Р Е Ш Е Н И Е
№
град София, …..2022
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ Н.
МЛ.СЪДИЯ: СТОЙЧО ПОПОВ
при
секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д.
№ 1211/2021 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със
съдебно решение от 25.08.2020 г., постановено по гр.д. № 66000/2019, СРС е
отхвърлил предявения от Д.И.Н. и Л.И.Н. иск срещу УМБАЛ „С.А.” - София АД с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, с
който се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 1910 лв. Съобразно
с изхода на правния спор е разпределил разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение са останали ищците,
които са подали настоящата жалба в законоустановения
срок като излагат, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че по делото не са събрани доказателства, от които да се
установява, че са претърпели твърдените от тях имуществени вреди.
В срок по делото е постъпил отговор от ответника, с
който се излага подробно становище за
правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение и се иска същото
да бъде потвърдено. Претендират се разноски за производството.
Страните не са поискали събиране на доказателства
пред въззивната инстанция.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок, от легитимирани лица и срещу акт, който подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по
отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна
жалба за неоснователна поради следните съображения:
Видно
от събраните по делото доказателства настоящите въззивници
за сезирали първоинстанционния съд с иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД, с който претендират ответникът да бъде осъден да им
заплати обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в противоправно отнемане от страна на негови служители на златна
брачна халка и златен пръстен от дясната ръка на техния баща при приемането му
в спешното отделение на болницата. Същият към момента на подаване на исковата
молба е починал.
По
делото са представени доказателства, от които следва извод, че действително
лицето Н.И.И. на 81 години е прието за спешна
медицинска помощ на 13.10.2017 г., както и че той след изписването от болницата
е починал на 26.10.2017 г., като е оставил като законни наследници настоящите
ищци и съпругата си. От констативен
протокол от 13.10.2017 г. се установява, че в линейката, с която Н.И. е докаран
в болницата не са останали никакви загубени вещи и ценности.
От
така събраните доказателства не може да се установи, нито че в деня на
приемането в болницата Н.И.е носил процесните
пръстени, нито че е бил приет в сградата на болницата с тях. Съответно не може
да се установи, нито наличие на противоправно и
виновно поведение от страна на служители на въззиваемия,
нито настъпване на каквито и да било имуществени вреди. Предвид това правилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като
неоснователен и недоказан, като в тази връзка въззивната
инстанция се солидаризира напълно с мотивите, изложени в обжалваното съдебно
решение и препраща и към тях на основание чл. 272 ГПК.
По
разноските:
С
оглед изхода на правния спор въззиваемият има право
на направените в рамките на въззивното производство
разноски в доказан размер от 360 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 25.08.2020 г., постановено по
гр.д. № 66000/2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д.И.Н., ЕГН **********
и Л.И.Н., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** чрез адвокат А.Ч. от
САК да заплатят на УМБАЛ „С.А.” - София АД, ЕИК ********, със съдебен адрес:***
сумата от 360 лв. разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.