Р Е Ш Е Н
И Е
№.....
гр. Враца, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на втори
март две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 610 по описа на ВРС за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от Х. К. П., ЕГН: **********,
действаща чрез нейната майка законен представител Б.Т.С., ЕГН: **********, и
двете с адрес: ***, против ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87.
Ищцата твърди, че на 19.06.2018 г. около 09:00 часа на
път II-15, км.
6+400, е настъпило ПТП, като лек автомобил „*****“ с рег. № **** *** *****,
управляван от Б.Т.С., движейки се по мокър път с несъобразена скорост и поради
загуба на контрол над лекия автомобил, самокатастрофира, вследствие на което
ищцата като пътник в автомобила е пострадала – получила силен удар в лицевата
част на главата. По време на инцидента Х.П. се намирала с лице по посока на
движението в специално детско столче, което било разположено на задната седалка
до дясна задна врата, като същата била с поставен колан.
В исковата молба се посочва, че произшествието било
посетено от служители на „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Враца, от които бил
издаден констативен протокол, а на виновния водач на автомобила – Б.С., бил
съставен АУАН. Ищцата била транспортирана от екип на ЦСМП със силни болки в
главата в спешното отделение на МБАЛ „Х. Ботев“ АД, гр. Враца, като след
извършени прегледи и изследвания й била поставена диагноза „контузия на
главата-челно, хематоми и охлузни рани в лицевата част на главата“. Б.С.
отказала хоспитализация на детето по лични причини, като същото било освободено
от болничното заведение с указания за продължаване на лечението в домашни
условия при спазване на терапевтична схема.
Твърди се, че увреждането е причинило на ищцата болки
и страдания, довело е до нарушение на вестибуларните функции, системно
главоболие и затруднение в движението на врата с оздравителен период от около
един месец. Особено силни били болките в първите две седмици, като Х.П.
непрекъснато плачела, търпяла неудобства, не можела да играе и да осъществява
дейности, типични за дете на нейната възраст, не можела да спи спокойно и
изпитвала дискомфорт. Настъпилото ПТП предизвикало остра стресова реакция,
изразена в тревожност и интензивни страхови изживявания, което се отразило в
нормалното общуване с нейните близки.
Поддържа се, че водачът на лекия автомобил „*****“ с
рег. № ** *** ** Б.С. попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от
сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
полица № ***/**/****** при ЗД „Бул Инс“ АД със срок на валидност 30.09.2017 г.
до 29.09.2018 г., като е налице правен интерес на ищцата в качеството й на
пострадало лице да предяви претенция за претърпените от нея неимуществени вреди
срещу застрахователя на виновния водач.
Твърди се, че ищцата е поискала от застрахователя да
определи и изплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени
вреди с претенция от 04.12.2019 г. В срока за произнасяне по чл. 496, ал. 1 КЗ
ответникът изпратил уведомление, че Експертен съвет към дружеството е определил
обезщетение в размер на 600,00 лв., като последното не било преведено по
посочена банкова сметка.
***ата молба съображения ищцата
моли ответникът, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
да бъде осъден да й заплати обезщетение
за неимуществени вреди за претърпените болки, страдания и неудобства вследствие
травмите от ПТП в размер на 5 000,00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.12.2019 г. – датата на предявяване на писмената
претенция пред ответника, до окончателното й изплащане. Претендират се и
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че процесното ПТП е
настъпило по вина на Б.С., която е и законен представител на ищцата, тъй като
тя не е положила необходимата грижа и детето не е било поставено в детско
столче с предпазен колан.
Оспорва се да е причинен деликт от страна на водача на
лек автомобил „*******“ с рег. № *** ** ****, както и се оспорва твърдения от
ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като се посочва, че без да е установен по
делото, не може да се направи извод кой от участниците е действал
противоправно.
Предявеният иск се оспорва и по размер, като се
твърди, че претенцията не отговаря на икономическата конюктура в страната и на
вредата. Изтъква се, че по делото няма представени медицински документи за
твърдените в исковата молба настъпили усложнения в здравословното състояние на
ищцата в продължение на един месец.
С отговора е направено възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищцата, като се твърди, че последната е била без поставен
предпазен колан и не е била поставена в детско столче, като ако тези
обстоятелства са били налице, травмите са могли да бъдат избегнати. Изтъква се,
че описаната травма в челната област на ищцата е трудно да бъде обяснена, ако е
имало твърдяното обезопасяване с колан, като вероятно е била получена при удар
в предната седалка. Посочва се, че разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД намира
приложение и в случаите, когато пострадалото при злополуката малолетно или
непълнолетно дете е допринесло за настъпването на вредоносния резултат поради
неупражнения върху него надзор от родителите му.
Поддържа се и че претенцията за лихва от датата на
предявяване на претенцията пред застрахователя е неоснователна, тъй като заедно
с предявяването й лицето е било длъжно да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащания от страна на застрахователя,
като с непредставянето на тази информация е настъпила забава на кредитора, от което произтича и недължимостта на мораторната
лихва.
Иска се от съда да бъде
постановено решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Претендират се и разноски.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Не се спори между страните и от представения по делото препис от Констативен протокол за ПТП рег. № ******-*******/.***.*** г. се установява, че на 19.06.2018 г., около 09:00 часа на
път II-15 км. 6.400 е настъпило ПТП с МПС с
рег. № *** ** **, марка „Фолксваген“, модел „****“, управлявано от Б.Т.С., в
което е пътувала на задната седалка ищцата Х. К. П.. В протокола е посочено, че
причината за ПТП е движение с несъобразена скорост с пътните условия /мокър път
и завой/ от водача на МПС с рег. № **** **** ***** Б.Т.С., както и че е ранена
пътничката на задна седалка Х. Калинова П.. Протоколът за ПТП е съставен от Иво
Доцов Витанов – дежурен ПТП при сектор ПП ОД на МВР – Враца. В протокола е
отразено, че на водача Б.Т.С. е съставен АУАН № ****** за нарушение на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП.
Приети са копия от АУАН № ***/***.***.***
г. и Наказателно постановление № ***-**-****/**.**.*** г., влязло в сила на
11.07.2018 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на
Б.Т.С. е наложена глоба в размер на 200,00 лв. за това, че на 19.06.2018 г.
около 09:00 часа в Община Враца на път II-15
км. 6+400 гр. Оряхово – гр. Враца – Вичов хан като водач на лек автомобил „******“
с рег. № ****** ** е управлявала лекия автомобил с несъобразена скорост с
пътните условия – ляв завой и мокър път, вследствие на което е загубила контрол
над МПС, излязла е извън пътя вдясно по посока на движението и е реализирала ПТП
с материални щети, като се е блъснала в крайпътни храсти и дървета, с което
виновно е нарушила чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
С проекта за доклад по делото, приет за окончателен в
открито съдебно заседание на 29.09.2021 г., съдът е отделил като безспорно в
отношенията между страните обстоятелството, че към процесната дата – 19.06.2018
г. реализиралият пътното-транспортно произшествие лек автомобил марка „***“,
модел „*“ рег. № *** ** ** е бил застрахован при ответника ЗД „Бул Инс“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“, като процесното ПТП е настъпило в срока
на застрахователно покритие на договора. Това обстоятелство се установява и от
приложената по делото извадка от информационния център към Гаранционен фонд,
видно от която към 19.06.2018 г. МПС с ДКН *** ****** е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.
С исковата молба е
представено ксерокопие от фиш от ЦСМП-Враца
от 19.06.2018 г. за пациент Х. К. П., в който е отразено
след извършен преглед, че детето е травмирало главата си – челно и не е губило
съзнание.
По делото е приет като доказателство и лист
за преглед на пациент № ****/***.**.***
г., издаден от д-р Т.Д. при МБАЛ „Х. Ботев” АД, според който обективното
състояние при прегледа на ищцата Х. К. П. било както следва: добро общо
състояние; глава и шия – кръвонасядане и охлузни рани фронтално. Отбелязано е,
че е извършена рентгенография на череп и е предложена хоспитализация в
Отделение по хирургия.
По делото е приет и социален доклад, изготвен от
дирекция „Социално подпомагане” гр. Враца.
По делото е разпитана като свидетел Н. И. Т. – баба
на ищцата по майчина линия, от показанията на която се установява, че след
настъпване на произшествието дъщеря й й се обадила, като й казала, че е
катастрофирала. Свидетелката отишла на мястото, където станал инцидента и
видяла как дъщеря й държи внучка й на ръце и двете треперели. Дъщеря й й
споделила, че се е завъртяла с автомобила, тъй като валяло и се е ударила отпред
в дърво. Свидетелката посочва, че дошла линейка, която ги откарала в болницата,
където детето било прегледано и изпратено на снимка на главата, тъй като от
дясната страна имало подутина и малко кръв. След прегледа им предложили детето
да остане в болницата, но дъщеря й отказала заради силната си уплаха.
Свидетелката посочва, че детето било на една година при настъпването на
инцидента, като дълго време след това /около 5-6 месеца/ не искало да се качи в
кола и когато видело детското столче започвало да трепери и да плаче. Около 5-6
месеца плачело през нощта в съня си. Свидетелката заявява, че в момента детето
е по-стабилно, но може да има някаква травма, тъй като я е страх от тъмното.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, като
обективни, житейски логични и почиващи на непосредствените й възприятия от
състоянието на ищцата.
По делото е назначена комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, съгласно заключението на която процесното ПТП е
настъпило при следния механизъм: на 19.06.2018 г. около 09:00 часа на път II-15 на км. 6+400 /Враца – Оряхово/ в
светлата част на денонощието при дъждовно време и мокра пътна покривка в района
на ляв завой, лекият автомобил „****“ с рег. № *** ** **, управляван от Б.Т.С. ***
поради движение с несъобразена с пътните условия скорост е напуснал платното за
движение в дясно по посока на движението и се е блъснал в крайпътните храсти. В
резултат на станалото произшествие лекият автомобил е получил деформация в
предната част и побитости по цялото купе. В детското столче на задната седалка
на лекия автомобил е била настанена ищцата, като се е намирала насочена по
посока на движението на автомобила. Вследствие на възникналите инерционни сили
при удара в храстите, насочени от предната броня към купето тялото на Х.П. се е
повдигнало напред и нагоре, при което е достигнало и се е блъснало в задната
част на облегалката на предната дясна седалка, като в резултат на удара са се
получили телесните повреди по главата й, описани в медицинските документи. От
заключението се установява, че от техническа гледна точка непосредствената
причина за настъпването произшествието е поведението на водача Б.С., която се е
движела с несъобразена с пътните условия скорост, поради което автомобилът е
напуснал платното за движение в дясно по посока на движението и се е блъснал в
крайпътните храсти. В експертизата е посочено, че от техническа гледна точка
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ е могъл да предотврати
настъпването на ПТП, ако се е движел със съобразена с пътните условия скорост.
От заключението се установява, че ищцата е получила кръвонасядане и охлузвания
на челото, като срокът за възстановяване от подобни травми е от порядъка на 10-12
дни и няма данни за приложено лечение. В експертизата е посочено, че е налице
причинно-следствена връзка между получените увреждания и претърпяното ПТП.
Вещите лица установяват, че с оглед механизма на ПТП и получените наранявания
ищцата е била поставена детско столче на задната дясна седалка с поставен
предпазен колан, поради което са ограничени получените травми. Според
заключението лекият автомобил „Фолксваген Голф“ е снабден с предпазен колан за
мястото, на което е била ищцата – задна дясна седалка, като е бил оборудван с
предпазни колани за водача и пътниците с триточкови инерционни обезопасителни
колани.
Съдът кредитира заключението като вярно, пълно и
обективно дадено.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 5 000,00
лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и неудобства,
вследствие от ПТП,
настъпило на 19.06.2018 г., около 09:00 часа на
път II-15 км. 6.400 /Враца – Оряхово/, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция – 04.12.2019 г., до
окончателното изплащане.
За основателността на иска в тежест на
ищцата е да докаже възникването на следните материални предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищцата, като й е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования; 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател 3) спазване на изискванията, предвидени в чл. 380 КЗ. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
По отношение на искането на ищцата да бъде присъдена
законна лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция – 04.12.2019 г., следва да се докаже, че с предявяването на претенцията пред
застрахователя, ищцата е предоставила пълни и точни данни за банковата сметка,
по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя.
Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ установява, че с
договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя право на увредения,
спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от
страна на застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ – 3
месечен срок, считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства
за заявена писмена претенция пред застрахователя – ответник на 04.12.2019 г., като
предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на депозиране на исковата
молба в съда, поради което настоящият съдебен състав намира предявения иск за
допустим.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в
Определение № 262686/06.08.2021 г., приет за окончателен без възражение от
страните в проведеното открито съдебно заседание на 29.09.2021 г., съдът е
отделил като безспорно в отношенията
между страните обстоятелството, че към процесната дата – 19.06.2018 г.
реализиралият пътното-транспортно произшествие лек автомобил марка „*****“,
модел „***“ рег. № ** *** *** е бил застрахован при ответника ЗД „Бул Инс“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност“, като процесното ПТП е настъпило в срока
на застрахователно покритие на договора. Това обстоятелство се установява и от
приложената по делото извадка от информационния център към Гаранционен фонд,
видно от която към 19.06.2018 г. МПС с ДКН *** *** ** е имало активна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД.
Спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на
настъпване на ПТП, като ответникът твърди, че същият не е установен от
представените по делото доказателства, вследствие на което не може
да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно. Съдът намира
така направеното възражение за неоснователно. Механизмът на настъпване на ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства – Констативен
протокол за ПТП рег. № *****-****/***.***.**** г. и заключението
на назначената комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. От тези
доказателства се установява, че ПТП е настъпило при следния механизъм:
на 19.06.2018 г. около 09:00 часа на път II-15
на км. 6+400 /Враца – Оряхово/ в светлата част на денонощието при дъждовно
време и мокра пътна покривка в района на ляв завой, лекият автомобил „*****“ с
рег. № ** *** ***, управляван от Б.Т.С. *** поради движение с несъобразена с
пътните условия скорост е напуснал платното за движение в дясно по посока на
движението и се е блъснал в крайпътните храсти. От заключението се установява,
че от техническа гледна точка непосредствената причина за настъпването
произшествието е поведението на водача Б.С., която се е движела с несъобразена
с пътните условия скорост, поради което автомобилът е напуснал платното за
движение в дясно по посока на движението и се е блъснал в крайпътните храсти.
Установеният по делото механизъм
сочи, че водачът
на лек автомобил „*****“ с рег. № *** ** ** Б.Т.С. не е съобразила
разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, като при избиране на скоростта
на движението не се е съобразила с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, в резултат на което
управляваният от нея автомобил е напуснал платното за движение в дясно
по посока на движението и се е блъснал в крайпътните храсти.
Вината на делинквента съобразно
уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага, като по делото
не е проведено насрещно доказване от страна на
ответното дружество, в чиято доказателствена тежест е било оборването на
презумпцията.
Настъпилите вреди за ищцата,
както и причинно-следствената връзка между деянието и неимуществените вреди, се
установяват от изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни, логически последователни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Вещите лица
установяват, че в детското столче на задната седалка на лекия автомобил е била
настанена ищцата, като се е намирала насочена по посока на движението на
автомобила и вследствие на възникналите инерционни сили при удара в храстите,
насочени от предната броня към купето тялото на Х.П. се е повдигнало напред и
нагоре, при което е достигнало и се е блъснало в задната част на облегалката на
предната дясна седалка, като в резултат на удара са се получили телесните
повреди по главата й, описани в медицинските документи. В експертизата е
посочено и че е налице причинно-следствена връзка между получените увреждания и
претърпяното ПТП.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените
вследствие виновното и неправомерно поведение на застрахованото лице вреди на ищцата.
При определяне размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е необходимо да се отчете начинът на извършването на
противоправното деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на
причинените й травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване,
нейната възраст, причинените й неудобства и дискомфорт, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2018 г., както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от
застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” /арг. чл. 492, т. 1 КЗ, в редакцията на тази правна
норма към релевантния момент/.
Тъй като неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха
могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968
г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение
следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е получила
кръвонасядане и охлузвания на челото, като срокът за възстановяване от подобни
травми е от порядъка на 10-12 дни и няма данни за приложено лечение, което
обстоятелство е изяснено от вещото лице по назначената комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза. При обсъждане на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от
страните експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло
направените доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след
преценка на всички събрани по делото доказателства – медицинска документация,
като вещото лице е отговорило на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетелката
Надежда Ивайлова Тодорова, се изяснява,
че при настъпване на процесния пътен инцидент пострадалото
дете било на една година, като дълго време след това /около 5-6 месеца/ не
искало да се качи в кола и когато видело детското столче започвало да трепери и
да плаче, като по време на същия период плачело и през нощта в съня си.
Свидетелката посочва, че след случая детето не е било хоспитализирано поради
отказ на майка му. Съдът приема за достоверни
показанията на свидетелката, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства – арг. чл. 172 ГПК, те
не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като субективните възприятия
за последиците върху здравословното състояние на ищцата и изживените след
процесния пътен инцидент болки и страдания са непосредствени. При
определяне размера на обезщетението следва да се отчете фактът, че нарушаването
на телесната неприкосновеност на пострадалото дете е предизвикало и стрес и
душевен дискомфорт, което се установява от показанията на свидетелката
Тодорова.
Заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни
последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие – 2018 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно
съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение
при подобни травматични увреждания – кръвонасядане и охлузвания на челото,
при кратък възстановителен период за тези увреди – около 10-12
дни, без хоспитализация и извършване на медицински интервенции, на пострадал на много ниска
възраст – на 1 година при настъпване на процесното застрахователно събитие, което предполага
бързо възстановяване от травмите,
настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените
от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП възлиза на сумата от 1 000,00 лв. Съдът отчита факта, че за кратък период
от време неминуемо детето е изпитвало болки от процесните увреди, като не е без
значение и обстоятелството, че освен физическото неразположение, е претърпяло и
негативно психическо изживяване.
По направеното
възражение за съпричиняване:
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в тежест на
ответника е да установи, че увредената ищца е допринесла за настъпването на
вредите, поради неупражнения върху нея надзор от родителите й.
За да е налице
съпричиняване пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите. Съпричиняването
подлежи на пълно и главно доказване от страна на ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.
2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани
по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или
е улеснил неговото настъпване.
В
конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с твърдения, че
същата е
била без поставен предпазен колан и
не е била поставена в детско столче, като ако тези обстоятелства са били
налице, травмите са могли да бъдат избегнати. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй
като по делото не се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от
които да се установи, че ищцата като пътник на задната седалка до дясна задна
врата в лекия автомобил „Фолксваген Голф”, е била без поставен предпазен колан и не е била поставена в
детско столче. Напротив, от
заключението на изслушаната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че с оглед механизма на
ПТП и получените наранявания ищцата тя е
била поставена детско столче на задната дясна седалка с поставен предпазен
колан, поради което са ограничени получените травми. Според заключението лекият
автомобил „Фолксваген Голф“ е снабден с предпазен колан за мястото, на което е
била ищцата – задна дясна седалка, като е бил оборудван с предпазни колани за
водача и пътниците с триточкови инерционни обезопасителни колани.
При горните мотиви съдът
приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1 000,00
лв., като за горницата до пълния му предявен размер от 5 000,00 лв. следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По претенцията
за лихва за забава:
По действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която
отговаря делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или 2) на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл.
429, ал. 3 КЗ. Съгласно правната норма, уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, дължими от делинквента, поради което по
силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, включваща и лихвата за забава на делинквента,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от предявяване на т. нар.
застрахователна претенция по чл. 380 КЗ).
На основание чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди за собствената си забава. В случая ищцата чрез пълномощника си е заявила писмената си претенция пред застрахователя на 04.12.2019 г., към която дата е представила и
данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетението, поради което застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението от тази дата. Не е спорно между страните, а и от представената
застрахователна претенция по смисъла на чл. 106, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 380 КЗ, адресирана от пълномощника на ищцата до ответника, се установява, че ищцата
е уведомила застрахователя, който обезпечава деликтната отговорност на водача
на МПС, причинил процесното застрахователно събитие, на 04.12.2019 г., поради
което от този момент ответното дружество отговаря за причинените на пострадалия
имуществени вреди поради неизпълнение в темпорално отношение на
извъндоговорното задължение на застрахования-делинквент за
заплащане заместващо обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди
(т.е. в застрахователното обезщетение е включена лихвата за забава на делинквента
по смисъла на чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, искането за заплащане на
законна лихва върху дължимото от ответното застрахователно дружество главни
парично вземане следва да се присъди от 04.12.2019 г. до окончателното му заплащане.
По разноските:
С оглед изхода от делото на
основание чл. 38, ал. 2, във вр. с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Х.А.З. общо
сума в размер на 500,00 лв.,
включваща сумата от 300,00 лв. съобразно уважената част от иска за
неимуществени вреди, представляваща адвокатско възнаграждение в минимален
размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, и сумата от още 200,00 лв., тъй като съдът
намира за частично основателно искането на процесуалния представител на
страната за увеличаване
на възнаграждението на основание чл. 7, ал. 9 от цитираната наредба, тъй като
пред първоинстанционния съд са били проведени общо четири съдебни заседания с
участието му.
По аргумент
от чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски при отхвърляне на исковете.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 720,00
лв. и за депозити за експертизи в общ размер на 300,00 лв. Ищцата следва да
бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 816,00 лв., представляваща
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска. Искането от процесуалния
представител на ищцата възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответника е
преклудирано, тъй като за пръв път е въведено с писмената защита, поради което
не следва да бъде уважено. Съобразно задължителните тълкувания, дадени в т. 11 от ТР от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №
6/2012 на ОСГТК на ВКС представянето на писмена защита, така както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПС, не
може да бъде разбирано разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на
приключила вече фаза на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени
искания, с които се сезира съда, респективно да бъдат представяни
доказателства, спрямо които противната страна не може да ангажира становище.
Следователно с писмената защита не могат
да бъдат предявени процесуално валидно искания за присъждане на разноски,
съответно за техния размер. Макар и
акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния
предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на
съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. При
проведено открито съдебно заседание и извършено редовно призоваване на
страната, тя следва да направи възражението си за прекомерност до приключване
на устните състезания
в съответната инстанция /в този смисъл Определение
№ 314/22.11.2016 г. по гр. дело № 156/2016 г. на III г.о. на ВКС/.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 50,00 лв. съгласно
правилото на чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата и разноски по делото за изготвената комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза в размер на сумата от 60,00 лв., определена пропорционално на
уважената част от иска.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на Х. К. П., ЕГН: **********,
действаща чрез нейната майка и законен представител Б.Т.С., ЕГН: **********, и
двете с адрес: *** на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 477, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от 1 000,00 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – претърпени болки, страдания и неудобства, дължимо по силата договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, във връзка с настъпило на 19.06.2018 г., около 09:00 часа
пътно-транспортно произшествие на път II-15 км. 6.400 /Враца – Оряхово/, по вина на Б.Т.С., водач на лек автомобил „*****“ с рег. № *** **** ***, ведно със законната лихва върху сумата от 04.12.2019
г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
пълния предявен размер от 5 000,00 лв. като неоснователен
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2, във вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на адв. Х.А.З., ЕГН: **********,
със служебен адрес: *** сумата от 500,00
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х. К. П., ЕГН: **********, действаща чрез нейната
майка и законен представител Б.Т.С., ЕГН: ********** ***” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 сумата
от 816,00 лв., представляваща направени разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД
„Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Враца сумата от 110,00
лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
ПОСОЧВА на основание
чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК банкова сметка ***. Х.А.З., ЕГН: **********, по която могат
да бъдат заплатени присъдените суми за адвокатско възнаграждение: IBAN: ***, BIC: ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: