РЕШЕНИЕ
№ 544
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на тридесет и първи март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело № 20215300101759 по описа за 2021
година
Предявени са искове с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД.
Ищцата В. Д. А. от гр.***** в исковата си молба против Община ***** твърди,че на*****г. на главната улица в
с.****, Община ****, била нападната от куче /без каишка и без стопанин/, докато тя и другите членове на
семейството й карали велосипеди. Кучето излязло от малка уличка, тръгнало право към нея и я нападнало. В
резултат на това тя се прекатурила напред и наляво, паднала и си ударила корема в кормилото на велосипеда.
Ударила си главата, не е губила съзнание, лявата й ръка била охлузена от асфалта. Вечерта на същия ден
изпитвала неописуеми болки, вземала болкоуспокояващи лекарства. На следващия ден постъпила по спешност в
УМБАЛ „*******”ЕАД – ******, където й била извършена операция на корема, при която е премахната
разкъсаната й слезка. Твърди, че към настоящия момент все още чувства лека до умерена болка в областта на
операцията. Посочва, че изпитва постоянен страх от кучета, има неспокоен сън. Твърди се, че понесените от
ищцата неимуществени вреди са в резултат на бездействие - неосъществен от страна на служителите на ответната
община контрол и надзор над безстопанственото животно, което я е нападнало. По изложените в исковата молба
подробни съображения от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата
сумите: 55 000,00 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 238,50 лева - обезщетение за имуществени вреди,
от които: 50,00 лева – платени за освидетелстване и издаване на съдебно удостоверение, 40,60 лева – платена
потребителска такса в болницата и 147,90 лева – нощувки в хотел за съпруга й. Сумите се претендират ведно със
законна лихва, считано от деня на увреждането – *****г. до окончателното изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез кмета В. С. С него ответникът застъпва
следното становище: 1./искът е неоснователен,тъй като: липсва причинна връзка между твърдяното бездействие и
вредоносния резултат; не е имало нападение от куче; ищцата не е била на територията на Община *****; в
Общината редовно се провеждат действия по залавяне, кастриране, ваксиниране и обезпаразитяване на
бездомните кучета, които са малко на брой; на територията на с.****** са регистрирани 30 домашни кучета,
които се отглеждат от техните собственици в дворовете; дори ищцата да е получила наранявания, те не са били
предизвикани от бездомно куче; ищцата не е подала сигнал на тел.112 или в общинската администрация, където
да бъде направена проверка; не са постъпвали сигнали за безстопанствени кучета на територията на с.****** през
2020г., поради което не е налице бездействие от страна на служители на общината; ищцата не е отсядала в
посочената къща за гости, имала е предходни здравословни проблеми, а влошаване на състоянието на слезката е
провокирано от продължителното колоездене и късно потърсената медицинска помощ; 2./искът е прекомерно
завишен по размер; 3./ ищцата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като е предприела маневра, от която
е последвало прекатурване. Искането е искът като неоснователен да бъде отхвърлен от съда
Окръжен съд Пловдив съобразявайки изложеното в исковата молба и отговорът на исковата молба, преценявайки
1
доводите и възраженията на страните, събраните по делото доказателства –поотделно и в тяхната съвкупност
,приема за установено следното:
На ********г. ищцата управлявайки велосипед по шосе в с.****** по посока гр.****,от дясната страна на
пътното платно ,около ***** часа-***** часа е нападната от куче. От показанията на св. А. А. се установява,че от
лявата страна на пътя ,от храсталаците е изкочило куче,не много едро, мръсно-бяло на цвят,и много силно
бягайки се е ударило в предната капла на велосипеда на ищцата. Свидетелят посочва,че от удара на кучето във
велосипеда ,кормилната му система се е обърнала на дясно,а ищцата е паднала напред и наляво. След удара
кучето продължило в посоката,в която е тичало.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза ,неоспорено от страните ,и като пълно и обосновано
прието от съда, се установява следното: ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия на гръден
кош и корема, разкъсване на слезката, наличие на кръв в коремната кухина, оперативно е премахната слезката,
охлузвания и кръвонасядания по левия горен крайник и левия долен крайник, кръвонасядания на корема. При
изготвяне на заключението вещото лице д-р М.Б. е съобразил медицинските документи ,приложени по делото :
епикриза изд. от втора ХК при УМБАЛ“******“ ***** от *****г. и съдебномедицинско удостоверение №****г.
Вещото лице посочва,че посочените травматични увреждания са причинени от по механизма на удар или
притискане с или върху твърд тъп предмет или неговото тангенциално действие и е възможно да възникнат от
каране на велосипед и последващо падане от него-в резултат от нападение на куче, от лявата страна върху
пътната настилка и удар на корема в предната лява част в кормилото на велосипеда. При разпита на вещото
лице,същото е категорично,че слезката може да бъде разкъсана само и единствено от механични
фактори.Предвид тази констатация на вещото лице, съдът приема възражението на ответника,че влошаването на
състоянието на слезката е в резултат на продължителното каране на велосипед за изцяло несъстоятелно.
Вещо лице д-р Б. посочва,че възстановителния процес при такъв вид травми трае обикновено около 3-4 месеца
при благоприятен ход, без настъпване на усложнения.
По делото липсват данни за настъпили усложнения при възстановителния процес на ищцата. Вещото лице е
категорично,че при разкъсване на слезката и наличие на кръв в коремната кухина по никакъв начин не може да се
избегне хирургичната интервенция.
Във връзка с оспорването на предявения иск и становището,че са предприети необходимите мерки във връзка с
безстопанствените кучета община ***** представя следните доказателства, съставени в изпълнение на Общинска
програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета:
1. Списък на лица ,собственици на кучета;
2. Протокол за връщане на кучета от ********г. ,транспортен документ и отчет;
3. Протокол за връщане на кучета от ********г. ,транспортен документ-2 бр. и отчет;
4. Протокол за връщане на кучета от ***********г. ,транспортен документ и отчет.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка В. К. се установява,че през ****г. в Община ***** няма
постъпили сигнали за проблеми с безстопанствени кучета на територията на с.*******. Свидетелката твърди,че
безстопанствени кучета на територията на село ***** няма, тъй като землището на селото попада в ловен район
на ДЛС „******“ и ако евентуално безстопанствени кучета попаднат в този район, служителите на стопанството
ги обстрелват. Посоченото обстоятелство се установява и от показанията на св. Д. Б., който посочва,че в ловното
стопанство не допускат свободно движещи се кучета. При появата на такива се обстрелват. Свидетелят
,изпълнявайки и длъжността ******* на Община *****, посочва,че Ловното стопанство не предоставя на
общината информация за броя на обстреляните кучета.
От заключението на съдебно-психологичната експертиза,се установява,че страхът който към момента е
преживяван от ищцата съответства на нивото на по-висока тревожност,който е насочен не към нея самата, а към
другите. Вещото лице М. посочва,че не се отчитат патологични изменения на личността ,за които да е нужна
прогноза относно възстановяването. Неприятния спомен от инцидента е преодолян от ищцата с помощна на
семейството й.
При така установеното ,съдът приема,че предявеният иск е доказан в своето основание ,при следните
2
съображения,обосноваващи този извод:
Касае се за иск за непозволено увреждане с правно основание чл. 49 от ЗЗД, т. е. за отговорност на възложителя
/ответник по делото/ за вредите, причинени на ищеца от лице, на което ответникът е възложил работа, като тези
вреди са причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съществува уеднаквена съдебна
практика на ВКС по реда на чл. 291 от ГПК - решения по гр. д. № 1155/2009 г., четвърто г. о. ВКС и по гр.д. №
2398/2008 г. първо г. о. ВКС, според която исковете за обезщетения за вреди, причинени от ухапване от бездомно
куче, намират правното си основание - чл. 49 от ЗЗД. Пасивно отговорна страна е съответната община на
територията, на която е извършено деянието.
Отговорността на общината следва от възложени със Закона за защита на животните ,глава пета
„Безстопанствени животни" задължения. Съгласно чл.41 от Закона за защита на животните, безстопанствените
животни (родени като такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или
специално определено за тях място) се настаняват в приюти за безстопанствени животни,които се стопанисват от
общините и / или организациите за защита на животните, регистрирани по реда на ЗЮЛНЦ,като кметовете на
общините организират дейностите на приютите: улавянето и изолирането на скитащи кучета и осигуряват
финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия,в съответствие с
Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на РБ.Това са
фактически действия, възложени на общината със закон. Освен това законът предвижда, че общинските власти са
длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването,
ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти /чл. 41, ал.1 вр. с чл.
47, ал. 1 от ЗЗЖ/. Анализът на законовата уредба сочи по недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е
именно настаняването на кучетата в приюти - чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска кучетата
да бъдат връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. Същевременно, в чл. 47, ал. 3, изр. 2 ог
ЗЗЖ, изрично е предвидено, че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от
тях мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези
мерки /дали чрез настаняване в приюти или чрез връщане по места/. При доказано бездействие от страна на
лицата, на които кметът е възложил тези функции и при последвали от това вреди следва да се ангажира
отговорността на съответната община по чл. 49 от ЗЗД, като юридическо лице, което е възложило свои
установени със закон задължения на друго лице. В процесния случай е безспорно установено бездействие от
органите на общината,респ. от страна на лицата,на които са възложени функции във връзка с безстопанствените
кучета, което е видно от настъпилия резултат, а именно нападението от безстопанствено куче върху ищцата.
Относно факта дали кучето, което се установи, че е нападнало ищцата е било безстопанствено, съдът приема, че
същото е такова.
Свидетелят А. А. не може да потвърди със сигурност, че кучето, което е видял е бездомно. При установяване на
този факт, съдът изхожда от конкретните обстоятелства, житейската логика и опитните правила.
Безстопанствените кучета нямат определена визуална характеристика, по която да се различават от останалите.
Поради това свидетелят А., който е очевидец на инцидента, не би могъл категорично да определи кучето като
безстопанствено, но фактът, че то е нападнало ищцата на улицата и там не е имало човек, който да покаже
признаци, че негов стопанин, представлява индиция, че кучето е безстопанствено. От друга страна самото
твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за
разпределение на доказателствената тежест по чл.154,а.1 от ГПК ответникът следваше да установи кой е
собственика на това куче. Обстоятелството, че след нападението кучето е продължило да бяга ,в посоката към
която се е било насочило, и показанията на св. К. и Б., че били чули,че кучето има стопанин не може да обоснове
извод, че същото има дом и се е прибрало при своите стопани. Нещо повече – свидетелят Б. е разпитал съседите
т.е лицата,живеещи около мястото на инцидента,но и те не са установили , че това куче е собственост на
лице,живеещо в близост до мястото на осъществяване на деянието. В този смисъл и Решение № 262/11.05.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., разгледано по реда на чл. 290 ГПК.
Въпросът дали ответника Община **** е действала виновно съдът не изследва, поради това, че при
осъществяване на деликта по чл. 49 от ЗЗД от юридическо лице, отговорността е гаранционно-обезпечителна за
виновно поведение – действие или бездействие на лица,на които е възложена за изпълнение определена работа. В
настоящия случай следва да бъде налице виновно поведение от страна на лицата, на които са възложени
3
задълженията от страна на Община *****. Съдът като изходи от презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД приема
действията на изпълнителите на възложената от общината работа за виновно извършени.
В случая, при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, а именно цялата медицинската
документация, заключенията на вещите лица, както и показанията на свидетелите А. се установи наличие на
претърпени от ищцата неимуществени вреди.
Ищцата е получила контузия на гръден кош и корема, кръв в коремната кухина,разкъсване на слезката и
неотложното й оперативно премахване, охлузвания и кръвонасядания.Освен претърпените силни физически
болки, ищцата доказа наличието и на душевни страдания, изразяващи се в създаден постоянен страх от кучета.
Затворила се е в себе си, изпитвала отчаяние, самочувствието й е било подтиснато,през периода на
възстановяване търпяла и силно притеснение да не се разболее от Ковид, предвид ниския й имунитет. Това
притеснение силно повлияло на душевното й състояние, станала много лабилна, често плачела- в този смисъл са
показанията на св. А.
За наличието на причинна връзка между деянието и настъпилите вреди сочат свидетелските показания и
заключението на вещо лице д-р Б., видно от което възстановителния процес от травми ,получени като при
ищцата, трае обикновено около 3-4 месеца,което в конкретния случай се доказа категорично, в този смисъл е
заключението на вещо лице М..Освен това е доказана причинна връзка между нараняванията,причинени на
ищцата и бездействието на лицата,на които Община ***** е възложила функции във връзка с безстопанствените
кучета.
Съдът съобразявайки размера на справедливото обезщетение на неимуществените вреди, причинени на ищцата,
взе предвид следните критерии: характер и тежест на увреждането, интензивност и продължителност на
претърпените болки и страдания и затрудненията, до които последните са довели, нарушавайки нормалния начин
на живот на ищцата,останалия траен белег от хирургическата интервенция и липсата на орган, продължителност
и вид на проведеното лечение, обстоятелства, при които е настъпило увреждането, болки и страдания от
психическо естество във връзка с преживения от ищцата при нападението шок и уплаха, както и възрастта и
възможността за по-лесно физическо възстановяване, доброто общо здравословно състояние при извършените
медицински прегледи, дадените отговори от вещо лице М. в съдебно заседание –ищцата е млад човек и
психически реагира нормално,не е налице дезадаптивно поведение,но е налице травмиращо въздействие върху
психиката на ищцата, която изпитва страх от кучета,включително и за своите близки, приема,че община *****
следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 12 000,00 лева-обезщетение за претърпени
неимуществени вреди. Обезщетението за причинените неимуществени вреди на ищцата, настъпили в резултат на
процесния деликт ,съдът на основание чл. 52 ЗЗД определи по справедливост като взе предвид всички изложени
до тук обстоятелства. Единствено обезщетение в този размер би могло да компенсира в най-пълна степен
претърпените болки и страдания от ищцата в резултат на деликта.
Съдът приема ,че предявения иск в размер на 55 000,00 лева е завишен,поради което за разликата над 12 0000,00
лева до претендираните 55 000,00 лева ,като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Исковата претенция за претърпени имуществени вреди на стойност 238,50 лева е доказана по основание,по
изложените по-горе съображения ,и по размер –съобразно приложените по делото фактури 3 бр., за сторени от
ищцата разходи в резултат на настъпилия деликт.
С исковата молба ищецът е поискал и присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, считано от *******г.-датата на настъпилия деликт до окончателното изплащане на обезщетението.
Искането като основателно следва да се уважи.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от ищцата разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 600,78 лева, в полза на процесуалния представител на ищцата-
възнаграждение в размер общо на 783,37 лева –по двете претенции.На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати направените от ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в
размер на 1875,00 лева.
По изложените съображения и на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД ,Окръжен съд Пловдив
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община ***, обл.******, ул.“******“№**, Булстат *******,представлявана от кмета-инж. В. С. да
заплати на В. Д. А. от гр.*****, ЕГН **********, съдебен адрес: гр.******, убл.“********“№***, ет.*, офис *-
адв. И. С. сумата в размер на сумата 12 000,00 / дванадесет хиляди/ лева представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от *****г. до
окончателното й изплащане, сумата в размер на 238,50 / двеста тридесет и осем и 0,50/ лева - представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди,както и направените по делото разноски в размер на 600,78 /
шестстотин и 0,78/ лева,на основание чл. 78,ал.1 от ГПК,съобразно с уважената част от иска,като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата до
претендираните 55 000,00 лева.
ОСЪЖДА В. Д. А. от гр.*****, ЕГН **********, съдебен адрес: гр.****, бул.“**********“№****, ет.*, офис *-
адв. И. С. да заплати на Община ****, обл.******, ул.“********“№**, Булстат *****,представлявана от кмета-
инж. В. С. сумата в размер на 1875,00 /хиляда осемстотин седемдесет и пет/ лева-представляваща сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА Община ****, обл.*****, ул.“*******“№**, Булстат ******,представлявана от кмета-инж. В. С. да
заплати на адв. И.А. С. гр.******, бул.“***********“№****, ет.*, офис * сумата в размер на 783,37 /седемстотин
осемдесет и три и 0,37/ лева 0представляваща възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.
38 от ЗА.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен
съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5