Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV “Б“ въззивен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.съдия: ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при секретаря Н. Масова, като разгледа докладваното от мл. съдия Карабашева в.гр.дело № 3823 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №
20266308/02.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 1492/2020г. по описа на СРС, ГО, 163 състав,
е отхвърлен предявеният от „А.“ ЕООД срещу З. „Е.“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 405 от КЗ за сумата от 378.00 лв., представляващо неизплатено и дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******
на 06.01.2017 г. на паркинг и увредена задна дясна врата и заден десен калник,
дължима по силата на застраховка „Каско на МПС“ № 00500100163260/08.07.2016 г.
и покрит риск по нея, за което при ответника е заведена щета
№**********/23.01.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 13.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Подадена е
въззивна жалба от „А.“ ООД с твърдения, че решението на СРС е неправилно и
необосновано. Сочи се, че не са обсъдени всички събрани по делото доказателства
в тяхната съвкупност, в частност Рамковото споразумение от 14.01.2009 г. и
Споразумение от 03.10.2013 г., които са действали към момента на настъпване на
застрахователното събитие – 06.01.2017 г. Твърди се, че рамковото споразумение
дерогира чл.8 от Общите условия към договора за застраховка. Излагат се доводи,
че настъпването на ПТП е безспорно установено. Предвид изложеното се моли за
отмяна на решението и за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от З. „Е.“ АД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа
и правна страна следното:
При спазване на
процесуалните изисквания за редовност въззивната жалба, настоящият съдебен
състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна, с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и
местно компетентен съд съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен
контрол от въззивен съд по реда на чл.258 и сл. от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива
настоящото съдебно производство, въззивният съд
действа като апелация (т.
нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и
задължителната за въззивните съдилища
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК -
напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о.,
ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о.,
ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение на СРС, ГО, 163
състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с императивните
съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно
правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният съд
установява следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2000689/13.01.2020 г. на „А.“ ООД срещу З. „Е.“ АД, в която се
твърди, че на 06.01.2017 г. лицето И.Б.като водач на лек автомобил „Фолксваген
пасат“ с рег. № *******, собственост на ищеца, при извършена маневра в подземен
паркинг на сграда Адора, не съобразил габаритите на МПС и ударил лекия
автомобил в бетонна колона в задната дясна част. Твърди се, че ищецът е
заплатил за ремонта сумата от 378.00 лв. за отстраняване на повредите по МПС,
изразяващи в засягане на задна дясна врата и заден десен калник. Излага се, че
лекият автомобил е застрахован при ответника З. „Е.“ АД със застрахователна
полица „Каско“. Описва се, че собственикът на МПС заявил застрахователна
претенция в размер на 378.00 лв. към ответника, като била образувана щета под №
**********, но не получил плащане. Иска се съдът да осъди ответника да заплати
на ищеца сумата от 378.00 лв., представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение за нанесените щети, вследствие на описаното ПТП, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по
чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от З. „Е.“ АД, с които исковете се
оспорват в цялост. Ответникът не оспорва наличието на сключен между страните
застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ на конкретното МПС,
както и че при ответника е образувана застрахователна щета, като застрахователят
е бил уведомен за настъпилото ПТП. Твърди се, че към датата на ПТП договорът за
застраховка е бил прекратен автоматично след изтичане на 15 дни от падежа на
разсрочената вноска, поради неплащане на дължимите застрахователни вноски.
Счита се, че липсва покрит застрахователен риск и застрахователно обезщетение е
недължимо. Излага се, че на ищеца са били изплатени в по-ранен момент на два
пъти застрахователни обезщетения в размер от 558.40 лв. и 536.90 лв. за
настъпили ПТП-та, установени въз основа на декларации на застрахования по
отношение на застрахования лек автомобил. Сочи се, че застрахователното
правоотношение на основание чл.8, ал.1, т.2 от Общите условия към
застрахователната полица покрива до две събития, докато автомобилът е паркиран,
както и че застрахователят не е поемал задължение да обезщетява повече от едно
застрахователно събитие, установено въз основа на декларация на застрахования.
Оспорва се механизма на ПТП, причинно-следствената връзка между вредите и ПТП и
техният размер. Прави се искане съдът да отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказана.
По делото е
приета застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС с №00500100163260 с
приложими Общи условия, в сила от 05.09.2014г., за лек автомобил „Фолксваген
пасат“ с рег. № ******* със срок на действие от 25.08.2016 г. до 24.08.2017 г.
Страните са договорили, че плащането на застрахователна премия в размер на
169.28 лв. ще се извършва всеки месец на 25-то число в рамките на действието на
едногодишния срок на договора.
Съгласно назначеното
и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, 12-те
застрахователни премии по застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС
с №00500100163260 са заплатени от „А.“ ООД на З. „Е.“ АД.
Прието е и свидетелство
за регистрация - Част I от 25.08.2015
г., според което собственик на лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *******
е ищецът „А.“ ООД.
От
доказателствата по делото се установява, че във връзка с ПТП от 20.10.2016 г.
при извършена маневра за паркиране в между блоково пространство на основание
едностранно съставена писмена декларация за ПТП по образуваната щета №
**********/31.10.2016 г., на 03.11.2016г. ответникът е заплатил на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 558.40 лв. за настъпилите по лек
автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ******* щети (засегната дясна броня и
джанти). Установява също така и обстоятелството, че във връзка с второ
реализирано ПТП - от 31.10.2016 г., по отношение на паркирания автомобил били
причинени множество щети, удостоверени с едностранно съставена писмена
декларация за ПТП по образуваната щета № **********/31.10.2016 г., по която З. „Е.“
АД на 03.11.2016г. е заплатил на „А.“ ООД застрахователно обезщетение в размер
на 536.90 лв. за настъпилите щети по лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *******
(предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна на предна и задна десни врати).
Заплатените
застрахователни обезщетения за сумите от 558.40 лв. и 536.90 лв., съгласно
заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза са
осчетоводени от ищеца „А.“ ООД на 03.11.2016 г.
Съгласно приложено
едностранен протокол за ПТП от 06.01.2017 г., съставен от водача И.Б., същият
при управление на лек автомобил „Фолскаваген Пасат“ с рег. № ******* на
06.01.2017г. около 10:00 часа извършил маневра за паркиране на МПС в подземен
паркинг в сграда Адора в гр.София, като при паркирането ударил десния заден
панел на автомобила в бетонна колона, в резултат на което настъпили щети по
задна дясна врата и заден десен калник.
Според издадена
фактура № **********/25.01.2017 г. стойността на авторемонтните и
възстановителни дейности по процесното МПС възлизат на 378.00 лв. с ДДС и са
заплатени от „А.“ ООД на дружеството „Л.А.“ ООД.
По делото е
приложено писмено искане от управителя на ищеца до З. „Е.“ АД с искане за
заплащане на застрахователно обезщетение по образуваната щета № **********/23.01.2017
г. в размер на 378.00 лв. по сключения договор за застраховка „Каско“ за
застрахования лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *******, с който е
настъпило ПТП от 06.01.2017г.
Като част от
писмения доказателствен материал е приета и писмена декларация за ПТП на управителя
на „А.“ ООД, според която на 22.01.2017 г. в 10:00 часа на подземен паркинг на
„Кока-Кола“ при ясно време и скорост на движение от 5 км/ч е настъпило ПТП с
лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № *******. Отразено е също така, че по
данни на водача при маневра на излизане от парко място е ожулен автомобила в
бетонна плоча, като е засегнат заден десен калник.
С писмено
уведомление от 30.01.2017 г. ответникът ЗД отказал да заплати претендираното
обезщетение, позовавайки се на клаузата на чл.8, ал.1, т.1 от Общите условия
към застрахователния договор.
Съгласно чл.8,
ал.1, т.1, изр.1 и т.2, изр.1, пр.1 от Общите условия за застраховка „Каско на
МПС“ застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в пълен размер, дори
и ако всички други условия за плащане са налице в следните случаи: т.1 при
настъпване на щети от застраховано събитие, за което не са съставени документи
по законоустановения ред (ПТП с декларация), като застрахователят покрива едно
събитие за целия срок на договор; 2. при щети, нанесени на застрахованото МПС,
докато то е било в паркирано състояние застрахователят покрива до две събития
за целия срок на договора.
Приложени са по
делото рамково споразумение от 14.01.2009 г. и девет на брой анекси към него,
съгласно които дружеството застраховател „И.Б.“ ЗЕАД, заместено от ответника З.
„Е.“ АД със споразумение от 14.01.2009 г., предоставя на застрахованото лице „А.“
ООД застрахователна закрила срещу „Пожар и допълнителни рискове“ и „Комбинирана
автомобилна застраховка“. В т. 1.2, озаглавена „Специално условие – „Мега
Каско“, между страните е уговорено, че в случаите, в които се изисква от
клиента или от шофьора на МПС да представи пред застрахователя официални
документи, издавани от съответните държавни органи, доказващи настъпването на
застрахователното събитие и такива не се представят, тогава застрахователят ще
изплати максимално застрахователно обезщетение до 15 % от застрахователната
сума за съответния разход, направен при ремонта за отстраняване на щетата.
Съгласно писмено
предизвестие с изх. № 14997/17.08.2018 г. на ответника до ищеца се установява,
че рамковото споразумение от 14.01.2009 г. след изтичането на тримесечен срок на същото, ще се счита за прекратено.
Като част от доказателствената
съвкупност е и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, според
която вредите от ПТП от 06.01.2017 г. съответстват на механизма и причинно-следствената
връзка, изведени от доказателствата по делото. Стойността за възстановяване на
щетите по лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ******* възлизат по средни
пазарни цени в размер на 522.96 лв.
Според
показанията на свидетеля И.С.Б.се установява, че същият не е бил водач на лек
автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ******* във връзка с настъпилото ПТП от
06.01.2017 г., макар в съставения и предявен му в съдебно заседание протокол за
ПТП да фигурират имената му. Дружеството, в което свидетелят Б. работи, следва
политика, според която протоколите за ПТП се оформят на името на свидетеля Б.,
като завеждащ щетите на висок клас лизингови автомобили и се съставя декларация
от него. В показанията си излага, че той има задължения да образува щета и да
попълва необходимите бланкови документи във връзка с информацията, която
водачите на леките автомобили му споделят за настъпили ПТП-та. Свидетелят Б.
сочи, че извършва оглед на засегнатото МПС, описва вредите и съставя протокол
за ПТП в случаите, когато автомобилът е бил в паркирано състояние. При ПТП, в
които се съставят двустранни протоколи, твърди, че се образува щета и той прилага
протоколите, които му се предоставят, като няма спомен за водача и вида на
щетите по засегнатия автомобил за процесния случай.
По предявения
иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ спорното материално право се обуславя
от възникването на следните материално-правни предпоставки: 1) валидно
възникнало застрахователно правоотношение; 2) установяване на настъпването на
покрит от застрахователния договор застрахователен риск; 3) вредите по
застрахованото МПС и 4) техният размер.
Съгласно чл. 399
от КЗ имуществено застраховане е налице, когато предметът на застрахователния
договор е право, което за застрахования е оценимо в пари. Между страните е
сключен именно такъв договор – за застраховка „Каско на МПС”, обективиран в
застраховка „Каско“ на МПС с №00500100163260 с приложими Общи условия, в сила
от 05.09.2014г., за лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № ******* със срок
на действие от 25.08.2016 г. до 24.08.2017 г. Установи се по делото чрез
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът е заплатил на ответното дружество всички застрахователни премии,
поради което договорът е влязъл в сила. Спазена е формата за действителност на
договора съгласно чл. 344, ал. 1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. Безспорно е и че съществувалият между страните
договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на
застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие съгласно чл.3
„Покрити рискове“ от Общите условия на ответника за автомобилна застраховка
„Каско на МПС“.
Настоящият
съдебен състав счита, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в
производството, не е провел пълно и главно доказване на твърдението си за
настъпило застрахователно събитие – ПТП. Първоинстанционният съд изрично е
указал в доклада по делото, че установяването на посоченото обстоятелство е в
тежест на ищеца.
От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото, показанията
на свидетеля И.Б.и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, не се
установява по безспорен начин, че на 06.01.2017 г. е настъпило ПТП с лек
автомобил „Фолскаваген Пасат“ с рег. № *******, при което при маневра за
паркирането му на подземен паркинг в сграда „Адора“ в гр.София, където са засегнати
задна дясна врата и заден десен калник на автомобила при съприкосновение в
бетонна колона. Свидетелят Б. е изложил възприятия, че не е бил водач на МПС и
не е причинил щетите по него, макар и да е отразен като такъв в едностранно
съставения от него протокол за ПТП от 06.01.2017 г. Протоколът се основава на
споделена устна информация от самия водач на МПС. Едностранният протокол за ПТП
е частен свидетелстващ документ, ползващ се само с формална доказателствена
сила. Същият, обаче, съдържа описание за настъпили изгодни юридически факти,
които не намират потвърждение в другите доказателства по делото. Свидетелят Б.
е посочил, че няма спомен за водача и вида на щетите по засегнатия автомобил, а
служебните му задължения се изразявали само в попълването на документите за
образуване на щетата за ПТП с автомобили в паркирано състояние и за
осъществяване на оглед за описване на щетите по МПС. Безспорно точното установяване на времето, мястото и механизма на
причиняването на вредите на застрахованото имущество е от съществено значение
за преценката за наличие или липса на основание за заплащане на застрахователно
обезщетение. Достоверността на предоставената от застрахования информация дава
възможност на застрахователя да прецени възникнало ли е право на
застрахователно обезщетение и налице ли са клаузите от Общите условия за
неговото намаляване или отказ от изплащане. С оглед на това изпълнението на
задължението на застрахования да предостави информация за застрахователното
събитие е от съществено значение за осъществяване на дейността на
застрахователя. Съответно – в образуваното исково производство по предявената
претенция по чл. 405 от КЗ, доказването на всички обстоятелства относно
твърдяния механизъм, място и време на настъпване на вредите, е обуславящо за
основателността на иска и обема, в който следва да се ангажира имуществената
отговорност на застрахователя, като подобно доказване не е проведено от ищеца. Следва
да се посочи, че ищецът не е ангажирал доказателства и за наличието на
причинно-следствена връзка между твърдяното застрахователно събитие и
претърпените вреди. Единственото безспорно установено обстоятелство - наличието
на увредени детайли на процесния автомобил, не може да обоснове еднозначен и
категоричен извод, че същите са настъпили в резултат на твърдяното
пътно-транспортно произшествие, което с оглед механизма на реализиране,
представлява покрит застрахователен риск.
По отношение на другия
спорен въпрос - налице ли е основание ответникът да откаже да заплати на
ищцовото дружество застрахователно обезщетение на основание чл.8, ал.1, т.1,
изр.1 и т.2, изр.1, пр.1 от Общите условия на З. „Е.“ АД за застраховка „Каско
на МПС“, въззивната инстанция намира, че правото на застрахователя да откаже
плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само при следните
случаи: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което
има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение
по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие;
4. в други случаи, предвидени със закон.
Въз основа на
събраните по делото писмени доказателства се установява, че на ищеца, преди
датата на ПТП от 06.01.2017 г., ответникът вече е заплатил застрахователни обезщетения
за сумите от 558.40 лв. за ПТП от 20.10.2016 г. с процесния автомобил по образуваната щета № **********/31.10.2016
г. и от 536.90 лв. за ПТП от 31.10.2016 г. със същото МПС по щета №
**********/31.10.2016 г. При установяването на двете ПТП-та от 20.10.2016 г. и
от 31.10.2016 г. към образуваните щети са приложени две декларации, едностранно
съставени от водача на МПС. В тях е описан механизмът на двете ПТП и
настъпилите вреди. С декларация от 06.01.2017 г. и едностранен протокол от
същата дата „А.“ ООД за трети път претендира застрахователно обезщетение от
ответното дружество за трето по ред ПТП от 06.01.2017 г., настъпило при
паркирането на процесното МПС в подземен паркинг на сграда „Адора“ в гр.София.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице основанията за приложението на
чл.8, ал.1, т.1, изр.1 и т.2, изр.1, пр.1 от Общите условия на З. „Е.“ АД за
застраховка „Каско на МПС“ за отказ от страна на ответника да заплати на ищеца
за трети път застрахователно обезщетение за ПТП, удостоверено единствено въз
основа на писмена декларация за ПТП, поради липсата на двустранен протокол за
ПТП, предвид действието на специално договорените клаузи между страните в
Рамково споразумение от 14.01.2009 г. и девет на брой анекси към него. В
последното и по-конкретно в т. 1.2. изрично е договорено, че „В случаите, в
които се изисква от клиента или от шофьора на МПС да представи пред
застрахователя официални документи, издавани от съответните държавни органи,
доказващи настъпването на застрахователното събитие и такива не се представят,
тогава застрахователят ще изплати максимално застрахователно обезщетение до 15
% от застрахователната сума за съответния разход, направен при ремонта за
отстраняване на щетата“. Цитираната разпоредба, с която застрахователят е
запознат, дерогира действието на чл. 8 от Общите условия, тъй като Общите
условия към договора за застраховка имат действие между страните, но
същевременно разпоредбите на Рамковото споразумение от 2009 г. и анексите към
него се прилагат с предимство в отношенията между страните и в съответствие с правилото
„lex specialis derogate legi generali”, поради което и
застрахователят не може да откаже заплащането на застрахователно обезщетение,
позовавайки се на чл. 8 от Общите условия. В тази връзка
настоящият състав следва да отбележи, че изводът на районния съд досежно
обстоятелството, че на 17.08.2018 г. З. „Е.“ АД е отправил писмено тримесечно
предизвестие за прекратяване на договореното в Рамковото споразумение от 2009
г. и анексите към него, поради което същите не намирали приложение в конкретния
казус, е неправилен. Това е така, тъй като релевантно в процесната хипотеза е
дали към настъпване на застрахователното събитие същите са действали между
страните, което се установява от приложеното по делото тримесечено предизвестие
за прекратяването им, което е от дата 17.08.2018 г., т.е. това означава, че към
датата на твърдяното ПТП – 06.01.2017 г. специалните клаузи на Рамковото
споразумение от 14.01.2009 г. и анексите към него са действали между страните.
В настоящия случай обаче, тъй като по предявената от въззивника претенция по
чл. 405 от КЗ не са доказани всички обстоятелства относно твърдяния механизъм,
място и време на настъпване на вредите, като в това число липсва и представен
по делото оригинал на протокол за реализирано ПТП от 06.01.2017 г., то така
предявеният иск се явява недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По изложените
съображения, обжалваното решение на Софийски районен съд следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
Предвид изхода
на спора, право на разноски има въззиваемата страна. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК съдът обаче не следва да
присъжда претендираното юрикосконсултско възнаграждение, тъй като в настоящото
производство не е изготвен отговор на въззивната жалба и не е осъществено
процесуално представителство от страната.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20266308/02.12.2020 г.
постановено по гр.д. № 1492/2020г. по описа на СРС, ГО, 163 състав.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.