№ 50
гр. Кюстендил, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20231500500071 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Тридесет и девета „Защита срещу
изпълнението“, Раздел Първи „Обжалване действията на съдебния изпълнител“,
чл.435 – чл.438 от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 138/16.01.2023 г. по описа на ДСИ при
Районен съд – Дупница (ДРС), подадена от Л. К. С. с ЕГН **********, с адрес в
***************, насочена против Постановление от 15.12.2022 г. на ДСИ при ДРС, с
което съдебният изпълнител е отказал да образува изпълнително дело по молба на
настоящия жалбоподател поради невнасянето на авансово дължимата такса по чл. 30
от ТДТССГПК.
Към жалбата са приложени доказателства.
В срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК по делото не е постъпило становище от
другата страна по изпълнителното производство, доколкото и такава не е
конституирана понастоящем.
По реда на чл.436, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител не е изложил писмени
мотиви по обжалваните действия.
След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени
доказателства, съдът констатира следното:
От фактическа страна е установено, че с молба от 13.12.2022 г. взискателят е
представил изпълнителен лист № 44, издаден по адм.д. № 167/2020 г. на КАС и е
поискал образуването на изпълнително дело против длъжника Община Дупница.
Към молбата си страната е приложила и Експертно решение № 0803 от
166/09.12.2020 г.
С атакуваното Постановление от 15.12.2022 г. съдебният изпълнител е отказал
да образува изпълнително дело по молба на настоящия жалбоподател поради
1
невнасянето на авансово дължимата такса по чл. 30 от ТДТССГПК.
При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от
правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна и срещу действия на съдебния
изпълнител, подлежащи на обжалване от длъжника по чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК, в
законоустановения двуседмичен срок, респ. процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Досежно правилността на обжалвания акт съдът е обвързан от посоченото във
въззивната жалба – спр. чл. 269, ал. 2 от ГПК.
В случая се твърди, че жалбоподателят не е бил уведомен за задължението да
плати таксата по ТДТССГПК, а освен това бил освободен от задължението за плащане
на такси и разноски.
При поддържаните доводи следва да се посочи, че действително по силата на
изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по
правило се събират авансово – арг. от чл. 73, ал. 3 ГПК. Държавна такса за образуване
на изпълнително дело по чл. 30 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, е в размер на 20,00 лв., респ. 24.00 лв. с вкл. ДДС, като
доказателства за заплащането й следва да бъдат ангажирани заедно с молбата за
образуване на изпълнително производство. НО задължение на съдебния изпълнител е,
когато преценява допустимостта и редовността на молбата за образуване на
изпълнително производство, при констатирани нередовности да отправи указания до
взискателя за поправянето им, като му даде възможност да ги отстрани в едноседмичен
срок от получаване на съобщението за това.
В случая видно от данните по делото молбата, съдържаща искане за образуване
на изпълнителното дело, е депозирана на 13.12.2022 г. с вх. №1675/13.012.2022 г. На
15.12.2022 г. е постановен атакуваният акт, с който ДСИ е отказал да образува
изпълнително дело, поради невнесена държавна такса. Така очевидно е процедирал
неправилно, доколкото липсата на доказателства за платена такса е нередовност на
молбата, която подлежи на отстраняване от взискателя именно след указания до него
по реда на чл. 426 ал.3 от ГПК, в която имплицитно се съдържа препращане към чл.
129 ГПК. Именно на основание чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129, ал. 2 от ГПК
съдебният изпълнител следва да даде точни указания на молителя, като посочи
конкретното несъответствие или нередовност, която е констатирал и да
определи срок, в който да ги изпълни, с указания за последиците от неизпълнението на
посочените указания, предвидени в чл. 129, ал. 3 от ГПК. Едва след това и ако
нередовността не бъде поправена в указания срок, следва да приложи последиците на
чл. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Освен това, в този случай е следвало да се изясни също дали молителят е в
невъзможност да плати следващата се държавна такса, съответно поддържа ли искане
по см. на чл. 83 от ГПК, доколкото към сезиращата молба е бил приложен препис от
Експертно решение № 0803 от 166/09.12.2020 г. Именно то е съдържало индиция за
евентуалното приложение на чл. 83 от ГПК, респ. е било необходимо молителят да
бъде уведомен да заплати следващата се държавна такса за образуването на делото, а
ако поддържа искане по чл. 83 от ГПК да го заяви изрично, като ангажира и
доказателства относно: имущественото състояние, удостоверено със съответни
писмени документи и/или декларация (същата с изрично отбелязване за знание за
отговорността по чл. 313 от НК); семейното положение; здравословното състояние;
2
трудовата заетост (ако е налице такава); възрастта; притежава ли ЕТ, респ. дялове в
търговски дружества, и др. по преценка на молителя, необходими за преценка на
обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Горното следва от това, че нормата на чл. 83 от ГПК се намира в глава първа -
общи правила на ГПК и намира приложение във всички производства, предвидени в
ГПК, независимо дали се са спорни или охранителни. Доколкото производството е
изпълнително и е образувано пред ДСИ, именно той е органът, който ръководи
изпълнителното производство, респ. е оправомощен да се произнася по искания за
освобождаване от внасянето на такси и разноски в изпълнителния процес.
При тези пояснения е безспорно, че бездействието на съдебния изпълнител в
случая да приложи правилата на чл. 129 от ГПК – да даде надлежни указания в какво
се състои нередовността и съответен срок за отстраняването й, не може да се тълкува в
тежест на взискателя и да доведе до негативни за него последици.
Нещо повече, прекратяването на производството поради невнасяне на
дължимите от взискателя авансови такси и разноски е само една правна възможност,
тъй като в нормата на чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата такава: когато
таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника,
респ. самият законодател допуска провеждане на изпълнително производство и
извършване на изпълнителни действия без авансово заплащане на (част от) дължимите
за това такси.
За прецизност следва да се посочи още, че не е налице и хипотезата на чл.433
ал.1 т.6 ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява, когато не са
заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на
чл.83 от ГПК, т.к. тя касае вече образуваното изпълнително дело, каквото в случая
няма.
При изложените мотиви този съдебен състав приема, че действията на ДСИ при
ДРС, обективирани в Постановление от 15.12.2022 г., са незаконосъобразни, а
депозираната жалба – основателна. Ето защо то ще бъде отменено, като
изпълнителното дело ще бъде върнато на ДСИ при ДРС за продължаване на
процесуалните действия при мотивите, изложени в този съдебен акт - молителят следва
да бъде уведомен да заплати следващата се държавна такса за образуването на делото,
а ако поддържа искане по чл. 83 от ГПК да го заяви изрично, като ангажира и
доказателства относно: имущественото състояние, удостоверено със съответни
писмени документи и/или декларация (същата с изрично отбелязване за знание за
отговорността по чл. 313 от НК); семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост (ако е налице такава); възрастта; притежава ли ЕТ, респ. дялове в
търговски дружества, и др. по преценка на молителя, необходими за преценка на
обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
По разноските:
В настоящето съдебно производство не се претендират разноски, поради което и
произнасяне в т.см. не се следва.
По обжалваемостта:
Този съдебен акт не подлежи на обжалване пред по-горен съд – спр. чл. 437, ал.
4 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 15.12.2022 г. на ДСИ при ДРС, с което съдебният
изпълнител е отказал да образува изпълнително дело по молба на настоящия
жалбоподател - Л. К. С. с ЕГН **********, с адрес в ***************, поради
невнасянето на авансово дължимата такса по чл. 30 от ТДТССГПК.
ВРЪЩА изпълнителното делото на Държавен съдебен изпълнител при
Районен съд - Дупница Георги Шутев за продължаване на процесуалните действия при
мотивите, изложени в този съдебен акт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване – арг. от чл. 437, ал. 4
ГПК.
Заверен препис от решението ДА СЕ ИЗПРАТИ на ДСИ при ДРС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4