Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 28.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 12812 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 26.06.2018г. на СРС, ГО, 143
състав по гр.д.№ 54151/2017г.
е осъден ответника З. „А.Б.“ АД да заплати на ЕТ ,,В.53 – В.Л.– М.Л.“ на основание чл. 405 КЗ сумата 797. 37 лв., представляваща незаплатена
част от дължимото застрахователно обезщетение на щета № 0300/17/777/502682 във
връзка с вреди, причинени на полуремарке с рег. № *******на 25.04.2017г. в гр.
Букурещ, Румъния, както и законната лихва върху сумата от 07.08.2017г. до
изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен
размер от 3846.34 лв. и са присъдени разноски съобразно изхода на спора.
В
срока по чл.259, ал. 1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца ЕТ
,,В.53 – В.Л.– М.Л.“ в отхвърлителната му част. Въззивникът твърди, че изводите
на първоинстанционния съд относно приложение на чл. 60.3 от Общите условия и на
чл. 5 от Специалните условия към застрахователната полица са неправилни и необосновани, тъй като не са
подписани от него и нямат действие в случая. Поддържа, че дори да се приемат
посочените клаузи за приложими, в тях не е конкретизирана точна методика на
застрахователя, по която се оценяват вредите за автомобили над определена
възраст, респ. цените на резервни части и труд. Поддържа, че Общите условия
имат вътрешен характер и не следва да се прилагат при оценяване на вредата в
настоящия казус. Предвид изложеното излага, че следва да бъде кредитирано
закключението на приетата СТЕ в частта относно оценяването на вредите по средни
пазарни цени. Въззивникът моли съда да отмени решението в обжалваната част
и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск до пълния предявен размер, с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна ЗАД
,,А.Б.”
оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ.
да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира
разноски.
Решението в частта за уважаване на
иска е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и
по реда на чл.235, ал.3 ГПК, приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл. 269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че
обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които съдът е
ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.
С оглед влязлото в сила решение в частта
за уважаване на исковете, единственият спорен въпрос между страните във
въззивното производство, предвид поддържаните от въззивника доводи за
неправилност на обжалвания съдебен акт, е за размера на дължимото на ищеца
обезщетение, претендирано на основание чл.
405, ал. 1 КЗ.
За да уважи частично иска, СРС е приел
за основателно възражението на ответника за приложение на клаузата на чл. 60.3
от Общите условия, съгласно която, за автомобили над 8 години към датата на
сключване на застрахователния договор, застрахователното обезщетение се
калкулира на база цени на резервни части, труд и материали, прилагани от
застрахователя към датата на настъпване на зстрахователното събитие.
Съгласно чл. 394 КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие, застрахователят дължи заплащане на застрахователното
събитие съобразно условията на застрахователния договор. Съгласно чл. 400, ал.
3 вр. ал. 2 КЗ, ако не е уговорено друго, се приема, че застрахователната сума
по договора е определена съгласно действителната стойност на застрахованото
имущество. С оглед изложеното, при липса на друга уговорка, обезщетението по
договор за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество.
В случая ответникът застраховател се е
позовал на клаузата на чл. 60.3 от
представените Общи условия, съгласно която, за автомобили над 8 години към
датата на сключване на застрахователния договор, застрахователното обезщетение
се калкулира на база цени на резервни части, труд и материали, прилагани от
застрахователя към датата на настъпване на застрахователното събитие. По делото
е безспорно установено, че към момента на сключване на процесния договор по
застрахователна полица Каско от 11.10.2016г., застрахованият автомобил,
произведен през 2006г., е бил над 8 години. Договорът е сключен при Общи условия,
като в текста му изрично е посочено, че застрахованият ищец е запознат и приема
същите.
Предвид изложеното, оплакването в
жалбата в тази връзка, че Общите условия
нямат действие, поради липса на положен подпис на ищеца, е изцяло
неоснователно. С оглед изложеното по-горе, са неоснователни доводите в жалбата
за определяне на застрахователното обезщетение по средни пазарни цени, предвид
наличие на изрична клауза в Общите условия за начина на определяне на
обезщетението.
По делото е безспорно, че ответникът е
заплатил извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на сумата 1493. 90
лв., а съгласно заключението на приетата СТЕ, стойността на щетите на
процесното МПС – полуремарке, определена по експертна оценка съгласно чл. 60. 3
от Общите условия, е в размер на сумата 2 291. 27 лв. Ето защо и неплатената част от дължимото
обезщетение възлиза на сумата 797. 37 лв. До този размер е основателен
предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ и правилно уважен от СРС, а за разликата
до пълния предявен размер искът е
неоснователен и недоказан.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд,
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение-потвърдено в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора на
въззивника-ищец не се следват разноски за производството по делото. На
въззиваемата страна-ответник следва да се присъдят претендираните и доказани разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 50 лв,
съобразно действителната фактическа и правна сложост на делото и реално
извършените процесуални действия.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2018г. на СРС, ГО, 143 състав по
гр.д.№ 54151/2017г.
в обжалваната част.
ОСЪЖДА
ЕТ „В.53 – В.Л.– М.Л.“ ООД, ЕИК *********, представляван от М.Л., да заплати на
З. „А.Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 50 лв. –
разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.