Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 27,04,2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Славка Димитрова като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №13725 по описа за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от Г.Ц. Д. срещу „ЗК Л.И.“ АД
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 30000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със
законна лихва от 03,09,2017год. до изплащане на вземането по повод възникнало
на 24,03,2017год. пътнотранспортно произшествие.
Навеждат се
доводи, че на 24,03,2017год., около 21,40часа, в гр.Ракитово, лек автомобил, с
марка Форд, модел Фиеста, с рег.№******, управляван от Т.И.М. *** Стамболийски
и в района на №42, поради движение с несъобразена скорост е загубил контрол над автомобила, вследствие на което
самокатастрофира като се удря в къща. При пътнотранспортното произшествие е
пострадал пътник в автомобила –Г. Д.,
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания подробно
описани в исковата молба. Навеждат се доводи деликтната отговорност на лицето причинило
произшествието да е застрахована при ответното дружество, като с молба от 02,06,2017год.,
последното е поканено да изплати застрахователно обезщетение на ищеца, но
плащане не е последвало.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендират се разноски.
Ответникът-ЗК Л.И.
АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Поддържа, че ищецът няма интерес от предявяване на
настоящата искова претенция, доколкото застрахователят не е отказал плащане на
обезщетение, а е изискал допълнителни документи сочещи основанието на
претенцията, които не са представени от
ищеца. Оспорва механизма на произшествието, както и да е осъществено
противоправно деяние от страна на водача
на застрахования лек автомобил-Форд. Релевира доводи за липса на причинна
връзка между получените вреди и процесното произшествие, оспорва
характера на неимуществените вреди. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, което е нарушило чл. 137а
от ЗДВП. При условията на евентуалност поддържа размера на претендираното
обезщетение да е завишен. Оспорва дължимостта на законна лихва върху
застрахователното обезщетение.
Съобразно
изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира
разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните /видно и от констативен
протокол за ПТП от 24,03,2017год. на РУ ПП-гр.Велинград / –настъпването на
процесното ПТП на 24.03.2017год., около 21,40часа, в гр.Ракитово, на ул.Ал.Стамболийски, в района на №42, с участието на моторно превозно средство- автомобил
с марка Форд, модел Фиеста, рег.№С ******, управляван от Т.И.М., който
вследствие несъобразена скорост губи
контрол над МПС и се удря в къща. При
произшествието е пострадал Г.Ц.Д.-пътник в автомобила.
За установено по делото, съдът намира наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество за релевирания период
/определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК в закрито съдебно заседание
проведено на 08.02.2018год./.
От изслушаното по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза, прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява механизма на процесното пътнотранспортно
произшествие –процесното ПТП е настъпило на 24,03,2017год. Около 21,40часа в
гр.Ракитово по ул.Ал.Стамболийски и срещу №42 поради несъобразена скорост
водачът загубил контрол над превозното
средство и се удря в къща. Експертизата сочи да липсват данни установяващи с
каква скорост се е движило МПС преди ПТП. Причина за произшествието са
субективните действия на водача на лек автомобил Форд Фиеста с рег.№******,
загубил контрол над МПС, излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътен дом.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява, че при ПТП
ищецът е получил следните травматични увреждания:
-мозъчно
сътресение, изразяващо се в общомозъчна
симптоматика –главоболие, и вегетативна
симптоматика-повръщане, без отклонения в
останалия неврологичен статус. Заключението не приема да е налице загуба на съзнание, като при
ищеца се сочи да е налице промяна в
съзнанието –зашеметяване, обърканост, но не е безсъзнателно състояние.
-рани в лявата част на лицето-в областта на ляво
око, скула и ляв клепач.
Посочените увреди
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно
произшествие.
Възстановителния
период при мозъчно сътресение при
задължително спазване на определени
правила на лечебно-охранитения
режим е в рамките на 3-4 седмици.
Получените наранявания по лицето изискват възстановителен период от 2-3 седмици.
При ищеца е констатирано усложнение, тъй като след свалянето на конците от хирургично обработената рана на
горния клепач на ляво око е установена невъзможност за затваряне на клепача-лагофталм, което е наложило
оперативно лечение-пластично възстановяване
на получения дефект със собствена кожа, заимствана зад ушната мида.
При извършен личен
преглед на ищеца на 22,05,2018год. се
установява, че пластиката на дефекта е зараснала и е без признаци на
инфектиране, но е наличен траен белег, който има характер на загрозяващ -1 година след инцидента. Не е констатирано
увреждане /коланна травма/. Механизма на получаване на уврежданията е от
счупени стъкла. Няма данни лицевите травми да са контузионни, тъй като
предполагат хематоми, които не са
налични при пострадалия. Допълнителното заключение на
съдебно-медицинската експертиза сочи, че констатираното при ЕЕТ изследване на
04,06,2018год. заключение-„неправилен а-ритъм
с доминиращи тета вълни, без
огнище и пароксизми“ не може да бъде
отнесено като травматично увреждане на мозъка в резултат на пътнотранспортното произшествие. За
диагностициране на мозъчна увреда е необходимо проследяване 6месеца-до 1 година.
В наличната медицинска документация към 25,05,2018год. се констатира
затруднено затваряне на клепачната
цепка с невъзможност за пълно затваряне,
цикатрициален лагофталм, в областта на
суперцилиума се палпират окръглени
чужди тела и ограничена
подвижност като е посочено на ищеца да предстои
трета пластично-възстановителна операция по премахване остатъчни
чужди тела и възстановяване
подвижността на клепача.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.Л.Т., които съдът цени по чл.172 от ГПК се установяват неимуществените вреди
за ищеца.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗДи
чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От ангажираните по делото
доказателства се установява да е налице осъществено противоправно деяние от
водача на лек автомобил, с марка „Форд“–Т.М.,
който нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДВП като не контролирал МПС и
самокатастрофирал.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и
съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените
вреди, претърпени от увреденото лице.
При определяне на размера на
обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС
№4/1968год., т.11, според което същите
се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 25000,00лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- разкъсно-контузни рани в
областта на лява скула и око и мозъчно сътресение.
Обичайния възстановителен период за този тип увреждания е около 3-4 седмици
като безспорно при получаване на увреждането ищецът е изпитвал болки и
страдания. Съобрази
се възрастта на пострадалия /17години
– активна възраст, при която всяко ограничение
води до емоционално негативно преживяване, а същевременно събраните
гласни доказателства сочат на изпитван страх при пътуване с автомобил, стрес,
безпокойство/. За завишаване размера на дължимото справедливо обезщетение,
съдът съобрази, че при ищеца е
констатирано усложнение в областта на ляв клепач, което е наложило
оперативна интервенция –реконструкция на клепач с кожно ламбо или трансплантат,
тъй като предвид невъзможността да се затваря клепача прогнозата е
неблагоприятна поради изсушаване на роговицата. Невъзможността за пълно
затваряне на клепача е констатирана и към 25,05,2018год., т.е. около година след инцидента, което налага
извършване на още една оперативна
интервенция за премахване на остатъчни
чужди тела и възстановяване на клепача. Съобразиха се наличните белези в областта на лицето, които са видими, с оглед мястото
на получаването им и от които пострадалият изпитва притеснения-в този
смисъл са събраните гласни
доказателства. Същевременно при
извършване на последната оперативна
интервенция се предполага кожния проблем
да бъде преодолян, а белезите са
възможни за заличаване в голяма степен.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната и лимитите на
ГО за релевирания период, съдът намира, че обезщетение в размер на 25000,00лв.
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Релевираното възражение за съпричиняване съдът
намира да е неоснователно. От ответника не са ангажирани безспорни
доказателства по смисъла на чл.154 от ГПК, от които да се установи ищецът да е пътувал без поставен предпазен
колан в нарушение на чл.137а от ЗДВП. СМЕ сочи на липса на коланна травма, но
това не обосновава извод за предприето
пътуване без колан. Дори да се приеме това обстоятелство да е установено
възражението също би било неоснователно, тъй като СМЕ сочи получените рани по
лицето на ищеца да са от счупени стъкла,
а не непременно от удар на главата със стъклото, който би бил предотвратим
от ползването на обезопасителен колан,
тъй като няма данни за контузия на
лицето.
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва. Същата съобразно правилото на чл.497,
ал.1, т.2 от КЗ и датата на депозиране
на молбата пред застрахователя на 02,06,2017год. е дължима от 03,09,2017год. до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищецът е частично освободен от плащане на държавна
такса на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички дължащи се
такси и разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно
уважения размер на иска следва да се присъдят в общ размер на 950,00лв.-д.т./
дължима 1000,00лв. и внесена от ищеца 50,00лв./.
Предвид изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК разноски се дължат на ищеца, които са доказани в размер на 543,65лв. от
общо 655,00лв., от които 50,00лв.-д.т. и 600,00лв.-в.л. и 5,00лв.-СУ.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 64,80лв. от общо 405,00лв., от които 100,00лв.-юрк.възнаграждение, 300,00лв.-в.л.
и 5,00лв.-СУ. /съдът не присъжда адв. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. на
ответника, тъй като за адв. Т.е представено само пълномощно, но не и договор за
правна защита и съдействие, от който да е видно как е договорено адв.
Възнаграждение/.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на АД Г.и партньори се
дължи адв. Възнаграждение определено по чл.7, ал.2 от НМРАВ и съобразно
уважената част от исковата претенция в размер на 1186,90лв. като с оглед
представените доказателства за
регистрация по ЗДДС се начислява 20% ДДС -237,38лв. или общото
възнаграждение е 1424,28лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
*** да заплати на Г.Ц.Д., с ЕГН: **********, със съд. адрес: ***, на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 25000,00лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени по повод възникнало на 24.03.2017г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 25000,00лв. до пълния
предявен размер от 30000,00лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
*** да заплати на Г.Ц.Д., с ЕГН: **********, със съд. адрес: ***, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
543,65лв.-разноски.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК ******, с адрес *** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 950,00лв. – разноски.
ОСЪЖДА З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК ******, с адрес *** да
заплати АД„Г.и партньори“ на осн.чл.38,
ал.2 от Задв. сума в размер на 1424,28лв.-адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Ц.Д., с ЕГН: **********, със съд. адрес: *** да
заплати на З.к. „Л.И.“АД, с ЕИК ******, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 64,80лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП Т.И.М..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: