Р Е
Ш Е Н
И Е
№224
11.09.2015 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи септември две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.
Секретар: Й.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Цветомира Д. административно дело № 205 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е
по жалба на Д.Т.Д. *** против Заповед №3282з-817/02.04.2015
г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция” – София, с която му е наложено дисциплинарно
наказание „ Уволнение”.
Жалбоподателят претендира отмяна на оспорената заповед на основанията, визирани в чл.146, т.2. т.3, т.4 и т.5 от АПК, а именно: неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Счита посочената в заповедта квалификация на нарушението за неясна, противоречива и неправилна. Неясно било и описанието на извършеното нарушение, бланкетно се изреждали норми от Етичния кодекс, което нарушавало изискванията на чл. 210, ал.1 от ЗМВР. Не било ясно какво е точно допуснатото от него нарушение. Непосочването на конкретните фактически основания, които да съответстват на определената квалификация на дисциплинарното нарушение не можело да бъде заместено само от правното основание. В обстоятелствената част на заповедта не били посочени къде е извършено нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, въз основа на които е установено. В заповедта не били посочени и конкретните доказателства въз основа на които е установено нарушението. Твърди се, че не бил спазен двумесечният срок предвиден в чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, в рамките на който се налага дисциплинарно наказание. Отделно от това било нарушено и правото на защита на жалбоподателя, тъй като в процедурата по налагане на наказанието било допуснато нарушение по чл. 207, ал.8,т.2 и т.3-5 от ЗМВР, вр. с чл.13, ал.1 от Инструкция Iз-1015/04.07.2006г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи. Комисията не предприела действия за своевременно включване в проверката на посочения от жалбоподателя служител, като подпомагащ защитата му, във връзка с воденото дисциплинарно производство. Посоченият служител бил допуснат едва на 06.02.2015г., но не присъствал по време на предявяване на обощената справка на 02.02.2015г. От материална страна се твърди, че жалбоподателя не е извършил вмененото нарушение. На датата посочена в заповедта същия осъществявал службата си на пункт за излизащи лица и автомобили от България в ГКПП”Капитан Петко войвода”, а не на пункта за проверка на влизащи автомобили. В тази насока били и събраните по делото писмени доказателства. Отделно от това не били събрани никакви доказателства от които да е видно, че Д.Д. е приел пакет от турския гражданин. В заповедта липсвали и мотиви и обосновка защо жалбоподателя се свързва с другата посочена в акта дата- 30.10.2014г., когато не е бил на работа. Липсвали и мотиви на органа обосноваващи поведение в нарушение на морално –етичните правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т.е. в тази част на акта липсвали фактически основания очертаващи допуснатото нарушение.
По изложените
съображения се моли за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените
деловодни разноски.
В съдебно
заседание и в депозирана по делото писмена защита, от процесуалните
представители на жалбоподателя, се излагат допълнителни доводи за незаконосъобазност
на оспорената заповед. От заключението на назначената по-делото
съдебно-техническа експертиза не се доказвало нито приемане на дар, нито от кое
лице се приемал същия. От същото заключение било видно и че в представения на
оптичния носител запис, не може да се установи къде е направен записът. Навеждат
се и съображения, за нищожност на оспорената заповед, тъй като
същата била издадена от лице, което не притежава правомощия
за това. Длъжността, която заемал жалбоподателя била изпълнителска, поради
което заповед, с която се налага дисциплинарно наказание”уволнение” можел да
издаде само Министърът на вътрешните работи, а не и Директора на Главна
дирекция”Гранична полиция”, гр. София.
Ответникът,
Директор на Главна дирекция „Гранична полиция” –МВР, гр.София, чрез процесуален представител, излага подробни
съображения за неоснователност на
жалбата и претендира същата да бъде отхвърлена .
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със своя Заповед №3282з-25 от 07.01.2015г. ВПД Директора на Главна дирекция „Гранична полиция”, гр. София, във връзка с постъпило предложение от Директора на РДПГ-Смолян, вх.№ 129859/30.12.2014г., образувал дисциплинарно производство срещу държавния служител Д.Т.Д. –старши полицай на ГКПП-Капитан Петко войвода и открил дисциплинарно дело. Със същата заповед ответника определил поименно състава на комисията която да проведе дисциплинарното производство, посочил задълженията на същата, вкл. да изготви писмена обобщена справка за установеното, като определил срок за приключване на дисциплинарното поризводство-06.02.2015г. Заповедта била връчена както на членовете на комисиятана 07.01.2015г., така и на жалбоподателя на 08.01.2015г., като до последния в тази връзка била изпратена нарочна покана.
В хода на
извършената проверка били приобщени следните документи:
Справка
с рег.№26239/20.11.2014 г.(л.68) изготвена на
18.11.2014г.от служител в РДПГ-Смолян, касаеща
пътуванията на лице - чужд гражданин за
периода 01.10.2014 г. до 01.11.2014 г., в която били отразени датите на влизане на територията на
Република България през ГКПП „Капитан Петко войвода” на турския гражданин D. L.
за посочения период. В справката било
посочено, че същият, с нац.паспорт U0957****, издаден в
Турция и документ за пребиваване – виза, издадена Гърция, е влизал в страната
на 20.10.2014 г. в 23.59ч. с лек автомобил рег.№22DL*** от Турция, марка Шкода,
с цел туризъм.
Приложени били писмо писмо изх. № 64243 от
04.12.2014г. на Директора на ГД”ГП” до Директора на РДГП-Смолян(л.58), ведно с приложената към него Журнална справка за граничните полицаи от състава на ГКПП
„Капитан Петко войвода”, обработили/въвели данни в АИС „Граничен контрол”, при
влизане в страната през месец октомври 2014 г. на турски гражданин D. L.. По отношение
влизането на същия на 20.10.2014 г. в 23.59 ч. с лек автомобил рег.№22DL*** от
Турция, марка Шкода, в справката било вписано,че проверката е извършена от служителя
Д.
