Решение по дело №10644/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4241
Дата: 19 септември 2023 г.
Съдия: Николай Белев Василев
Дело: 20231110210644
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4241
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. В.ЕВ
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. В.ЕВ Административно
наказателно дело № 20231110210644 по описа за 2023 година
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след неговото приключване
установява следното:
Производството се развива по Дял Трети, Глава Десета на АПК ,
като се оспорва индивидуален административен акт, обективиран в Заповед за
задържане с рег. № 3384-зз-639 от 06.07.2023г. за задържане на лицето Д. В.
Л., издадена от служителя на 09 РПУ – СДВР В. Н. П..
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
сочи основания за незаконосъобразност на оспорвания акт, свързани със
съществени нарушения на процесуалните правила и липсата на целта на
закона, като основание за издаването на тази заповед. Моли за присъждане на
разноски, като представя съответен договор за правна помощ към
приложеното по делото пълномощно.
Обратно на това становище е това на процесуалния представител на
ответника по жалбата, който счита, че същата е неоснователна и смята че
издаденият индивидуален административен акт отговаря на законовите
изисквания.
В производството по чл.72, ал.4, изр.1 от ЗМВР вр. чл.145 – чл.178 от
АПК, съдебният състав следва да провери условията за законосъобразност на
административния акт, които са изводими от разпоредбата на чл.146 от
АПК и ако констатира тежки пороци на оспорвания административен акт – да
прогласи неговата нищожност, а когато пороците не са от толкова съществен
характер, но водят до незаконосъобразност – да отмени оспорения акт.
1
По повод компетентността на органа, който е издал акта, по делото
са налице данни, защото е представено и съответно удостоверение от СДВР,
че В. Н. П. е назначен през 2015г. със заповед на директора на СДВР на
длъжност „полицейски инспектор” в група „Охрана на обществения ред” в
Сектор „Охранителна полиция” в 09 РПУ – СДВР, каквато длъжност той
изпълнява и към настоящия момент. По смисъла на Закона за МВР,
служителят П. отговаря на условието да бъде полицейски орган, който може в
определени случаи да задържа лица по силата на законовото правило.
По отношение на формата на издадената заповед и на нейните
реквизити, съдът от първа инстанция не установява да е налице неспазване
на съответната форма, т. к. заповедта е издадена в писмен вид, съдържа
съответните реквизити, вкл. е отразен органът, който издава заповедта,
лицето, срещу което е издадена, възможностите за оспорване на заповедта по
адмиинстративен и съдебен ред и сроковете за това, има и разясняване
правата на лицето, което е задържано, като са отразени и законовите
основания за издаването на административния акт, т. е. от външна страна не
се наблюдава нарушаване на това изискване за издаване на индивидуалния
административен акт.
Процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че има
съществено нарушаване на административно-производствените
правила, но според съдебният състав на първоинстанционния съд такова не е
налице. В заповедта за задържане полицейският орган в лицето на В. П. е
посочил две основания, на които е издал тази заповед – едното е по чл.72,
ал.1, т.1 от Закона за МВР, при наличието на данни за извършено
престъпление по чл.354а от НК, свързано с наркотични вещества, и второто
основание е такова по чл.72, ал.1, т.4 от Закона за МВР, а именно – лица, за
които не е възможно да се установи самоличността в случаите и начините,
посочени от чл.70 от цит. з.
Кратката фактология на случая, описана в полицейския доклад, сочи, че
полицейски патрул, съставен от Д.Й. и В. П., при обход на своя маршрут, в
района на бл.204 в ж.к. „Люлин”, спира за проверка две лица от мъжки пол
без документи за самоличност. По данни на лицата, те са установени като
жалбоподателят Д. В. Л. с ЕГН: ********** и А. Н. И. с ЕГН: **********.
Видимо притеснените лица са отговорили на полицейските служители дали
притежават забранени вещества, като жалб. Л. е извадил от джоб безцветно
полиетиленово пликче с тревиста маса вътре и го пуснал на земята. Когато го
попитали полицаите какво е това, той заявил, че това е на другото лице А. И.
който му го бил дал, докато си купи вода. Другото лице И. е потвърдил пред
полицейските служители, че тревистата маса е негова и за лична консумация,
и желае да я предаде доброволно, след което по нареждане от дежурната част
двете лица са отведени в полицейското управление, установена е тяхната
самоличност, потвърдени са данните, които те са предоставили на
полицейските служители за нея и с протокол за доброволно предаване е
2
предадено полиетиленовото пликче. Впоследствие то е изследвано от вещо
лице в започналото досъдебно производство и не е реагирало на
характерното оцветяване за наличие на високорисково наркотично вещество
марихуана (канабис).
При тези фактически данни в казуса, според съдебния състав в
заповедта за задържане се съдържат достатъчно на брой законови основния,
които е имал полицейският орган В. П. – служител на 09 РПУ – СДВР, за да
издаде тази заповед. Не е необходимо в заповедта, в подробности и детайли
да се изяснява на лицето какво е основанието за неговото задържане, защото е
напълно достатъчно да се посочат двете основания по ЗМВР, едното, от
които е било лицето да бъде с невъзможност за установяване на неговата
самоличност, а другото основание е свързано с първоначалните данни за
наличие на престъпление, свързани с наркотични вещества, и затова доводите
на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Обстоятелството, че полицейският орган е предприел действия по
задържане на тези лица следва да се приеме, че отговаря и на целта на
закона, защото тя дава възможност на полицейските органи да задържат
лицето временно, с цел да се изясни и установи неговата самоличност и
също така дава възможност, ако има данни, че е извършено престъпление,
без да е необходимо да са събрани категорични и несъмнени доказателства,
че такова престъпление е извършено, също лицето да бъде задържано.
Както се вижда от материалите на прокурорската преписка, която е
приложена по делото, при воденето на досъдебното производство прокурорът
от СРП е установил на база на изготвената физико-химичната експертна
справка, че не е налице държане на наркотични вещества (марихуана) и е
прекратил наказателното производство. Това обстоятелство е нямало как да
бъде известно на полицейския орган на датата на издаването на въпросната
заповед, поради което следва да се приеме, че в съзнанието на полицейския
служител са били налични данни за такова престъпление.
Заповедта, според съдебния състав отговаря на изискването на
материалния закон на чл.72 и чл.74 от ЗМВР, т. к. тази писмена заповед
съдържа съответните реквизити и тя е издадена на основания, посочени в
закона, като възможност полицейският орган да издаде такава заповед и
временно да задържи едно лице.
При така стеклите се обстоятелства заповедта към датата на нейното
издаване 06.07.2023г. следва да се приеме за законосъобразна и нейното
оспорване с жалбата следва да бъде оставено без уважение.
Жалбоподателят, при този изход на спора, следва да заплати по сметка
и в полза на СДВР сумата от 80.00 (осемдесет) лева, която представлява
възнаграждение за един юрисконсулт, като такъв се е явил в съдебно
заседание и защитавал интересите на ответника на жалба, който работи в
съответното учреждение.
3
Воден от горното и на осн. чл.172 и чл.172а от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 210329/24.07.2023г. ,
подадена от Д. В. Л. с ЕГН: **********, насочена срещу Заповед за
задържане № 3384-зз-639 от 06.07.2023г., издадена от полицейски орган В.
Н. П., заемащ длъжност „инспектор” в 09 РПУ – СДВР.
ОСЪЖДА жалбоподателят Д. В. Л. с ЕГН: ********** да заплати в
полза и по сметка на Столичната дирекция на вътрешните работи сумата от
80.00 (осемдесет) лева, представляваща разноски за един юрисконсулт.
Решението може да се оспорва с касационна жалба и/или касационен
протест в 14-дневен срок по реда на Глава XII от АПК пред
Административния съд – София-град, който срок за жалбоподателя и за
ответника по жалбата тече от днес, а за прокурора – от датата на
уведомяването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:


ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с
писмено заявление желание от тяхна страна.

Съдебното заседание приключи в 14:43 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

СЕКРЕТАР:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4