№ 18532
гр. София, 30.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110158195 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
297577/24.10.2023 г., с пощенско клеймо от 24.10.2023 г. от В. А. Т., ЕГН
**********, гр. С------, притежаваща л.к. №----- валидна до 21.01.2026 г., чрез
пълномощника си адв. Д. М. със съдебен адрес: гр. С---------, e-mail:
********@*****.*** срещу „--------“ ЕООД, ЕИК ----, гр. С----, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация, както следва:
1. чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11, чл.
19 3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се обяви за
недействителността на клаузата, предвиждаща “Допълнителна услуга
Фаст” от Договор за паричен заем № 40013517727, сключен между
ищеца и ответника, с която е предвидено заплащане на сумата в размер
на 200.00 лева.
2. чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11, чл. 19
3ПK и чл. 143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се обяви за
недействителността на клаузата, предвиждаща “Допълнителна услуга
Флекси” от Договор за паричен заем № 40013517727, сключен между
ищеца и ответника, с която е предвидено заплащане на сумата в размер
на 300.00 лева.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2022 г. В. А. Т. с ЕГН:
********** е сключила договор за паричен заем № 40013517727 с „--------"
ЕООД. Съгласно договора, кредиторът предоставя па потребителя в
собственост парични средства в размер па 500 лв. със срок на договора 18
месеца, размерът па погасителната вноска е 36,99 лв., като ГПР е посочено в
1
размер на 48.78%, а ГЛП в размер па 41%. Посочено е, че общо дължимата
сума по кредита е в размер на 665,68 лв. На страница втора /липсва отделен
член от договора/ е посочено, че потребителят е поискал и закупил
допълнителна услуга „Фаст". Уговореното възнаграждение за услуга „Фаст" е
в размер па 200.00 лв. /предмет па първия иск/. Уговорено е, че потребителят
закупува и услуга „Флекси", за която заплаща сума в размер па 300,00 лв.
/предмет на втория иск/.
След добавяне на процесиите две суми, ищцата е следвало да заплати на
кредитиращото дружество обща сума в размер па 1165,68 лв., от които 500 лв.
главница по процесния договор, 165,68 лв. договорна лихва и 500 лв.
възнаграждения за допълнителни услуги.
Твърди, че начислените такси за услугите Факси и Флекси са нищожни,
тъй като противоречат на закона. На първо място те представляват услуга,
която е съществен елемент от договора, което е нарушение на чл.10а ЗПК. На
следващо място, счита, че при начисляването на тези две такси, ГПР се
увеличава и противоречи на чл.19 ЗПК. Вследствие на това, не е бил ясен
механизма за формиране на лихва и главница, което е друго основание за
нищожност на тези две клаузи по чл.11, ал.1, т.10, тъй като липсвала ясно
формирана методика при формиране на ГПР. Счита, че клаузите
противоречат на добрите нрави, те са неравноправни по смисъла на чл.146
ЗЗПотр.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие.
Представят и искат да бъдат приети като писмени доказателства и
доказателствени средства следните документи: 1.Договор за потребителски
кредит № 40013517727; 2.Погасителен план към договор за потребителски
кредит №40013517727;3.СЕФ.
Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество
да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания
в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредит №
40013517727, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна па
лицето В. А. Т. с ЕГН: ********** по Договор за паричен заем №
40013517727, включително да предостави копие от договора, погасителен
план и СЕФ.
Моли да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна
Експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне
па изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
материалите по делото, да отговори: Какъв е действителният размер па
годишния лихвен процент по Договор за потребителски кредит №
40013517727, като се включи в нето и предвиденото в договора и в
погасителния план възнаграждение за допълнителни услуги.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло признава
2
исковата молба. Моли съдът да се произнесе с решение по чл.237 ГПК. Моли
да се приложи чл.78, ал.2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът не е дал
повод за завеждане на делото. Прави възражение за прекомерност. Възразява
срещу доказателствените искания на ищеца.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
Заплатена е необходимата държавна такса по делото в размер на 100.00
(л.6 от делото).
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Д. М., със съдебен адрес: гр. С------, с
надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.5 от
делото).
По редовността на ИМ
Исковата молба съдържа всички необходими реквизити по чл.127-128
ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да
бъде изготвен проект за доклад на делото.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Съдът приема, че искането по чл.190 ГПК е допустимо, относимо, но не
е необходимо, с оглед признаването на иска. Ето защо не следва да бъде
уважено.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси относими, но
искането не е необходимо, тъй като има признаване на иска. Ето защо следва
да бъде оставено без уважение.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
3
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила
и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната
цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните,
както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 03.06.2024 година от 10.00 часа , за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 297577/24.10.2023 г., с
пощенско клеймо от 24.10.2023 г. от В. А. Т., ЕГН **********, гр. С------, притежаваща л.к.
№----- валидна до 21.01.2026 г., чрез пълномощника си адв. Д. М. със съдебен адрес: гр. С---
------, e-mail: ********@*****.*** срещу „--------“ ЕООД, ЕИК ----, гр. С----, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както
следва:
4
1. чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11, чл. 19 3ПK и чл.
143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се обяви за недействителността на клаузата,
предвиждаща “Допълнителна услуга Фаст” от Договор за паричен заем №
40013517727, сключен между ищеца и ответника, с която е предвидено заплащане на
сумата в размер на 200.00 лева.
2. чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143,
ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се обяви за недействителността на клаузата,
предвиждаща “Допълнителна услуга Флекси” от Договор за паричен заем №
40013517727, сключен между ищеца и ответника, с която е предвидено заплащане на
сумата в размер на 300.00 лева.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2022 г. В. А. Т. с ЕГН: ********** е
сключила договор за паричен заем № 40013517727 с „--------" ЕООД. Съгласно договора,
кредиторът предоставя па потребителя в собственост парични средства в размер па 500 лв.
със срок на договора 18 месеца, размерът па погасителната вноска е 36,99 лв., като ГПР е
посочено в размер на 48.78%, а ГЛП в размер па 41%. Посочено е, че общо дължимата сума
по кредита е в размер на 665,68 лв. На страница втора /липсва отделен член от договора/ е
посочено, че потребителят е поискал и закупил допълнителна услуга „Фаст". Уговореното
възнаграждение за услуга „Фаст" е в размер па 200.00 лв. /предмет па първия иск/.
Уговорено е, че потребителят закупува и услуга „Флекси", за която заплаща сума в размер
па 300,00 лв. /предмет на втория иск/.
След добавяне на процесиите две суми, ищцата е следвало да заплати на
кредитиращото дружество обща сума в размер па 1165,68 лв., от които 500 лв. главница по
процесния договор, 165,68 лв. договорна лихва и 500 лв. възнаграждения за допълнителни
услуги.
Твърди, че начислените такси за услугите Факси и Флекси са нищожни, тъй като
противоречат на закона. На първо място те представляват услуга, която е съществен елемент
от договора, което е нарушение на чл.10а ЗПК. На следващо място, счита, че при
начисляването на тези две такси, ГПР се увеличава и противоречи на чл.19 ЗПК. Вследствие
на това, не е бил ясен механизма за формиране на лихва и главница, което е друго
основание за нищожност на тези две клаузи по чл.11, ал.1, т.10, тъй като липсвала ясно
формирана методика при формиране на ГПР. Счита, че клаузите противоречат на добрите
нрави, те са неравноправни по смисъла на чл.146 ЗЗПотр.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Прави искане за постановяване на
неприсъствено решение. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло признава исковата
молба. Моли съдът да се произнесе с решение по чл.237 ГПК. Моли да се приложи чл.78,
ал.2 ГПК, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Прави възражение за прекомерност. Възразява срещу доказателствените искания на ищеца.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация, както
следва:
1. чл.26, ал.1, предл. 1 и 2 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11, чл. 19 3ПK и чл.
143, ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се обяви за недействителността на клаузата,
предвиждаща “Допълнителна услуга Фаст” от Договор за паричен заем №
40013517727, сключен между ищеца и ответника, с която е предвидено заплащане на
сумата в размер на 200.00 лева.
2. чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2-4, чл.11, чл. 19 3ПK и чл. 143,
5
ал.1 от ЗЗПотр., с който се иска да се обяви за недействителността на клаузата,
предвиждаща “Допълнителна услуга Флекси” от Договор за паричен заем №
40013517727, сключен между ищеца и ответника, с която е предвидено заплащане на
сумата в размер на 300.00 лева.
Възражения на ответника:
Няма такива
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят по основателнотта на иска. Има признаване на иска.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По установителния иск, ищецът при условията на пълно и гласно доказване, следва
да установи, следните обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание,
2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание,
3. съдържанието на оспорените клаузи да противоречи на императивна законова
разпоредба и/или на добрите нрави.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи
1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
2. Наличие на основание за плащане на процесната сума
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1.Договор за потребителски кредит № 40013517727;
2.Погасителен план към договор за потребителски кредит №40013517727;3.СЕФ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
6
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от М--- на тел. 02/8955423 или на ел.
адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес:
гр. С бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
7
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията,
съдът ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 03.06.2024 година от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
8
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9