Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/ .08.2020 г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав, на четвърти
август две хиляди и двадесета година в публично заседание, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при
секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 815 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 ал.1, вр. чл.225а ал.1 от ЗУТ.
Образувано
е по жалба от „Електроразпределение север“ АД гр.Варна, представлявано от Р. Л.,
И. Г.и А. К.срещу Заповед №
ДК-02-ВН-01/10.03.2020г. на Началник на РДНСК-Варна, с която е наредено да
премахне незаконен
строеж: „Трафопост тип КТП №396”, находящ се на тротоара на ул. „Княз Дондуков“
(ПИ с идентификатор 10135.1507.767 по КК и КР на гр. Варна, общинска публична
собственост, с начин на трайно ползване за второстепенна улица), пред УПИ
XVIII-1643, кв. 52 по плана на 8-ми м. р., гр. Варна (ПИ с ид. 10135.1507.683),
с административен адрес ул. „Княз Дондуков“ №5, гр. Варна.
В
жалбата се твърдят допуснати нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Заявяват, че при извършената проверка, при съставянето на констативния акт и
при издаването на обжалваната заповед, административният орган неправилно е
установил фактическата обстановка в производството и въз основа на нея
са направени неправилни правни изводи, което от една страна е нарушение
на процесуалната норма на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, а от друга страна, води
до неправилно прилагане на материалния закон.
Оспорва
се описанието на строежа като “изграден трафопост”. Твърди се, че извършените
дейности не представляват изграждане на нов строеж/нов обект по смисъла на
закона /§5, т.38 от ДР на ЗУТ/, а текущ ремонт на елемент от техническата
инфраструктура на електрическата мрежа, чрез която се осигурява
електрозахранването на всички живущи граждани в района, по смисъла на § 5, т.43
от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 64, ал.1, т.4 от ЗУТ, във връзка с чл.151, ал.1,
т.2 от ЗУТ. Заявява, че въпросният трафопост КТП с диспечерски номер № 396,
представлява не ново, а съществуващо електрическо съоръжение - елемент на
техническата инфраструктура. Процесният трафопост е бил надлежно изграден и
въведен в експлоатация още през 1981 г., откогато работи в паралелна свързаност
като елемент от електрическата мрежа на гр.Варна, за осигуряване на
електричество за нуждите на гражданите живущи 8-ми (осми) м.р. в район
„Одесос“. Твърди, че за трафопоста жалбоподателят притежава специално вещно сервитутно право
възникнало ех lege по силата на специалната императивна разпоредба на чл. 60,
ал.1 и ал. 2, т.1 от ЗЕЕЕ, обн., ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., (отм.).
Съгласно
тази разпоредба, около енергийните обекти, какъвто е процесния трафопост се
създават сервитутни зони, като за съществуващите енергийни обекти сервитутното
право възниква по силата на този закон. С оглед осигуряване на спешни
мерки във връзка с настъпилата авария, опасността за живота и здравето на
гражданите и възстановяване на електроподаването до засегнатите домакинства и
обекти в района, трафопоста е бил изваден от изкопа, ремонтиран на място и
включен, така че да може да функционира по своето предназначение. Твърди се, че
е направен наложителен текущ ремонт на
съществуващ енергиен обект-трафопост, който е елемент на техническата
инфраструктура по см. на чл. 64, ал.1 ЗУТ.
В условия на аварийна ситуация при извършването на аварийните дейности не
се изисква наличие на строителни книжа или разрешение за строеж. При аварийни
ситуации строителните книжа могат да се комплектуват и по време на изпълнението
на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им
съгласно чл. 148, ал.6 от ЗУТ.
С тези
доводи се иска съдът да обяви нищожността на заповедта, а в условията на
евентуалност да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание, чрез юр.к. Д., жалбата се поддържа изцяло на изложените в
нея основания, като претендира и присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответникът
– Началник на РДНСК-Варна , чрез процесуален представител - ю.к. К., в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна. Навежда съображения, че оспорения
административен акт е правилен и законосъобразен.
Заявява,
че не са допуснати сочените от жалбоподателя нарушения на императивни
разпоредби на ЗУТ в хода на проведеното административно производство и
съответно - че липсва основание за отмяна на обжалваната заповед. С тези доводи
моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
предвид представените по делото писмени доказателства, приема за установен от
фактическа страна следното:
Видно
от описанието, съдържащо се в констативен акт /КА/ №1/19.07.2019 г. без
разрешение за строеж е извършен строеж, който представлява трафопост тип КТП с
диспечерски № 396 и е с приблизителни размери 3,10/1,10/2,10 м. КТП №396 е
изграден на тротоара, пред жилищна сграда с административен адрес ул. „Княз
Дондуков“ №5, върху фундамент с приблизителна височина 0,25 м. На фасадата на
трафопоста е монтирано електромерно табло тип ТЕПО, което е електрозахранено от
трафопоста.
Трафопостът
е електрозахранен с кабелни линии 10 KV, видно от паспорт на КТП №396 към
заповед №39/6.08.1981г. на ДСП „Електроснабдяване“ - Варна за включване под
напрежение на обекта.
Разстоянието
на КТП-то от новопостроена сграда на ул. „Княз Дондуков“ №5 е около 1,20 м. Видно
от обяснения, дадени от „Електроразпределение Север“ АД с писмо вх. №РО- 844-02-395/09.08.2018г.
трафопост №396 е бил изграден през 1981 г. и захранва с електрическа енергия
обектите на клиенти, живущи в района (част от 8-ми м. р., гр. Варна). На
26.02.2006 г., фундаментът на трафопоста е подкопан от извършвани изкопни
работи в имот на ул. „Княз Дондуков“ №5, пропада в изкопа и е негоден за
експлоатация. За възстановяване електрозахранването на абонатите, трафопостът е
възстановен временно, аварийно на тротоара пред имота на ул. „Княз Дондуков“
№5.
Съгласно
писмо вх. №РО-844-02-292/27.07.2018г., след направена справка в архива на
дирекция ИИБ, община Варна е установено, че не е одобряван инвестиционен проект
и не е издавано разрешение за строеж за аварийното изместване на КТП-то на
тротоара на ул. „Княз Дондуков“.
С
писмо вх. №РО-844-03-814/04.12.2018 г. кметът на район „Одесос“, община Варна
уведомява, че в архива на района не са налични строителни книжа за монтиране на
КТП №396 на тротоара пред жилищна сграда с административен адрес ул. „Княз
Дондуков“ №5, гр. Варна.
Строежът
е трета категория, съгласно чл.137, ал.1 т.3, буква „б” от ЗУТ и чл.6, ал.2 т.6
от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Към
15.07.2019 г., когато е извършена проверка от служители на РДНСК-Варна строежът
се ползва.
От
служители на РДНСК-Варна е извършена проверка на строежа и е съставен
констативен протокол от 09.03.2020 г., при което не са установени нови
обстоятелства, строежът е във вида описан в КА № 1/19.07.2019 г. Прието е, че строежът
е извършен без изискващи се строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 и ал.6
от ЗУТ.
Със
съставения КА № 1/19.07.2019 г. от РДНСК-Варна е започнало административно
производство по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Констативният
акт е получен от „Електроразпределение Север“ АД на 01.08.2019г., видно от
известие за доставяне R PS 900 02WF2Y 3. Срещу констативния акт е получено
възражение с вх. №РО-844-02-705/09.08.2019 г.
В
Заповедта са разгледани и обсъдени като неоснователни, изложените възражения за
изграден и въведен в експлоатация през 80-те години на миналия век трафопост и
безвъзмездното ползване на публична собственост за изграждане на енергийни
обекти, съгласно чл.67, ал.2 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Установено
е, че след настъпила аварийна ситуация, трафопостът, е изграден временно, аварийно
на тротоара пред имота на ул. „Княз Дондуков“ №5. В този случай, е прието, че
изключение от общото правило на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като строителните книжа могат да се
окомплектоват по време на изпълнението или след изпълнението на неотложните
аварийни и възстановителни работи и да се предадат на органа, компетентен да
издаде разрешение за строеж (съгласно разпоредбата на чл.148, ал.6 от ЗУТ),
което не е сторено.
Предвид
така установеното от фактическа страна, административният орган е приел, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2, в нарушение на чл.148
ал.1 от ЗУТ и на осн. чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, чл.222 ал.1 т.10 от ЗУТ, предоставени със заповед №
РД-13-171/13.06.2019г. на Началник на ДНСК, Началника на РДНСК Варна е издал
оспорения административен акт, с който е наредено да се премахне незаконен
строеж:
„Трафопост
тип КТП №396”, находящ се на тротоара на ул. „Княз Дондуков“ (ПИ с
идентификатор 10135.1507.767 по КК и КР на гр. Варна, общинска публична
собственост, с начин на трайно ползване за второстепенна улица), пред УПИ
XVIII-1643, кв. 52 по плана на 8-ми м. р., гр. Варна (ПИ с ид. 10135.1507.683),
с административен адрес ул. „Княз Дондуков“ №5, гр. Варна.
По
делото е представена цялата административна преписка по издаване на обжалваната
заповед.
По
искане на жалбоподателя по делото е назначена комплексна СТЕ. В.л. арх. Б.К.
заявява, че процесният трафопост, след изграждането му през 1981г. за първи път
фигурира в оцифрения кадастрален план от 2003г. Трафопостът е обозначен в КП от 2003г. като КТП в съседния
на процесния имот т.е 1642, а действителното му местоположение от огледа, които
е извършен от в.л., е върху тротоара на
ул. „Княз Дондуков“, означен на приложение № 1 в червено правоъгълниче. Преди неговото събаряне трафопоста е бил в
съседния имот 1642, както е обозначен по КП. В.л. К. заявява, че трафопостът е
изместен на около 5-6 метра разстояние от първоначалното му местоположение. В
КК / кадастралната карта/, този преместен КТП не е означен. В с.з. в.л. обозначава
къде е поставен и ясно показва, че той не е в имот 683, а е в уличната
регулация. Разликата между приложение 1 и приложение 2 е в кадастралната основа
върху която са направени: едната е от КП /Кадастралния план/ от 2003 г-
приложение № 1, е това. А приложение 2 е КК от 2008г. Още след 1981г., когато е изграден
„трафопост“ е бил в имот 1642, след което при строителството в имот 1643 е
съборен паднал е в изкопа и спешно е преместен на тротоара като това е станало
през 2006г.
В.л. инж.
А. заявява, че процесният трафопост се явява енергиен обект по см. на §1, т.23
от ДР на ЗЕ, защото преобразува и разпределя електроенергия. В диспечерската
схема за гр.Варна няма друг енергиен обект с уникален диспечерски номер №396.
Заключението
по комплексната СТЕ не е оспорено от страните и е прието от съда за компетентно
и безпристрастно изготвено.
По
делото са приети Решение № 767/02.05.2017г. на Административен съд - Варна, постановено по адм.д.№
618/2015г. ; Решение № 15172/11.12.2017г. на ВАС постановено по адм.д,№ 8102/2017г.,
с което решението на АдмС-Варна е отменено и делото е върнато на същия съд за
ново разглеждане; Решение № 1031/14.05.2018г на АдмС-Варна постановено по
адм.д.№ 3553/2017г., с което при прилагане на указанията на ВАС, заповедта
отново е отменена; Решение № 12324/16.09.2019г. на ВАС по адм.д.№11748/2018г.,
с което предходното решение на АдмС-Варна е оставено в сила. Посочените съдебни
решения касаят оспорване на заповед № Г-516/23.12.2014г. на зам.кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП –ПРЗ и
РУП за УПИ XIX -684 „за жилищно строителство и
трафопост“. Процесната заповед е отменена като материално незаконосъобразна.
По
делото е прието е за сведение списък с абонати, електрозахранвани от КТП 396 на
ул.“Княз Дондуков“, гр.Варна.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице с правен интерес от
оспорването по чл.147 ал.1 от АПК. Заповедта представлява индивидуален
административен акт по чл.214 т.1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен
контрол за законосъобразност. Тя е получена от жалбоподателя на 17.03.2020г., с
оглед на което жалбата му срещу нея, входирана в деловодството на РДНСК-Варна
на 31.03.2020г. в законовия 14-дневен преклузивен срок и като такава е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е индивидуален административен акт
– Заповед № ДК-02-ВН-01/10.03.2020г. на
Началник на РДНСК-Варна, с която е наредено да премахне незаконен строеж:
„Трафопост тип КТП №396”, находящ се на тротоара на ул. „Княз Дондуков“ (ПИ с
идентификатор 10135.1507.767 по КК и КР на гр. Варна, общинска публична
собственост, с начин на трайно ползване за второстепенна улица), пред УПИ
XVIII-1643, кв. 52 по плана на 8-ми м. р., гр. Варна (ПИ с ид. 10135.1507.683),
с административен адрес ул. „Княз Дондуков“ №5, гр. Варна.
За да
постанови оспорената заповед, административният орган е установил:
От обяснения, дадени от „Електроразпределение
Север“ АД с писмо вх. №РО-844-02-395/09.08.2018г. трафопост №396 е бил изграден
през 1981 г. и захранва с електрическа енергия обектите на клиенти, живущи в
района (част от 8-ми м. р., гр.Варна). На 26.02.2006г., фундаментът на
трафопоста е подкопан от извършвани изкопни работи в имот на ул. „Княз
Дондуков“ №5, пропада в изкопа и е негоден за експлоатация. За възстановяване
електрозахранването на абонатите, трафопостът е възстановен временно, аварийно
на тротоара пред имота на ул. „Княз Дондуков“ №5.
Съгласно
писмо вх. №РО-844-02-292/27.07.2018 г„ след направена справка в архива на
дирекция ИИБ, община Варна е установено, че не е одобряван инвестиционен проект
и не е издавано разрешение за строеж за аварийното изместване на КТП-то на
тротоара на ул. „Княз Дондуков“.
С
писмо вх. №РО-844-03-814/04.12.2018 г. Кметът на район „Одесос“, община Варна
уведомява, че в архива на района не са налични строителни книжа за монтиране на
КТП №396 на тротоара пред жилищна сграда с административен адрес ул. „Княз
Дондуков“ №5, гр. Варна.
Строежът
е трета категория, съгласно чл.137, ал.1 т.3, буква „б” от ЗУТ и чл.6, ал.2 т.6
от Наредба №1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Към
15.07.2019 г., когато е извършена проверка от служители на РДНСК-Варна и строежът
се ползва.
От
служители на РДНСК-Варна е извършена проверка на строежа и е съставен
констативен протокол от 09.03.2020 г„ при което не са установени нови
обстоятелства, строежът е във вида описан в КА № 1/19.07.2019 г.
Строежът
е извършен без изискващи се строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал.1 и
ал.6 от ЗУТ. Установено е, че трафопостът, след настъпила аварийна ситуация е
изграден временно, върху тротоара пред имота на ул. „Княз Дондуков“ №5 като
съгласно чл. 148, ал.1 и могат строителните книжа да се комплектоват по време на
изпълнението или след изпълнението на неотложните аварийни и
възстановителни работи и да се предадат на органа, компетентен да издаде
разрешение за строеж, което не е сторено.
Административният
орган се позовава на чл.67, ал.2 от ЗЕ, съгласно който правото на безвъзмездно
ползване на мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура - публична
собственост, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на
линейни енергийни обекти, в случая кабелната линия, захранваща трафопоста. За изграждането
на трафопоста следва да има учредено право на строеж.
Предвид
гореизложеното, е установен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ.
В
заповедта са посочени фактическите и правни основания за постановяването й,
които кореспондират помежду си. Съдържа се описание на характеристиките и
местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и
определяне на категорията му. Констативният акт, на който се основава
процесната заповед, също е съставен от компетентни лица. Констатациите в него са
илюстрирани в графичен вид, посредством приложена скица на разположението на
строежа в имота, както и с посочване на размерите на същия. Тук следва да се
отбележи, че констатациите в КА, отразени и в оспорената заповед, се ползват с
доказателствена сила и истинност по смисъла на чл.171 ал.1 от АПК и подлежат на
опровергаване в съдебната фаза на производството от жалбоподателя с посочените
в ал.2 чл.171 от АПК доказателствени средства. Тези констатации не са опровергани в
съдебното производство.
При
издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, дадена е пълна възможност на оспорващата страна да
участва пълноценно в административното производство. Уведомяването е извършено
своевременно за всички действия по движението на преписката, констативният акт
е надлежно съобщен на жалбоподателя. Проведената процедура от администрацията
на РДНСК Варна е изцяло в съгласие с предписанията на закона - извършени са
всички действия за събиране необходимия за произнасяне по същество
доказателствен материал - извършени са проверки на място, съставен е
констативен акт в режима на чл.225 от ЗУТ.
В този
смисъл и във връзка с възражението на жалбоподателя за нищожност на заповедта,
съдът следва да отбележи следното:
Съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административно-производствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, а именно - такова нарушение, недопускането
на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос. В разглеждания случай тези признаци не са
налице.
Разпоредбата
на чл.225 ал.3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно
строителство да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото условие в
закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните лица. В срока по чл.225 ал. 3
от ЗУТ е подадено възражение, съответно няма нарушение на процесуалните
правила, което да обосновава отмяна на заповедта на това основание. Спазена е
процедурата по чл.225 ал.3 от ЗУТ, като заповедта е издадена въз основа на
констативен акт, съставен от длъжностни лица от РДНСК Варна, в който е
констатирано незаконно строителство и респ. е онагледено извършеното такова.
Описани са техническите параметри на КТП-то, като е прието, че строителството е
извършено без разрешение за строителство. Отделно от това описанието в
обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт.
Предвид
изложеното, съдът намира, че процесната заповед е валиден административен акт и
при издаването й не са допуснати процесуални нарушения, толкова съществени, че
да влекат нейната нищожност.
Относно
съответствието на оспорения административен акт с материално-правните
разпоредби следва да се отбележи следното:
Основният
спорен между страните по делото въпрос е дали строителството на
КТП-то е извършено без разрешение за строителство и съответно дали подлежи на
премахване като незаконен строеж.
Съгласно
пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строеж са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични
данни по смисъла на ЗКН и адаптация на недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението". Това означава, че по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ „Строеж“ представлява всяко съоръжение, което изменя трайно
субстанцията и начина на ползване на земята. По делото не е спорно, че за процесния
строеж на КТП не са представени одобрени проекти и разрешение за строеж.
Трафопостът,
след настъпила аварийна ситуация е изграден временно, аварийно на тротоара пред
имота на ул. „Княз Дондуков“ №5. В този случай, по изключение от общото правило
на чл.148, ал.1 от ЗУТ, строителните книжа могат да се окомплектоват по време
на изпълнението или след изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни
работи и да се предадат на органа, компетентен да издаде разрешение за строеж
(съгласно разпоредбата на чл.148, ал.6 от ЗУТ), което не е сторено.
Разпоредбата
на чл.67, ал. 2 от ЗЕ касае правото на безвъзмездно ползване на мостове,
пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура - публична собственост, за
изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни
обекти, в случая кабелната линия, захранваща трафопоста. За изграждането на
трафопоста обаче, следва да има учредено право на строеж.
Оспорването
на описаната в констативния акт и заповедта фактическа обстановка е
неоснователно. В жалбата се изтъква, че е извършен текущ ремонт по смисъла на §5,
т.43 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ на елемент от техническата
инфраструктура. При текущ ремонт не се променя местоположението на
съществуващия строеж и не се засяга конструкцията му. В случая КТП-то е
преместено на тротоара, върху новоизграден фундамент с приблизителна височина
0,25 м. Така описаните СМР не попадат в хипотезата на чл.151, ал.1, т.2 от ЗУТ
- сред изключенията, за които не се изисква издаване на разрешение за строеж.
Посоченият факт е констатиран и от в.л. К. в приетата от съда и неоспорена от
страните СТЕ.
Сервитутните
права на изградения през 1981г. трафопост се отнасят за поземления имот, в
който същият е бил изграден към онзи момент. „Електроразпределение Север“ АД не
притежава сервитутно право за заемане на част от поземлен имот /ПИ/ с ид.
10135.1507.767 - публична общинска собственост, с начин на трайно ползване
второстепенна улица (ведно с прилежащия й тротоар, върху който е разположен
процесният строеж). От представените от „Електроразпределение Север“ АД документи
и писма дружеството не отрича обстоятелството, че трафопостът е изграден на
тротоара временно, аварийно, поради настъпила аварийна ситуация.
Разпоредбата
на чл. 195, ал. 3 ЗУТ предполага авария или друго настъпило неочаквано
обстоятелство, което налага незабавно предприемане на действия за отстраняване
или предотвратяване на увреждания и възстановяване на обекта, като за това се
уведомява съответната община. В случая аварията е настъпила още през 2006г. Към
2019-2020г. няма неочаквано събитие и настъпили внезапно обстоятелства, които
да са довели до увреждане на трафопоста, за премахването на които да се налага
извършването на незабавно строителство без строителни книжа. По делото са
събрани доказателства за това, че извършваните строителни работи по укрепване и
възстановяване на трафопоста са още от 2006г.
Съгласно
§ 1, т. 3 от ДР на закона "Авария" е инцидент от голям мащаб,
включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на
хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени
инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или
действия на човека. Следва да се отбележи и това, че дори в ситуации на
бедствие и/или авария разрешението за строеж е необходимо за законното му
реализиране, макар издаването му в тези случаи да е допустимо при облекчен
режим. Нормата на чл.148, ал. 6 от ЗУТ предвижда, че "при бедствени и
аварийни ситуации разрешения за строеж по изключение могат да се издават по
частични работни проекти. Строителните книжа могат да се комплектуват и по
време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след
изпълнението им и се предават на органа, компетентен да издаде разрешението за
строеж". Видно от текста касае се за неотложни аварийни или възстановителни
работи, а в случая не са представени доказателства за настъпилите повреди и за
това, че извършената промяна на местоположението на трафопоста, касае
възстановяване на разрушения от стар трафопоста на старото му местоположение.
Следователно не са налице предпоставките за приложението на тази норма.
С
оглед на изложеното, след като се установи, че изграденият строеж е незаконен и
при липса на предпоставки за узаконяване на извършеното строителство, тъй като
е извършено през 2006г., следва да се приеме, че строежът подлежи на премахване
по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ, поради което издадената заповед се явява
законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.
Доказателственият
материал по делото, както и заключението на вещото лице по СТЕ, сочат, че
процесния трафопост не попада нито в
строежите, посочени в §16 от ПР на ЗУТ, нито в текста на §127 ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ.
Съгласно
§16 ал.1 изр.1 от ПР на ЗУТ - строежи, изградени до 07.04.1987г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им ти съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване и забрана за ползване. Безспорно установено по делото е, че
процесната пристройка е изградена през 2006г., след настъпила авария, т.е. не
попада в тази хипотеза.
Търпимостта
е регламентирана и в §127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. За да бъде един строеж
търпим той трябва да е: 1) построен преди 31 март 2001 г.; 2) да няма
строителни книжа, тоест всички необходими одобрени инвестиционни проекти за
извършване или узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за
узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво; 3)
да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е
построен, или по сега действащите разпоредби съгласно ЗУТ. Следва да се посочи
също така, че изискванията по §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са относими и следва да
бъдат съобразени при издаване заповеди за премахване на незаконни строежи след
влизане в сила на нормата, а именно – 26.11.2012г. Всички тези посочени
нормативни изисквания не са спазени от жалбоподателя.
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден в съответствие и с целта на закона, тъй като премахването на
незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл. 225 от ЗУТ.
Предоставеното на административния орган публично субективно право е упражнено
за осъществяване на интереса, който е установен в закона.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
процесната заповед е законосъобразна и като такава следва да се остави в сила,
а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, на основание чл. 24 от
НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ.
Водим от гореизложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 предл. последно АПК, настоящият състав на Варненски
административен съд,
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Електроразпределение
север“ АД гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от Р. Л., И. Г.и А. К.срещу Заповед № ДК-02-ВН-01/10.03.2020г.
на Началник на РДНСК-Варна, с която е наредено да премахне незаконен строеж:
„Трафопост тип КТП №396”, находящ се на тротоара на ул. „Княз Дондуков“ (ПИ с
идентификатор 10135.1507.767 по КК и КР на гр. Варна, общинска публична
собственост, с начин на трайно ползване за второстепенна улица), пред УПИ
XVIII-1643, кв. 52 по плана на 8-ми м. р., гр. Варна (ПИ с ид. 10135.1507.683),
с административен адрес ул. „Княз Дондуков“№5, гр. Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение
север“ АД гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от Р. Л., И. Г.и А. К.да заплати в полза на РДНСК Варна сумата
от 150.00 (сто и петдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: