Р Е Ш Е Н И Е
№ 260 097/01.06.
2021 год.
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 03.02.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Е. Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело №555
по описа за 2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260176/10.08.2020год. по
т.д. № 1682/2019год съдът е:-Осъдил ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Триадица, бул.
"Витоша" №89Б, ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., ЕГН **********, с адрес ***,
СУМАТА от 50000лв., предявена
като частичен иск от иск в общ размер на 100 000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени психически увреждания, в резултат на настъпило ПТП на
16.02.18г., причинено от Г С Р, при управление на МПС – л. а. Рено 21, рег.№
ВТ0012ВТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.11.2018г.
до окончателното й изплащане, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, като е отхвърлил иска за заплащане на
законна лихва за периода от 16.02.2018г. до 07.11.2018г.вкл. като неоснователен: Осъдил е ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 2000лв., представляваща
дължимата по делото държавна такса, както и сумата от 200лв,
представляваща направените от бюджета на ВОС разноски за вещо лице, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК: Осъдил е ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, да заплати на адв.Х.Р.К., сумата от 2030 лв, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
Недоволен от решението е останал ответникът по делото.
ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 1682/2019год.
по описа на ОС-Варна, обжалва изцяло постановеното
решение по делото. Счита решението за
неправилно поради нарушение на материалния закон и като необосновано, по
изложени съображения. Излага, че липсва причинно-следствена връзка между
инцидента и настъпилите вреди. Позовава се на заключението на повторната тройна
съдебно-психиатрична експертиза, която според
въззивника е дала заключение, че няма пряка връзка между претърпяното от ищцата
ПТП и настъпилите психични увреждания.
Оспорва също така показанията на свидетелката Е.И, като счита същите за
непоследователни, нелогични и съдържащи доказано неверни твърдения, поради
което съдът не е следвало да кредитира нейните показания. В условия на
евентуалност твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалата за настъпэване на вредоносния резултат,
поради което на основание чл.51 ал.2 ЗЗД обезщетението следва да се намали.
Основанието за съпричиняване се изразява в следното: Пострадалата е навлязла
внезапно на платното за движение и с това свое действие пряко е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, което
е потвърдено и от събраните по делото доказателства. В евентуалност се твърди
че с решението съдът е допуснал нарушение
по прилагането на чл.52 ЗЗД, като сочи, че определеното обезщетение е
необосновано завишено. Съгласно изслушаната повторна тройна СМЕ, към настоящия
момент ищцата е излекувана и не се установвяа психична симптоматика извън
нормите. За това претендирания размер на застрахователното обезщетение се явява
прекомеренс и следва да бъде редуциран. С
жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част, в енетуалност
след отчитане на съпричиняване, да бъде намалено застрахователното обезщетение
с 1/2.
С писмен отговор ищцата М.С.П., чрез
процесуалния й представител оспорва същата като неоснователна, предвид
заключенията на СМЕ, както и останалите доказателства. Твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултата счита за недоказано.
Жалбата на застрахователя ДЗИ Общо
застраховане” отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
В съдебно заседание жалбата се
поддържа чрез процесуален представител на въззивника, съответно се оспорва от
процесуалния представител на въззиваемата страна, както и чрез писмена защита
на същия.
След като се съобрази с
доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни,
Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение:
Искът по които е образувано
съдебното производство пред ВОС е с
правно основание чл.432 ал.1 КЗ, предявен от М.С.П. ***, срещу ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 50000лв., предявен
като частичен иск от иск в общ размер на 100000лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени психически увреждания, в резултат на настъпило ПТП на
16.02.18г., причинено от Г С Р, при управление на МПС – л. а. Рено 21, рег.№
ВТ0012ВТ със застраховка ГО, сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на непозволеното увреждане – 16.02.18г. до окончателното
изплащане на сумата.
Излага, че на 16.02.2018г. в
гр.В.Търново, на ул.“Магистрална“, на пешеходна пътека при навлизане в кръгово
кръстовище, образувано с ул.“Н.Габровски“, при управление на л. а. Рено 21,
рег.№ ВТ0012ВТ Г С Рнарушил правилата за
движение по пътищата-не намалил скоростта и не спрял, за да пропусне
преминаващата по пешеходна пътека пешеходка, и реализирал ПТП с пешеходката М.П..
За извършеното престъпление водачът бил осъден по НОХД №1715/18г. на
РС-В.Търново. Излага още, че вследствие на ПТП на ищцата била причинена средна
телесна повреда, за обезщетяване на която между страните било подписано споразумение.
Излага, че освен причинената телесна повреда,
непосредстввено след инцидента се появили и сериозни промени в
психичното състояние на ищцата: Същата
започнала да страда от безсъние, имала изблици на агресия, твърдяла, че ще
спаси хората, че има дарби и разговаря с починалата си преди 6 години баба. На
07.04.18г.родителите я завели за лечение в Първа психиатрична клиника на УМБАЛ
Св.Марина ЕАД, а на 27.04.18г. изписана по нейно желание и това на родителите
й, като с решение на ТЕЛК от 27.06.18г. й била определена 75% трайно намалена
работоспособност, дължаща се на остро
полиморфно психотично разстройство с шизофренни симптоми, персистираща
халюцинаторно-параноиден синдром. С второ решение на ТЕЛК от 15.05.19г, ищцата
е преосвидетелствана и е определена 80%
ТНР.
Твърди, че в резултат на появилата се
тежка психическа травма ищцата
прекъснала образованието си и се върнала при родителите си, които трябвало да
полагат постоянни грижи за нея, надзор и контрол на всичките й действия,
придружаване от някой от родителите й до обществени места и т.н. Сочи, че към момента на ПТП л. а. Рено 21,
рег.№ ВТ0012ВТ е имал действащ договор за застраховка ГО с ответното.дружество
по застр.полица № BG/06/118000066305 със срок на действие от 02.01.18г. до
01.01.19г. Излага, че по реда на чл.498 КЗ е предявила застр. претенция пред
ответника, като по отношение на причинените психич. увреждания нямало изплатено
обезщетение. С допълн. искова молба оспорва
изложените в отговора възражения.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********
с писмен отговор, оспорва предявеният иск по основание и размер. Оспорва
вида и характера на вредите, както и наличието на причинно-следствена връзка
между увреждащото действие и вредите. В евентуалност, счита за завишен и
размера на иска, като несъответен на вредите. Прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като навлязла внезапно на
платното за движение в нарушение на чл.114, ал.1 от ЗДвП и по тоци начин допринесла
за настъпване на ПТП.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори относно
следното: Безспорно е установено, настъпилото на 16.02.2018г. ПТП в гр.Велико
Търново между МПС - лек автомобил марка „Рено 21", с рег.№ ВТ 0012 ВТ с водач Г С Ри М.С.П. като
пешеходец; По образуваното НОХД
№1715/18г. на РС-В.Търново водачът Г.Ре бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.посл. б. „А", предл.2, вр.ал.1,
б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр. 3 от НК вр. чл.129 ал.2 НК, във връзка с
чл.119, ал.1 от ЗДвП, за това, че при управление на МПС, на 16.02.2018год. в
гр.В.Търново, на ул.“Магистрална“, върху пешеходна пътека при навлизане в
кръгово кръстовище, , образувано с ул.“Н.Габровски“ нарушил правилата за
движение по пътищата –чл.20 ал.2 изр. Посл. И чл.119 ал.1 ЗДвП, по
непредпазливост причинил на М.С.П. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване главата на молкия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно
затрудняване на движението на долния ляв крайник.
На деликвента е
наложено наказание лищаване от свобота, чието изпълнение е отложено на
основание чл.66 ал.1 НК. Не е спорно наличието на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" за лек автомобил, с който са нанесени
уврежданията, за което е издадена от ответното дружество застрахователна полица
№ 1180000066305.
Приети са по делото заверени преписи от:
Епикриза на М.С.П., издадена от МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“АД-В.Търново,
Неврохирургично отделение, според което М.П. е постъпила на 16.02.2018год. и е
изписана на 19.02.2018год. с посочена окончателна диагноза-Мозъчно сътресение,
без открита вътречерепна травма: Счупване на фибулата, закрито. Посочено е, че
травмите са от пътна злополука: Епикриза
на М.С.П., издадена от Университетска болница МБАЛ „Света Марина“ЕАД-Варна
–Първа психиатрична клиника, според която М.П. е постъпила на 07.04.2018год. и
е изписана на 27.04.2018год. с посочена окончателна диагноза- Остро полиморфно психотично разстройство с
шизофренни симптоми. Посочено е, че пациентката се изписва с подобрение по нейно
желание и желание на родителите й. Препоръчано е да се продължи лечението с
посочени медикаменти.
Представени са Експертни решение на
ТЕЛК, издадени от МБАЛ „Света Марина“ЕАД-Варна от:- 27.06.18г. с което й е била
определена 75% трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година, дължаща
се на водеща диагноза-Остро полиморфно
психотично разстройство с шизофренни симптоми, а като общо цзаболяване е
посочено: Остро полиморфно психотично
разстройство. Халюцинаторно-параноиден синдром. С второ решение на ТЕЛК от
15.05.19г, ищцата е преосвидетелствана и е определена 80% ТНР за срок от три години /стр.11/.. В
решението като водеща диагноза е посоччена: Параноидна шизофрени, а като общо
заболяване: Параноидна шизофрения—параноиден синдром.
Съгласно
заключението по допуснатата САТЕ, неоспорено от страните по делото и
кредитирано от съда, се установява следния механизъм на ПТП: Л.а. „Рено“ се е
движил в лявата част на дясната лента на ул.“Магистрална“. При приближаване на
мястото на ПТП-пешеходната пътека, преди включване на движението по кръговото
кръстовище, предната дясна гума е била на около 2,5м. в ляво от десния
бордюр И около средата на пешеходната
пътека. Към момента на удара скоростта на автомобила е била около 18 км/ч, като
удара на пешеходката в автомобила е зоната на предната му дясна врата и дясно
външно огледало. Заключава, че пешеходката е имала възможност и е забелязала
приближаващия автомобил още към момента, в който не е предприела пресичането и
е имала техн.възможност да избегне удара в случай, че бе предприела пресичане
след като се убеди, че автомобилът е спрял окончателно и е осигурил очакваното
от нейна страна предимство на преминаване. В с.з. сочи, че и двамата участници
са се видели и автомобилът бил видимо намалил скоростта. Заявява още, че
пешеходката представлява опасност в момента, в който отразяването й за
пресичане се материализира във вид на стъпване на пътното платно.
Съгласно
заключението по допуснатата САТЕ от настоящата инстанция, неоспорено от
страните по делото и кредитирано от съда, не се установява, предприето аварийно
спиране или служебно такова при появата /забелязването на пешеходката,
изчакваща за пресичане по пешеходната пътека/.
Категорична опасна зона не може да се изчисли от наличните данни по
делото. Безопасната скорост на движение на автомобила в конкретната пътна
ситуация е била и около под 24,84км/ч.
Съгласно
заключението по допуснатата единична СПЕ, кредитирано от съда, се установява,
че в резултат на ПТП ищцата е получила мозъчно сътресение без открита
вътречерепна травма и счупване на фибулата, което е наложило хоспитализация.
Относно наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията на
ищцата, сочи следното: Според вещото лице, на фона на предразположение стресът
от претърпяното ПТП и травмата на главата са отключили психично разстройство,
като към момента няма активна психотична продукция, но е налице негативна
симптоматика. Сочи се, че ищцата е провела адекватно лечение, като напускането
на клиниката не е допринесло по никакъв начин за прогнозата, след като е
проведено след това амбулаторно лечение. Заключава, че към 09.10.19г. и към
момента на изготвяне на СПЕ, тя може да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Според
заключението, прогнозата за възстановяване на ищцата е неблагоприятна.
От
заключението по допуснатата тройна
комплексна СПЕ, неоспорено от страните по делото, се установява, че
прибавянето към житейски събития на няколко
негативни събития като невзет изпит, ПТП с физическа травма-контузия на мозъка, фрактура на главичката на лява
фибула, водеща до временни затруднения при предвижване и вторичната психична
преработка от ищцата, взаимоотношения, провалени планове на фона на амбиция
за високи постижения в комбинация с
художествен тип личност и екстратензивен тип преживяване, създава предпоставка за отключване на остро психотично състояние, а именно - остро полиморфно психотично
разстройство. В този смисъл и вещите лица заключават, че като резултат от
кумулативния ефект на стресогенни събития (вкл. претърпяното ПТП) и личностовите
особености на ищцата е възникнало това психотично разстройство, като е налице и
причинно- следствена връзка между ПТП и последващите психични нарушения. Според
заключението, проведено е адекватно спрямо психичната симптоматика лечение,
като дехоспитализацията не се е отразила върху хода на заболяването.
По
делото за установяване на настъпилите неимуществени вреди, са ангажирани гласни
доказателства чрез разпита на св.Д И, Е И, а относно механизма на ПТП-св.и Г.Р.-разпитван
по делегация.
Свид.
Инджова, която е била преподавател на ищцата сочи, че същата е била много будно
и интелигентно момиче, което е имало големи успехи в музиката, явявала се е на конкурси, печелила е награди. Познавала
я като съвсем нормално момиче, контактно, общително, широко скроено и
многостранни интереси. Свидетелката заявява, че нейните наблюдения са до
завършване на 12 клас от ищцата-т.е. до 2017год.
Според
разпитаната по делото св.И, същата е състудентка на ищцата и се познава от
2017год.. Заедно са правили различни културни мероприятия, както и екскурзии,
имала е желание да кандидаства по програма „Еразъм“ в Испания. Според
свидетелката, след ПТП ищцата се променила съществено- говорела несвързани неща
за себе си, обличала се различно, била по-занемарена, по „изсулена“, вършела
нелогични неща, пропускала лекции,
нямала желание да се среща с родителите си, като впечатленията й свидетелката
сочи, че датират в кратък период след ПТП / седмица-две/. Савата свидетелка
сочи, че в този кратък период след ПТП, ищцата станала коренно различен човек.
Според показанията на св.Г.Р-водачът
на л.а, чрез който са нанесени уврежданията, същият е навлязъл в кръстовището
на ул. „Магистрана“-кръговото движение с намалена скорост. , защото следва да
се съобразява с устаналите участници в движението. Момичето е била накрая на тротоара, възприел го е добре,
както сочи- видял го с очите си. Според свидетеля, преди ПТП, момичето е стояло
на тротоара и тръгнала да пресича, защото помислила, че ще спре л.а., а свидетелят
си помислил, че тя ще изчака на тротоара. Станало е едно внезапно тръгване от
нейна страна, като на изричния въпрос, свидетелят сочи, че момичето не е дало
знак че ще пресича. Според свидетеля
Русев, когато и помагал след удара, ищцата през цялото време повтаряла, че е
мислила, че свидетелят ще спре л.а. защото драстично намалил скоростта.
От изложената
фактическа обстановка, следва да се направят следните изводи:
Претенцията на
ищцата е за заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”.
Наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” към процесната дата между собственика на л.а.
марка „Рено 21
", с per. № В 0012 ВТ и ДЗИ „Общо застраховане"
не се оспорва от
ответното дружество. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, в тежест на ищеца е да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
В настоящия случай с
влязлата в сила присъда образуваното НОХД №1715/18г. на РС-В.Търново водачът Г.Ре
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл.посл. б. „А", предл.2, вр.ал.1, б.“Б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр. 3
от НК вр. чл.129 ал.2 НК, във връзка с чл.119, ал.1 от ЗДвП, за това, че при
управление на МПС, на 16.02.2018год. в гр.В.Търново, на ул.“Магистрална“, върху
пешеходна пътека при навлизане в кръгово кръстовище, образувано с
ул.“Н.Габровски“ нарушил правилата за движение по пътищата –чл.20 ал.2 изр. посл.
и чл.119 ал.1 ЗДвП, по непредпазливост причинил на М.С.П. средна телесна
повреда. На основание чл.300 ГПК, установеното от наказателния съд е
задължително за гражданския съд. Както се посочи, за получените физически
увреждания, представляващи средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
главата на малкия пищял на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване на
движението на долния ляв крайник ищцата е получила обезщетение от
20 000лв. Видно от заявената претенция на ищцата до „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД гр.София-/стр.33/, същата освен получените телесни увреждания,
е посочила, че е претърпяла и психотравма, която е следствие на претърпяното
ПТП, и същата не е възмездена.
При наличието в случая на влязло в
сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинната връзка между деянието и причинените имуществени и
неимуществени вреди и техния размер.
В процеса и пред първоинстанционият съд и пред
въззивната инстанция, се оспорва наличието на причинно-следствена връзка между
извършеното деяние-процесното ПТП и настъпилите психически увреждания, във връзка с които се претендира
обезщетение, размера на претенцията, като се счита същия за завишен, в
евентуалност се твърди съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в
нарушение на ЗДвП.
Относно наличието на
причинно-следствена връзка:
Съдът
намира, че от приетите писмени и гласни доказателства се установи, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди, вследствие на
нанесените психични увреждания, които са настъпили в резултат от процесното ПТП,
поради следните съображения:
От доказателствения материал по делото показанията на разпитаните
свидетелки, безспорно се установява, че преди процесното ПТП, ищцата е била
нормално момиче, общително, с разностранни интереси и с амбиция за високи постижения и амбиции за добра
реализация в живота. Безспорно след ПТП
се установява коренна промяна и то в негативен план на личността на ищцата.
Това се установява както от съдебните СПЕ-които сочат, че психичните проблеми
са се проявили след процесното ПТП, така и от гласните
доказателства-показанията на св. И-която конкретно сочи, че проявите на
психично разстройдство свързани с нейното поведение /говорела несвързано,
променила си отношението към парите/, и
външен вид , са се проявили още след седмица-две след ПТП. От приетата
медицинска документация също се установява връзка на психичното разстройство с процесното ПТП. Видно е, че
представените епикризи са издадени след ПТП, в епикризите, както и в издадените
експертни решения на ТЕЛК, изрично е посочено като заболяване: Клинично
уточнено остро настъпило полиморно психотично разстройство с шизофренни
симптоми: Като анамнеза е посочено че се отнася за жена, претърпяла ПТП като
пешеходец, с данни за комоцио. Пак във връзка с извода, че психиатричните
симптоми са се проявили след ПТП следва и от обстоятелството, че ищцата постъпва за пръв път в психиатрично
заведение на 04.4.2018год.-т.е. след ПТП,, като в издадената епикриза /стр.9/, изрично се сочи обстоятелството, че на 16.02.2018год.
претърпяла ПТП като пешеходец и получила комоцио. Видно от представената
справка от НЗОК, за извършените прегледи на М.П., до 16.02.2018год. не се
установява лечение, или преглед,свързан с психиатрични заболявания.
Следователно, преди процесното ПТП, от което са настъпили уврежданията на
ищцата, не са налице обективни данни за проява на симптоми, свързани с психични
заболявания. Напротив, според медицинската документация, както и според
заключенията на СПЕ-единична и тройна, всички прояви на заболяването са се
прояявили след процесното ПТП. Освен това, на конкретния въпрос-за наличие на причинна връзка между ПТП и
твърдените като вредоносен резултат психически увреждания, е даден отговор от
СПЕ. Заключенията по допуснатите както единична, така и тройна СПЕ, безспорно
установяват, че макар и процесното ПТП да не е довело до обективни мозъчни
увреждания, то се явява остър стресогенен фактор, който съчетан с личностовите особености и
проявилите се негативните житейски събития, както и ПТП с физическа
травма-контузия на мозъка, фрактура на главичката на лява фибула, водеща до
временни затруднения при придвижване, е
отключило остро полиморфно психотично разстройство у ищцата. Тройната СПЕ
изрично сочи, че: „Може да се приеме, че
настъпилото Остро полиморфно психотично разстройство е възникнало като резултат
от кумулативния ефект на стресогенни събития и личностовите особености на
освидетелстнваната и в тозио смисъл е и причинно-следствената връзка между
ПТП-то и последващите психични нарушения. Изрично в с.з. експертът.Върбанов
сочи, че ПТП и последиците от него се явяват един от най-изразените стресогенни
фактори за този период и то е изиграло
сравнително голяма роля в тази съвкупност от фактори.
Предвид изложеното, съдът прави извод за установена
причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите психически
увреждания на ищцата М.П.. Предвид валидното застрахователно правоотношение,
между деликвента и ответното застрахователно дружество, налице са
предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на същия. Относно обема на имуществената отговорност:
От гласните доказателства, съдът намира за доказани настъпилите
неимуществени вреди. От същите се
установяват твърдяните за настъпили неимуществени вреди. Видно е, че проявилото
се след ПТП психично разстройство е довело негативна промяна в личността на ищцата, а в следствие на това
и до силно влошаване качеството на живот на ищцата- същата в голяма степен е
загубила възможността за самостоятелен живот и самостоятелно вземане на решения
по възникнали житейски ситуации. . Следва да се отчете и фактът, че според
СПЕ към настоящия момент ищцата е без активна
психотична симптоматика на фона на продължаващо лечение, така и
обстоятелството, че същата е инвалидизирана до 2022г. с 80% ТНР. Следва да се
отчете и младата възраст на пострадалата, на която и за в бъдеще ще бъде под
въздействие на това заболяване, което е неличимо, а в най добрия случай може
само да се поддържа чрез поддържащо лечение в търпими за личността граници. В
допълнение, следва да се отчете и неблагоприятната прогноза за възстановяването
на ищцата-според заключението на единичната СПЕ. Преценявайки всичко
гореизложено съдът
намира, че сумата от 100 000лв. в случая е справедлива за репариране на всички
неимуществени вреди, претърпени от ищцата.
По възражението за съпричиняване:
В писмения си
отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване на
вредоносният резултат,
тъй като ищцата навлязла внезапно на платното за движение в нарушение на
чл.114, ал.1 от ЗДвП. Това възражението за съпричиняване се поддържа и
пред настоящата инсанция.
С оглед
събраните по делото доказателства, настоящия съдебен състав преценява същото за
основателно.
Видно от
заключението на САТЕ безспорно се установи, че пострадалата е пресичала на
място, обозначено с маркировка -пешеходна пътека, както и че водачът е
забелязал същата, като е намалил скоростта на движение на автомобила. Предвид
това водачът е бил
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците. А според
дадените от него свидетелски показания, както и от заключението на САвТЕ,
дясната част от л.а. се е намирала на 2,5м. от бордюра, на който се е намирала
пешеходката. Пак според неговите показания, същият е видял с ръцете напред да
се подпира на дясната врата на л.а. Следователно, въпреки че я е възприел на
тротоара, като пешеходец, който има намерение да пресича, и като такъв същият
представлява потенциална опасност за движението на л.а., същият в един момент е
престанал да я вижда, а тя междувременно е изминала разстоянието от тротоара до
дясната страна на автомобила. Че същият не е следял за нейното движение следва
и от факта, че липсва спирачен път-т.е. същият е възприел пешеходката едва в
момента на съприкосновение с л.а. По този начин същият е допуснал нарушение на
чл.20 ал.2 ЗДвП. Съдът намира, че пострадалата пешеходка също е допринесла за
настъпване на ПТП. Установи се по
делото-от гласните доказателства и САвТЕ,
че при приближаване на л.а., същата е била на тротоара, от който започва
пешеходната пътека. Съобразно
разпоредбата на чл.113 т.1 ЗДвП, - При пресичане ена пътното платно, пешеходците
са длъжни преди да навлязат в платното, да се съобразят с приближаващите се
пътни превозни средства. Видно е, че
пострадалата не се е съобразила с приближаващият се л.а. управляван от
деликвента Г.Русев, не е изчакала същият да спре, при видимото намаляване на
скоростта на движение, или да го изчака да премине през пешеходната пътека и
след това да предприеме пресичането на пътното платно.
За
това съдът намира, че с това си поведение, ищцата също е допринесла за
настъпване на ПТП-т.е. налице е съпричиняване по см. на чл.51 ал.2 ЗЗД, като
процентът на съпричиняване съдът определя на 20%. При това положение, размерът
на претърпените неимуществени вреди съдът определа на 80 000лв. От този размер следва да се приспаднат заплатените
и 20 000лв. с които ищцата е обезщетена от ответника за претърпените
неимуществени вреди, настъпили вследствие на физическите увреждания. За
претендираните неимуществени вреди, свързани с настъпилите психически
увреждания, съдът счита, че техния паричен еквивалент е в размер на 60 000лв.
С оглед на
така изложеното и предвид приетия по-горе размер на дължимото обезщетение,
съдът намира, че предявеният частичен иск по чл.432, ал.1
от КЗ се явява основателен в размера,
до който е заявен, а именно 50000лв, поради което и следва да се уважи.
Срещу определената законната
лихва не са постъпили
оплаквания.
С оглед на горния извод, въззивната
жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи
на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде
потвърдено, Разноски: Предвид изхода от
спора на основание чл.78 ал.1 ГПК, разноски се дължат в полза на пълномощника
на въззиваемата страна, понеже осъществената защита е за безплатно процесуално
представителство, съгласно чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. Дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
съобразно материалния интерес по
уважения иск, а именно 2030 лева за осъщественото процесуално
представителство на ищцата.
По
изложените съображения Варненският апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260176 от 10.08.2020год.,
постановено по т.д.№ 1682/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н
Триадица, бул. "Витоша" №89Б, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Х.Р.К., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 2030 лв / две хиляди и тридесет лева/, представляваща
адв.възнаграждение за проц.представителство пред въззивната инстанция, на
основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.