А. П..
На база Докладна записка рег.№4074р-467/15.01.2015г.(л.62) на Председателя на назначената от Директора на ГД”ГП”, гр. София, комисия, Директора на РДГП-Смолян изискал от Началник група”ИТ” да бъдат снети записите от техническите средства за явно наблюдение на ГКПП”Капитан Петко войвода”при ГПУ –Ново село, за датата 20.10.2014г. часово време от 23:55:00ч. до 00:01:00часа. С писмо рег.№4074р-801 /24.01.2015г.(л.62), Началника на група”ИТ” при РД”ГП”, Смолян уведомил Директора на РД”ГП”-Смолян, че записите били свалени и предоставени на назначената комисия на оптичен носител- диск.
На
07.01.2015г. е било извършено
разпознаване, по снимки, от
страна на турския гражданин Д. Л.(D. L.) на 9 бр. служители от ГКПП”Капитан Петко Войвода”, при
ГПУ-Ново Село, обективирано в протокол от същата дата, с приложен към него
снимков материал(л.49-л.55). Към протокола е приложено саморъчно обяснение
от турския гражданин(с
превод на български език) в което е посочил, че разпознава лицето по д снимка № 3(жалбоподателя Д.), на което е давал баклава 2-3 пъти през месец октомври 2014г.,
като не си спомня точните дати. В обясненията е посочено също, че баклавата е
давал безвъзмездно на разпознатите от него служители на ГКПП-Капитан Петко
Войвода, като за нея не му е заплащано.
В хода на извършваната проверка от комисията са събрани и приобщените към дисциплинарната преписка и Актуализирани графици за работата на служителите от ГКПП „Капитан Петко войвода” (л.88) през периода 01.10.2014 г. – 31.12.2014 г(л.88) .; Планове за провеждане на инструктаж на дежурните смени на същото ГКПП(л.92) , Извлечение от оперативния дневник(л.70) ; Заповед № 2295/31.08.2010г. (л.86) и Заповед № № 4499/14.11.2012г.(л.84) на Директора на ГД”ГП”, гр. София, ведно с прококол рег. № 11391/23.11.2012г. за запознаване служителите на ГКПП”Капитан Петко войвода” на ГПУ Ново село, с тях(л.83) ; Протокол за проведено на 16.07.2013 г. занятие със служителите от ГКПП „Капитан Петко войвода” по рисковите профили и процедури(л.96); Рискови профили на лица и превозни средства /българо-гръцка граница/(л.97) ; Процедури за проверка на лица и превозни средства /българо-гръцка граница/ (л.117) ; писмени обяснения от турския гражданин D. L. от 19.11.2014г. ведно с превод на български език(л.93-л.95); Специфична длъжностна характеристика за длъжността полицай – старши полицай в граничен контролно-пропускателен пункт на гранично полицейско управление при РДГП(л.81) ; Заповед Рег.№1013/07.03.2012г. на Директора на ГД „Гранична полиция” за утвърждаване на специфичната длъжностна характеристика(л.79-80), ведно с протоколи от 15.03.2012г. и от 24.08.2014г. с които служителя се е запознал със съдържанието на длъжностната характеристика и етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР(л.74), Справка рег. № 28129 от 15.12.2014г.на Комисия назначена със заповед на Директора на РДГП-Смолян(л.127-140), както и други документи от личното досие на служителя, а именно : кадрова справка(л.72) , декларация по чл. 187 от ЗМВР(л.75) и декларация по чл. 12,т.2 и чл. 14 от ЗПУКИ(л.77). Приложено е и искане за регистрация на обекти с оперативни задачи за изпълнение на ГКПП(л.66) и извадка от електронното издание на вестник 24 часа от 27.05.2014г. (л.67)
На
08.01.2015г. от Председателя на комисията
определена за дисциплинарно-разследващ орган със Заповед № УРИ 3282з-25 от
07.01.2015г. е била изпратена покана
рег. № 283 от 08.01.2015г. (л.39) до Д.Д.,
с която е било изискно последния да
представи в срок до 17.00 часа на
09.01.2015г. писмени обяснения, ведно с доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства
свързани с конкретно посочени в поканата въпроси. Поканата е била връчена на служителя на
08.01.2015г. видно от саморъчно
удостовереното от последния. На 09.01.2015г. Д.Д. е дал писмени
обяснения рег. № 348/09.01.2015г., (л.43) по
посочените от председателя на комисията въпроси. В писмените обяснения изрично
е посочено, че на основание чл. 205, ал.3 от ЗМВр, като свой защитник служителя
посочва М.Б. Д.-главен инспектор от ОД на МВР-Смолян.
Въз основа на събраните по случая доказателства, Комисията за проверка обективирала фактическите и правните си изводи в Обощена справка рег.№4074р-1126/02.02.2015 г. (л.30) представена на ВПД Директора на Главна дирекция „Гранична полиция”. Въз основа на установената от комисията фактическа обстановка по отношение на датата 20.10.2014г. били направени обобщени изводи в насока, че са събрани безспорни доказателства, относно обстоятелството,че по време на дежурство на ГКПП-Капитан Петко войвода на 20.10.2014г. около 23:56:29 часа Д.Т.Д. е приел торба от преминаващия през ГКПП турски гражданин D. L.. Тези деяния според комисията са станали достояние на широката общественост чрез вестник 24 часа в броя от 18.01.2015г., новинарската емисия на БТВ на 19.01.2015г. от 19.00 часа, както и на чуждия гражданин Д. Л.. Направени са изводи, че извършеното е при условията на умишлена форма на вина като служителя е съзнавал че изрично е забранено получаването на облага и въпреки това е приел пакет в разрез с установените правила в Етичния кодекс, с които е бил запознат. Според комисията с действията си служителя е нарушил т.13б.”а”,”г””д” и „е”,т.15, т.19,т.20,т.42,т.45 и т.49 от Етичния кодекс за поведение на държавните дслужители в МВР, с което е допуснал поведение несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и е уронил престижа на службата , за което е предвидено дисциплинарно наказание .”уволнение” за тежко нарушение на службната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал.1 ЗМВР.
Комисията е посочила и че по време на дежурството си на 20.10.2015г. около 23:56:29 часа Д.Т.Д. не е извършил физическа проверка на преминаващия през ГКПП лек автомобил „Шкода”, с турски номер 22DL*** управляван от D. L. в нарушение на чл. 7, ал.1т.4 от Инструкция Iз-1405/24.07.2009г., с което е нарушил чл. 200, ал.1,т.11(не е посочен нормативният акт) за което е предвидено наказание”Порицание”.
Комисията е посочила, че при наличието на две установени дисциплинарни нарушения и във връзка с чл. 19 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, след като определи наказание за всяко поотделно, нказващият орган може да наложи най-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид наказания.
По изложените в обобщената справка мотиви, в посочения по- горе смисъл Комисията е предложила на ВПД Директора на ГД „Гранична полиция”, гр. София на Д.Т.Д. да бъде наложено наказание”уволнение” на основание чл. 194, ал.1 и ал.2,т.4, чл. 197, ал.1,т.6 вр. с чл. 203, ал.1т.13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал.1,т.8 от ЗМВР да бъде прекратено служебното му правоотношение.
Директора на
Главна дирекция”Гранична полиция”-МВР е бил запознат със обобщената справка на
01.04.2015г. видно от поставената резолюция от същата дата.
От саморъчно подписаната разписка в обобщената справка се установява, че Д.Т.Д. е запознат със същата на 03.02.2015г. в 15.20ч., като до него в тази връзка е била изпратена покана рег. № 4074р-1142 от 02.02.2015г. (л.37)
На 04.02.2015г. Д.Т.Д. е депозирал възражение(л.45), имащо характер на обяснение, до ВПД директор на ГД”гранична полиция”, гр. София срещу Обощена справка рег.№4074р-1126/02.02.2015 г. изготвена от Комисията назначена със Заповед № УРИ 3283з-25/07.01.2015г., с което оспорил направените в справката изводи и констатации от комисията
На 05.02.2015г. в 15.45 часа с обобщената справка е бил запознат посочения като защтиник от страна на Д.Д.- М. Д.. Последния на 06.02.2015г. също е депозирал възражение вх. № 407400-148 до ВПД Директор на ГД”ГП”, гр.София. Във връзраженията е посочено, че не е изпълнена разпоредбата на чл. 207, ал.3 от ЗМВР, като не са извършени всички действия по доказване на дисциплинарното наршение, а са търсени такива само с обвинителен уклон, както и че липсват годни доказателства от които ясно и недвусмислено да може да бъде направен обоснован извод за наличие или липса на виновно поведение от служителя. Във възражението се съдържат и доводи че дисциплинарното производство е реализирано при съществени нарушения на процесуалните правила, като е опорочено правото на защита на представлявания служител, който е бил лишен от възможността да участва в производството чрез предвидените в чл. 207, ал.8,т.3-т.5 от ЗМВР способи и респ. да докаже невиновността си.
Дисциплинарно наказващият орган е бил запознат с възраженията на Д.Д. и М. Д., видно от поставените резолюции с дата 01.04.2015г.
Комисията разгледала постъпилите възражения по справката и в писмено Становище рег.№4074р-1322/06.02.2015г. (л.27-л.29) приела за неоснователни възраженията на жалбоподателя и защитника му като изложила съответни съображения за това и съответно потвърдила направеното предложение в обобщена справка рег. № 4074р-1126 от 02.02.2015г., а именно на Д.Т.Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание”Уволнение” и да бъде прекратено служебното му правоотношение.
На 06.03.2015г. Директора на ГД”Гранична полиция”, гр. София е изискал, с писмо рег. № УРИ 3282р-4556(л.141) от Директора на РДПГ-Смолян, да се изготви ново становище от комисията извършваща проверката, като е преценил, че в изпратените с писмото от 06.02.2015г. материали от проведеното дисциплинарно поризводство срещу Д.Д., не са изяснени съществени моменти от значение за реализиране на отговорността му.
На 20.03.2015г. комисията по дисциплинарното производство е изготвила ново становище рег. № 4974р-2595(л.143), в което отново отхвърлила възраженията на жалбоподателя и на защитника му и е приела позовавайки се на писмените документи събрани в хода на дисциплинарното производство и на прегледа на записите от видеокамерите от системите за явно видеонаблюдение на ГКПП”Капитан Петко войвода”, че е осъществено нарушение на дисциплината изразяващо се в това, че на 20.10.2014г. около 23:56:29 часа Д.Д. е приел торба от преминаващия турски гражданин D. L., тези му деяния са станали достояние на широката общественост, извършени са при умишлена форма на вина и с тези си действия служителя е нарушил т.13, б. .”а”,”г””д” и „е”,т.15, т.19,т.20,т.42,т.45 и т.49 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Комисията е посочила също , че отразеното под т.6 от първоначалното становище не е относимо към предмета на доказване тъй като действително за времето от 20.00 часа на 20.10.2014г. до 08.00 часа на 21.10.2014г. служителя е работил на трасе”изход” и не е бил длъжен да извършва физически проверки на трасе”вход”. Дисциплинарно наказващият орган е бил запознат със това становище на 01.04.2015г. видно от поставената резолюция със същата дата.
Със Заповед № УРИ 3282з-817 от 02.04.2015г. на
Директора на Главна дирекция „Гранична полиция” – София на основание чл. 194, ал.2,т.4, чл.192, ал.1,т.6,чл.203,
ал.1т.13 чл. 204,т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР на Д.Т.Д. – старши полицай в ГКПП „Капитан Петко
войвода” от Гранично полицейско управление – Ново село при РДГП – Смолян, било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и е
прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на
заповедта. В запповедта било посочено, че наказанието се налага за извършено тежко
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 20.10.2014г. около 23:56 часа по време на
работа на ГКПП-„Капитан Петко войвода” е приел пакет от влизащия турски гражданин D. L. с цел осигуряване на безпроблемно преминаване
през ГКПП Капитан Петко войвода, без да му бъде извършена проверка на
управлявания от него лек автомобил”Шкода” с турски регистрационен номер 22DL***, с което са нарушени
изискванията на чл. 7, ал.1т.4 от Инструкция Iз1405 от 24.06.2009г. за реда за осъществяване на граничната проверка на ГКПП и за който впоследствие на
30.10.2014г. е установено чрез щателна митническа проверка че е оборудван с
тайник за нелегално превозване на лица и
стоки през държавната граница-
представляващо нарушения на дължимото поведение
съгласно т.13,б.”а”,”г”,”д” и „е”,т.19,т.20,т.42 и т.45 от Етичния
кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, което деяние е несъвместимо с етичните правила за поведение на
държавните длужители в МВР, с което се уронва престижа на службата по смисъла
на чл.203, ал.1т.13 от ЗМВР.
Видно от отбелязването под текста й, заповедта е връчена срещу подпис на оспорващия на 03.04.2015г. в 08.30 часа. Жалбата срещу заповедта е подадена директно до съда на 16.04.2015г.
В хода на съдебното производство са били допуснати и събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. С. И. – началник на ГКПП”Капитан Петко войвода” и пряк ръководител на оспорващия. От показанията на същия е видно, че полицайте на работно място „излизане от страната”, което включва излизащи от страната автомобили и лица, извършват гранична проверка на първа линия, като това е работното място на което се извършват гранични проверки включващи идентификация на пътуващите лица, проверка валидността на техните документи както и проверка на документите на автомобилите с които пътват или друг вид превозни средства. При нужда и по решение на полицая, ако се усъмни в нещо или лицата и автомобилите имат признаци на наличие на рисков фактор и принадлежат към някой от рисковите профили, полицаят който извършва тази гранична поревка проверява лицата и автомобилите, с които пътуват, в автоматизираната информационна система. Свидетелят е посочил също, че на работно място излизащи, се проверяват само излизащите от пределите на страната, а тези които влизат се проверяват на работно място влизащи. Според показанията на свидетеля това са две различни места, като полицаят които работи на излизащи няма правомощия да извършва друг вид проверка освен тази, за която е назначен и инструктиран преди началото на работната смяна. Ако бъде преместен, това се удостоверява с вписването в оперативен дневник, които е основен вид дневник за работата на ГКПП и всяка променя на работното място на служителите се удостоверява от командира на отделението, в същия. Свидетеля е посочил, че физическата проверка на автомобилите се извършва на втора линия , което е отделно работно място от това представляващо първа линия, като допълнителните проверки в тази връзка вкл. техническата проверка на автомобилите, се извършва от друг служител. Видно от показанията на свидетеля АРМ4 и АРМ3 са условни номерации, като АРМ4 е основно място за проверка на излизащи автомобили.
В хода на съдебното производство с оглед изследване съдържанието на представения и приложен по делото оптичен носител –диск на който се е съдържала информация от системата за явно видеонаблюдение на ГКПП”Капитан Петко войвода” е била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза от вещо лице експерт –криминалист, специалист в областа на видеоанализа и лицевата идентификация в сектор „Научно-техническа лаборатория” при ОД на МВр-Хасково.
Видно от заключението на вещото лице на приложения по делото оптичен носител съдържа три видеофайла и една директория /папка с инсталационния файове за компресиране и декомпресиране на файловете. Всеки видеофайл съдържа видеозапис с кадрова честота 25.00 кадъра/сек., заснет от една камера насочена към част от път, бариера и част от сграда. Изображенията са цветни, с вкопирани системни данни за датат и часово време, като видеофайловете са презапис от файлове заснети от камера на система. Не се откриват следи от изменение/поправяне в първоначално записаното съдържание на видеозаписите, вкл. относно системните данни за час и дата. Видеозаписът във видеофайл с име „File20141020235536” има обща продължителност 01м.48сек. и 400мс. и обхваща период системно време 23 часа, 55 минути и 36 сек.-23 часа , 57 минути и 24 сек. от дата 20.10.2014г.,като вещото лице е установило прекъсване на визуализацията на изображения и показване на син екран на два пъти в рамките на видеозаписа. Видеозаписът във видеофайл с име „File20141020235812” има обща продължителност 00м.08сек. и 320мс. и обхваща период системно време 23 часа, 58 минути и 12 сек.-23 часа, 58 минути и 20 сек. от дата 20.10.2014г. Видеозаписът във видеофайл с име „File20141020235904” има обща продължителност 00м.47сек. и 160мс. и обхваща период системно време 23 часа, 59 минути и 04 сек.-23 часа , 59 минути и 51 сек. от дата 20.10.2014г., като вещото лице е установило прекъсване на визуализацията на изображения и показване на син екран на два пъти в рамките на видеозаписа. В заключението са извлечени и снимки от видеозаписите , който са отпечатани от вещото лице на хартия. От уточнението направено то вещото лице в съдебно заседание се установява, че на видеофайловете не са записани данни относно мястото на което е направен записът, както и че от записа не може да се установи дали дали автомобилът от записа е влизал в Република България или излизал от страната и на кой точно пункт е бил .
По делото, като
писмено доказателство е представено и пирето Удостоверение № УРИ 3282р-15336 от 22.07.2015г. издадено от
Началник на отдел „Човешки ресурси”-ГД”ГП”, в което е отразено, че с МЗ №
К-1/05.01.2015г. считано то същата дата, главен комисар М. Е. П. е бил временно
преназначен на длъжност директор на Главна дирекция”Гранична полиция”-МВР, като
с МЗ № К-438/18.02.2015г. е преназначен за титуляр на длъжността, която е
заемал считано то 23.02.2015г. до 28.04.2015г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
подадена законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт,
от надлежна страна, чийто права и законни интереси са засегнати от него и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 168 ал. 1, вр. чл.
146 т. 1 от АПК, съдът намира проверяваният административен акт за изхождащ
от материално и
териториално компетентен орган, по смисъла на чл.204, т.3
от ЗМВР, като намира
възраженията на процесуалните представители на жалбоподателя в това отношение за
неоснователни. Безспорно е, че Директора на Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, гр. София е ръководител на структура по чл. 37, ал.1т.1 от ЗМВР, поради което в правомощията на заемащия същата длъжност съгласно нормата
на чл. 204,т.3 от ЗМВР е да налага наказанието по чл.197, за
служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши
ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности –наказанията по чл. 197, ал.1т.1-3
от ЗМВР. От приложение 2Б, т.16, на
утвърдения със заповед № 8121з-212 от
24.02.2015г. на Министъра на вътрешните работи Класификатор за длъжностите в
МВР, в редакцията му към датата на издаване на обжалвания административен акт, заеманат
от държавен служител със средно образование длъжност”Старши полицай” е вид
младша изпълнителска длъжност . От приобщената по делото като писмено
доказателство и неоспорена от страните, кадрова справка за жалбоподателя е
видно, че към датата на издаване на заповедта, с която му е наложено дисциплинарно
наказание”уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение, същия е заемал именно
длъжността „Старши полицай” в ГКПП”Капитан Петко войвода”, при ГПУ-Ново село и
е със завършено средно образование, респ.
към датата на заповедта същия е бил служител изпълняващ младша
изпълнителска длъжност. Следователно, по силата на чл.204, т.3 от ЗМВР, ответника
разполага с правомощие да издаде
заповед за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197т.6 от ЗМВР. Административният орган издал заповедта, с
която е образувано дисциплинарното поризводство, също е разполагал необходимата
компетентност за това, като към датата
на издаването й, същия е бил надлежно
оправомощен да изпълнява длъжността ВПД
Директор на ГД”ГП”-МВР с МЗ №К-1 от
05.01.2015г.
При издаването
на оспорената заповед са спазени
преклузивните срокове по чл.195, ал.1 от ЗМВР, като същата е издадена в рамките
на двумесечния срок от констатиране на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Изпълнено е и задължението по чл.206,
ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба дисциплинарно наказващият орган е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание алтернативно да изслуша
държавния служител, или да приеме писмените му обяснения, освен когато по
зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде
писмени обяснения. В случая, видно от данните по делото, при извършване на
проверката е предоставена възможност на оспорващия да даде обяснения, което той
е направил, както и да се запознае със събраните материали, съответно му е
осигурена възможността да се запознае с изготвената справка и в 24-часов срок
да даде допълнителни обяснения или възражения. Видно от поставените резолюции,
депозираните от жалбоподателя Обяснение
с рег.№348 /09.01.2015 г. и Възражение рег.№4537р-128от 04.02.2015г. са приети от дисциплинарно-наказващият орган
на 01.04.2015г., преди издаването на
заповедта. В тази връзка не се установява при провеждане на дисциплинарната
процедура да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Не се установяват и твърдените нарушения свързани с нарушено право на
защита на жалбоподателя в хода на дисциплинарното производство, произтичащи
от несвоевременно включване в проверката на посочения от него служител- М.
Д., който да подпомага защитата му по същото. Следва да се спомене, че ЗМВР и
действащата към датата на издаване на оспорената заповед Инструкция за
дисциплината и дисциплинарната практика
в МВР(обн.ДВ бр.
91 от 18.11.2011г.), дават възможност за участие на
наказаното лице и подпомагащият го
служител в дисциплинарното производство по начините предвидени в чл.207,
ал. 8т.3-т.5 от ЗМВР, като кога и по какъв начин наказаното лице или
подпомагащият го служител ще вземат участие е предоставено от законодателя на
тяхна преценка, извън разбира се случаите при които дисциплинарно наказващият
орган е длъжен да осигури участието им в производството при даване на обяснения, запознаване с обобщената справка и вземане
предвид дадените обяснения и направените възражения. В конкретния случай, служителя М. Д. –
главен инспектор от ОД на МВР—Смолян е посочен като лице, което на основание
чл.205, ал.3 от ЗМВР да подпомага защитата на Д.Т.Д. с писмените обяснения на
последния дадени на 09.01.2015г. пред Директора на ГД”ГП”. След тази дата
участието на М. Д. се е свело до
запознаване на последния с обобщената справка на 05.02.2015г. и депозиране на възражения срещу същата на
06.02.2015г. От писмените доказателства по делото не се установява по някакъв
начин от страна на Комисията извършваща проверката или дисциплинарно
наказващият орган да са извършвани действия или бездействия, с които да е било
ограничавано правото на защита на наказаното лице или подпомагащото го такова. Липсват
доказателства, а конкретни възражения в тази насока не се и навеждат от
жалбоподателя, че е отказано да бъдат приети представени от служителя
доказателства, че не са били приети направени възражения или че му е било
отказано да се запознае с материали по производството въпреки направено искане
затова. Напротив, видно от материалите
съдържащи се в административната преписка, комисията е изпълнила задълженията
си, като подпомагащия служител е бил запознат с изготвената по случая обобщена
справка на 05.02.2015г. съобразно изискаванията на чл. 15 ал.2 от ИнструкцияIз-2813 от 04.11.2011г. на
МВР и възраженията му срещу нея са били
взети предвид в становище на комисията по дисциплинарното
производство, с рег. № 4074р-1322 от
06.02.2015г. Следва да се посочи и че закона не предвижда задължение за
комисията да предяви едновременно обобщената справка и на наказаното лице и на
подпомагащото го такова, а единствено да бъдат запознати със същата. Факта, че подпомагащият служител не се е
възползвал от нормативно дадената
му възможност да представя
доказателства, да прави искания, бележки
и възражения, да се запознава с материалите по производството и да прави
необходимите извлечения от него, не сочи
на допуснато в хода на дисциплинарното
производство съществено процесуално
нарушение .
Обжалваната заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма.
Задължителните реквизити, които следва да съдържат административните актове от
вида на оспорения, са императивно посочени в чл. 210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. При преценка дали заповедта
съдържа необходимите реквизити, съда намира, че
в атакуваната заповед макар да са посочени мястото и
времето -ГКПП”Капитан Петко войвода” на 20.10.2014г. около 23.56 часа, е налице
неяснота относно обстоятелствата при
които е извършено нарушението/та и самото нарушение/я . В тази връзка следва да се посочи, че
фактическото описание на нарушението следва да е сторено по такъв начин от
наказващият орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци на
посочено в закона нарушение , който да са конкретизирани чрез конкретното им
проявление в съответния случай-
конкретно извършените от служителя действия или осъщественото от него
бездействие и по какъв начин се е проявило то в обективната действителност. В
случай, че се твърди извършването на няколко нарушения, то всяко едно следва да е описано по
посочения начин. Надлежното описание на нарушението от неговата обективна страна
е изключително важно и нарушението в
тази насока според настоящия съдебен
състав би довело от една страна до нарушение на правото на защита на наказаното
лице, тъй като същия ще е в невъзможност да организира същата, тъй като е поставен в невъзможност да узнае всички
елементи на нарушението, а от друга страна препятства и възможността за
адекватен съдебен контрол относно законосъобразността
на административният акт.
В тази връзка първо място следва да се посочи, че за съда не
съществува яснота относно това колко нарушения са извършени от наказаното лице,
поради което съда се оказва в невъзможност да контролира
законосъобразността на наложеното наказание, с оглед
спазване разпоредбата на чл. 19 от
Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.
От фактическа страна адм. орган е описал, че на посочените в заповедта
дата и място наказаното лице е приело
пакет от влизащия турски гражданин D. L. с
цел осигуряване на безпроблемното му преминаване през ГКПП
„Капитан Петко войвода” , без да му бъде извършена проверка на управлявания от него автомобил. Съответно е изброено, че с осъщественото
от служителя е нарушено изизскването
на чл. 7, ал.1 т.4 от от
Инструкция №Iз-1405/24.07.2009 г.на МВР и е извършено в нарушение
на отделни разпоредби на Етичния кодекс на за поведение на държавните служители в
МВР,конкретно посочени в акта, а именно: т.13,б.”а”,”г”,”д” и
„е”,т.19,т.20,т.42 и т.45 .
Същевременно административният орган изброявайки извършените нарушения
на различни разпоредби от цитираните по-горе актове –Етичен кодекс и инструкция
№Iз-1405/24.07.2009
г.на МВР е приел че осъщественото представлява едно деяние –тежко нарушение(следователно едно нарушение) несъвместимо с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал.1,т.13 от ЗМВР,
като му е наложил едно дисциплинарно наказание –„уволнение”. Нарушението
на всяка една от посочените разпоредби от етичния кодекс и от посочената
по-горе инструкция, (които са
различни актове, регулиращи различни и независими една от друга правни материи) представлява отделно дисциплинарно нарушение, за което и съобразявайки разпоредбите на чл. 198-чл.203 от ЗМВР следва
да се налагат различни по вид наказания. Действително
за деяния несъвместими с етичните правила на поведение на държавните
служители в МВР, уронващи престижа на службата
съобразно чл. 203, ал.1т.13 от ЗМВР, дисциплинарно наказващият орган
следва да наложи наказание”уволнение”, но неизпълнението на разпоредбите на
подзаконови нормативни актове по прилагането на ЗМВР, каквато е Инструкция №Iз-1405/24.07.2009 г.на МВР, само по себе си не е нарушение
на етичните правила за поведение в МВР и
предвиденото от законодателя за същото нарушение наказание би могло, с оглед
конкретно извършеното от служителя да бъде подведено под хипотезата на всяко от
наказанията предвидени в чл. 198-чл.202 от ЗМВР. Действително, чл. 19 от действащата към момента на издаване
на оспорената заповед Инструкция за дисциплината и дисциплинарната
практика в МВР,дава възможност на наказващият орган след като установи че
държавен служител е извършил две едновременно установени нарушения на
служебната дисциплина, да му наложи едно наказание, съотвено най-тежкото от
определените му наказания, или едно общо за максимален срок ако определените са
от един вид, но само след като е определил наказание за
всяко нарушение. В случая това не е сторено. Същото обаче е
необходимо, доколкото е и свързано с проверката
на издадената заповед от материална страна, т.е. с доказаността на всяко
от извършените нарушения и оттук с оглед преценката за законосъобразното
определяне на отделните наказания и
общото определено такова. . Тази неяснота не се преодолява и от съдържащите
се по преписката обощена справка от 02.02.2015г. и становища от 06.02.2015г. и
от 20.03.2015г., на комисията, на които се е позовал дисциплинарно - наказващият
орган в заповедта си и в който съобразявайки тълкувателната съдебна практика,
следва да се приеме, че се съдържат мотиви на оспорения акт. Това е така, тъй
като в обобщената справка и в становището на комисията от 06.02.2015 е прието
че с действията си жалбоподателя е
осъществил две нарушения – съобразно такова по чл.7, ал.1,т.4 от Инструкция №Iз-1405/24.07.2009 г.на МВР и такова против Етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, като е предложил на органа,
на основание чл. 19 от посочената инструкция за дисциплината и дисциплинарната
дейност,след като определи поотделно наказание за всяко нарушение да наложи едно общо такова – най-тежкото, тъй
като за нарушенията са предвидени
различни наказания. В становището от 20.03.2015г. обаче комисията е посочила,
че жалбоподателя не е извършил първоначално соченото нарушение на чл.7,
ал.1,т.4 от Инструкция №Iз-1405/24.07.2009
г.на МВР, тъйкато в случая той не е имал задължение да проверява влизащите в
страната граждани, а само излизащите такива.
Налице е и неяснота относно съдържанието на получения на твърдените в заповедта дата, място и час, пакет. Установяване на съдържанието на
твърдения за предаден пакет и посочване на същото в заповеддта обаче по мнение на съда е задължително защото представлява конкретно проявление на елемент
от обективната страна на деянието. При непосочване на съдържанието на пакета, съда няма как да установи дали със самото му приемане и поради характера и
естеството на съдържанието му служителя
е извършил някой или всички описани нарушения на етичния кодекс въведени
с оспорената заповед, доколкото например
по мнение на настоящия съдебен състав, ако в пакета се е съдържал дар би било налице хипотезата на т.42 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, но ако в пакета са се съдържали други вещи,
респ. документи, то налице би могла да бъде с оглед естеството им, различната хипотеза предвидена в т.45 на
същия етичния кодекс -поставяне във
финансова или друга зависимост, която би могла да повлияе на изпълнение на
служебните задължения. Съда преценява законосъобразността на оспорения акт с
оглед фактическите основания за издаването й , и
трайната практика на Върховния административен съд, която настоящия съдебен състав напълно възприема, е че е недопустимо липсата или неяснотата на
фактическите основания да бъде запълвана с доказателства по делото. В обобщената справка и становища №№ УРИ
4074р-1332 от 06.02.2015г. и УРИ 4074р-2595 от 20.03.2015г. също липсват мотиви досежно съдържанието на
твърдения за предаден/получен пакет в тази насока, като наред с всичко друго в същите приетото е описано по различен начин-като „торба”. За
пълнота следва да се посочи, че от обясненията на турския гражданин това
обстоятелство също не се доказва, тъй
като последния заявява, че на няколко пъти е предавал на жалбоподателя баклава,
но не е посочил конкретни дати, породи което не може да се установи дали и на
посочената от органа дата и място същия е предал пакет с точно такова
съдържание.
В този смисъл оспорения
административен акт не отговаря на изискванията на чл. 146, ал.1,т.2 от АПК,
което и представлява основание за отмяна на същия.
За пълнота на изложението, съда изхождайки от описаните в оспорената заповедт факти намира, проверявания акт и за
несъответен на материалния закон. Дисциплинарната отговорност се ангажира
при доказано дисциплинарно нарушение, което изисква да е установено от
фактическа страна деянието (действие или бездействие), от обективна страна да е доказана неговата противоправност (обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото
поведение), от субективна страна да е налице вина на дееца във
връзка с установен правнорелевантен резултат и да е налице причинна връзка
между деянието и резултата. Само и единствено при установяване на всички
елементи на нарушението от обективна и от субективна страна може да се приеме,
че законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказаното лице.
По делото не са събрани никакви преки доказателства установяващи
факта, че жалбоподателят на посочената дата и място в заповедта е приел пакет
от друго лице по време на изпълняване на служебните си задължения на ГКПП”
Капитан Петко войвода”. Липсват преки свидетели очевидци на подобно поведение. Зя установяване на този факт съда служебно е
назначил експертиза, при която да се огледа приложеното веществено
доказателство и да установи съдържанието
намиращи се на оптичния носител-диск, за който административният орган е
твърдял да е от системата за явно видеонаблюдение на ГКПП”Капитан Петко войвода”.
Видно от изводите на вещото лице и снетите на хартиен носител изображения от
видеофайловете, представляващи неразделна част от експертизата, при прегледа на заснетите видеозаписи се виждат двама
мъже-един цивилен мъж и друг с униформа, който обаче стои с
гръб към камерата или по начин при който
е невъзможно лицето му да се види, при
което съответно не може да се установи че самоличността му съвпада с тази на
жалобоподателя. Наред с това, видно от заключението при прегледа на първия
файл се вижда как двамата заснети мъже извършват движения с ръцете и
действия подобни на разговор, като човекът облечен със сако и панталон взема от предната лява седалка на автомобила предмет и го подава навътре към
сградатата, а другият(мъж с униформа)излиза надясно извън полезрението на записващото
устройство. На втория файл се вижда как
двама мъже, единият от които с униоформа разглеждат с гръб към камерата
правоъгълен предмет излъчващ светлина.Същото действие – разглежане на светещ
предмет с правоъгълна форма е наблюдавано и в третия видеозапис. В нито една
част на заключението на назначената експертиза и от снимковия материал не се
установява, че е заснето предаване на предмет от едното на другото
записано лице във видеофайловете.
От изсулушване на вещото лице
изготвило експертизата в съдебно заседание се установява и че от
прегледа на записите не може да се установи къде точно е направен записът,
респ. в кой ГКПП, не може да се установи дали заснетия автомобил е влизал или е излизал от
страната. В хода на дисциплинарното
производство не са установени други
косвени свидетели или косвени писмени/веществени доказателства, чрез
който да се докаже приемането на пакет от жалбоподателя, а междувпрочем, твърдения за
наличието на други доказателтва извън наличните по дисциплинарното
производство не се и ангажират от
административният орган.
Недоказан е и факта, че именно жалбоподателя, е бил длъжен да извърши необходимата проверка на турския гражданин съгласно изискванията на чл. 7, ал.1 т.4 от от Инструкция №Iз-1405/24.07.2009 г., съгласно която при влизане в страната документът за пътуване на чужденеца се приема лично от граничния полицай, който: извършва проверка в АИС „Граничен контрол”, при която проверява и дали чужденецът, превозното средство и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки.
По делото не е спорен фактът (предвид изявленията на процесуалния представител на ответника в проведеното съдебно заседание на 30.06.2015г.), че на посечените в обжалваната заповед дата и място Диян Д. е осъществял служебните си задължения на работно място –излизащи от страната лица и автомобили. Този факт се доказва и от събраните по делото писмени доказателства и се подкрепя и от гласните такива. От представената по делото и неоспорена от страните извадка на оперативния дневник на ГКПП”Капитан Петко войвода” е видно, че на посочените в заповедта дата и място жалбоподателя е осъществявал служебните си задължения на работно място- АРМ4, както и че не е отразена промяна на това работно място за периода 20.00ч.на 20.10.2014г.-08.00 часа на 31.10.2014г. Извадката от оперативния дневник представлява официален писмен документ, и задължава съда да приема за доказани отразените в него обстоятелства досежно посочените факти –работно място и липса на промяна на същото за съответния период. От изслушаните по делото гласни доказателства чрез разпита на св. И. се установява, че работно място излизащи и работно място- влизащи на ГКПП „Капитан Петко войвода” са две различни работни места, условната им номерация е АРМ-влизащи и излизащи, като АРМ4 е основно място за проверка на излизащи автомобили. Същия свидетел е посочил, че граничният полицай който работи на място излизащи има право да извършва проверки само на излизащите от страната лица и автомобили, а не и на влизащите, всяко промяна на работното място в рамките на смяната задължително се отразява в оперативният дневник, като ако такова обстоятелство не е удостоверено това означава че промяна на работното място в рамките на смяната не е имало. Показанията на свидетеля са вътрешно непротиворечиви и логични, кореспондират на останалия доказателствен материал, освен всичко друго разпитаният свидетел е Началник на ГКПП”Капитан Петко войвода” поради което и е и добре запознат с организацията на работата на граничните полицай, ето съдът кредитира изцяло показанията му. След като на посочените дата и място жалбоподателя е осъществявал служебните си задължения на работно място- излизащи и сътоветно е имал задължения да проверява само излизащите от страната автомобили, а не и влизащите, то същия не е бил длъжен да извърши проверка на влизащия в страната турски гражданин, поради което и не би могъл да извърши и твърдяното от органа нарушение на чл.7, ал.1т.4 от Инструкция №Iз-1405/24.07.2009 г., която норма освен всичко друго според съда не съдържа и пряко задължение за извършване на физическа проверка на автомобил .
За прецизност следва да се посочи, че в представената
по делото справка за пътуване на
лице чужд гражданин(л.65) е отразено, че проверката
на същия на 20.10.2014 в 23.59 часа е
била извършена от друг служител, а именно
Д. А. П..
Предвид
изложеното съда намира че са налице
отменителни основаниея по чл.146,
т.2, т.4 от АПК и заповедта, с която на Д.Т.Д. *** е
наложено дисциплинарно наказание „ Уволнение” подлежи на отмяна като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора,
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. По
делото е представен списък на разноските. Съобразно него се претендират такива,
както следва: 10.00 лева държавна
такса и 1000,00 лв. адвокатско
възнаграждение. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие с бл. № 125876 от 30.06.2015 г., сключен между
жалбоподателя Д. и един от процесуалните му представители –
адв. А. за процесуално представителство по настоящото дело, видно от който е
договорено заплащането на такова в размер на 1000,00 лв., като е
записано че посочената сума е изплатена в брой. Предвид направеното, на основание чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
във вр. с чл.
144 АПК, възражение за прекомерност на така заплатеното адвокатско
възнаграждение, и като съобрази разпоредбата на § 2.
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения според
който в случаите по чл. 78, ал.5 от ГПК присъденото възнаграждение не
може да бъде по-ниско от двукратния размер на възнагражденията, посочени в същата наредба, което определено съобразно
чл. 8, ал.3 вр. с чл. 7, ал.1,т.1 от същия нормативен акт,
възлиза на сумата 720.00 лева, както и действителната
правна и фактическа сложност на делото, съда в настоящия му съдебен състав намира, че следва да присъди на жалбоподателя по-нисък размер на разноските в тази част, а
именно сума в размер на 720.00 лв.
Предвид
изложеното Главна дирекция"
Гранична полиция"-МВР, гр. София, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя посочената сума, както и 10,00 лв. за
заплатена държавна такса.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед№3282з-817/02.04.2015 г. на Директора на Главна дирекция „Гранична полиция” – София
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция”-МВР, гр. София да заплати на Д.Т.Д., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 730.00лева ( седемстотин и тридесет лева) , от които 10.00 лева държавна такса и 720.00.00 лева адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: