Р Е Ш Е Н
И Е
№ / . . 2019 г. гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, Наказателно отделение, шести въззивен състав в публичното
заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
АСЕН ПОПОВ
Членове: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
Секретар
Д.Вълчева
Прокурор
Николета Арнаудова
като
разгледа докладваното от съдията Ж.Шопова ВНОХД № 255 описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно по Глава XXI
от НПК.
С
Присъда № 20/31.01. 2019 г. по НОХД № 4518/2018 г. Районен съд-Варна – Първи
състав в производство по реда на глава ХХVII и при условията на чл. 371, т. 2 от НПК е признал подсъдимия Н.Н.Н., за виновен в това, че на 28.09.
2018 г. в гр.Варна, направил опит да отнеме чужда движима вещ-сумата от 600 лв.
от владението на В.П.Г, находящ се в гр.Варна,***,собственост на „***“ ЕООД с
управител и представител Д.П.П, като употребил за това заплашване-с насочване
на газов револвер марка „EKOL Vi“,рег.
№ Е2 VP1бр 70095,сал.9 mm.като
деянието е останало недовършено от
волята на дееца причини,поради което и на осн. чл. 198, ал. 1
вр. - чл. 18, ал. 1 от НК и на основание чл. 55, ал. 1,т.1 от НК му наложил наказания: "Лишаване от свобода" за
срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при
ОБЩ РЕЖИМ.
На
основание чл.189 от НПК на подс.Н. са възложени да заплати сторените по делото
разноски.
Недоволен
от така постановената присъда в частта само досежно размера на наложеното
наказание "Лишаване от свобода" е останал служебният защитник на
подсъдимия-адв-Ив.С..Защитникът в законния срок я обжалва с оплаквания, че е
явна несправедлива,само в частта относно неприлагането на съдът на чл.66 от НК ,като е отказал да отложи
изтърпяването на наказанието. Отправя искане да се измени присъдата,
като се отчете превесът на смекчаващите отговорността обстоятелства и съответно
се приложи разпоредбата на чл.66 от НК
Против
въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По
въззивната жалба не са били направени искания за събиране на нови
доказателства, такива страните нямат и пред настоящата инстанция.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият се явява лично, а неговият защитник поддържа
жалбата по изложените съображения и искания.Защитникът –адв.С. в съдебно заседание споделя пред съда ,че
след като производството е протекло по реда на чл.371,т.2 от НПК
самопризнанията на неговият подзащитен
са възприети от съда при конкуренцията на чл.55 и чл.58а от НК при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализацията на
наказанието. Поради което и моли съда да отложи изтърпяването на наказанието.
Прокурор
от ОП- Варна намира жалбата за неоснователна, а изложените оплаквания недостатъчно
мотивирани. Дейността на първостепенния съд по отмерване на наказанията отчела
правилно всички относими обстоятелства по делото и не следвало да търпи
критика, а основания за по-голяма снизходителност към подсъдимия липсвали. Освен
това първоинстанционния съд при приложението на чл.371,т.2 от НПК е взел
предвид самопризнанията на подсъдимият,поради което и не могат да се отчитат
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелства.Дава заключение да се
потвърди обжалваната присъда.
В
последната си дума подсъдимият Н. моли
да му се наложи условно наказание.
Варненският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените по
жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, както и по реда на чл. 314 от НПК
- служебно и изцяло, констатира следното:
Въззивната
жалба е подадена в законния срок от процесуално легитимирано да обжалва лице,
поради което е допустима.
По
фактическата обстановка:
Пред
районния съд се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия,
като по реда на глава ХХVІІ- чл. 370 и сл. от НПК и при условията на чл. 371, т. 2 от същия, той се е признал
за виновен, признал е всички факти, изложени по обстоятелствената част на
обвинителния акт и се е съгласил за същите да не се събират доказателства.
Въззивният съд приема, че така предприетото самопризнание кореспондира със
събраните на досъдебното производство доказателства и се подкрепя от тях, което
обосновано е преценил и първоинстанционният съд.
При
това положение фактическата обстановка по делото правилно е била приета за
установена съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт.
Така
обосновано и в съответствие със събраните на досъдебното производство
доказателства първоинстанционния съд е приел за безспорно установено следното:
Подс.Н.Н.
*** със своите родители и бил ученик в XII
клас в ПГХТ“Проф.Асен Златаров“,гр.Горна Оряховица,обл.Велико Търново на
индивидуална форма на обучение,като в родния си град работил като шпакловчик.
На 24.09.2018 г. пристигнал в гр.Варна за да си търси работа по обява,със
знанието на родителите си.Имал в себе си налични 90,00 лв. но тъй като си
наемал стаи за нощувки и бил вече няколко дни в гр.Варна ги изхарчил,решил ,че
може на 28.09.2018 г. около 22,00 ч. да
влезе в района на търговски обект за
алкохол и цигари. Същият се намирал в района на Кооперативния пазар гр.Варна на
*** , собственост на „***“ ЕООД с
управител Д.П.П. Подс.Н. имал намерение
да влезе в обекта за да обере оборота в
него.Огледал,че в момента в магазина се
намира само продавачката и тъй като носел в себе си газов пистолет,марка „EKOL“ модел „ Viper 2,5“
с рег. № Е2 VP1
бр 70095,калибър 9 мм.поставил и синя
медицинска маска на лицето си. Влязъл в магазина насочил револвера към продавачката свид.В.Г.
и й казал „дай оборота“,който в този
момент бил 600,00 лв. в същото време в
обекта влезли две неустановени и неиздирени лица от мъжки пол,които го хванали и го съборили на земята, издърпали пистолета
от ръката му и го подали на
продавачката, а тя го поставила на плота до касата. Тя сигнализирала
чрез паник бутона охранителната фирма .Веднага след това пристигнали
свид.Петров и екип на ТИМ СОТ-Варна в състав от свид. В.И.Ю и Г.И. на които
предали подс.Н..същите поставили белезници на подсъдимия Н. до пристигането на
служители от Първо РУ при ОД на МВР-Варна. Свидетелите Д.Ц.и Д.Д. установили самоличността на подсъдимия,задържали го и го отвели в
полицейското управление. С протокол за доброволно предаване от 29.09.2018 г.
свид.В.Г. предала 1 бр. револвер марка „EKOL Vi“ с рег. № Е2 VP 1 бр
70095, кал.9 мм. Ведно с 9 бр.патрони, с
с протокол за доброволно предаване свид.Димитър Петров предал 1 бр.диск SIGMA DVD R
4,7GB
съдържащ записи от охранителни камери на търговският обект,находящ се на *** в
гр.Варна от инкриминираната дата.
Гореописаната
фактическа обстановка непротиворечиво се установява от всички събрани на ДП
доказателства – обяснения на подсъдимия, разпити на свидетели, веществено
доказателство –газов револвер, заключения на СПЕ, съдебно-балистична
експертиза, видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, като признанието на подсъдимия категорично се
подкрепя от същите и изводът на районния съд в тази насока се споделя изцяло и
от настоящата инстанция.
По
отношение на така възприетата и установена от първостепенния съд фактическа
обстановка няма и оплаквания по въззивната жалба.
По
правната квалификация:
И
в тази насока няма оплаквания. Следва да се изтъкне, че дадената по
обвинителния акт такава е коректна и прецизна.
Ето
защо въззивната инстанция на свой ред приема и споделя изводите на
първоинстанционния съд, че стореното от подсъдимия от обективна страна
осъществява признаците на престъплението по чл. 198, ал. 1,вр.чл.18,ал.1 от НК, а от субективна страна той е действал при пряк умисъл.
По
и вида и размера на наказанието и изричните оплаквания по въззивната жалба:
В
тази насока е единственото оплакване по въззивната жалба, което въззивният съд
намира неоснователно.
Първо,
разглеждането на делото при условията на глава ХХVII
от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от същия задължава съда при определяне на
наказанието да приложи разпоредбата на чл. 58а
/така съгл. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК/, освен ако не прецени, че по делото отделно са налице и
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК.
За
престъплението по чл. 198, ал. 1,вр.чл.18,ал.1 от НК е предвидено наказание - "Лишаване от свобода" за
срок от три до десет години. Първоинстанционния съд правилно е отбелязал в
мотивите си ,че следва да се вземат
предвид превесът на отегчаващите отговорността,като се има предвид приложената справка
по досъдебното производство от която е видно,че подсъдимият е извършил няколко
тежки престъпления от общ характер,като се започне от причиняване на телесна
повреда след допуснато ПТП,изнасилване на малолетна,закана с убийство и
унищожаване и повреждане на имущество.
По
жалбата практически липсва изложение на конкретни факти и обстоятелства,
обосноваващи оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, единствено
се набляга на самопризнанията на подсъдимия и неговата млада възраст.
Видно
от изложените от първостепенния съд мотиви, изброени са и отчетени от съда
множество смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, млада възраст.
Настоящата инстанция не намира, че има такива, които да са убягнали от
вниманието на съда. Прието е , че е налице
висока степента на обществена опасност на самия деец, както и на висока степен на обществена опасност на
деянието-заради арогантост и агресия. Взети са предвид и направените до момента
компромиси спрямо личността на дееца относно предходните извършени от него
деяния. Липсата на какъвто и да било възпиращ
ефект и чувство за безнаказаност у него а напротив извършване на опит за
въоръжен грабеж.Поради което и първоинстанционния съд правилно е счел,че не
следва да намери приложение отлагането на
наказанието, а напротив подс.Н. следва да понесе реална отговорност дори
и под минимума с приложение то на чл.55
от НК ,но при ефективно изтърпяване на наказанието. Съдията в своите
мотиви към съдебния си акт при
определянето размера на
наказанието е следвало да обоснове защо при конкуриращи се норми на чл.55 от НК и на чл.58а,ал.1 от НК е
избрал именно тази по чл.55 от НК. Без
да обоснове в мотивите си неприлагането на чл.58а,ал.1 от НК,въпреки че производството е протекло по реда на гл.27
от НПК-чл.371,т.2 от НПК.
Настоящата
инстанция напълно споделя оценката на законните основания, които оказват
влияние върху индивидуализацията на наказанието. Наказанието "Лишаване от
свобода" е наложено в размер, под минимума предвид в нормата на
чл.198,ал.1,вр.чл.18,ал.1 от НК а именно в размер на две години лишаване от
свобода.
Първоинстанционния
съд не е обосновал в мотивите кой измежду двата текста –чл.55 от НК или
чл.58а,ал.1 от НК е по благоприятен при определяне на наказанието на
подсъдимия.Но тъй като е наложил
наказанието под минимума предвиден в нормата на чл.198 ал.1 от НК и при
приложението на чл.55 от НК и липсата на
съответен протест,настоящата инстанция не счита ,че се налага изменение на
наказанието. Искането на защитата за отлагането на изтърпяването му на основание на чл.66 от НК е
неоснователно.Напротив при тази
първоначална характеристика на подсъдимият
и като взе предвид предварителна подготовка за извършването на въоръжен
грабеж от същия за настоящото деяние, въззивната инстанция не счита ,че може да
се поправи или превъзпита подс.Н. без да се изолира от обществото,въпреки
младежката му възраст.
При
служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл. 314 от НПК-
изцяло и независимо от наведените от страните основания, въззивният съд не
констатира други основания за нейното изменение или отмяна. Поради това същата
следва да бъде потвърдена.
Водим
от горното и на основание чл. 338
вр. чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда N 20 от 31.01. 2019 г. по НОХД N 4518/2018 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна-Първи състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: