Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,24.03. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на десети март през две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я М.
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Кристина
Първанова
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9731
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 132626 от 04.06.2019 г. по гр.д.№ 54078 по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО
се: ОСЪЖДА ответника М.Д.П., да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата от 1 096,51
лв. – стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода май 2014
г. – април 2016 г. , ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2018 г. , до
окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от
236,82 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 1 096,51 лв. , за
периода 16.09.2016 г. – 05.07.2018 г.; на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 31,16 лв. – стойността на доставена услуга дялово разпределение за
периода май 2014 г. – април 2016 г. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.08.2018 г. , до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 8,96 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от
31,16 лв. , за периода 16.09.2016 г. – 05.07.2018 г.
Постъпила е въззивна жалба от М.Д.П., ответник пред СРС.
Излагат се доводи за неправилност
на така постановеното решение; сочи се, че неправилно СРС се е позовал на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, тъй като
не се касаело за търговски спор. Твърди се необсъждане на възраженията в отговора
на исковата молба, не били ангажирани доказателства за приемане на наследството
от ответницата, както и че същата нямала качеството „потребител“. Съдът не бил
разгледал възражението за погасяване на претенцията по давност.
Иска се обжалваното решение да
бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да се отхвърлят
претенциите на ищеца.
От въззиваемата страна /ищеца
пред СРС/ – „Т.С.“ ЕАД не е постъпил
отговор по въззивната жалба. В хода на производството се изразява становище за неоснователност на същата.
Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната
на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата
е била уведомена на 07.06. 2019 г., а въззивната жалба е подадена на 18.06. 2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва СРС
е уважил претенциите на ищеца срещу ответника, въззивник.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
Действително, СРС е дал
неправилна правна квалификация, тъй като не се касае до търговски спор.
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба от ищеца се твърди, че ответницата има качеството на
потребител на топлинна енергия за т.нар. „битови нужди“ по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ, възникнали съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ въз основа на Общите условия /ОУ/,
приети от ищцовото дружество.
При това положение правната
квалификация на главния иск е чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.153 и чл.150 ЗЕ.
Съгласно
указанията в т. 2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. и постановените по
реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС № № 19 от 14.07.2016 г. по гр.
д. № 3604/2015 г. ІV гр. о., 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. ІІ т.
о., когато съдът се е произнесъл по заявените искания,
но е дал неправилна правна квалификация на иска се касае до нарушение на
материалния закон, а не до недопустимост на решението. С оглед същността на
въззивното производство, ако въззивният съд приеме различна от дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация, при непроменени фактически
твърдения и петитум, той следва да разреши спора по същество в съответствие с
действителното правно основание, като обезпечи служебно правилното приложение
на материалния закон. Погрешната правна квалификация е свързана с допустимостта
на решението само тогава, когато е нарушен принципа на диспозитивното начало -
съдът е извел правната квалификация въз основа на невъведени от ищеца
обстоятелства, подменяйки предмета на спора и обхвата на търсената защита.
В
случая СРС се е произнесъл по заявените от
ищеца искания и съобразно фактите, изнесени
в обстоятелствената част на исковата молба, но е дал погрешна правна
квалификация на спора.
При
това положение обжалваното решение подлежи на инстанционен контрол за
правилност, а не е недопустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че страните са обвързани от облигационно
отношение по реда на чл.153 ЗЕ. Същите били възникнали на основание ОУ, приети от
дружеството - ищец и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Ангажирани били
доказателства от ищеца, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот.
Установило се, че ответницата е ползвала топлинна енергия на стойност от
1 096,52 лв. като СРС се е позовал на заключението на съдебно-техническата
експертиза /СТЕ/. От заключението на СЧЕ се установило, че ответницата не е
заплатила стойността на потребената топлинна енергия. Относно забавата на
ответницата СРС е приел, че същата е установена от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/, както и на ОУ-2002, ОУ-2005 и ОУ-2008.
По арг. от чл.84, ал.1 ЗЗД ответницата изпадала в забава без за това да е нужно
покана. По отношение на количеството потребена ТЕ съдът се е позовал на
заключението на СТЕ, което било посочило, че не са налице нарушения при
определяне на потребеното количество ТЕ. По делото нямало достатъчни данни за
размера на лихвата и съдът се е позовал на чл.162 ГПК като е определил размерът
на 236,82 лв.
Относно стойността на услугата за дялово разпределение е
прието, че същата се дължи доколкото от вещото лице по СТЕ било установено, че
дялово разпределение е извършено. След като се събрали доказателства за плащане
на стойността на услугата, то претенцията била основателна; основателна била и
претенцията за лихва за забава по отношение на същата.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Съдът е сезиран с осъдителни искове по чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.
с чл.153 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира осъждане на ответника за
следните суми: сумата от 1 096,51 лв. – стойността на потребена от ответника за
имот с аб.№ 123716 топлинна енергия за периода май 2014 г. – април 2016 г. отразена
в Обща фактура от 31.07.2015 г. за периода м.05.2014 г. до м.04.2015 г. и Обща фактура от 31.07.2016 г. за периода м.05.2015
г.- м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.08.2018 г. , до окончателното изплащане на сумата; на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 236,82 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 1 096,51 лв. , за периода 15.09.2016 г. – 05.07.2018
г.; сумата от 31,16 лв. – стойността на доставена услуга дялово разпределение
за периода май 2014 г. – април 2016 г. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2018
г., до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 8,96 лв. – лихва за забава на присъжданата главница от 31,16 лв. , за
периода 16.09.2016 г. – 05.07.2018 г.
По иска по чл.79, ал.1 вр. с чл.153 ЗЕ:
Действително, в срока по чл.131 ГПК ответницата е оспорила, че е обвързана от облигационно отношение с ищеца,
респ., че е потребител на топлинна енергия.
Видно от исковата молба
претенцията е насочена срещу нея като наследник по закон на Д.П.Д.. От
събраните от съда данни се установява, че ответницата е негова дъщеря, виж л.31
по делото пред СРС.
С исковата молба е представен
нот.акт № 110 от 31.12.1992 г.от който се установява, че Д.П.Д. е придобил
процесния недвижим имот по силата на продажба от Д.И.К.и М.П. К., последната
майка на купувача. Пак от събраните от СРС доказателства, се установява, че М.П.
К. е починала и е оставила единствен наследник ответницата М.Д.П..
Действително, СРС не се е
произнесъл по всички възражения в отговора по исковата молба и това следва да
направи настоящата инстанция при съобразяване с фактите по спора.
Неоснователен е довода на
ответницата, че нот.акт е нищожен, защото не бил подписан от нотариуса. Видно
от самият нот.акт същият е подписан от Нотариуса, виж л.13 от делото пред СРС.
Доводът, че не били ангажирани
доказателства, че ответницата е приела наследството от Д.П.Д. е несвоевременно
направен и по арг. от чл.133 ГПК, преклудиран. Затова и не ще бъде обсъждан от
въззивната инстанция.
Потреблението на топлинна енергия
е установено от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът
намира, че е компетентно изготвено и като такова правилно е било кредитирано от
първоинстанционния съд, кредитира се и от настоящия.
Действително, с оглед главните
отчети на ФДР в процесния имот за процесния период няма налични отоплителни
тела; същите са затапена. Заплаща се само ТЕ отдадена от сградна инсталация, ТЕ
за БГВ се отчита с 1 водомер за топла вода.
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ
потребителите в сграда етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела / радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата. В приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г. е
посочено по отношение на доставката на централно отопление в сградите под режим
на етажна собственост, че искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо
правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права
върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно решение на
Конституционния съд № 5/ 22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата.
В този смисъл е и прието от СЕС
по съединени дела№ № С-708/17 и С725/17.
Следователно, неоснователно е
оплакването, че въззиваемият не е установил размера на реално потребената
топлинна енергия.
По възражението за погасителна давност:
Задължението за плащане на
ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през определен период
от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с
3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая исковата молба е предявена на 15.08. 2018 г., а претендираният
период по отношение на стойността на потребената ТЕ по Общата фактура от
31.07.2015 г. е от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г.
Или при приложение на правилото на чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД погасени по давност следва да са претенциите на ищеца /въззиваем пред
настоящата инстанция/ възникнали 3-години преди преди предяваване на иска или от м.05.2014 г. до м.06.2015 г., вкл.
Настоящата инстанция констатира,
че резултатът по Общата фактура от 31.07.2015 г., относима за периода за който
се прави възражение, че вземанията са погасени по давност- 05.2014 г.- м.04.2015 г., е сума за връщане на потребителя в размер на 462,19
лв., виж отразеното от вещото лице по допуснатата, изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза и изравнителната сметка /л.84 л.90 от исковото
производство пред СРС/. Крайният резултат също е сума за връщане в размер на 42,3
5 лв., виж заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и приета
съдебно-техническа експертиза, л.85.
Налага се извод, че вземанията на ищеца за периода
05.2014 г.- м.06.2015 г. , възлизащи в
размер на 876,47 лв. са погасени по давност.
Следва да отбележим, че разпоредбата
на чл.113 ЗЗД съдържа забрана да се продължава срокът на погасителната давност
чрез съглашение /в случая с ОУ/.
Налага се извод, че решението на
СРС е неправилно в частта относно уважената претенция на ищеца по чл.79,
ал.1,предл.1 ЗЗД за периода 05.2014 г.-
м.06.2015 г. , възлизащи в размер на 876,47 лв. са погасени по давност.
Следва да посочим, че СРС изобщо
не е разгледал направеното още с възражението по чл.414 ГПК възражение за
погасяване на вземанията по давност.
Затова и в тази му част обжалваното решение ще следва да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което претенциите на ищеца ще следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Не са погасени вземанията за периода от м.07.2015 г. до края на
претендирания период – м.04.2016 г., които възлизат на 220,04 лв. В тази му част обжалваното решение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Видно от обстоятелствената част
на исковата молба самият ищец сочи, че чл.33 от ОУ -2014 г., които са приложими
за процесния период, защото влизат в сила от 12.03.2014 г., съдържа срок в
който следва да се изпълни задължението и това е 30 дни от публикуването на
интернет страницата на продавача.
Ищецът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на този си довод в исковата молба. На вещото лице
изготвило СЧЕ също не е възложена задача в този смисъл за проверка на датата на
публикуване на Общите фактури на страницата на ищцовото дружество и съответно
лихвата за забава не е изчислена по този начин.
При това положение в тази му част обжалваното решение е неправилно и като такова ще следва да бъде
отменено, а претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата
за ТЕ в размер на 236,82 лв. ще бъде отхвърлена като неоснователна.
Относно претенцията за стойност на услугата за дялово разпределение:
Съгласно
клаузите на чл. 36 от ОУ от 2014 г. и чл. 10 от Общите условия на договорите
между "Т.С." ЕАД и търговец /в случая третото лице помагач
на страната на ищеца/ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост, сумите за дялово разпределение се
заплащат от потребителите на продавача, който от своя страна заплаща цената на
услугите на дружествата за дялово разпределение.
Дяловото
разпределение на топлинна енергия /ТЕ/ се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и следв. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите в СЕС- чл.22,ал.1 от ОУ.
Съгласно
чл.36,ал.1 от ОУ купувачите заплащат стойността на услугата дялово
разпределение. Същата клауза на ОУ сочи, че стойността се формира от цената за
обслужване на партидата, включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и
цената за отчитане и обработка на данните на един уред за дялово разпределение
и броя на уредите в имота на клиента.
В края
на всеки отоплителен сезон се изготвят изравнителни сметки от търговеца, избран
в СЕС, въз основа на отчитането и обслужването на партидата се издава фактура
за предоставената услуга топлинно счетоводство.
Видно от заключението на СТЕ
/л.83 от делото пред СРС/за процесния период е извършено дялово разпределение и
това е станало съгласно изискванията на подзаконовите нормативни актове на ЗЕ.
Стойността на услугата за процесния период м.05.2015 г. до
м.04.2016 г. възлиза на 31,16 лв./виж л.19 по делото пред СРС/.
Следователно обжалваното решение в тази му част е правилно и като такова ще
следва да бъде потвърдено.
В частта, обаче, в която СРС се е произнесъл за периода м.05.2014 г. –
м.04.2015 г. решението е недопустимо като постановено свръх петитум и в разрез с
диспозитивното начало в процеса- чл.6 ГПК. Затова и в тази му част ще следва да бъде обезсилено.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД:
Общите условия не съдържат срок в
който следва да бъде заплатена стойността на услугата дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл.
84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и
даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
В случая от ищеца комуто е
доказателствената тежест не са ангажирани доказателства кога ответникът е
изпаднал забава, за което СРС изрично му е указал с доклада по чл.140 ГПК,
обективиран в определение от 08.04.2019 г.
При това положение в тази му част обжалваното решение е неправилно и като такова ще следва да бъде
отменено, а претенцията в размер на 8,96 лв. с правно основание по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за услугата за ДР ще бъде отхвърлена
като неоснователна.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
При този изход на спора решението
е неправилно и в частта за разноските.
С оглед изхода на спора на ищеца разноски се следват в размер на 164,35 лв., а за разликата
до присъдения от СРС размер от 986,14 лв. решението ще бъде отменено като
неправилно.
Ответницата не е правила разноски
и такива не й се присъждат.
Пред въззивната инстанция:
На въззивницата разноски се следват, но такива от нея не са сторени.
Въззиваемият претендира разноски и съдът му присъжда
юриск. възнаграждение с оглед изхода на спора в размер на 100 лв.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 132626 от 04.06.2019 г. по гр.д.№
54078 по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО се, в частта, в която се: ОСЪЖДА М.Д.П., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, сумата от 876,47 лв. – стойността на потребена
от ответника топлинна енергия за периода май 2014 г. – юни 2015 г. за недвижим имот с аб.№ 123716 ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.08.2018 г. , до окончателното изплащане на сумата; на основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 236,82 лв. – лихва за забавено издължаване на главницата,
представляваща стойност на топлинна енергия, изтекла за периода 16.09.2016 г. –
05.07.2018 г.; на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8,96 лв. – лихва за
забава на присъжданата главница от
31,16 лв. –стойност на услугата дялово разпределение, за периода 16.09.2016 г.
– 05.07.2018 г., както и в частта за
разноските в полза на „Т.С.“ ЕАД за сумата над 164,35 лв.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, иск
при правна квалификация чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД вр. с чл.153 ЗЕ вр. с чл.150
ЗЕ, срещу М.Д.П., ЕГН**********,
съдебен адрес: ***-адв.К., за заплащане
на сумата в размер на 876,47 лв. – стойността на потребена от ответника
топлинна енергия за периода май 2014 г. –
юни 2015 г. за недвижим имот с аб.№ 123716 , ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2018 г. , до
окончателното изплащане на сумата, като
погасена по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу М.Д.П., ЕГН**********, съдебен адрес: ***-адв.К.,
искове на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 236,82 лв. – лихва
за забавено издължаване на главницата, представляваща стойност на топлинна
енергия, изтекла за периода 16.09.2016 г. – 05.07.2018 г.; на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8,96 лв. – лихва
за забава на главницата от 31,16 лв. –стойност на услугата дялово
разпределение, изтекла за периода 16.09.2016 г. – 05.07.2018 г., като недоказани и неоснователни.
ОБЕЗСИЛВА решение № 132626 от 04.06.2019 г. по гр.д.№
54078 по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО се, в частта, в която се: ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН**********, съдебен адрес: ***-адв.К.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, по иска при правна квалификация чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД
вр. с чл.153 ЗЕ вр. с чл.150 ЗЕ,
стойността на доставена услуга
дялово разпределение за периода май 2014 г. – април 2015 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2018 г., до
окончателното изплащане на сумата, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 132626 от 04.06.2019 г. по гр.д.№
54078 по описа за 2018 г. СРС, Второ ГО се, в частта, в която се: ОСЪЖДА М.Д.П., ЕГН**********, съдебен адрес: ***-адв.К.,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, по иска при правна квалификация чл.79, ал.1,предл.1 ЗЗД
вр. с чл.153 ЗЕ вр. с чл.150 ЗЕ, сумата
в размер на 220,04 лв. - стойността на потребена от ответника топлинна енергия
за периода м. юли 2015 г. - м.04.2016 г. за недвижим имот с аб.№ 123716 ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
15.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата от 31,16 лв. – стойността на доставена услуга дялово разпределение за периода май 2015 г.
– април 2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.08.2018 г. , до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските за сумата в размер
на 164,35 лв., присъдени в полза на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА М.Д.П.,
ЕГН**********, съдебен адрес: ***-адв.К., да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски за процесуално
представителство пред въззивната
инстанция.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: