Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 07.03.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Марияна Маркова, като
разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 1090 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 92 ЗЗД от „П.К.Б.“ ЕООД срещу В.К.Д..
В исковата молба се твърди, че на
17.07.2013 г. С.Й.С.кандидатствала за отпускането на потребителски кредит, като
за целта ù бил предоставен „Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит“ относно потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ MADE VIP”: сума в размер на 3000 лева, с месечна вноска от
202 лева, за срок от 48 месеца.
След взето информирано решение, на
17.07.2013 г. бил сключен договор за револвиращ заем № ….. MADE VIP между „П.К.Б.“
ЕООД като кредитор, от една страна и С.Й.С., като длъжник и ответницата В.К.Д.,
като солидарен длъжник от друга страна, като последната се задължила да
отговаря за задължението на С.Й.С.. Договорът бил сключен при следните
параметри: сума на кредита - 2000 лева; срок на кредита - 48 месеца; размер на
вноската по кредита - 135 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 109,71%;
годишен лихвен процент – 76,67%; общ размер на задължението 6492,64 лева.
Кредиторът изпълнил точно и в срок
задълженията си по договора, като превел паричната сума в размер на 2000 лева
по посочената от длъжника С.С. банкова сметка.
***.10.2013 г. между „П.К.Б.“ ЕООД, С.Й.С.,
в качеството ù на длъжник и В.К.Д., в качеството ù на солидарен
длъжник, бил подписан Анекс № 1 към договор за револвиращ заем, с който било
уговорено, че вноски № 2 и 3 ще бъдат отложени.
В подписания Анекс № 1 С.Й.С.се
задължила да изплаща кредита си по нов погасителен план, който представлявал
неразделна част от анекса. С.С. и В.Д. се задължили да заплатят отложени вноски
№ 49, 50, 51 и 52 (в това число и възнаграждението за отлагане на вноските,
което било равно на 270 лева и се изплащало като последни вноски според новия
погасителен план).
Годишният лихвен процент по кредита
след сключване на Анекс № 1 бил в размер на 77,54 %. Годишния процент на
разходите по кредита след сключването на Анекс № 1 бил в размер на 93.86 %.
Останалите клаузи на договора и Общите условия оставали непроменени.
Впоследствие, във връзка с постъпила
молба от С.С. за отлагане на вноски по сключения договор, бил сключен Анекс № 2
между С.С., солидарния длъжник В.Д. и „П.К.Б.“ ЕООД за отлагане на вноски № 10,
11 и 12, като същите следвало да бъдат заплатени в края на погасителния план.
Към Анекс № 2 бил изготвен и нов погасителен план.
На 30.01.2015 г. между „П.К.Б.“
ЕООД, от една страна, С.С. като длъжник и В.К.Д. като солидарен длъжник, от
друга страна, бил подписан Анекс № 3 към договор за потребителски кредит № ….,
в който било уговорено, че вноска № 17 ще бъда отложена и че същата, ще бъде
заплатена в края на погасителния план.
Поради сключването на Анекс № 3 бил
изготвен нов погасителен план и С.Й.С.и В.К.Д. се задължили да изплащат заема
си по него.
С.С не изпълнявала точно поетите с
договора задължения, като направила само 22 пълни плащания, последното от дата
30.11.2016 г. и в резултат договорът за кредит бил прекратен автоматично от
страна на кредитора и била начислена неустойка, за което до длъжниците било
изпратено писмо - уведомление.
Ищецът моли, ако съдът прецени, че
ответницата не е била редовно уведомена за прекратяване на договора,
респективно за обявяване на предсрочната изискуемост, да приеме, че същата е
редовно уведомена с получаването на препис от исковата молба.
Общият размер на задължението на
солидарния длъжник по договора възлизало на 4294,77 лева.
Поради неизпълнението на договорното
задължение, „П.К.Б.“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, по която било образувано ч.
гр. д. № 920/2017 г. по описа на съда. Срещу издадената заповед за изпълнение
било подадено възражение от страна на ответницата, което обуславяло правния
интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.
С оглед изложеното, моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сума в общ размер на 4294,77 лева по договор за револвиращ заем № …..
MADE VIP, сключен на 17.07.2013 г., от които неизплатена главница в размер на
3877,94 лева и неустойка в размер на 416,83 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е
подал отговор на исковата молба, с който възразява срещу иска и
обстоятелствата, на които той се основава, като твърди, че С.Й.С.работи по
трудово праоотношение и може да изплаща дължимата сума по кредита. Ответницата
посочва, че няма финансова възможност да изплаща нейното задължение по кредита.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, чрез упълномощен представител подържа предявените искове и моли съда
да постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, се явява лично и признава исковата претенция по основание и
размер.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предвид обстоятелството, че ответницата
в съдебно заседание признава основателността на исковата претенция, ищецът е
направил искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК – при
признание на иска. Разпоредбата на чл. 237 ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си,
като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай
са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 ГПК.
Ответницата, в съдебно заседание е признала исковата претенция. Спазени са и
изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може
да се разпорежда.
С оглед направеното признание на
иска и като
съобрази разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, според която кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от солидарните длъжници, съдът
намира предявения положителен установителен иск за основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
Воден от изложеното, съдът
постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл. 237,
ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС с решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото
производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.
8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за
заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение
за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300
лева. Съгласно чл. 1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в
зависимост от вида и количеството на извършената работа.
Предвид изложеното, съдът като
съобрази, че от една страна делото е с малък материален интерес, а от друга -
извършената от юрисконсулта работа в заповедното производство се състои в
попълване на кратко бланково заявление, съответно искова молба по множество
еднотипни заповедни и искови производства, както и че настоящото дело не се
отличава с фактическа и/или правна сложност, съобразявайки и обстоятелството,
че по делото е проведено едно открито съдебно заседание, намира, че в полза на
ищцовото дружество, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150,00 лева, от които: 50,00 лева - за заповедното производство и
100,00 лева - за исковото производство. Към така определеното юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде прибавена и заплатената от ищеца държавна такса в
заповедното и исковото производство в общ размер на 205,12 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на В.К.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ………,
със седалище и адрес на управление:***, сума в общ размер на 4294,77 лева (четири
хиляди двеста деветдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки) по договор
за револвиращ заем № ……. MADE VIP, сключен на 17.07.2013 г., от които:
неизплатена главница в размер на 3877,94 лева (три хиляди осемстотин седемдесет
и седем лева и деветдесет и четири стотинки) и неустойка в размер на 416,83
лева (четиристотин и шестнадесет лева и осемдесет и три стотинки).
ОСЪЖДА В.К.Д., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.к.Б.“ ЕООД, с ЕИК: ……., със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 355,12 лева (триста петдесет и пет лева и дванадесет
стотинки) – направени разноски по делото.
Решението е постановено при
признание на иска на основание чл. 237 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/