГПК за несеквестируемост, за да се приеме, че от нейна страна е
налице бездействие да стори това. Както беше посочено вече, единствено длъжникът,
в случая Х.А. може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество,
което смята за несеквестируемо,
Предвид така наложения запор върху
сумите в касата на Затвора на ищеца затворническата администрация е трето
задължено лице, което ако извърши плащане на длъжника въпреки полученото запорно съобщение,
спрямо него взискателят разполагат с процесуална
възможност да иска направеното плащане. Законодателят е предвидил солидарна
отговорност както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на
управление – чл.452,
ал.3 от ГПК,
като нововъзникналите права на взискателя
се реализират в рамките на същото изпълнително производство, в което не е
изпълнен запорът. Следователно в случай, че администрацията на Затвора Бургас,
въпреки получените запорни съобщения и при липса на
данни за отмяна или изменение на същите, извърши плащане към лишения от свобода
от сумите които са налични в касата и са запорирани,
би се поставила в положение на солидарно отговорна страна по това
правоотношение, което най-малко представлява нарушение на счетоводните политики
за управление на бюджетни средства.
В случая, твърдяните
действия на затворническата администрация не могат да се квалифицират и като
фактически действия и/или бездействия. Те се основават на подлежащ на
изпълнение акт на съдебния изпълнител – наложен запор, който е годно изпълнително
основание и няма данни същият да е отменен. Също така, при изпълнение на разпореденото от съдебния изпълнител правно действие,
затворническата администрация не действа като орган по изпълнение на
наказанията, съответно като административен орган, а като трето задължено лице
в изпълнителното производство.
На следващо място, в исковата си
молба не се твърди длъжностни лица от затворническата администрация фактически
да са вземали от парите на Х.А. и то с цел да го унижат, изтезават и др., нито се
твърди да е сигнализирал за такива случаи и администрацията на затвора да е
бездействала и да не е предприела фактически действия за преустановяването им. След
като в исковата молба липсват такива твърдения и не се иска защита от такива
фактически действия и бездействия, а се претендира проверка за
законосъобразност на правни действия по изпълнителни производства, за които е
приложим редът по ГПК, не са налице предвидените в нормата на чл.284 от ЗИНЗС
основанията за ангажиране отговорността на ответника по този ред.
С оглед на изложеното, следва да
се приеме, че в случая е налице годно изпълнително основание и удържането на суми
по образуваното срещу ищеца изпълнително дело е извършено от администрацията на
Затвора Бургас при правилно приложение на закона, поради което тези действия не
могат да се приемат за нарушение на забраната по чл.3
от ЗИНЗС.
От събраните по делото доказателства не се установи наличие на други фактически
действия на органите по изпълнение на наказанията и длъжностни лица в затвора Бургас,
които да са в нарушение на забраната по чл. 3.
При разглеждане на случаи от
категорията на настоящия, съобразно разпоредбите на ЗИНЗС съдът трябва да вземе
предвид не само обстоятелството дали действието е законосъобразно по българския
закон, но и по ЕКЗПЧОС, като липсата на конкретно законово задължение на органа
по изпълнение на наказанията или длъжностните лица да извършат дадено действие
не възпрепятства съда да им нареди да вземат мерки за поправяне на положението,
увреждащо лишения от свобода.
Съгласно чл.3
от ЕКЗПЧОС,
никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отношение или наказание, като с този текст кореспондира разпоредбата на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която „осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение“.
Според практиката на ЕСПЧ „унизително отношение“ е това, което предизвиква у
жертвата чувство на страх, безпокойство и малоценност, способно да я оскърби,
унижи или да сломи нейната физическа или морална съпротива. Приема се, че „унизително“
е всяко отношение, приложено в продължение на часове и причинило ако не
истински увреждания, то най-малкото остри физически и морални страдания. За да
може да бъде окачествено отношението като „унизително“, причиненото страдание
или унижение трябва във всеки случай да надхвърля неизбежното страдание или
унижение, съпътстващи дадена форма на законосъобразно третиране. По отношение
на лишените от свобода отношението се счита за „унизително“ по смисъла на чл.3,
когато унижава или опозорява лице чрез показване на неуважение или принизяване
на неговото човешко достойнство или когато поражда чувство на страх,
безпокойство или малоценност, способно да пречупи лицето психически и
физически. За да може да бъде окачествено отношението като „унизително“,
причиненото страдание или унижение трябва във всеки случай да надхвърля
неизбежното страдание или унижение, съпътстващи дадена форма на законосъобразно
третиране.
В случая не се установява нечовешко
или унизително отношение спрямо ищеца, доколкото действията на затворническата
администрация почиват на закона и исковата претенция е неоснователна и
недоказана. От една страна не се установи твърдяното от ищеца незаконосъобразно
действие/бездействие на служители на ответника по повод административна дейност,
а от друга не се установи да е нарушена нормата на чл.
3 от ЗИНЗС,
тъй като в исковия период ищецът не е подлаган на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, в резултат от правените удръжки по запорните съобщения. Доколкото настоящото производство е
исково, в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки за основателност на иска си по чл.
284 от ЗИНЗС.
След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки за
реализиране на отговорността на администрацията, то последица от това е
неоснователност на исковата молба и като резултат – отхвърляне на предявения от
него иск.
В допълнение на изложеното следва
да се има в предвид и че от събраните по делото доказателства не се установява
ищеца да е претърпял имуществени вреди в пълния претендиран
размер от 3 000,00 лева, тъй като през процесния период от 01.11.2016г. до 05.09.2019г., на него му е
удържа сумата от 749,76 лева, видно от представената по делото справка от ЧСИ
Георги |М..
В случая не се установи, че
претендираните на основание чл.284 от ЗИНЗС имуществени вреди произтичат от
незаконосъобразни действие или бездействие на орган и длъжностни лица от Затвора
Бургас при или по повод изпълнение на административна дейност. При така
установената липса на една от трите предвидени в условията на кумулативност
предпоставки, за ангажиране на отговорността на ответника, предявения иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без не е необходимо да се
обсъжда въпроса, дали са налице останалите две предпоставки за реализиране на
отговорността.
Неоснователна се явява и исковата претенция в
частта в която ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер на 15 000 лева причинени през периода 01.06.2016г.-05.09.2019г., в
резултат на действия и бездействия на длъжностни лица, представляващи
администрацията Затвора Бургас, вследствие на незаконосъобразно удържане на
финансови средства по образувано изпълнително дело. По изложените вече
съображения, следва да се приеме, че по делото не се установява да са налице незаконосъобразно действие/бездействие на служители на Затвора
Бургас при или по повод изпълнение на административна дейност, в резултат на
които да са претърпени от ищеца претендираните неимуществени вреди,
поради което не са и налице основанията за ангажиране на отговорността на
ответника. Ето защо, предявения иск и в тази му част е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен, без не е необходимо да се обсъжда въпроса, дали са налице другите
предпоставки за реализиране на отговорността, а именно наличието на вреда и
причинна връзка между незаконосъобразните действия/бездействия и настъпилия
вредоносен резултат, както и дали иска в тази му част е доказан по размер.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Х.А.А. с ЕГН: ********** – лишен от
свобода в Затвора гр.Бургас против Главна дирекция „Изпълнение на наказанието“
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 000,00
лева, представляващи неправомерно извършени удръжки през периода от 01.11.2016г.
до 05.09.2019г. по изпълнително дело № 20127030400762
на ЧСИ с рег.№ 703 на Камарата на частните съдебни изпълнители, както и
15 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди през този период,
поради породено чувство за малоценност и незащитеност от явните действия и
бездействия на длъжностни лица, представляващи администрацията на Затвора
Бургас, в следствие на незаконосъобразно удържане на финансови средства и
поставяне в изключителни лишения и невъзможност за поддържане на нормално
съществуване откъм битови и санитарно-хигиенни нужди.
Решението
може да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: